РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Добрич, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20233230100178 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова
молба на Н. М. Г. с ЕГН *** , с която против "М. Ф." ЕООД с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление град С. са предявени
обективно съеднинени искове : 1./ иск с правно основание чл. 344 ,
ал.1 , т. 1 от КТ за признаване прекратяването на трудовия договор на
ищеца за незаконно и за отмяна на заповед за прекратяване на
трудовия договор № ** /16.12.2022 г. на основание чл. 328 , ал. 2 от
Кодекса на труда ; 2./ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението
длъжност "***" с място на работа *** „С. „ град Д. в "М. Ф." ЕООД
град С. с ЕИК ***.
Претендират се разноските по делото.
Исковете се основават на следните обстоятелства:
На 18.10.2016г. Н. Г. е започнал работа в ответното дружество
по безсрочен трудов договор на длъжност "***" с код по НКПД: ***,
при пълно работно време, с място на работа *** "С." в гр.Д.. През
месец септември 2022 г. ответникът е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор с ищеца , издадено на 13.09.2022г.
и подписано от Г. Д. Д., посочена за управител. С него е бил уведомен,
че след изтичането на 90-дневен срок трудовото правоотношение ще
1
бъде прекратено на основанието на чл.328, ал.2 от КТ. На 16.12.2022г.
на ищеца е връчена заповед № **/16.12.2022г. за прекратяване на
трудовия договор , подписана от управителя Г. Д. Д.. В заповедта е
посочено , че се издава на основание чл.328, ал.2 от КТ и се
прекратява трудовото правоотношение, считано от 17.12.2022г.
поради изтичане на срока на предизвестието, отправено от
работодателя. Излагат се следните основания за незаконност на
извършеното уволнение : Предизвестието от 13.09.2022г. не посочва
конкретното фактическо основание за прекратяване на трудовия
договор , посочва само правното основание за прекратяването чл.328,
ал.2 от КТ, но цитирането само на тази правна норма не е достатъчно.
Изявлението на работодателя следва да излага мотивите за
прекратяването на трудовия договор . На 09.09.2022г. Г. Д. Д. е
вписана като управител на "М. Ф." ЕООД. След справка в търговския
регистър ищецът установил, че към заявлението за вписване на новия
управител няма приложен договор за управление на предприятието.
Заявява още , че когато трудовият договор се прекратява с
предизвестие, правнорелевантният момент, към който се извършва
контролът за законосъобразност на изявлението за прекратяване на
трудовото правоотношение, е датата на предизвестието. Основанието
за прекратяването на трудовото правоотношение е това, което е
записано в предизвестието, а не което е записано във впоследствие
издадената заповед, която има само констативен характер за
прекратяването.Липсата на мотиви в предизвестието за прекратяване
на трудовия договор не можела да се преодолее чрез тяхното
допълнително въвеждане от работодателя като ответник по трудовия
спор, разглеждан от съда. Поради това е заявено искане спорът да не
се разглежда по същество, а уволнението да се признае за незаконно и
да се отмени само на това основание.
Наведени са следните възражения :
В исковата молба се сочи ,че не е налице сключен договор за
управление на предприятието, с който ответникът е възложил на
друго лице управлението на предприятието с оглед постигане на
определени стопански резултати.
Прекратителното основание на чл.328, ал.2 от КТ не е
приложимо в случая, тъй като ответното дружество няма за своя
основна задача постигането на конкретни стопански резултати.
Ответникът не попада в кръга на тези работодатели, които могат да
прилагат чл.328, ал.2 от КТ, предвид осъществяваната от него
дейност, която е търговия на дребно с лекарствени продукти. Тази
2
дейност той осъществява чрез четири а*** на територията на Р. Б.,
една от крито е *** "С." в гр.Д., в която ищецът е работил.Търговията
на дребно с л**** продукти е специфична търговска дейност,
свързана с конституционно защитени ценности, каквито са животът и
здравето на гражданите. Поради това тя е регулирана дейност от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина .Спрямо нея
не е приложим общият принцип на пазарната търговия за достигане
на предварително зададен конретен икономически резултат, тъй като
***та е здравно заведение и приоритетни са нейните здравни и
социални функции, а не реализирането на печалба от продажба на
лекарствени препарати.
Заеманата от ищеца длъжност "*** ***" не попада в обхвата
на "***" по смисъла на § 1, т.З от ДР на КТ. Съгласно цитираната
дефинитивна норма "***" е ръководителят на предприятието,
неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. В обхвата на понятието се включват всички лица,
които притежават ръководни, организаторски и контролни функции
по отношение на определени лица или на производствената и
служебната дейност, т.е. това са лицата, които формират управленския
екип на работодателя. Съдебната практика приема, че преценката дали
една длъжност е "ръководна", е винаги конкретна при всеки отделен
случай. Критериите за тази преценка са задълженията по
длъжностната характеристика, действително изпълняваните трудови
функции, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите
в предприятието. Ответникът не е възлагал на ищеца да ръководи
трудовия процес нито в цялото предприятие, нито в ***та в гр. Д.. За
да извършва търговия на дребно с *** продукти ответникът следва не
само да е регистриран като търговец с такъв предмет на дейност, но и
да е получил разрешение да осъществява тази дейност от
Изпълнителната агенция за лекарствата. За да получи това разрешение
търговецът - юридическо лице следва да докаже, че е сключил трудов
договор или договор за управление на ***та с м. - ф. (чл.222, ал.1 и
чл.228, т.2 от ЗЛПХМ). Сключеният с ищеца трудов договор (като
лице със специалност "м. - ф.") е било необходимото условие за
осъществяването на дейността на ***та в гр. Д.. Добавката
"ръководител" към длъжността "м. - ф." е следствие на това законово
изискване . Разпоредбата на чл.222, ал.З от ЗЛПХМ регламентира, че
м. - ф.ът е ръководител на ***та и задължително работи в нея.
Съгласно чл.223, ал.1 от ЗЛПХМ, м. ф.ът може да бъде ръководител
3
само на една *** и задължително работи в нея. Нито ищецът , нито
останалите ръководители на аптеки на ответното дружество са били
служители, които са задавали насоките на работа в предприятието, не
са били част от управленския екип на ответника. Управителят на
ответното дружество сам е сключвал търговските договори и вземал
решения с кои доставчици на *** препарати да работят ***. Ищецът
не е имал правото да определя цените, на които се осъществяват
продажбите в ***та , не е имал правомощия за разпореждане с
финанси, за назначаване на персонал, за осъществяване на
дисциплинарна отговорност спрямо персонала, за прекратяване на
трудови договори ,работил е като изпълнител и като материално-
отговорно лице за поверените му стоки и парични средства в ***та.
Твърди се още ,че прекратяването на трудовия договор по
чл.328, ал.2 от КТ представлява злоупотреба с право от страна на
ответника. Работодателят преднамерено е използвал правото си по
чл.328, ал.2 от КТ не в смисъла и насоката, определени от закона. Той
е упражнил това свое право в противоречие с предназначението му да
прекрати трудовото правоотношение само при настъпили факти в
предвиденото в закона основание. Единствената цел, с която е
упражнено това право, е да се прекрати сключения с ищеца трудов
договор. Тази цел той е могъл да постигне най-бързо, най- сигурно и с
най-малко разходи като приложи чл.328, ал.2 от КТ, поради което е
предпочел това основание вместо избраните непосредствено преди
това други основания за прекратяване на трудовия договор. В периода
юли - август 2022г. работодателят се е убедил, че няма да се постигне
взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор, след което
поискал да спести суми, които е следвало да се платят като
обезщетение срещу прекратяването на договора по негова
инициатива. В хода на процедурата по изискване на обяснения за
нарушения на трудовата дисциплина и събиране на доказателства за
тяхното виновно извършване от ищеца се е убедил , че евентуално
дисциплинарно уволнение би могло успешно да се оспори пред съда,
да се обяви за незаконно и се отмени. Точно това го е мотивирало
спешно да потърси нов и сигурен начин за прекратяване на трудовия
договор, какъвто е преценил, че е редът по чл.328, ал.2 от КТ. Изборът
на нов управител на дружеството през септември 2022г. е направен с
цел да се упражни правото по чл.328, ал.2 от КТ и да се прекрати
конкретния трудов договор с ищеца, за да се избегне рисковата за
работодателя процедура по дисциплинарното му уволнение и да се
спестят суми за обезщетения. Упражняването на правото по чл.328,
4
ал.2 от КТ освобождава работодателя от задължението да излага
мотиви за нарушения на трудовата дисциплина, , за липсващи у ищеца
качества при изпълнението на работата. Г. Д. Д. е сестра на Т. Д. Д., а
той е действителният собственик на капитала на "А. М." ООД-
едноличен собственик на "М. Ф." ЕООД, ответник по делото. Г. Д. не
е отправила предизвестия за прекратяване по реда на чл.328, ал.2 от
КТ на трудовите договори с останалите трима м. - ф.и, които са
ръководители на останалите три *** на ответното дружество. Тези
служители и сега продължават да работят в ответното дружество.
Прекратен е само трудовия договор с ищеца . Горното обосновавало
злоупотреба с право, реализирана чрез законно допустими правни
действия, но извършени в противоречие със закона, при умисъл и с
цел да бъда увреден ищеца.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил
писмен отговор с вх. № 3902 / 02.03.2023 г. , с който оспорва
основателността на исковете. Излага следното: Правото на уволнение
по чл. 328, ал. 2 КТ е икономически обосновано и е предоставено на
управителя на дружеството след сключен договор за управление на
дружеството - с оглед постигането на определени икономически
резултати да подбере нов управленски екип, с който да работи. В този
случай работодателят няма задължение да сочи причините за неговото
решение. Достатъчно е да се позове на нормата на чл. 328, ал. 2 от
КТ,което работодателят е направил .На 09.09.2022 г. е сключен
договор за управление на дружеството .Трудовата функция на ищеца
включвала да „ръководи и организира дейността в ***та, както и да
следи за продажба на дребно на *** продукти, *** изделия,
хранителни добавки и козметика, разрешени за употреба в страната.
Отговаря за цялостната организация е контрола на работа в ***та".
Сред конкретните негови отговорности и задължения са да: „отговаря
за цялостна организация и контрол на работата в ***та) (т. 1), „изготвя
и следи за спазването на работния график в ***та" (т. 6), ,, контролира
работата на персонала в ***та" (т. 8), „ежедневно контролира
изготвянето на заявки за зареждане...." (т. 10) и други ръководни
функции. Новият управител на „М. Ф." ЕООД - г-жа Г. Д. е
прекратила трудовия договор освен с г-н Г. и на управителя на още
една от аптеките на дружеството - тази в гр. С. В., ***, но
същевременно се изтъква,че законодателят не задължава новият
управител да подмени всички свои служители, заемащи ръководна
длъжност , а само тези , които прецени.
Предвид ,че са налице всички елементи от фактическия състав
5
на нормата на чл. 328 , ал. 2 от КТ се настоява за отхвърляне на
исковете.
Претендират се разноските в производството.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Считано от 18.10.2016 г. между страните е било налице
безсрочно трудово правоотношение , по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „"***" с място на работа *** „С. „ гр. Д. в "М.
Ф." ЕООД град С. с ЕИК ***.
Трудовото правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ с предизвестие № МК0084/13.09.2022 г. и
съгласно заповед № 53 /16.12.2022 г.на управителя на "М. Ф." ЕООД
,считано от 17.12.2022 г.
Исковата молба по настоящото дело е депозирана в срока
по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ за оспорване на уволнението.
Потестативното право на работника или служителя да иска
отмяна на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния
ефект на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на
предизвестието.
Предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение е връчено на ищеца на 16.09.2022 г. , срокът на
предизвестието е изтекъл на 16.12.2022 г. ,трудовото правоотношение
е прекратено, считано от 17.12.2022 г.
Освен в предвидените от закона случаи не е необходимо в
уволнителната заповед,респ в предизвестието за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят да излага мотиви. Изискването за
мотивиране на заповедта за уволнение е изрично предвидено в чл. 195 ал.1 от КТ при налагане на
наказанието "дисциплинарно уволнение". В чл. 328 от КТ са
предвидени безвиновни основания за прекратяване на трудовото
правоотношение на работник или служител. В чл. 328 , ал. 2 от КТ
прекратителното основание е формулирано конкретно , правното
6
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено в
настоящия случай от работодателя чл. 328 , ал. 2 от КТ.То е ясно ,
конкретно и е достатъчно ,че заповедта съдържа позоваване именно
на това прекратително основание. След като при техническото оформяне
на заповедта, основанието за уволнение е ясно посочено,възражението за
немотивиране на заповедта е неоснователно и не може да доведе до
отмяната й.
За да е законно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, е
необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да е сключен
договор за управление на предприятието, респ. дружеството, със
стопански задачи, с новоизбрания или новоназначен управляващ
предприятието на работодателя, без оглед формата на собственост на
капитала на дружеството; 2/ правото за прекратяване на трудовото
правоотношение да е упражнено в деветмесечен срок от започване
изпълнението на договора за управление и 3/ заеманата от уволнения
служител длъжност да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ,
съгласно който "***" е ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководство на
трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както
и колективните изборни органи за управление /стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други
подобни/.
Представен е по делото договор за възлагане управлението на
„М. Ф. „ ООД град С. от 09.09.2022 г. , сключен между „М. Ф. „
ЕООД с ЕИК *** , седалище и адрес на управление град С. ,
представлявано от Г. Д. Д. с ЕГН ********** и от друга страна Г. Д.
Д. с ЕГН ********** , избрана за управител на „М. Ф. „ ЕООД .
Ищецът е оспорил сключения договор като е навел
възражение , че е нищожен на основание чл. 26 , ал. 1 , предл. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 38 , ал. 1 от ЗЗД .Излага се ,че договорът е сключен
между „М. Ф. „ ЕООД чрез управителя Г. Д. Д. като доверител от
една страна и от друга страна от Г. Д. Д. като довереник.Твърди се ,че
е налице договаряне от страна на органен представител на търговско
дружество от името на дружеството сам със себе си при нарушаване
императивната разпоредба на чл. 38 , ал. 1 , предл. 1 от ЗЗД .
Сключването на сделка между дружеството, представлявано от
управителя му и самия управител, в качеството му на физическо лице,
попада в приложното поле на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД -
договаряне сам със себе си, тъй като органният представител сключва
7
договор между себе си като самостоятелен правен субект и
юридическото лице, което представлява. Сключвайки с
представляваното от него дружество сделка, в качеството си на
физическо лице, управителят встъпва в същата като самостоятелен
гражданскоправен субект, воден от собствени интереси.
Забраната по чл. 38 , ал. 1 от ЗЗД е приложима към сключения
между управителя и представляваното от него дружество договор за
възлагане на управление , но може да бъде преодоляна с даването на
съгласие от дружеството чрез общото събрание на съдружниците.В
този смисъл е практика на Върховния касационен съд , обективирана
в Определение № 351 от 22.05.2020 г. на ВКС, II т.о; Решение № 217
от 10.03.2016 г. на ВКС, I т о .; Решение № 14 от 27.01.2017 г. на ВКС,
II т. о.
Представя се по делото протокол от проведено на 10.04.2023 г.
общо събрание на съдружниците на „А. М. „ ООД с ЕИК *** в
качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното
дружество , с което е дадено съгласие за сключване на процесния
договор за управление .
Горното обосновава неоснователност на заявеното възражение
за неговата нищожност .
Посочената в договора за управление дата 09.09.2022 г. е
оспорена от ищеца Н. Г. , на когото частният документ се
противопоставя.Следователно тази дата следва да бъде установена с
други доказателствени средства – по общия ред, като
доказателствената тежест е за страната по делото, която претендира
изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ, т. е. тази, която се ползва по делото
от документа –„М. Ф. „ ЕООД . В този случай, съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, съдът следва да прецени оспорения документ заедно с
останалите събрани по делото доказателства, за да установи
достоверната дата , а именно че договорът за възлагане на управление
8
е съществувал към посочения момент и е противопоставим на третите
лица.
Понятието „достоверна дата" на частен документ по смисъла на
чл. 181, ал. 1 от ГПК не е датата, посочена в документа като такава на
съставянето му, и която е спорна по делото, а датата, на която е
настъпило обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Когато по делото се
установи такова несъмнено обстоятелство, съдът е обвързан да
приеме, че частният документ е съставен преди или най-късно на
датата на настъпването на това обстоятелство.
Съгласно Определение № 94 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4910/2014 г., III г. о., ГК е възприето, че няма пречка достоверността
на датата на частен свидетелстващ документ да бъде доказана по чл.
181, ал. 1 ГПК с друг частен свидетелстващ документ, в който
фигурира оспорената дата на първия частен свидетелстващ документ
.Такова доказване от страна на ответното дружество обаче не е
проведено по делото. Няма доказателства в тази насока, включително
и че е налице вписване в търговския регистър ,в закона няма
императивно изискване в търговския регистър да се обявява договорът
за управление.
По делото се представят три броя справки относно актуално
състояние на данните , декларирани с декларация Образец 1 от месец
октомври , ноември и декември 2022 г. , в които фигурира лицето Д. с
посочен единен граждански номер и три броя протоколи от НАП , с
които са приети декларациите .Обстоятелството ,че към месец
октомври 2022 г. управителят Д. е включена в списъка на
служителите на „М. Ф. „ ЕООД не е такова ,което да обвърже съдът да
приеме, че сключения с нея договор за управление е съставен преди
или най-късно на датата на настъпването на това обстоятелство.
И в самата заповед за прекратяване на трудовия договор не е
посочен сключения договор за управление, а е записано , че
9
уволнението се извършва на основание чл. 328 , ал. 2 от КТ .
Не се представя по делото друг документ , в който да фигурира
оспорената дата на документа, предмет на спора. При липсата и на
други ангажирани по делото доказателства, че процесният договор за
управление има достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК
към датата на процесното уволнение, съдът приема ,че уволнението е
незаконосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това по
чл. 328, ал. 2 от КТ – съществуването към този момент на договор за
управление.
С оглед на това не се дължи произнасяне по останалите
предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен .
Предвид изхода на спора по искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Налице са
предпоставките за уважаването му: признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово
правоотношение за неопределен срок, което прави възможно
възстановяване на трудово-правната връзка между страните.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в производството в размер на 850.00
лева адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2023 г.
На ответника не се следват разноски в производството.
На основание чл. 78 , ал. 6 от ГПК "М. Ф." ЕООД следва да
заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса по исковете
в размер на 100.00 лева / по 50.00 лева по всеки един от двата иска /.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на Н. М. Г. с ЕГН ********** , извършено
10
със заповед № ** /16.12.2022 г. на основание чл. 328 , ал. 2 от Кодекса
на труда на управителя на "М. Ф." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С. и отменя като незаконосъобразна
заповед на управителя на "М. Ф." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С. с № ** /16.12.2022 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Н. М. Г. с ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението
длъжност "***" с място на работа *** „С. „ гр. Д. в "М. Ф." ЕООД
град С. с ЕИК ***.
ОСЪЖДА "М. Ф." ЕООД град С. с ЕИК *** да заплати на Н. М.
Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 850.00 лева
адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА "М. Ф." ЕООД град С. с ЕИК *** да заплати по
сметка на Районен съд град Добрич държавна такса по исковете в
размер на 100.00 лева .
Решението подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок пред Добрички окръжен съд от обявяването му в
регистъра на съдебните решения на дата 12.05.2023 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11