Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.02.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №11422/ 2017 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно искове с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.).
ИЩЕЦЪТ – Д.Ц.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Г.Г.
от АК – Перник, със съдебен адрес:***, твърди, че 16.05.2007 г., около 17:25
ч., в с. Орешак, С.В.М., ЕГН: **********,
управлявайки л.а. марка „Опел”, модел „Аскона” с per. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал. 2 предл. 5 и 6 от ЗДвП и чл. 116
от ЗДвП вр. с чл. 117 от ЗДвП и го блъснал, докато
кара велосипед, попътно на автомобила. Излага, че в резултат от описаното ПТП е
претърпял следните травматични увреждания: тежка открита черепно - мозъчна
травма с двустранна фрактура на черепната основа, фрактура на свода на черепа,
мозъчен оток, контузия на мозъчния ствол, навлизане на въздух в черепа,
контузии огнища двустранно слепоочно - теменно, изтичане на кръв и ликвор от
двата слухови превода и тежка травматична увреда на лицевия нерв. Първоначално
бил в дълбока кома - при постъпването в спешно отделение са извършени
оперативни интервенции по спешност - двустранна теменна кранеоктомия,
отстраняване на костни фрагменти и мозъчен детрит, отстраняване на разрушените
и нежизненоспособни части от мозъчното вещество, извършена пластика на твърдата
мозъчна обвивка. Първоначално бил на изкуствена белодробна вентилация, а поради
парезата на крайниците е бил близо три години на инвалидна количка. Налице са
множество остатъчни увреждания - тежкото изкривяване на лицето - окото стои
отворено и не може да си затваря клепача, дясната мимическа мускулатура е
парализирана, десният устен ъгъл е неподвижен, налице е голям подковообразен
оперативен белег на дясната теменна област. Нарушена е координацията при
движение, налице е още и нарушена двигателна активност, забавен говор, трудна
комуникативност, затруднен когнитивен процес, забавена, нестабилна и залитаща
походка. Понастоящем здравословното му състояние е тежко увредено – страда от постравматична енцефалопатия, а
посттравматичните мозъчни промени в дясната теменно - слепоочна област на
мозъка от енцефалоратични и глиозни участъци и локална корова атрофия имат
характеристиката на трайни и дефинитивни, а асиметричната вътрешна хидроцефалия
с лекостепенно придърпване на десния страничен вентрикул към нивото на увредата
представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Пълната
парализа на мимическата мускулатура на дясната лицева половина предизвиква
говорни нарушения, изменение на нормалния образ на лицето и причинява
обезобразяване. Пълно възстановяване на увредените неврални функции е абсолютно
невъзможно. На ищеца е проведено и оперативно лечение за отстраняване на изцяло
помътнялата леща и имплантиране на изкуствена вътреочна леща на дясното око, а
роговицата и конюктивата страдат от това, че клепачът не покрива очната ябълка,
като подобряване на намаленото зрение до нормални стойности е трудно възможно
след множество операции, но само при евентуално комплексно възстановяване,
което не е възможно. Вследствие на тежката ЧМТ е намален слуха на двете уши до
степен тежко чуване с лявото ухо и намален слух от звукопроводен тип на дясното
ухо. Налице е и лека умствена изостаналост от мозъчната увреда с ограничени
мисловни способности, намалени умения за четене, писане и смятане, тежки
нарушения на паметта и конструктивния практис. Извършва неволеви движения -
резки движения на китките на ръцете, има неспокоен сън с липса за усещане за
пространство. Навежда, че за описаните телесни увреждания и съответно
следващите се от тях неимуществени вреди е бил обезщетен по силата на влязло в
сила на 17.03.2017 г. решение, постановено по гр. д. № 4699/12 г. по описа на
СГС, 1 ГО 5 състав, частично отменено с Решение по въззивно гр. д. № 4626 по описа
за 2015 г., по което с Определение № 162/17.03.2017 г. на ВКС, 1 -во ТО, ТК, не
е допуснато касационно обжалване по т. д. № 996/16 г. В решението е прието, че
справедлив размер на обезщетение е сума от 450 000 лв., която е намалена с 1/3 съобразно приетия от въззивния съд принос от
негова страна. Ищецът твърди, че поради тежките и необратими увреждания,
здравословното му състояние и към момента е много тежко. С решение на ТЕЛК №
0023/13.01.2016 г. му е определена 95 % ТНР с чужда помощ за срок до 01.01.2019г.
след преосвидетелстване поради претърпяните увреждания от процесното ПТП,
описани в същото. Заявява, че здравословното му състояние изисква с него
постоянно да има някой, който да го обгрижва и е изцяло зависим от помощта на
родителите си въпреки, че вече е пълнолетен. Невъзможно му е да се справя сам,
поради тежкия дискоординационен синдром и енцефалопатия от тежка степен с
квадрипареза, както и останалите последици- многобройните увреждания, които
силно затрудняват двигателната му активност и понастоящем. Родителите му са
тези, които са с него от сутрин до вечер, от ставането сутрин до лягане вечер,
помагат му при придвижване извън дома, грижат се за домакинството, помагат му
при обличане, събличане, обуване и събуване, пране и готвене, тъй като той не е
в състояние да извършва тези дейности сам и без чужда помощ и изпитва
значителни затруднения. Всички тези проблеми ще продължават да са налице и в
бъдеще и са ясен белег, че той ще се нуждае от помощ и грижи постоянно. За
миналия период от пет години назад за полаганите грижи от родителите си и
придружители претендира сума в размер от по 1 000 лв. на месец, считано от
всяко седмо число на месеца, за периода от 07.09.2012 г. до 07.09.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от
всяко седмо число на месеца, а за бъдещ период претендира обезщетение в размер
от по 1 500 лв. на месец, считано от всяко седмо число на месеца до настъпване
на изменение на обстоятелствата или до изчерпване лимита по застрахователната
сума, до размера на която отговаря застрахователя на деликвента пред третото
увредено лице.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Д.Е.” АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р..Б.- изпълнителни
директори, чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт И.Л.не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
по отношение на процесния лек автомобил, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно
поведение у застрахования при него водач, посочените травматични увреждания и
имуществени вреди и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва основателността на претендираните
имуществени вреди за минал период като твърди, че той не е реализирал такива,
тъй като за него са се грижили родителите му, а те по закон следва да се грижат
за нуждите на непълнолетните си деца. Оспорва претенцията за бъдещ период като
излага, че тези вреди не са реално настъпили и не е сигурно дали изобщо ще
настъпят, предвид което не подлежат на обезщетение.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното от
фактическа и правна страна:
Не се
спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Като
спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават: механизмът на настъпване на
процесното ПТП; видът, характерът и размерът на причинените имуществени вреди;
наличие на изтекла погасителна давност.
Преди да обсъди останалите
спорни въпроси настоящият съдебен състав
счита за нужно да обсъди възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност, тъй като при основателност на това възражение се
обезсмисля обсъждането на останалите.
Съгласно
чл. 197 от КЗ (отм.), действал към момента на сключване на договора за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и към момента на
настъпване на процесното ПТП (16.05.2007г. ),
правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
"Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение
№ 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Следователно
след като процесното ПТП е настъпило на 16.05.2007 г.,
то от този момент е започнал да тече давностният срок за погасяване на
вземането на ищеца. Съгласно § 31 от преходните
и заключителни разпоредби на Кодекса за застраховането (о бн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) за давността, която е започнала да тече
при действието на отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал.
1-6 и 8 и чл. 379. Следователно приложимият закон по отношение на давността
досежно процесния случай са нормите на чл. 378, ал. 1-6 и 8 и чл. 379 от
действащия КЗ. Нормата на чл. 378, ал. 2 от КЗ
определя, че правата и задълженията по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В настоящият случай застрахователното събитие е
настъпило на 16.05.2007 г., т.е. давността за предявяване на
пряк иск на пострадалия за обезвреда /в случая имуществени вреди/ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента изтича на 16.05.2012
г., а исковата молба е подадена в съда на 07.09.2017 г.
Следователно към датата на подаване на исковата молба в съда е била изтекла
предвидената от законодателя по действащия (а също и по отменения) КЗ давност
от пет години.
По
делото не се установиха факти, водещи до приложението на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, а именно за спиране или прекъсване на давността.
Не
може да се сподели довода на ищеца, че в случая се касаело за периодични плащания, чийто начален момент е
възникването на всяко едно от тях и че тези периодични задължения за плащане
възникват всеки ден. Началният момент за заплащане на обезщетение за вреди от
непозволено увреждане възниква от момента на деликта - това се отнася за обезщетение,
както за неимуществени вреди, така и за имуществени вреди. Изключение от това
правило е единствено в случаите на ексцес и в тази насока има многобройна
съдебна практика- от момента на настъпилото усложнение. В настоящия казус не се
твърди, а и няма и представени доказателства за настъпили усложнения у ищеца-
състоянието на ищеца е едно и също от деня на процесното ПТП до предявяне на
исковата молба по настоящото производство. Началният момент за обезщетение на
имуществени вреди е дата на процесното ПТП- това, че ищецът ги е определил като
периодични, не променя началният момент, от който следва същите да се потърсят,
както и не променя момента, от който
започва да тече прогасителната давност. В противен случай искове срещу
застрахователя могат да се водят и след 20-30 или 50 години след настъпването на
ПТП, а това не е и не може да бъде смисълът на закона (решение
№ 53 от 10.08.2012 г. по т.д. № 455/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, определение №
600 от 29.10.2015 г. по т. д. № 3161/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
При това положение
съдът приема, че не са налице предпоставките за уважаване на исковете,
предявени пряко срещу застрахователя на основание чл.226 от КЗ(отм.)
С оглед изхода на
делото и релевираното в тази насока искане
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски- с
оглед представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 310лв. Следва да
се присъди и възнаграждение за юрисконсулт, който съдът определя в размер на 250лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете,
предявени от Д.Ц.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Л.Г.Г. от АК – Перник, със съдебен адрес:***, срещу „З.Д.Е.”
АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р..Б.-
изпълнителни директори, с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ(отм.) за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на по 1 000 лв. на месец, считано от
всяко седмо число на месеца, за периода от 07.09.2012 г. до 07.09.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка вноска, считано от всяко седмо число
на месеца, а за бъдещ период в размер от по 1 500 лв. на месец, считано от
всяко седмо число на месеца до настъпване на изменение на обстоятелствата или
до изчерпване лимита по застрахователната сума, до размера на която отговаря застрахователят
на деликвента пред третото увредено лице.
ОСЪЖДА Д.Ц.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Г.Г. от АК – Перник, със
съдебен адрес:***, да заплани на „З.Д.Е.”
АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и Р..Б.-
изпълнителни директори,на основание чл.78, ал.2 от ГПК направените разноски по
делото в размер на 560 лв.(петстотин
и шестдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: