Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 41/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № **********от
07.08.2018 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР- Пазарджик, с което е санкциониран за следното:
- за нарушите на чл.150а ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лева;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева.
В бланкетната жалба се твърди, че НП не е било връчено на жалбоподателя,
независимо, че е имал известен адрес на местоживеене и че желае да обжалва същото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Не депозира и
писмено становище по същество.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По
делото не е представено и писмено становище.
Като взе предвид изложеното в жалбата и прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът
установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 22.07.2018 г., в 21,17 часа, в
с. Д., на ул. „Д.“, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, със СУМПС № ***с
изтекъл срок на валидност на 30.07.2009 г. при извършена справка с ОДЧ и РСОД.
При проверката жалбоподателят не е носел СУМПС и КТ към него, както и СРМПС
Част ІІ на управлявания автомобил.
Всичко това съставлявало нарушения на чл.159а ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 и т.2
и от ЗДвП.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 701976/22.07.2018 г., в
негово присъствие, който му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта било
вписано, че нарушителят нямал възражения срещу така констатирано.
Въз основа на акта на 07.08.2018 г. било издадено
обжалваното НП. Последното не било връчено на жалбоподателя, тъй като същият
бил търсен на настоящия му адрес на местоживеене ***, където не бил открит, но
по данни на служител в Кметството станало ясно, че същият бил в чужбина. При
тези данни АНО приел, че са налице условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и връчил НП
в отсъствие на наказаното лице, като отбелязал това върху НП на 15.07.2018 г. Впоследствие
жалбоподателят узнал за издаденото НП на 30.11.2019 г., когато бил спрян за проверка
от АП в гр. Пловдив. Поради това той обжалвал НП пред съда чрез АНО, като
жалбата била входирана в деловодството на Сектор ПП при ОДМВР- Пловдив на 02.12.2019
г.
Съдът намира, че пред АНО не е била налице хипотезата
за връчване на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Това е така, тъй като
изключението по ал.2 за връчване на НП изисква първо да се отбележи
невъзможността да се открие нарушителя на посочения от него адрес, но също така
и обстоятелство, че има промяна на адреса, тоест нов адрес и той е неизвестен.
По този въпрос е налице константна съдебна практика. В случая първо липсва
отбелязване на НП, че лицето не може да бъде открито на посочения от него в
акта адрес, а на второ място липсва отбелязване, че той има нов адрес на
местоживеене, който не е известен. Освен това липсват каквито и да е
доказателства, че са положени достатъчно усилия и са изчерпани всички
възможности лицето да бъде открито на адреса и да му бъде връчено лично НП.
Липсват доказателства, че той има нов адрес на местоживеене и че той не е
известен. От представеното копие на докладна записка, изготвена от полицейски
служител при 05 РУ при ОДМВР- Пловдив (л.12 от делото) се установява, че
жалбоподателят има друг адрес на местоживеене. От докладната записка на
полицейския служител при РУ- Пазарджик (на л.11 от делото) е видно, че
жалбоподателят е търсен на този адрес, но по данни на служител в кметство с. Д.,
станало ясно, че лицето е в чужбина. Липсват доказателства обаче, че
жалбоподателят е търсен на самия адрес на местоживеене. Липсват доказателства,
че той е променил този си адрес и няма друг известен адрес по делото. Освен
това се събраха доказателства (виж справка на л. 36 от делото), че действително
жалбоподателят е бил в чужбина към датата, когато е бил търсен в с. Д., но
месец и половина след това се е завърнал в страната. В този период той не е бил
търсен за връчване на НП.
С оглед на изложеното съдът намира, че при връчването
на НП не е изпълнена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН и депозираната срещу НП
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. Т.Г..
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
На първо
място, следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. И двата акта съдържат
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. АУАН е надлежно предявен и връчен по реда на чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Както се посочи по-горе, НП обаче не е било надлежно връчено на
санкционираното лице
По-нататък
съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на АНП да
са били допуснати съществени процесуални нарушения относно нарушенията по пункт
2 и пункт 3 от НП. Налице е съответствие
между словесното и цифровото описание на нарушенията. не така стоят нещата по
отношение на нарушението по пункт 1 от НП. Съображенията на съда са следните:
По пункт 1- за нарушение на чл.150а
ал.1 от НК.
Установи се, че на посочената дата, час и място
жалбоподателят П. е управлявал процесното МПС, като при извършената му проверка
от контролните органи- полицейски АП на РУ- Пазарджик, не е представил СУМПС и
други документи. Поради тази причина за съдействие е извикан АП на КАТ, в чиито
състав бил св. Т.Г.. В показанията си последният беше категоричен, че
жалбоподателят не му е представил СУМПС. Поради тази причина той извършил
справка в ОДЧ и РСОД, за да провери дали жалбоподателят е правоспособен водач.
Тогава установил, че издаденото му СУМПС е с изтекла валидност. В този смисъл
са и дадените от полицейските служители И.П.и А.С.(АП на РУ- Пазарджик) на лист
8 и 9 от делото, от които се установява, че при направената справка в
информационните масиви на МВР е установено, че издаденото на жалбоподателя
СУМПС към датата на проверката е с изтекла валидност. Съдът не споделя
направените от жалбоподателя възражения в подаденото срещу АУАН възражение (л.5
от делото) и дадените обяснения от него (л.7 от делото), че той не е управлявал
МПС, първо защото липсват каквито и да е доказателства в подкрепа на това
твърдение и второ- същото се опроверга от еднопосочните гласни и писмени
доказателства, анализирани по-горе. Освен това от значение е и фактът, че
самият жалбоподател не е възразил при предявяване на АУАН срещу така
направената от актосъставителя констатация. Действително той не е длъжен да се
брани веднага, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма
възражения, то това е първата индиция, че той е реализирал вмененото му
нарушение.
Въпреки
наличието на безспорна установеност на административното нарушение и неговата
доказаност, съдът намира че следва да отвени НП в тази му част. Това е така
поради допуснатите процесуални нарушения, а именно не е посочена точната правна
квалификация на нарушението. Посочена е за нарушена разпоредбата на чл.150а
ал.1 от ЗДвП, която обаче предвижда няколко хипотези, една от които е
управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. В АУАН и НП не е
посочено кое предложение от посочената за нарушена правна норма съответства на
вмененото словесно нарушение.
На
следващо място съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.185
от ЗДвП. Тази норма е обща и се предвижда за всички нарушения, за които изрично
не е предвидена санкция в закона. Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП разписва
в кои случаи водачът може да управлява МПС и в частност СУМПС да е в срок на
валидност. Ако водачът не отговаря на някои от тези условия е предвидена
санкция в разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДвП и по-конкретно, когато водачът
управлява МПС със СУМПС с изтекла валидност той подлежи на санкциониране с
глоба в размер от 100 до 300 лева, съгласно чл.177 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП.
При това положение АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя за извършеното
нарушение с глоба на основание чл.185 от ЗДвП. В този смисъл е допуснал
нарушение, което не може да бъде релевирано от съда, тъй като е недопустимо да
бъде подменяна волята на наказващия орган, а от друга страна и да се утежнява
положението на наказаното лице.
Посочените
допуснати нарушения са съществени от категорията на абсолютните и всякога водят
до незаконосъобразност на НП, което е основание за отмяна на НП в тази му част.
По Пункт 2-
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното му деяние е посочено
в достатъчно ясна степен- нарушителят не носи СУМПС и КТ към същото.
Установено е безспорно, че на посочената
дата, час и място, жалбоподателят П. е управлявал лек автомобил, като при
извършената му проверка от св. Г. не е представил СУМПС и КТ. Св. Г. беше
категоричен в показанията си, че това което е отразил в АУАН е действително
констатираното от него. Вярно е че същият в показанията си не сочи подробности,
но като се има предвид, че тези полицейски служители ежедневно в работата си
констатират десетки подобни нарушения и предвид отдалечеността във времето от
констатиране на нарушението до депозирането на свидетелските показания, то е
съвсем нормално същият да не помни подробности. Св. Г. посочи също, че
жалбоподателят е бил спрян за проверка от АП на РУ- Пазарджик. Видно от
обясненията на полицейските служители И.П.и А.С.е, че жалбоподателят е бил
спрян за проверка като водач на л.а. „***“ в с. Д. на ул. „12-та“, където те са
били на установъчен пункт съгласно график за СПО. Сочат в обясненията си, че водачът
не им е представил СУМПС и КТ, както и СРМПС на управляваното МПС. Поради тази
причина са повикали патрул на КАТ за съдействие, който е направил същите
констатации, както й било установено чрез справка в РСОД, че издаденото на
водача СУМПС е с изтекла валидност. При това положение е безспорно установено,
че на посочената в НП дата и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС
без да носи със себе си СУМПС и КТ. Вярно е, че
посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се брани веднага с конкретни
възражения и това, че не е направил такива не означава автоматично, че признава
вината си. Когато обаче е имал възможността да направи такива и не го е сторил
(като при предявяване на АУАН е посочил, че няма възражения), то това винаги
косвено индицира, че е съгласен с фактическите констатации в АУАН, в това число
и по отношение на процесното нарушение. Всичко това, преценено съвкупно с
останалия доказателствен материал, би могло да послужи за установяване на
истинността или неистинността на последващи възражения против НП в процеса на
обжалване на НП. С оглед на това и съдът не възприе позицията на жалбоподателя
във възражението му срещу съставения АУАН (л.5) и дадените писмени обяснения
(л.7), че възразява срещу констатациите на полицейските служители от РУ-
Пазарджик и че не бил управлявал МПС.
С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено
задължение водачите на МПС да носят СУМПС и КТ. Въззивникът не е изпълнил това
си задължение, поради което и правилно му е било наложено наказание на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за
водач на МПС, който не носи СУМПС и КТ. Правилно е било наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лева, който размер е императивно посочен в закона.
По пункт 3- за нарушение на чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП.
Изложените по-горе мотиви важат с пълна сила и за това
нарушение, поради което настоящият съдебен състав намира за ненужно да
преповтаря.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП е въведено
задължение водачите на МПС да носят СРМПС на управляваното от тях МПС.
Жалбоподателят П. не е изпълнил това си задължение, поради което и правилно му
е било наложено наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, където
именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи СРМПС. Правилно е
било наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лева, който размер е императивно
посочен в закона.
Районен съд- Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********от
07.08.2018 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пазарджик, В ЧАСТ, с която С.П.П., ЕГН **********, с адрес ***,
против с което е санкциониран за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер
на 20 лева, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********от
07.08.2018 г., В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ:
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева;
- за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: