Решение по дело №4544/2017 на Софийски градски съд

 

         Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                            гр. София,22.12.2017г.

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и седемнадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря  Ива Иванова като разгледа докладваното от  съдията гр.д. № 4544/2017г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание 432, ал.1 от КЗ от Кодекса за застраховането.

ИЩЦИТЕ- Н.В.Р., ЕГН **********; Ф.М.Р., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н.Д., служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, твърдят, че на 24.12.2016 г., около 14:20 ч., на път IV 11033 от с. Галово към с. Селановци, неправоспособният водач Х.В.Х., ЕГН: **********, управлява л.а. с per. № ********, марка „Ауди", модел „Купе", поради движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила, в резултат на което предизвиква пътно-транспортно произшествие - самокатастрофа. Сочат, че техният син- М.Ф.М. , ЕГН **********, бил пътник в процесния автомобил и претърпял множество телесни травми, които довели до неговата смърт. Водачът на автомобила имал сключена ГО при ответника. Изтъкват, че мъката им от загубата на детето им няма да се преживее до края на живота им и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Молят съда да постанови решение, с  което да осъди ответника да им заплати сумата от по 200 000 / двеста хиляди/ лева заедно със законната лихва от датата на увреждането- 24.12.2016 година - представляваща обезщетение за претърпените му неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес, вследствие на претърпяното ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендират и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- З. "Б.И." АД, ***, чрез пълномощника адв. М.И.Г., съдебен адрес:***, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесния автомобил Ауди Купе, с per. No; *******, оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищците механизъм, оспорва то да е причинено виновно от водача на лек автомобил Ауди Купе, с per. No: ******* - Х.В.Х.. Оспорва представените от ищците Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, досежно съдържанието му в частта „Обстоятелства и причини за ПТП",  въпреки че е описан като приложение, но не е приложен към ИМ. Твърди, че настъпилата смърт на М.Ф.М. не е разултат едИ.твено на виновното поведение на водача на лек автомобил Ауди Купе, с per. No: *******, а е налице съпричиняване от страна на починалия, който е пътувал в л.а. без поставен предпазен колан, в противоречние с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на вина на починалия е поне 90 % /деведесет процента/. Изтъква още, че починалият е осъзнавал факта, че водачът на лек автомобил Ауди Купе, с per. No: ******* - Х.В.Х., е бил неправоспособен и въпреки ясното си съзнание е решил да се качи в автомобила и да предприеме този риск за живота си. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло на основание субективните действия на лицата, които сами са се поставили в опасност и дружеството не следва да отговаря за причинените вреди. Оспорва иска и по размер- претенциите на ищците са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се спори, че във вразка с катастрофата е пострадал(загинал)  синът на ищците.

Като спорни обстоятелства според отговора на застрахователя се очертават:

-  наличие на деликт;

- наличието на застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, чийто водач е предизвикал виновно (според ищеца) ПТП.

               - механизмът на ПТП с оглед възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, доказателствената тежаст за първото обстоятелство принадлежи на ищеца, а за второто - на ответника.

                - размерът на претендираните обезщетения с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД.

По делото е прието като доказателствовлязла в сила присъда №18 от 05.09.2017г. по НОХД №376/2017г., от която е видно, че Х.В.Х., ЕГН: **********, е бил признат за виновен по процесното ПТП.

От заключението на  съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещо  лице-травматолог- д-р Т.Д., ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че причина за смъртта на М.М. е тежката черепно - мозъчна травма, довела до контузия и оток на мозъка, които са причинили остра дихателна и сърдечно-съдова нелостатъчност - състояние несъвместимо с живота. Смъртта на М.М. е в причинна връзка с процесното ПТП. С оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищеца, вещото лице сочи, че може да се приеме, че е бил без правилно поставен предпазен колан. С оглед механизма на ПТП, деформациите на автомобила и скоростта му преди и по време на удара в дървото вещото лице пирема, че предпазният колан не би го предпазил от описаните по-горе травми.

