РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 2221/19.11.2021г.

 

 

гр. Пловдив,19.11.2021год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                   ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

           при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1975 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от С.Л.Я.  с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат У., против Решение № 608 от 14.05.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200947 по описа на съда за 2021г., с което е потвърден електронен фиш серия К № 4110617 , издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С.Л.Я.  с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба  в размер на 400лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

            Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.

            Излага съображения относно съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Сочи, че неоснователно са отхвърлени исканията му от ПРС.

            Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № К № 4110617, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС.Представя писмено становище.

            Ответникът по касационната жалба  не изразява становище по касационните оплаквания.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Нарушението е извършено на 25.10.2020 г. в 12:25 часа на Републикански път 1-8 км 213+230, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта АТСС „ARH САМ 81", за превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч при управление на МПС, марка „Алфа Ромео 159" с рег.№ РА*****. Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 107 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч с пътен знак В-26, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената скорост с 47 км/ч. Установено  е, че МПС е собственост на водача му С.Л.Я.. За установеното  нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП на С. Я. е наложена глоба в размер на 400 лева.

         ПРС е приел, че описаните обстоятелства в оспорения Електронен фиш /ЕФ/ са установени и заснети с техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ 81", за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, валидно към датата на нарушението, като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че техническото средство е преминало проверка.

        Приел е, че отразената в ЕФ наказуема скорост е изчислена в полза на водача, като действително установената скорост е намалена. Прието е също така, че правилно ЕФ е издаден по отношение на С.Л.Я. като посоченият автомобил е негова собственост към момента на извършване на нарушението.

        Районният съд е обсъдил обстойно и изпълнението на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Приел е, че изисканите реквизити са спазени. Изрично е изтъкнато, че след като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

        Относно ограничението на скоростта и извършеното нарушение е посочено от ПРС, че  ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В-26. Съобразно чл. 47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП пътен знак В-26 указва, че е забранено движението със скорост по-висока от означената.

        Прието е, че след като в ЕФ е посочен знак В-26 и ограничението, с което е следвало да се движи управляваното от Я. МПС, то описанието на нарушението е в достатъчна степен конкретизирано и правото на защита не е нарушено.

        След анализ на приложените писмени доказателства по административната преписка: протокол по чл.10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя, районният съд е приел, че в съставения Протокол за използване на АТСС служителят, който го е изготвил и е работил с АТСС, е отразил наличието на пътния знак, ограничението от 60 км/ч, изготвената снимка на мястото, където е позиционирано техническото средство, посоката на движение "Д" - и в двете посоки, режимът на измерване "С" - стационарен, точният час на начало на работа и точния час на край на работа. От изготвената снимка на нарушението е прието за установено, че автомобилът е засечен на 157 метра преди местоположението на техническото средство, т. е. на приблизително такова разстояние след началото на зоната на действие на знака, който от приложената снимка се вижда че е зад автомобила, тоест МПС е засечено в зоната на действие на знак В-26., като интервалът на дистанция за измерване на техническото средство е от 25-600м, видно от Приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, следователно МПС е било и в обхвата на действие и на пътния знак, и на АТСС, а самото техническото средство е било на допустимо разстояние от пътния знак и в зоната на действие на последния.

         Първоинстанционният съд е приел, че правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. В конкретния случай разрешената максимална скорост /60 км/ч/ е била превишена с 47 км/ч. като предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер.

         Изводите на районния съд са правилни и изградени въз основа на събраните писмени доказателства. Не са допуснати съществени на рушения на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство правилно не са допуснати събирането на гласни доказателства от лице, за което се твърди, че е управлявало МПС, посочено в ЕФ, тъй като жалбоподателят не е депозирал декларация  по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, управлявало МПС и копие от свидетелство за управление на МПС, както подробно в мотивите на съдебния акт е посочил районният съд. Колкото до протокола за АТСС същият носи всички реквизити както се изясни по-горе, не е необходимо и представянето на всички пет броя снимки като ПРС е изложил подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция.

         Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ и на съдебния акт.

       Следва да се посочи, че отразеното ограничение на скоростта 60 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за използване на АТ, в който ясно и точно  е посочено местонахождението на АТСС, с конкретно изписан адрес, който съвпада, с този изписан в ЕФ. Така, че е напълно ясно точното място на извършване на нарушението и всички възражения в тази посока са напълно неоснователни.

       Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш както правилно е установил и районният съд.

        В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.       

       Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

       По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 608 от 14.05.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №20215330200947 по описа на съда за 2021г.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.