Решение по дело №220/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.145 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД).

Административното дело е образувано по жалба на Л. В. С. от [населено място], [улица]чрез адв. П. Г. от АК- Бургас, със съдебен адрес [населено място], пл. „Богориди“ №1 срещу Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа, за спешно временно настаняване на детето С. Л. С. в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие – [населено място], общ. Велико Търново за срок от три месеца, до произнасяне на съда с решение по случая.

В жалбата се сочи, че неправилно и незаконосъобразно Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа е приел, че са налице основанията за издаване на процесната заповед. Посочва се, че случая не са налице основанията, посочени в чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, които да мотивират издаването на процесната заповед по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, тъй като не съществува никаква опасност за здравето и живота на непълнолетната С. Л. С., която да изисква детето да бъде на спешно настанявано извън семейството.

Посочва се, че с процесната заповед, непълнолетната дъщеря на оспорващия бива настанена извън семейството, без да са налице фактическите и правни основания за това включително изчерпателно изброените в чл. 25 от Закона за закрила на детето, като правната и житейска логика изисква всяко дете да бъде отглеждано в семейна среда, освен ако не са застрашени здравето или живота му.

В жалбата се сочи още, че лелята на детето е подала по съответния ред молба Светослава да бъде настанена при нея, като видно от преписката, е направено проучване и не са налице пречки детето да бъде настанено там, където ще бъде в позната семейна среда и по най-добър начин ще се грижат за нея, като следва да бъде съобразен и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, съгласно разпоредбите на който „Най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето, като видно от всички материали по преписката и с оглед изяснената фактическа обстановка в най-добър интерес на Светослава е да бъде прекратено настаняването й в Кризисния център за деца жертви на трафик в [населено място] и да бъде настанена при леля си Т. М. Б. на адрес обл. Враца, общ. Бяла Слатина, [населено място], [улица].

Поради гореизложените аргументи, се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да се отмени изцяло Заповед № ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Кнежа, алтернативно - да се разпореди настаняване на С. Л. С. при леля й Т. М. Б. на адрес обл. Враца, общ. Бяла Слатина, [населено място], [улица]на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето, претендира се присъждане на съдебните разноски.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед, като с определение № 814/27.02.2024г. съдът е спрял предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа, за временно спешно настаняване на детето С. Л. С. в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие – [населено място], общ. [населено място], общ. Велико Търново за срок от три месеца, до произнасяне на съда с решение по случая, до приключване на делото с окончателен съдебен акт.

С изпращане на административната преписка, ответникът - директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа, е посочил че жалбата е подадена от процесуален представител на единия от родителите на детето, в законоустановения 14-дневен срок, пред административния орган, който я е издал, поради което е допустима, но след запознаване с изложените в нея твърдения я намира за неоснователна, като са изложени съображения, че Дирекция „Социално подпомагане" - Кнежа работи по случая на непълнолетната С. Л. С. от 23.01.2024 г., на която дата е постъпило писмо от Държавната агенция за закрила на детето относно непълнолетната, с искане за спешно проучване на семейството й. Установено е, че детето С. С. е на 16г. и 11 м. и не посещава училище. Семейството и детето С. С. са адресно регистрирани и живеят на адрес: [населено място], обл. Плевен, [улица], като жилището е собственост на В. и С. С. /баба и дядо на детето по бащина линия/ и се състои се от три стаи и коридор, като до къщата има второстепенна постройка с кухня и стая за живеене. Жилището е с нормални битово-хигиенни условия, има електричество и течаща вода.

Посочва се, че на адреса е проведен разговор с бащата на непълнолетната С. - Л. В. С., който е заявил, че детето се отглежда в семейна среда от него и съпругата му, която в момента е заминала и се намира в Северна Ирландия, където в началото на месец януари 2024 г. е била задържана дъщеря им С., а относно причините за пътуването на дъщеря му до Обединеното кралство, Л. С. е заявил, че са изпратили С. на екскурзия, придружена от лица, които познава - пълнолетните В. Н. Б. /за когото бащата твърди, че е приятел на Светослава/, Ш. Н. Б. /брат на В./ и Г. Е. З. /съжителстваща на семейни начала с Шабан/. На Л. С. е било заявено, че така създалата се ситуация, буди съмнения у властите, че дъщеря му Светослава би могла да е жертва на трафик. Оспорващият е заявил, че ще се полагат необходимите грижи за непълнолетната, както и, че тя няма да напуска пределите на Република България до навършване на 18 г. възраст.

Посочва се още, че имайки предвид събраната информация за положението на С. към момента, по отношение на детето е бил регистриран сигнал в ДСП-Кнежа. Сигналът е регистриран, тъй като от предоставената предварителна информация става ясно, че непълнолетната Светослава е задържана от социалните служби в Северна Ирландия, Обединено Кралство Великобритания, като съдържаше се информация е, че социалните служби в Северна Ирландия са изразили опасения, че непълнолетната е жертва на трафик, поради което е идентифициран риск детето да е жертва на злоупотреба, насилие или експлоатация. Посочва се, че от ДСП - Кнежа е било извършено социално проучване, по време на което се е установило, че по- голямата част от близките и роднините на непълнолетната Светослава живеят в други населени места извън териториалния обхват на ДСП-Кнежа, поради което незабавно са били изпратени запитвания за проучване на близките и роднините до ДСП, в чиито териториален обхват са регистрирани техните постоянни адреси.

Посочва се от ответника, че от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кнежа е съобразено, че на територията на Кризисния център съществува защитена среда, която е сигурна и безопасна за детето, като е взето е предвид, че на територията на услугата работят и специалисти, които ще помогнат на непълнолетната за справяне със ситуацията и преживяното от нея, като за постановяване на мярката за закрила са взети предвид и обстоятелствата, при които непълнолетната Светослава е напуснала страната, а именно, че при първия опит Светослава да напусне страната и е бил поставен т.н. „черен печат“, но въпреки това на 17.01.2024г. Светослава се е сдобила с новоиздаден паспорт, което е със знанието и съгласието на родителите й, като според ответника е притеснителна и информацията, която се съдържа в предоставените им писма, относно лицата които са придружавали непълнолетната, както и неизяснените взаимоотношения между родителите й и тези лица. Уточнява се, че на територията на ДСП-Кнежа, няма разкрити социални услуги, в които детето да бъде настанено, като отчитайки изложено на 05.02.2024 г. Директора на ДСП- Кнежа е издал, оспорената от бащата на непълнолетната Светослава, административна заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002 от 05.02.2024 г. за временно спешно настаняване на детето Светослава в Кризисен център за деца жертви на трафик или пострадали от насилие - [населено място], общ. Велико Търново, която подлежи на изпълнение при влизане на детето в Република България /т.е. на 08.02.2024 г./, като срокът на настаняване определен в издадената заповед е три месеца с цел осигуряване на достатъчно време, за работа с детето, осигуряването на сигурна и защитена среда, както и изясняване на възможността да бъде върната в биологичното семейство, или да бъде предприета на друга мярка за закрила.

Посочено е, че Заповед № ЗД/Д-ЕН-К- 002/05.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кнежа, е издаден от компетентния административен орган, в кръга на неговата законовоопределена компетентност, в съответствие с материалния и процесуалния закон, в предвидената от закона форма и в съответствие с целта на закона, като в хода на административното производство по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което счита, че жалбата следва да се остави без уважение.

В съдебно заседание оспорващия - Л. В. С. се явява лично и с адв. П. Г. от АК- Бургас, като заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на Заповед № ЗД/Д-ЕН-К- 002/05.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кнежа, претендира заплащане на направените разноски, представя списък на разноските.