По делото е прието заключение на АТЕ, изготвена от в.лице инж. З., от чието заключение се установява следния механизъм на ПТП: На 24.12.2016 г., около 14:30 часа на пътя от с. Галово с посока към с. Селановци, Х.В.Х. управлява л.а Ауди Купе с per. № ********. Поради несъбразена скорост губи контрол над автомобила и катострофира в крайпътно дърво. Следите оставени по пътното платно, банкета, затревената площ и крайпътното дърво говорят, че автомобилът се е движил с висока скорост. Пътното платно е двупосочно с две платна по 3 метра, разделени с прекъсната осова линия. Участъкът на ПТП е прав, асфалтов, без неравности и дупки. Времето е било ясно, сухо с добра видимост. Автомобилът се движи в лентата си. В един момент десните колела попадат на затревения банкет. В стремежа си водачът да отклони в ляво, навива волана по- рязко, вследствие на което губи контрол върху управлението на автомобила. Стремейки се да овладее управлението, водачът задейства спирачната уредба и при блокиране на колелата автомобилът става напълно неуправляем. Следващият етап на движение е ротиране по посока на часовата стрелка по затревената площ отдясно и удар в дървото с лявата си странична част. От удара ротира в обратна посока и се установява в покой. Основната причина за настъпване на ПТП според вещото лице има чисто субективен характер и се изразява в неадекватната реакция на водача на л.а. Ауди Купе, движейки се с висока скорост и вследствие на преминаването на десните колела по банкета, губи напречната устойчивост на автомобила. Вследствие на което напуска пътното платно и удар в дървото. Автомобил Ауди Купе с vin code WAZZZ8BZNA0103386 е произведен през 1992 година. Всички автомобили на Ауди произведени в този период са оборудвани с обезопасителни колани, както следва: на предните седалки коланите са триточкови инерционни; на задните седалки има два триточкови инерционни колана и един двуточков на средното място. Предпазните колани спасяват от травми почти 100% в случаите на преобръщане на автомобила на равно място, дори при скорост от 100 км/ч.

По делото е разпитан като свидетел К.М.Р. , брат на ищеца  Ф.  Р., който установява, че пострадалият при ПТП  и ищците били едно задружно семейство, като последните тежко преживяват неговата смърт.

Съдът  обсъжда свид. показания при условията на чл.172 от ГПК- същите са обективни, последовотелни и кореспондират с останалия доказателствен материал.

С представените към  исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт  и удостоверение  за наследници се установява активната легитимация на ищците.

Относими доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Исккът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

Не се спори, че във вразка с катастрофата е починал н синът на ищците, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда№18 от 05.09.2017г. по НОХД №376/2017г., от която е видно, че водачът на процесния  автомобил е извършил противоправно и виновно деяние.

С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на починалия при процесното ПТП- родители на същия.

Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е основателно с оглед заключението на  двете експертизи- пострадалият се е возил без предпазен колан и в автомобил, управляван от лице, което не е притежалало правоспособност.

Относно спорното обстоятелство за размера на претенцията на ищците- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗ. и  установената съдебна практика. По делото се установи, че ищците са претърпяли  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя родственик-син. Житейски неоспоримо е, че няма по- голяма скръбта от загубата на дете. По делото се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължават. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната, съдебната практика, наличието на съпричиняване и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  по 100 000 лв., за колкото исковете следва да се уважат, а за разликата да се отхвърлят.

 По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗ.  деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът дължи и направените от ищците  разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направено е възражение за прекомерност  на адвокатското възнаграждение на ответника, което съдът счита за основателно с оглед несъществената фактическа и правна сложност на делото, поради което съдът го редуцира от 33750лв. на 13 060 лв.  Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение е в размер на 6530лв., при включено 20% ДДС- 7 836лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 6 680лв. от 13 360лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  8 000лв., както и 300лв. разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

ОСЪЖДА  З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес:***, да заплати на НиколинаВеличкова Р., ЕГН **********; и Ф.М.Р., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н.Д., служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, по искове с правно основание  чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  по 100 000 лв.  (сто хиляди лева) за всеки един от тях, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.12.2016г. до окончателното й изплащане,   като ОТХВЪРЛЯ искове за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от  200 000лв.(двеста  хиляди лева).

ОСЪЖДА Н.В.Р., ЕГН **********; Ф.М.Р., ЕГН **********, чрез адв. Н. Н.Д., служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, да заплатят на З. „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 6 680лв. (шест хиляди шестотин и осемдесет лева).

ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес:***, да заплати на  адв. Н. Н.Д., служебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокатско възнаграждение в размер на 7 836лв(седем хиляди осемстотин тридесет и шест лева).

ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, действащо чрез пълномощника си адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  8 000лв.(осем хиляди  лева), както и 300лв. (триста лева) разноски по възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: