П Р И С Ъ Д А

 

Гр. М., 01.04.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – М., Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР СЕМОВ

 

 При секретаря…......... Н. И....…. и в присъствието на Районен прокурор....Е. А. ……., като разгледа докладвано от съдия С. НОХД № 30 108 по описа за 2009 година и след тайно съвещание, съдът

П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимата Е. Й. В. - родена на xxxxxx1990 г. в гр. М., живуща xxx, българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, не работи, осъждана, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВНА в това, че на 06.08.2008 г. в землището на с. С., област М. при условията на маловажен случай, в съучастие като извършител със С. К. В. xxx отнела от владението на М. К. М. xxx 17 бр. бали с люцерна и 1 бр. бала смес от люцерна и слама, всички на обща стойност 123 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.57, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.47, ал.1 от НК я осъжда на ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на държавата.

 ОСЪЖДА подсъдимата Е. Й. В. със снета по – горе самоличност да заплати по сметка на ВСС сумите - 70 / седемдесет / лева деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 / петнадесет / дневен срок от днес пред Окръжен съд – М..

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ по НОХД № 30 108/09 г. по описа на МРС

 

 Подсъдимата Е. Й. В. е обвинена в това, че на 06.08.2008 г. в района на с. С. , област М. в съучастие като съизвършител със С. Р. В. xxx. отнела от владението на М. К. М. xxx 17 бали с люцерна и 1 бала смес слама и люцерна на обща стойност 123 лева, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

 Делото бе разгледано и решено по реда и при условията на Глава ХХ НПК - по общия ред съгласно чл.258, ал.1 и сл. от НПК.

 Прокурора поддържа обвинението, пледирайки конкретно по вид и размер наказание, което да бъде наложено спрямо подс. В..

 Подсъдимата В. не се признава за виновна по обвинението, дава обяснения твърдейки, че погрешка заедно със св. С. В. са натоварили процесните бали.

 Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на становищата на страните, приема за установено следното:

 Подс. В. е осъждана с една на брой влязла в сила присъда по НОХД № 335/07 г. по описа на РС М. на обществено порицание за деяние по чл.194, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 06.11.2007 г. и е изпълнена видно от писмото на РП М. на 15.11.2007 г..

 Подс. В. живее във фактическо съжителство със св. Р. В., който е криминално проявен. Св. Р. В. има син – св. С. В., който живее заедно с баща си и подс. В. xxx. От началото на м.08.2008 г. св. М. К. М. като регистриран земеделски производител балирал люцерна в землището на с. С. , област М.. Така на 06.08.2008 г. св. М. бил оставил на нива около 80 бр. бали люцерна сред които имало и такива смес – слама и люцерна, защото не успял през деня да прибере всичките бали. По същото време св. Р. В. балирал при друг земеделски производител с имена Н. Т. . Нивата където св. М. xxx по посока за с. Л. в дясно от пътя, а тази където лицето Н. Т. балирал била по – далече в същата посока, но от ляво. Св. Р. В. се обадил по телефона на св. С. В. и му казал да отидат двамата с подсъдимата да натоварят в конската им каруца по – здрави бали със слама от имота на Н. . Вместо да сторят това и въпреки указанията на св. В. къде точно е имота на лицето Н. и че следва да натоварят баси със слама, св. С. В. и подс. В. виждайки балите с люцерна на св. М. решили да ги отнемат. Двамата успели да натоварят общо 18 бр. бали в конската каруца като 17 бр. от тях били с люцерна, а 1 бр. била смес – слама и люцерна, а след това ги закарали в дома си в с. С. , област М.. На сутринта вече на 07.08.2008 г. св. М. и баща му установили липсата на балите и алармирали органите на реда. След намесата на последните подс. В. и св. С. В. по указание и на св. Р. В., върнали отнетите бали на св. М..За горното били оформени протокол за доброволно предаване и разписка.

Съгласно заключението по прочетената и приета съдебно – оценъчна експертиза общата стойност на противозаконно отнетите 18 бр. бали от които 17 бр. с люцерна и 1 бр. смес – люцерна и слама възлиза на 123 лева.

С постановление от 11.02.2009 г. РП М. е прекратила частично наказателното производство спрямо св. С. Р. В. на основание чл.61 от НК с предложение до МКБППМН за налагане на св. В. на възпитателна мярка по ЗБППМН.

Съдът намери, че обвинението спрямо подс. В. е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303, ал.2 от НПК. Съдът взе предвид всички гласни и писмени доказателства по делото, като внимателно анализира показанията на св. С. В., св. Р. В. и св. М. М., а също и обясненията на подс. В..Съдът не приема, че на 06.08.2008 г. процесните бали са били взети по погрешка от св. В. и подс. В. защото обективните данни по делото не сочат за наличие на такава грешка, в т. ч. и за извинителна грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК. Св. Р. В. е обяснил на подсъдимата и св. С. В., че балите на лицето Н. се намират в ляво от пътя, а не от дясно, и най – важното казал е на подсъдимата и синът си, че следва да натоварят по – здрави не развързали се бали от слама, а не с люцерна, каквито са на св. М..Съдът възприема обясненията на подсъдимата като защитна позиция, а деянието й като кражба по смисъла на чл.194, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Кражбата е извършена в съучастие като извършител със св. С. В., по отношение на който РП М. правилно е приложила чл.61 от НК. Деянието на подсъдимата от гледна точка на обективните и субективни признаци е маловажно, като правилно е квалифицирано от РП М. като Т. по чл.194, ал.3 от НК.

Не е налице хипотезата на чл.197 НК защото процесните бали са били върнати единствено и само заради намесата на органите на РУ на МВР М..

Като се има предвид горното съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК:

- на 06.08.2008 г. в землището на с. С. , област М. при условията на маловажен случай, в съучастие като извършител със С. К. В. xxx отнела от владението на М. К. М. xxx 17 бр. бали с люцерна и 1 бр. бала смес от люцерна и слама, всички на обща стойност 123 лева, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои

От субективна страна е налице пряк умисъл – подс. В. е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване.

Имайки предвид горната фактическа обстановка и при това тълкуване на закона съдът призна за ВИНОВНА подсъдимата В. за извършеното от нея деяние визирано по - горе, и й наложи съответно наказание – ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на държавата.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.47, ал.1 НК. Съдът намери, че най – подходящото по вид и размер наказание в случая измежду алтернативно предвидените по чл.194, ал.3 от НК, е именно глобата. Съдът съобрази нормата и на чл.47, ал.1 НК, така че глобата да не бъде по - малка като размер от 100 лева. При определяне размера на глобата спрямо подсъдимата съда отчете степента обществена опасност на деянието и тази на личността на подс. В., имотното състояние и доходите на подсъдимата – последната не работи и е издържана от св. В.. При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК, наложеното по вид и размер наказание е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК и не на последно място е справедливо определено при съобразяване степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимата.

Съдът не приложи чл.78а, ал.1 от НК защото подс. В. е осъждана, а спрямо това осъждане не са настъпили условия за реабилитация.

При условията на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. В. да заплати по сметка на ВСС сумите - 70 / седемдесет / лева деловодни разноски – изплатени възнаграждения на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: