Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 24
03.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №2085 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №20714/27.12.2019г., подадена
от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира
Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва
Решение №2906 от 07.11.2019г., постановено по гр.д.
№6678/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 1392.61 лева /хиляда триста деветдесет и два лева и шестдесет и една
стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 206.21 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
08.08.2016г. до 08.08.2019г., 1442 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 182.56 лева /сто осемдесет и два лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
30.10.2016г. до 08.08.2019г.
Осъдена е Главна дирекция “Гранична
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН ********** *** сумата
от 350 лева /триста и петдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Осъдена е Главна дирекция “Гранична
полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46 да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 105.70 лева /сто и пет лева и седемдесет стотинки/ и
200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице предпоставките
за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
от въззиваемия Р.Д.Д., чрез пълномощника адв. Ели Димова, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано и се претендира потвърждаването
му. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемия Р.Д.Д. не
се явява, не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба,
подадена от Р.Д.Д., чрез пълномощника адв. Димова, срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 828 лв., от които: 738 лв. - дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд от 123 часа, за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г., получен като резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 90 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „моторист на кораб
над 100 бр. тона в 02 гранично полицейски кораби към База „Гранично полицейски
кораби“ – Созопол при РДГП „Гранична полиция“ към МВР, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 08.08.2016г. до 08.08.2019г. ищецът е
положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 987 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води
до 123 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен
от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 738 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и
нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Сочи се, че
превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд, а не за заплащане на извънреден. Претендира се отхвърляне на
исковете. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са
представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 28.10.2019г.,
ищецът е изменил претенцията си на 1392,61 лв. за положен нощен труд от 206,21 часа, ведно с мораторна лихва в размер на 182,56 лв.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
доказателствата по делото, че през процесния период са били в служебно
правоотношение. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от
страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода
от 08.08.2016г. до 08.08.2019г., ищецът е положил 1442 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1,143, нощният труд от 1442 часа става на 1648,21 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен труд е 206,21 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд от 206,21 часа възлиза на 1392,61 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1442 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на
час, общо 360,50 лв. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е
заплатена от работодателя като извънреден труд. Лихвата за забава върху сумата
от 1392,61 лв., изчислена за всеки месец поотделно от първо
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата
на предявяване на иска, възлиза на 182,56 лв.
При така установената фактическа обстановка районният съд е уважил
предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. По
наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените
часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд
в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение
на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а
не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се
касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187,
ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното, съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 08.08.2016г. до 08.08.2019г. e
действалa Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г.,
в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че за процесния период от време – 08.08.2016г. до 08.08.2019г.
ищецът е положил нощен труд в размер на 1142 часа, преизчислени с коефициент 1,
143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1648,21 часа,
като разликата от 206,21 часа експертизата отчита като извънреден труд, който
не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е
изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1392,61 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен
извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за
процесния период 08.08.2016г. - 08.08.2019г., се явява основателна за сумата от
1392,61 лв. и като такава следва да се уважи.
Предвид забавата в плащането на дължимото допълнително възнаграждение за
съответните тримесечни отчетни периоди, ответникът дължи на ищеца и обезщетение
за забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до предявяването на
исковата молба, което е в общ размер от 182,56 лв., съгласно заключението на вещото лице, поради което и акцесорният
иск следва да бъде уважен изцяло.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното производство, право на
присъждане на разноски има въззиваемият Р.Д.Д.. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно,
представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който разноските,
направени от въззиваемия пред въззивната инстанция са в размер на 200 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2906 от 07.11.2019г.,
постановено по гр. дело №6678/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на Р.Д.Д., ЕГН: ********** ***, сумата от 200 /двеста/ лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: