Решение по дело №8245/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43
Дата: 4 януари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110208245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110208245 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. А. с ЕГН: **********, с адрес /адрес/
чрез адв. А. Л. от САК със съдебен адрес гр.С., ул. „К.Б. I“ № /ххххх/, срещу
Наказателно постановление /НП/ № 207/15.05.2019 г., издадено от Директора
на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на населението
/СДПБЗН/, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 24, ал.
2 от Наредба 8121з-882 от 25 ноември 2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол и чл. 260 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена „глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста
лева/ за нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение, като твърди, че те не отговарят на действителността.
Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен случай по
1
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директора на Столична дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, редовно призована за
съдебно заседание, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 207 от
18.04.2019 г., /бл.№ 097473/, съставен от началник сектор при 06 РС ПБЗН, е
установено, че на същата дата /18.04.2019 г./, около 11.51 часа в гр.София,
ул.“Яков Крайков“ № 16 жалб.К. Д. А. в качеството си на Директор на 19-то
СУ „Елин Пелин“ не е изпълнила т.1 от Разпореждане 06-04-10/15.01.2019 г.,
а именно да се отстранят металните и ПДЧ плоскости шкафчета от
коридорите на 4-тия етаж, съгласно изискванията на чл.34, ал.1, т.4 от
Наредба 8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО –със срок на
изпълнение 15.04.2019 г.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, т.2 от ЗМВР.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
/НП/ № 207/15.05.2019 г. на Директора на Столична дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 24, ал. 2 от Наредба 8121з-882 от 25 ноември
2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.
260 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена
„глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.140, т. 2 от
ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля И. Т. И., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.

2
При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при образуване на административно - наказателното производство,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация,
както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН,
и тази, отразена в НП.
В процесния АУАН е описано, че жалб.К. Д. А. в качеството си на
Директор на 19-то СУ „Елин Пелин“ не е изпълнила т.1 от Разпореждане 06-
04-10/15.01.2019 г., а именно да се отстранят металните и ПДЧ плоскости
шкафчета от коридорите на 4-тия етаж, съгласно изискванията на чл.34, ал.1,
т.4 от Наредба 8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО –със срок на
изпълнение 15.04.2019 г., като нарушена е посочена разпоредбата на чл.140,
т.2 от ЗМВР. В издаденото наказателно постановление разпореждането, за
което се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил в т.1, е цитирано с дата
15.01.2010 г., която е различна от тази в акта.
На следващо място, съгласно посочената за нарушена разпоредба на
чл.140, т.2 от ЗМВР, за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при
бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да
изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна
безопасност и защита на населението. Настоящият съдебен състав намира, че
в случая неправилно е определен субектът на нарушението. Санкционната
разпоредба на чл. 260 от ЗМВР предвижда, че който не изпълни или допусне
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на
заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. /ал. 1/ и че за
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на
заповедите по чл. 255 на юридически лица или на еднолични търговци се
3
налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. /ал.2/.
Разпорежданията по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР се издават до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Следователно реализиране на административнонаказателна отговорност по
отношение на юридически лица е допустимо, когато е предвидена
възможност в съответния нормативен акт за налагане на административни
санкции за допуснати от юридическите лица административни нарушения
при осъществяване на тяхната дейност.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на директор на СОУ. Санкционната разпоредба на чл. 260 ЗМВР обаче не
предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на
представляващите юридическите лица, по отношение на които са издадени
писмени разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Затова и субект на
отговорността следва да е юридическото лице, а не физическото лице –
директорът на училището. Съгласно чл. 257, ал. 2 от Закона за
предучилищното и училищното образование директорът управлява и
представлява училището като институция в системата на предучилищното и
училищното образование и което съгласно чл. 29, ал. 1 от същия закон е
юридическо лице. Действията от името на юридическите лица винаги се
предприемат от техните управители и представители, но това не променя
субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на
задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане
на санкция. Несъответствието между привлеченото към отговорност лице и
носителя на задължението води до незаконосъобразност на НП.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР предвижда за неизпълнение
на разпорежданията по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР да се ангажира отговорността
на юридическите лица, като им се наложи имуществена санкция в размер от
500, 00 до 5 000, 00 лева. В случая наказващият орган е следвало да ангажира
имуществената отговорност на юридическото лице 19-то СОУ, като му
4
наложи имуществена санкция в границите, предвидени в чл. 260, ал. 2 от
ЗМВР. Като е наложил административно наказание на директора на
училището, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 207/15.05.2019 г.,
издадено от Директора на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита
на населението /СДПБЗН/, с което на жалбоподателя К. Д. А. с ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 24, ал. 2 от
Наредба 8121з-882 от 25 ноември 2014 г. за реда за осъществяване на
държавен противопожарен контрол и чл. 260 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена „глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста
лева/ за нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 58 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на КЛ. ДР. АР. с ЕГН: **********, с адрес
/адрес/ чрез адв. А.Л. от САК със съдебен адрес гр.С., ул. „К.Б. I“ № /хххх/,
срещу Наказателно постановление /НП/ № 207/15.05.2019 г., издадено от
Директора на Столична дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението /СДПБЗН/, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от
ЗАНН, чл. 24, ал. 2 от Наредба 8121з-882 от 25 ноември 2014 г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл. 260 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена „глоба” в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият оспорва
фактическите констатации в акта за установяване на административно
нарушение, като твърди, че те не отговарят на действителността.
Алтернативно застъпва становище за наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Директора на Столична дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, редовно призована за
съдебно заседание, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 207 от
18.04.2019 г., /бл.№ 097473/, съставен от началник сектор при 06 РС ПБЗН, е
установено, че на същата дата /18.04.2019 г./, около 11.51 часа в гр.София,
ул.“Яков Крайков“ № 16 жалб.КЛ. ДР. АР. в качеството си на Директор на 19-
то СУ „Елин Пелин“ не е изпълнила т.1 от Разпореждане 06-04-10/15.01.2019
г., а именно да се отстранят металните и ПДЧ плоскости шкафчета от
коридорите на 4-тия етаж, съгласно изискванията на чл.34, ал.1, т.4 от
Наредба 8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО –със срок на
изпълнение 15.04.2019 г.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, т.2 от ЗМВР.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
/НП/ № 207/15.05.2019 г. на Директора на Столична дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 24, ал. 2 от Наредба 8121з-882 от 25 ноември
2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол и чл.
260 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложена
„глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.140, т. 2 от
1
ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля И.Т.И, както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при образуване на административно - наказателното производство,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл. 42, т. 4 и 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация,
както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН,
и тази, отразена в НП.
В процесния АУАН е описано, че жалб.КЛ. ДР. АР. в качеството си
на Директор на 19-то СУ „Елин Пелин“ не е изпълнила т.1 от Разпореждане
06-04-10/15.01.2019 г., а именно да се отстранят металните и ПДЧ плоскости
шкафчета от коридорите на 4-тия етаж, съгласно изискванията на чл.34, ал.1,
т.4 от Наредба 8121з-647/2014 г. на МВР и МРРБ за ПНПБЕО –със срок на
изпълнение 15.04.2019 г., като нарушена е посочена разпоредбата на чл.140,
т.2 от ЗМВР. В издаденото наказателно постановление разпореждането, за
което се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил в т.1, е цитирано с дата
15.01.2010 г., която е различна от тази в акта.
На следващо място, съгласно посочената за нарушена разпоредба на
чл.140, т.2 от ЗМВР, за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при
бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да
изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна
безопасност и защита на населението. Настоящият съдебен състав намира, че
в случая неправилно е определен субектът на нарушението. Санкционната
разпоредба на чл. 260 от ЗМВР предвижда, че който не изпълни или допусне
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на
заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. /ал. 1/ и че за
неизпълнение на писмените разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 и на
заповедите по чл. 255 на юридически лица или на еднолични търговци се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. /ал.2/.
Разпорежданията по чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР се издават до държавни
2
органи, организации, юридически лица и граждани.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Следователно реализиране на административнонаказателна отговорност по
отношение на юридически лица е допустимо, когато е предвидена
възможност в съответния нормативен акт за налагане на административни
санкции за допуснати от юридическите лица административни нарушения
при осъществяване на тяхната дейност.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на директор на СОУ. Санкционната разпоредба на чл. 260 ЗМВР обаче не
предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на
представляващите юридическите лица, по отношение на които са издадени
писмени разпореждания по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Затова и субект на
отговорността следва да е юридическото лице, а не физическото лице –
директорът на училището. Съгласно чл. 257, ал. 2 от Закона за
предучилищното и училищното образование директорът управлява и
представлява училището като институция в системата на предучилищното и
училищното образование и което съгласно чл. 29, ал. 1 от същия закон е
юридическо лице. Действията от името на юридическите лица винаги се
предприемат от техните управители и представители, но това не променя
субекта на отговорността, който винаги следва да е тъждествен със субекта на
задължението, неизпълнението на което поражда правомощието по налагане
на санкция. Несъответствието между привлеченото към отговорност лице и
носителя на задължението води до незаконосъобразност на НП.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от ЗМВР предвижда за неизпълнение
на разпорежданията по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР да се ангажира отговорността
на юридическите лица, като им се наложи имуществена санкция в размер от
500, 00 до 5 000, 00 лева. В случая наказващият орган е следвало да ангажира
имуществената отговорност на юридическото лице 19-то СОУ, като му
наложи имуществена санкция в границите, предвидени в чл. 260, ал. 2 от
ЗМВР. Като е наложил административно наказание на директора на
училището, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон,
което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3




4