О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………./………07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т. д. № 351/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 6845/05.03.2019 г., уточнена с
молба вх. № 9566/27.03.2019 г. от „СИСТЕМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Автомагистрала Тракия, 1-ви километър,
представлявано от С.Л.М. срещу „ЦБА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, кв „Аспарухово“, ул. „Народни
будители“, № 2, ет. 3, представлявано от М.М.К..
При
служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че
исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а
предявеният иск е допустим, поради което производството по делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
НАМИРА исковата
молба за редовна, а предявените искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 08.10.2019 г. - 10.30 ч.
ИЗГОТВЯ
проект за доклад по делото: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 327 ТЗ, с който ищецът моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 32903.37 лв., с ДДС, представляваща незаплатена стойност на
доставени стоки по силата на Договор за доставка № 105/02.11.2007 г., обективирана в издадени през периода 30.10.2017 г. –
09.11.2018 г. 53 бр. фактури. Претендира се заплащане на сторените в
производството разноски.
Твърди
се в исковата молба, че по силата на сключен между страните Договор за доставка
№ 105/02.11.2017 г. ищецът е доставял по заявка на ответника стоки. Доставката
се извършвала в посочените в Приложение № 1 търговски обекти и/или складове.
Цените на стоките били посочени в Приложение № 3, а срокът за заплащане на
цената бил уговорен на 30 календарни дни от датата на издаване на счетоводен
документ – фактура. Доставката се извършвала след изпращане на поръчка по
електронен път. Действието на договора
продължило от датата на подписването му до прекратяването му от ищеца с
едностранно предизвестие от 19.11.2018 г. Правния си интерес от предявения иск
обосновава с обстоятелството, че въпреки извършената доставка на описаните в процесните фактури стоки и въпреки осчетоводяването на
издадените фактури, тяхната стойност останала дължима от ответника.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЦБА“ АД, депозира писмен
отговор, в който признава наличието на валидно сключен Договор за доставка №
105/02.11.2017 г., ведно с приложенията към него, като условията по договора са
били в сила между страните и през 2018 г., предвид липсата на подписан нов
кондиционен лист, както и че през времето на действие на договора, е правил и
други поръчки на стока, която била доставена от ищеца и заплатена. Сочи, че съгласно чл. 7 от сключения Договор,
купувачът може да приспада свои основателни парични претенции, възникнали при
изпълнение на договора, чрез прихващане като е длъжен да изготви протокол за
прихващане. Излага, че в чл. 2 от Договора и кондиционния лист към него били
предвидени бонуси и премии, които подлежали на изплащане на купувача, които се
изчислявали върху целия оборот за всеки месец на обектите, посочени в Приложение
№ 1. Уговорено било и съдържанието на бонусите и премиите. Сочи, че изпълнявал
сключения договор и предоставял описаните в кондиционния лист услуги, които
били приемани от ищеца и за изчисляването им, ежемесечно до 10-то число на
месеца следващ този за който се отнасят, била изпращана справка за оборота, възоснова на която били фактурирани от ответника на ищеца и
предоставените услуги в размера, съобразно договореното между тях. Така от
страна на ответника били издадени 33 бр. фактури за периода 29.11.2017 г. –
27.12.2018 г., на обща стойност 38188.24 лв., с ДДС. Ответникът твърди, че
падежът на всяка една от фактурите била датата на издаването й. Сочи, че
претенцията на ищеца била погасена чрез прихващането й със сумата дължима на
ответника по издадените от него фактури за периода 29.11.2017 г. – 21.12.2018
г., на обща стойност 32903.37 лв. с ДДС. Прихващането било извършено с
уведомления за прихващане от 22.12.2017 г., 23.01.2018 г., 27.02.2018 г.,
27.03.2018 г., 24.04.2018 г., 29.05.2018 г., 20.06.2018 г., 20.07.2018 г.,
24.08.2018 г., 21.09.2018 г., 19.10.2018 г., 27.11.2018 г., 28.12.2018 г.,
31.12.2018 г. Сочи, че всички уведомления били изпратени на ищеца и получени от
него по ел. поща и чрез системата за електронни фактури, като приложение към
някои от фактурите, както и са били осчетоводени от него. Сочи, че в
разменената между страните кореспонденция не фигурирала като неплатена нито
една от процесните фактури. В условията на
евентуалност релевира и възражение за съдебно
прихващане.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, в която оспорва приложените Уведомления за прихващане и сочи, че в
действителност фактурираните услуги не са били реално предоставени, нито пък
предоставянето им е било потвърдено от него по предвидения в Договора ред.
Сочи, че не оспорва само две от фактурите издадени от ответника, без да ги
индивидуализира. Твърди, че представената молба за потвърждения от 17.01.2019
г. не представлява едностранно потвърждение на извършените неправомерни
прихващания, тъй като била подписана от лице, което е счетоводител. Твърди, че
в електронната кореспонденция, която представя служител на ответника признавал
порочната практика да се издават фактури без основание.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор,
в който излага твърдения за предоставяне на ищеца фактурираните му услуги.
Сочи, че лицето подписало молба от 17.01.2019 г. е Главния счетоводител на ищцовото дружество, който е посочен и като лице за контакт
в сключения Договор като извършените от него действия са потвърдени от ищеца по
реда на чл. 301 ТЗ. Твърди, че извършените и остойностени
в издадените от ответника фактури са приети от ищеца, включени с в дневниците
за покупки и ищецът е ползвал данъчен кредит за тях. Във връзка с прихващането
твърди, че и от двете страни са предприети съответните счетоводни операции за
извършването му. Оспорва твърдението на ищеца, че служител на ответника е
признал порочна практика като от своя страна твърди, че това лице не е сред
посочените за контакт в Договора и не потвърждава действията й. Отделно от това
сочи, че на 10.01.2019 г. от страна на управителя на ищеца е била изпратена
покана за плащане, от която се установявало, че ищецът не претендира за плащане
посочените в исковата молба фактури, а други, които са били платени от
ответника на 11.01.2019 г.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните, обстоятелствата: - валидно сключен Договор за доставка № 105/02.11.2017 г., ведно с приложенията към него; -
условията по договора са
обвързвали страните и през 2018 г., предвид липсата на подписан нов
кондиционен лист; -
през времето
на действие на договора ответникът
е правил и други поръчки на стока,
която била доставена от ищеца
и заплатена
от него; - стоките предмет на процесните фактури са доставени и приети от ответника.
УКАЗВА
на страните, че на
доказване подлежат следните обстоятелства:
Ищецът – обосноваване на претенцията си по
размер.
Ответникът – точно и в срок изпълнение на
задълженията си по договора.
По възражението за
прихващане: - ответникът следва да установи реално
предоставяне на фактурираните услуги, отчитането им по уговорения в договора
ред, стойност на услугите, период на извършването им, падеж на задължението за
заплащането им, достигане на издадените фактури до ищеца, съставянето на протоколи
за прихващане и връчването им на ищеца, осчетоводяване на издадените фактури и
протоколи за прихващане от ищеца, обосноваване на претенцията, предмет на
възражението по размер; - ответникът
следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си по
прихващането.
Всяка страна следва да
установи, твърденията, на които основава възраженията си и черпи изгодни правни
последици.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства
за достигането на представените уведомления за прихващане до ищеца, както и за
стойността на фактурираните услуги.
ДОПУСКА до приемане в с.з. представените от
страните писмени доказателства.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на
ответника да се ползва от показанията на двама свидетели при режим на довеждане
за установяване на предоставянето на фактурираните услуги.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза със
задача, поставена от ответника в отговора и допълнителния такъв, при депозит в
размер на 800.00 лв., платим от ответника в 1 седмичен срок от съобщаването, по
сметка на ВОС, с представяне на доказателства.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.В., който да се
уведоми след доказателства за депозит.
УКАЗВА на вещото лице да представи
заключението си в срока по чл. 199 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ
за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи
на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор на ответника.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: