№ 84
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17 в закрито заседание на двадесет и
трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „А.к.и.” ООД срещу отказ № 20210604133734-2/
10.06.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата, изразяващи
се в: 1) заличаване на съдружника Д.Д.Д. поради изключването му, 2) поемане на дяловете
на изключения съдружник от съдружника Я.Г.М., който става едноличен собственик на
капитала.; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от ООД става еднолично
ограничено отговорно дружество /ЕООД/, 4) обявяване на актуален учредителен акт.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
1
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в
настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „А.к.и.”
ООД на следните промени във вече вписани обстоятелства: 1) заличаване на съдружника
Д.Д.Д. поради изключването му, 2) поемане на дяловете на изключения съдружник от
съдружника Я.Г.М., който става едноличен собственик на капитала; 3) промяна в правната
форма на дружеството, което от ООД става еднолично ограничено отговорно дружество
/ЕООД/, 4) обявяване на актуален учредителен акт.
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
Първото от обстоятелствата, което е заявено за вписване представлява промяна на
съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност. Заявителят посочва, че тя е в резултат на прекратяване на участието в
дружеството на съдружника Д.Д.Д. поради изключването му. Ето защо съдът трябва да
отговори на въпроса дали от представените в регистърното производство доказателства се
доказва членственото правоотношение между това лице и дружеството да е прекратено на
соченото основание.
Участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява по
2
реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ с решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал.
1, т. 2 ТЗ. В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени основанията, при които върховният орган на
дружеството може да вземе решение за изключване на съдружник, едно от които съгласно
чл. 126, ал. 3, т. 4 ГПК е при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че
съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ. В чл. 126, ал. 3 ТЗ
е регламентирана и процедурата, която трябва да бъде осъществена, за да настъпи
прекратяване на членственото правоотношение със съдружника поради неговото
изключване. Предвидено е, че това става след отправяне на писмено предупреждение до
съдружника. В законовата норма не са посочени реквизитите на съдържанието на това
предупреждение, които трябва да са налице, за да се приеме, че то е надлежно отправено до
съдружника и поражда действие, но в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, се приема, че в него следва да са конкретизирани действията или бездействията на
съдружника, които съставляват основания за неговото изключване, като е необходимо и
това писмено предупреждение, което може да е инкорпорирано и в самата покана за
свикване на общото събрание, да е отправено до съдружника в подходящ срок преди
провеждане на заседанието, който с оглед обстоятелствата е необходим за подготовката му
за участие в събранието, за организиране на защитата му, както и за евентуална корекция на
неговото поведение. Тези изисквания към писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ са
изведени от ВКС при съобразяване на неговите цели, които са да уведоми съдружника за
наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в
дружествените работи, да представлява и известие до него, че дружеството би могло да
предприеме действия по изключването му, както и да бъде дадена възможност на
съдружника да преустанови нарушението и съответно да се подготви за заседанието на
общото събрание, на което ще бъде разгледан въпроса за неговото изключване. В закона
липсва изискване преди изпращане на писмено предупреждение до съдружника да трябва да
бъде взето изрично решение от върховния или управителния орган на дружеството да бъде
отправено изискуемото от закона предупреждение, поради което наличието на такова и
неговата законосъобразност са факти, които са напълно ирелевантни за законосъобразността
на процедурата по изключване на съдружник и за настъпване на последиците от това, които
се изразяват в прекратяване на съществуващото между него и търговското дружество
членствено правоотношение.
От представените от заявителя документи се установява, на първо място, че от
върховния орган на „А.к.и.” ООД на 12.01.2021 г. е прието решение по реда на чл. 134, ал. 1
ТЗ за това, че е налице временна необходимост от парични средства за дейността на
търговското дружество, както и че с оглед на тази необходимост съдружниците трябва да
бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски, като е определено, че размерът
на допълнителната парична вноска, която трябва да направи съдружникът Д.Д.Д. възлиза на
сумата от 1 000 лв. Това е видно от протокол от 12.01.2021 г. за провеждане на общо
събрание на съдружниците в „А.к.и.” ООД. С оглед на това следва да се заключи, че в
регистърното производство е доказано, че за съдружника Д.Д.Д. е възникнало задължение да
направи допълнителна парична вноска, която представлява по своя характер кредитиране на
дружеството от членовете по решение за това на общото събрание, с което е определен
както размерът на паричната вноска, така и срокът, за който тя се внася за ползване от
дружеството и след изтичане на който тя трябва да бъде върната на съдружника.
Неизпълнението от съдружника Д.Д.Д. на така възникналото в негова тежест задължение,
което се твърди да е налице в случая, е основание за изключването му като съдружник
съгласно чл. 126 , ал. 3, т. 4 ТЗ.
На следващо място, от представените в регистърното производство доказателства се
установява, че до съдружника Д.Д.Д. е изпратен документ, наименуван „предупреждение”,
който изхожда от дружеството, действащо чрез законния му представител. При анализ на
съдържанието на това предупреждение се установява, че в него е посочено конкретно
поведение на съдружника Д.Д.Д., което представлява неизпълнение на задължението за
внасяне на допълнителни парични вноски, което е възникнало за него на основание решение
3
на общото събрание на съдружниците в „А.к.и.” ООД, взето на 12.01.2021 г. В
съдържанието на този документ е включено и предупреждение до съдружника, че при
продължаване това поведение от него, то ще представлява основание за изключването му от
общото събрание. С оглед на това следва да се приеме, че описания писмен документ
инкорпорира в съдържанието си отправено до съдружника предупреждение по смисъла на
чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като съдържа изявление от името на дружеството за констатирано от
него неизпълнение на задължение, което в закона изрично е посочено като основание за
изключването му, като това неизпълнение следва да се приеме в достатъчна степен
конкретизирано, доколкото дава необходимата информация, за да може съдружникът да
организира защитата си – ясно е посочено какво е било дължимото от него поведение, което
той не е извършил.
От изявлението, направено от лицето Д.Д., върху самото писмено предизвестие се
установява, че то е получено от него на 15.03.2021 г., което е почти два месеца преди датата,
на която е свикано общо събрание, на което да се обсъди въпроса за изключването му като
съдружник, което време е достатъчно, за да може същият да се запознае с констатираните
нарушения, които се твърди да е извършил, да организира защитата си по тях и да извърши
съответните действия, които следва да бъдат извършени, за да бъде коригирано допуснатото
поведение, представляващо нарушение на задълженията му като съдружник. С оглед
горното, следва да се заключи, че в случая при отправяне на писмено предупреждение до
съдружника Д. са спазени всички законови норми, регламентиращи неговото съдържание и
ред, по който следва да бъде извършено.
От представените в производството документи е видно, че на 12.05.2021 г., от
общото събрание на съдружниците на „А.к.и.” ООД е взето решение за изключване на
основание чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ на съдружника Д.Д.Д., което е обективирано в т. 2 от
протокол от заседанието на общото събрание на съдружниците. На това заседание от
общото събрание е взето и решение за това каква да бъде съдбата на дружествените дялове
на изключения съдружник, т.е. уредени са последиците от прекратяване на членственото
правоотношение с Д.Д.Д.. От съдържанието на това решение е видно, че волята на
върховния орган на дружеството е дружествените дялове да бъдат поети от единствения
съдружник, който остава член на юридическото лице след изключването на Д.Д. като
съдружник, което е един от възможните начини, по които могат да се уредят последиците по
разпределяне на дяловете от капитала на дружеството между неговите членове след
изключването на един от тях. Приемането на това решение е от компетентността на общото
събрание на съдружниците.
За да се направи извод, че описаните решения са взети в съответствие с установените
в закона правила, следва да се докаже, че е спазена процедурата по свикване на общото
събрание, регламентирана в нормите на чл. 138 и чл. 139 ТЗ.
В чл. 138, ал. 1 ТЗ е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя най-
малко веднъж годишно, като съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ това става с писмена покана, в която
се посочва дневният ред и която трябва да бъде получена от всеки съдружник, като срокът,
до който трябва да стане това, съгласно клаузата на чл. 20, ал. 1 от дружествения договор е 3
дни преди датата на заседанието.
Към подаденото заявление, за разглеждане на което е образувано настоящото
регистърно производство, няма представени доказателства, от които да е видно, че
проведеното на 12.05.2021 г. общо събрание на съдужниците на „А.к.и.” ООД, на което са
взети решения за изключване на съдружник и за поемане на притежаваните от него дялове
от другия съдружник, който остава единствен член на дружеството, е редовно свикано. Това
е така, тъй като липсват документи, от които да се установява, че от управителя на
дружеството е взето решение за свикване на това общо събрание, че е съставена писмен
покана за свикването му, която да е със съдържанието, посочено в чл. 139, ал. 1 ТЗ, както и
че такава покана е получена от двете физически лица, които са били съдружници в „А.к.и.”
4
ООД към този момент.
В изпълнение на задълженията си, предвидени в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице е следвало да констатира липсата на представени от заявителя
доказателства за това, че общото събрание на съдружниците, проведено на 12.05.2021 г., е
редовно свикано и да даде указания и срок на тази страна да представи документи,
установяващи посочените факти, касаещи свикването. Това обаче не е направено, доколкото
с дадените на 07.06.2021 г. указания не е констатирана ясно и конкретно посочената
нередовност и на заявителя не е даден срок за отстраняването й, а са посочени подробно
други нередовности, от които е счетено, че страда подаденото заявление, които изобщо не са
налице. Това прави постановеният отказ незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде
отменен и заявлението да се върне на длъжностното лице, което да даде надлежни указания
на заявителя „А.к.и.” ООД да представи доказателства, от които да е видно, че заседанието
на общото събрание на съдружниците в „А.к.и.” ООД, на което са взети решения за
изключването на Д.Д.Д. като съдружник и за поемане на притежаваните от него до
изключването му дружествени дялове от съдружника Я.Г.М., който става едноличен
собственик на капитала, е надлежно свикано с акт на управителя и чрез съставяне на
писмена покана за това, която да е достигнала до всеки един от съдружниците в дружеството
в установения с чл. 20, ал. 1 от дружествения договор срок за оповестяване на поканата
преди датата на заседанието.
При даване на указания съобразно изложеното в настоящото решение, длъжностното
лице по регистрацията следва да определи срок за тяхното изпълнение, като при това следва
да вземе предвид, че срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е неприложим.
В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че срокът, в който заявителят може да
изпълни дадените указания за отстраняване на нередовността на подаденото заявление, е до
изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който е този, установен за произнасяне от
длъжностното лице по подадено заявление, и той е след изтичане на три работни дни от
неговото постъпване в търговския регистър. В тази насока е и подзаконовата норма на чл.
92а, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър, в която срокът за отстраняване на нередовностите на заявлението е още по –ясно
регламентиран - до 3 работни дни от постъпване на заявлението. При съобразяване на това и
на предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ задължение на длъжностното лице да
оповести указанията, които дава, по електронната партида на търговеца не по-късно от
следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър, се налага
изводът, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности започва да тече най-
късно от работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден
от неговото постъпване, т.е. е два работни дни. В закона е предвидено, че указанията не се
съобщават, а се обявяват по партидата на търговеца, с което се приема, че са му станали
известни и което е свързано и с това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва
да бъдат дадени от длъжностното лице и му се възлага да следи за тях с оглед на
възможността те да бъдат изпълнени.
Посоченото в предходния абзац разрешение, обаче, не се отнася за случаите, в които
длъжностното лице не е спазило законовия срок, който е инструктивен по своя характер, за
даване на указания и особено, когато те са дадени след изтичане и на срока за произнасяне,
предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от три работни дни, какъвто е настоящия случай, в
който указанията за отстраняване на констатираните нередовности ще бъдат дадени повече
5
от един месец след подаване на заявлението, което е станало на 04.06.2021 г. В този случай,
за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и може да се приложи последицата от
неизпълнението им, регламентирана в чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, а именно да се
постанови отказ, то следва да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение, тъй като този
по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е изтекъл отдавна и то не по вина на заявителя. Указанията и
предоставеният срок следва да бъдат и изрично съобщени на заявителя, за който не може да
се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на дълъг период от време да следи кога и
дали длъжностното лице по регистрация, което е сезирано с подаденото заявление ще му
даде указания в изпълнение на правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съобщаването
на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени в Глава Шеста от
Общите правила на ГПК, които са приложими и за охранителните производства, каквото е
регистърното по ЗТРРЮЛНЦ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „А.к.и.” ООД отказ № 20210604133734-2/ 10.06.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в търговския
регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата, изразяващи се в: 1)
заличаване на съдружника Д.Д.Д. поради изключването му, 2) поемане на дяловете на
изключения съдружник от съдружника Я.Г.М., който става едноличен собственик на
капитала.; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от ООД става еднолично
ограничено отговорно дружество /ЕООД/, 4) обявяване на актуален учредителен акт.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията
преди да се произнесе по заявление с вх. № 20210604133734 да даде на основание чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ указания на заявителя „А.к.и.” ООД да представи доказателства, от
които да е видно, че общото събрание на съдружниците в „А.к.и.” ООД, на което са взети
решения за изключването на Д.Д.Д. като съдружник и за поемане на притежаваните от него
до изключването му дружествени дялове от съдружника Я.Г.М., който става едноличен
собственик на капитала, е надлежно свикано с акт на управителя и чрез съставяне на
писмена покана за това, която да е достигнала до всеки един от съдружниците в дружеството
в установения с чл. 20, ал. 1 от дружествения договор срок за оповестяване на поканата
преди датата на насроченото заседание, както и да определи подходящ срок за изпълнение
на тези указания и да ги съобщи на заявителя по правилата, предвидени в общата част на
ГПК, от който момент да започне да тече предоставения срок за тяхното изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6