Решение по дело №2661/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 357
Дата: 13 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20213110202661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Варна, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110202661 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. ЕМ. Т. ЕГН:********** от гр.Варна, срещу
Наказателно постановление № 1574 от 08.06.2021 г., издадено от Зам. Кмета
на община Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100 лева (сто лева) за нарушение на
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност на основание чл.428 и чл.472 ал.4 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
С жалбата се твърди, че на процесната дата поводът на кучето е бил
свален поради механичен проблем с цел поправка и незастрашаване живата
на кучето и се иска НП да бъде анулирано.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, не
ангажира доказателства в подкрепа на жалбата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в
жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
в хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището за
липса на допуснати процесуални нарушения в хода на АНП и правилно
приложение на материалния закон, като в заключение моли НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 16: 30 часа на 26.03.2021 г. св.У. – гл. Инспектор в отдел
1
"Контрол и регистрация на домашни любимци" към Община Варна,
съвместно с негова колежка, както и със съдействието на св.Г. и К.-
служители на Общинска полиция-Варна, извършвали рутинна проверка на
ул.”Тодор Влайков” в близост до училище „Елин Пелин”, след подаден
сигнал от майки, които разхождат децата си в района, за пуснати
кучета.Пристигайки на място, в продължение на няколко минути св.У. и
придружаващите го възприели, че в близост до бл.№7 на ул.”Тодор Влайков”
лице от мъжки пол разговаря с лице от женски пол, като куче, от порода
наподобяваща „Бийгъл”, обикаля свободно около стопанина си, без да му е
поставен повод.С помощта на служители от Общинска полиция било
установено, че стопанинът на кучето е въз.Т., а домашният му любимец е с
чип №100237000030855.В близост до мястото, на което било установено
гореописаното нарушение имало специално обособена площадка за разходка
на кучета.Проверката била извършена не само по сигнал, а поради скорошен
инцидент с кучета
Предвид горното св.У. преценил, че с това свое поведение
жалбоподателят Т. нарушава разпоредбата на 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, поради което на место бил съставен
АУАН срещу въззивника за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.АУАН бил надлежно ръчен на жалбоподателя, който в
съответната графа вписал, че има възражения, без да ги конкретизира.
В предвидения в ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на
08.06.2021 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал на
основание разпоредбата на чл. 472, ал. 4 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност наказателното постановление, предмет на
настоящата въззивна проверка, с което наложил на жалбоподателя "глоба" в
размер на 100 лева.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на
свидетелите У., Г. и К., АУАН, заповеди и от останалите приобщени по
делото писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на св.У., че въззивникът не е лицето,
което е било установено като нарушител, тъй като в тази им част показанията
на свидетеля са непоследователни, колебливи, некореспондиращи с
показанията на служителите на Общинска полиция-Варна, които са
проверили документът за самоличност на жалбоподателя и са продиктували
неговите лични данни за вписването им в АУАН, а и спор, че именно
жалбоподателят е стопанин на въпросното куче и именно той го е разхождал
по време на проверката, респективно той е получил съставения АУАТ ,не са
възниквали в нито един момент от настоящото производство.В останалата им
част съдът кредитира показанията на св.У., като напълно кредитира
показанията на свидетелите Г. и К., тъй като същите са последователни,
2
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Показанията на свидетелите и конкретно на св.У. категорично
опровергават твърденията на жалбоподателя, че в момента, когато е оправяла
повода на кучето поради механичен проблем е била извършена проверката.
Доказателства в подкрепа на това твърдение на въззивника изцяло липсват –
нещо повече гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие
категорично отхвърлят достоверността на подобна версия, която съдът
намира за защитна теза.
От приложените по делото заповеди се установява, че АУАН е съставен
от компетентен служител, като НП също е издадено от оправомощено лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в
разпоредбата на 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен преклузивен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
На първо място, съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване
на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1
от ЗАНН. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
нарушителя да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита.
Императивната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност предвижда забрана за извеждане на кучета
без поставен повод. Очевидно самото правило за поведение не прави
разграничение между породите кучета (дребни или по – едри), като въвежда
забрана за извеждането на всякакви кучета без поставен повод. От събраните
гласни доказателства се установи, че на процесната дата въззивникът е
нарушил посочената разпоредба, поради което и според съда правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.Следва да се
отбележи, че законът не прави разграничение за времето, през което кучето
не следва да бъде извеждано без повод, а доказателства, че се касае за някаква
крайна необходимост не се ангажираха.
Санкцията е наложена правилно на основание чл.428 от ЗВМД, като
правилно е индивидуализирана като размер, още повече, че законът
предвижда твърд и фиксиран размер на санкцията за нарушение на чл. 177,
3
ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а именно "глоба" в
размер на 100 лева, поради което съдът намира наложеното наказание за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
Не са налице основанията за приложението на чл. 28, буква "А" от
ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по – ниска степен
на обществена опасност от останалите подобни нарушения от същия вид, а и
съгласно показанията на св.У., кучето е било без повод достатъчно време,
през което стопанинът му е бил ангажиран с разговор с друго лице и през
което биха могли да настъпят неблагоприятни последици, още повече, че в
непосредствена близост е имало специално обособена площадка за
разхождане на кучета.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 1574 от 08.06.2021 г.,
издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на Р. ЕМ. Т.
ЕГН:********** от гр.Варна е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 100 лева (сто лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на основание чл.428 и
чл.472 ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4