 

В съдебно заседание ответникът - директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кнежа, се явява лично М. Б., заедно с В. Т. – началник отдел „Закрила на детето“. Изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа доводите, изложени в заповедта, както и поддържа становището изразено с изпращането на административната преписка, заявява че заповедта е правилна и законосъобразна, постановена в условията на спешност, тъй като настаняването на детето е извършено в момента на пристигане на детето от Ирландия, така че няма възможност за проучване на роднините и близките в този момент и затова е извършено и това настаняване в кризисен център, в рамките на възможното, да се извърши след това настаняване и пренастаняване с нова заповед, но вече не на ДСП- Кнежа, а от дирекцията Велико Търново.

В съдебно заседание ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Б. М. Б., се явява лично и с адв. П. Г. от Адвокатска колегия – Бургас, които считат, че жалбата е основателна, претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, представя списък на разноските.

В съдебно заседание особения представител на детето С. Л. С. - адв. М. Д. от Адвокатска колегия – [населено място], заявява че с оглед събраните доказателства, не може да се направи основателно предположение, че детето е жертва на престъпление, че съществува реална опасност от въвличането му в трафик и незаконни дейности, липсват данни, че с него е злоупотребено, както и че някакво насилие е упражнено върху детето или, че е експлоатирано по някакъв начин, както и че има някаква опасност за увреждане на нейното физическо и психическо здраве. Посочва, че за да се изведе едно дете по спешност в кризисен център, да се настани, първо трябва да има някаква спешност, каквато в случая няма, тъй като липсват данни за всякакво упражнено насилие върху детето и второ – трябва семейната среда да е рискова, а не са събрани достатъчно доказателства, че семейната среда на Светослава е рискова, и че тя не може да остане при родителите си и при баба си и дядо си. Посочва се, че заповедта е необоснована и е незаконосъобразна, а мярката е изключително тежка. Посочва се още, че от изслушването на детето и обясненията, които то е дало, и които са логични, безпротиворечиви, искрено споделени със съда, оставането на детето в кризисния център се отразява по-зле на детето, поради което моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна и необоснована

В съдебно заседание за Контролиращата страна- ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр. ПЛЕВЕН, се явява прокурор А. Б., която заявява, че с оглед събраните доказателства, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като се излагат аргументи: Дори да се приеме, че са налице предвидените в Закона за закрила на детето предпоставки и детето се явява като такова в риск, с оглед някакви постъпили данни относно това, се счита, че не е изследвана възможността детето, съобразно възможността по чл. 27 от Закон за закрила на детето, да бъде настанено в семейство на роднини или близки.

Посочва се, че в действителност са предприети някакви действия в тази насока, като с оглед обстоятелството, че част от близките и роднините на непълнолетната се намират в различни градове на територията на страната, съответно от ДСП и от Кнежа са изпратени писма и са установени в хода на тази т.н. комуникация, че едно от лицата, което е близък роднина на непълнолетната, а именно сестрата на майката, в изрична писмена декларация е дала съгласие, като е заявила желанието си същата да полага за известен период от време грижи по отношение на непълнолетната. В действителност, с оглед събраните данни и изпратена писмена информация от ДСП – Бяла Слатина, в същата е посочено, че лицето живее при добри битови условия, т.е. разполага с обективна възможност относно отглеждане на детето, но се счита, че не е събрана необходимата информация, изискуема в чл. 27, ал. 3 от ЗЗакрД, а именно – не са предприети каквито и да било действия от страна на ДСП за проучване годността на лелята, каквито са изискванията на закона. Вписано е в заповедта, че няма данни за капацитет, но такива данни в действителност няма събрани, не е изследвано желанието и възможността на близък роднина, в лицето на лелята на детето Т. М. Б. за известен период от време, детето да бъде настанено в нейния дом, е довело до издаване на незаконосъобразната заповед, която следва да бъде считана и за крайна мярка и при изчерпване на всички възможни начини лицето да бъде отглеждано за известен период от време в среда близка до семейната и детето да се чувства значително по-спокойно отколкото в кризисния център. В този смисъл, счита че заповедта следва да бъде отменена.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2024 г. в Дирекция „Социално подпомагане" - Кнежа е постъпило писмо от Държавната агенция за закрила на детето относно непълнолетната С. Л. С., с искане за спешно проучване на семейството й.

На 26.01.2024г. в ДСП- Кнежа е постъпило писмо по електронна поща вх. № ДК/Д-ЕН-К-002/26.01.2024 г. от държавен експерт Дирекция ППДСРК в ДАЗД /л.68/, с което е поискано в срок до 29.01.2024г. до 10,30 часа да се уточнят, какви мерки за закрила ще бъдат предприети спрямо непълнолетната С. С..

На 30.01.2024г. е оформен формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-ЕН-К/9 от 30.01.2024 г. /л.67/, с оглед опасения на социалните служби на С. Ирландия, Обединено Кралство Великобритания, относно опасения, че непълнолетната С. Л. С. е жертва на трафик.

На 31.01.2024г. председателя на Държавната агенция за закрила на детето е изпратил писмо №89-00-10-12 до Изпълнителния директор на АСП /л.37 от делото/, в което е посочено, че в Държавната агенция за закрила на детето е постъпило писмо от Посолство на Република България в Лондон, Обединено Кралство Великобритания, като повод за писмото е получена информация в Посолството от социалните служби в Северна Ирландия относно непълнолетната С. Л. С.. Посочено е, че на 04 януари 2024г. на изнесен граничен пункт Кале, Франция, Светослава не е допусната да влезе в Обединеното кралство от британските гранични служби на основа съмнение, че е потенциална жертва на трафик на хора. В информацията се посочва описание на основанията за недопускане, и противоречивите обяснения за целта на пътуването от Светослава и придружаващите я пълнолетни граждани В. Н. Б., Ш. Н. Б. и Г. Е. З., като поради този факт в паспорта на Светослава е поставен т.н. „черен печат“ от британските гранични и миграционни власти, и на конкретна дата на непълнолетната е отказано да влезе в Обединеното кралство. Посочено е още, че на 17.01.2024г. Светослава, се е сдобила с новоиздаден български паспорт, в който няма печат и отново е направен опит, тя, заедно с пълнолетните граждани да влезе в Обединеното кралство през Белфаст, Северна Ирландия, като за пореден път е била спряна от британските миграционни и гранични власти и е интервюирана като предполагаема жертва на трафик. Посочено е, че Светослава е поставена под закрилата на местните ирландски социални служби, които са установили контакт по телефона с родителите на момичето, баща Л. В. С. и майка Б. М. Б., като местните социални служби има съмнение, че родителите са под влияние на хората, които са придружавали Светослава.

По повод на постъпилата информация от ДАЗД, Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Кнежа е извършила спешно проучване на семейството на непълнолетната Светослава, в резултат на което е събрана следната информация: Д. С. С. е на 16г. и 11 м. и не посещава училище, като семейството и детето са адресно регистрирани и живеят на адрес: [населено място], обл. Плевен, [улица] жилище, собственост на В. и С. С. /баба и дядо на детето по бащина линия/. Жилището се състои се от три стаи и коридор, като до къщата има второстепенна постройка с кухня и стая за живеене. Битово-хигиенните условия са нормални, има електричество и течаща вода. На адреса е проведен разговор с бащата на непълнолетната Светослава - Л. В. С., който е заявил, че детето се отглежда в семейна среда от него и съпругата му, която в момента е заминала и се намира в Северна Ирландия, където в началото на месец януари 2024 г. е била задържана дъщеря им Светослава. Относно причините за пътуването на дъщеря му до Обединеното кралство, г-н С. е заявил, че са изпратили Светослава на екскурзия, придружена от лица, които познава - пълнолетните В. Н. Б. /за когото бащата твърди, че е приятел на Светослава/, Ш. Н. Б. /брат на В./ и Г. Е. З. /съжителстваща на семейни начала с Шабан/. Г-н С. е бил консултиран, че така създалата се ситуация, буди съмнения у властите, че дъщеря му Светослава би могла да е жертва на трафик, като С. заявява, че ще полагат необходимите грижи за непълнолетната, както и, че тя няма да напуска пределите на Република България до навършване на 18 г. възраст.

Горното е посочено в Социален доклад №СЛ/Д-ЕН-К/763-001/08.02.2024г. на директор на ДСП-Кнежа /л.25/ и в Социален доклад №СЛ/Д-ЕН-К/9-007/05.02.2024г. на директор на ДСП-Кнежа /л.41/.

В Социалният доклад е посочено, че няма получени отговори на изпратените до други ДСП запитвания и с цел осигуряване правата и интересите на непълнолетната С. С. е извършено проучване относно възможността детето да бъде настанено в Кризисен център и такава възможност е установена в Кризисен център за деца жертви на трафик или пострадали от насилие - [населено място], общ. Велико Търново.

На 31.01.2024г. до директор на ДСП-Кнежа е постъпило писмо № 16-11-7/24/31.01.2024 г. от директор Дирекция МПЗДМО /л.66/, относно молба с рег. № 16-11-7 от 29.01.2024 г. по чл.32 /а/ и чл. 34 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19.10.1996 г. относно детето С. Л. С..

На 05.02.2024г. е издадена Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа /л.30/, която е и предмет на оспорване в настоящото производство.

След издаване на оспорената заповед са постъпили по преписката: Писмо изх. № СГ/Д-ЕН-К/9-010/06.02.2024 г. от директор Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] /л.46/, писмо изх. № СГ/Д-ЕН-К/9-014/12.02.2024 г. от директор Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], ведно с декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3, приложение № 5а към чл. 24 ЗЗД от М. М. Б. и декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3, приложение № 5а към чл. 24 ЗЗД от Н. В. С. /л.л.48-51/, писмо изх. № СГ/Д-ЕН-К/9-013/12.02.2024 г. от директор Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], ведно с декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3, приложение № 5а към чл. 24 ЗЗД от Т. М. Б., декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3, приложение № 5а към чл. 24 ЗЗД от Ц. М. Б. и декларация за подкрепа от Ц. М. Б. /л.л.53-58/, писмо изх. № СГ/Д-ЕН-К/9-012/06.02.2024 г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] /л.60/

По делото са представени още Социален доклад, относно затваряне на случая от 14.02.2024г. от ДСП- Кнежа /л.17/, доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изх. № СЛ/Д-ЕН-К/763-004/14.02.2024 г. /л.л.18-19/, индивидуална оценка на потребностите на детето С. Л. С. от 14.02.2024 г. /л.л.20-21/, план за действие на Агенция „Социално подпомагане“ относно детето С. Л. С. от 14.02.2024 г. /л.л.22-23/, протокол от проведена среща от 08.02.2024г. със С. С. от соц. работник /л.л.153-154/.

По делото е представена и декларация от родителите на С. С., рег. №4542/20.12.2023г. на нотариус П. Х., с район на действие РС- Плевен с рег. №377 на НК /л.9/, с която родителите са изразили съгласие С. С. да напуска територията на Р България и да пътува в чужбина без придружител.

По делото бяха събрани гласни доказателства от свидетеля В. Н. Б., както и обясненията на детето С. Л. С. и на майка й Б. М. Б..

Според свидетеля В. Н. Б., той е бил със Светослава, когато са ги задържали на границата, като Светослава е задържана, тъй като тя е непълнолетна и се съмняват за трафик на деца. Посочва, че със Светослава са приятели /гаджета/, а неговото и нейното семейство се познават отдавна и са в много добри отношения.

Майката на Светослава - Б. М. Б. заявява, че дъщеря й Светослава е искала да пътува с В. за Шотландия, при неговата леля, на гости, като за целта са подписали с баща й декларация, че са съгласни детето да напусне територията на България. Посочва, че дъщеря й Светослава и В. Б. са приятели /гаджета/, познава родителите на В. и са в много близки взаимоотношения.

С. С. Л. С. заявява, че с В. Б. са гаджета, тя ходи на гости у тях, същевременно и той пък идва на гости в дома на Светослава. Заявява, че В. се държи с нея много добре, като понеже той работи в чужбина, майката и бащата на Светослава са се съгласили и са и предоставили декларация, за да може да пътува, заедно с В. за да му гостува за известно време. Светослава заявява, че не желае да остане в кризисния център, където се чувства като в затвор и изолирана и желае да се върне при майка си и баща си.

Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа е връчена на оспорващия на 09.02.2024 год. /видно от подписа върху самата заповед/, а жалбата против нея е подадена на 22.02.2024 год., като именно Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. е предмет на оспорване в настоящото производство

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане, а разгледана по същество, същата е основателна.

Оспорената в настоящото производство заповед на Директора на ДСП Кнежа за временно настаняване по административен ред на дете извън семейството е издадена от материално компетентен орган, съгласно предвидената в чл. 27, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗакрД компетентност на Директора на ДСП- Кнежа, като в случая заповедта е издадена и от местно компетентния орган, предвид настоящия адрес на детето в [населено място].

По отношение на спазването на установената форма, административно производствените правила, материалноправните разпоредби на закона и целта на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

В случая, според съда, не са спазени изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите лица.

Както в административната преписка, така и по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че детето С. Л. С. е в опасност, а именно че същата е жертва на трафик. Съгласно писмо №89-00-10-12 до Изпълнителния директор на АСП /л.37 от делото/ е посочено, че в Държавната агенция за закрила на детето е постъпило писмо от Посолство на Република България в Лондон, Обединено Кралство Великобритания, като повод за писмото е получена информация в Посолството от социалните служби в Северна Ирландия относно непълнолетната С. Л. С., като същата не е допусната да влезе в Обединеното кралство от британските гранични служби на основа съмнение, че е потенциална жертва на трафик на хора.

Освен изразеното съмнение от страна на социалните служби в Северна Ирландия и британските гранични служби не са налице каквито и да било доказателства, които да потвърждават изразеното съмнение.

Според съда при положение, че С. Л. С. законно е напуснала територията на Р България, като за целта е разполагала с изрична декларация от своите родители рег. №4542/20.12.2023г. на нотариус П. Х., с район на действие РС- Плевен с рег. №377 на НК /л.9/, налице са единствено съмнения, че евентуално С. С. е жертва на трафик, като преди да постанови оспорената заповед, директорът на ДСП- Кнежа е следвало да извърши детайлна проверка и да изиска и събере доказателства, за да изясни фактите и обстоятелствата по случая, за да може да се направи обоснован извод, дали детето е жертва на трафик и ако е, какви мерки следва да бъдат предприети спрямо детето.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед е постановена без да са изяснени фактите и обстоятелствата по случая в нарушение на чл. 35 от АПК, като издаването й е в резултат единствено на предположения, не и на конкретни доказателства, че детето е жертва на трафик.

В производството пред ДСП- Кнежа е допуснато нарушение и на чл. 15, ал.1 от ЗЗакрД, съгласно който във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Д. С. С. не е била изслушана преди постановяването на оспорената заповед, въпреки, че е на 16 години и 11 месеца, а изслушването й е задължително, като едва след издаването на Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г., на 08.02.2024г., същата е изслушана от социален работник, съгласно протокол от проведена среща от 08.02.2024г. /л.л.153-154/, от който става ясно, че С. С. доброволно и със знанието и съгласието на своите родители е пътувала с приятеля си В. Н. Б..

Съдът приема също за установено, че към датата на издаване на заповедта и към настоящия момент няма представени данни, от които да се установи въз основа на какви доказателства северно ирландските социални служби, респ. гранични такива, обосновават съмненията си, че С. С. е жертва на трафик.

Оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена и при липса на сочените в нея правни основания, при неясни и необосновани мотиви, при съществени процесуални нарушения.

Оспорената заповед е мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че са постъпили писмо и сигнал от ДАЗД и АСП, в които се визира, че непълнолетната Светослава се намира в Северна Ирландия и се предполага, че е жертва на трафик. Заповедта е мотивирана от фактическа страна и в изпълнение на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца-жертва на трафик, завръщащи се от чужбина, и с цел осигуряване най- добрия интерес на детето. От правна страна заповедта е мотивирана с чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД и чл. 33 от Правилника за прилагане на ЗЗакрД, но не е посочено на основание на коя от хипотезите, посочени в чл. 25 от ЗЗакрД се издава.

Чл. 25 от ЗЗакрД регламентира основанията за настаняване на детето извън семейството, а именно: може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. (доп.- ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5. (нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Следва да се има предвид, че нормата на чл. 28 от ППЗЗД не може да се тълкува в насока на това, че винаги при спешни случаи следва да се приложи само и единствено мярката по настаняване в социална услуга от резидентен тип, доколкото такова тълкуване противоречи на идеята за съблюдаване най-добрия интерес на детето и изобщо на духа на Закона за закрила на детето, поставящ като основни ценности, които да се съблюдават, отглеждането на детето в семейна среда, както и осигуряване на най-добрия му интерес. Тук следва да се има предвид и посоченото в Общ коментар на Комитета по правата на детето № 14/2013 във връзка с прякото прилагане на чл. 3, § 1 от КПД на ООН, че ако разпоредба от законодателството позволява повече от едно тълкуване, то следва да се избере това, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Законът в тази насока не въвежда изискване винаги при наличие на основания по чл. 25 от ЗЗакрД и при установена спешност детето да бъде настанявано в социална услуга от резидентен тип.

Отделно, в конкретният случай, не е посочено в оспорената заповед, кое е фактическото основание за издаване, респ. на коя точка от чл. 25, ал. 1 от ЗЗакрД е постановена заповедта.

Предприетата мярка за закрила, предвидена в чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗакрД е временна и крайна се налага незабавно по административен ред при наличие на данни за "дете в риск". В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че към 05.02.2024 г., датата на издаване на заповедта, административният орган е разполагал единствено със съмнения на социалните служби в Северна Ирландия, без каквито и да било конкретни доказателства, следва де се отбележи, че и по делото не бяха представени каквито и да било доказателства в тази насока.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗакрД, може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие или в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. В заповедта, административният орган не уточнява на коя хипотеза се позовава.

Приложената в случая мярка за закрила – „предоставяне на социална услуга - резидентен тип“ по чл. 27, ал. 1 от ЗЗакрД - временно настаняване на детето С. Л. С. в Кризисен център за деца жертви на трафик или пострадали от насилие [населено място], общ. В. Търново - е в хипотезата на „спешно настаняване извън семейството“, предвидена в чл. 33, ал. 1 от ППЗЗакрД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗакрД, спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".

В случая въпросната мярка "настаняване на дете извън семейството" е взета незабавно, но без да е обоснована с доказателства за действително наличие на реална опасност за здравето и живота на детето.

Съгласно § 1, т. 11 б. "б" и б. "в"от ДР на ЗЗДет "дете в риск" е дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му или за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Мярката не е мотивирана от правна страна с дефиницията за дете в риск, с нито една от хипотезите по § 1, т. 11 от ДР на ЗЗакрД, а от фактическа страна е мотивирана единствено с породените у северно- ирландски социални служби съмнения, че детето е жертва на трафик и за които съмнения не е представено нито едно доказателство.

Необходимо е да се посочи, че съдебната практика последователно и трайно приема, че мотивите на един административен акт могат и да не съвпадат по време с издаването на акта. Те могат да бъдат изложени и в друг документ, който предхожда издаването на акта. В тази насока е разрешението, дадено в ТР № 16/1975 г. на ОСГК но Върховния съд, а именно, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но важното е това да е станало до съобщаването на заинтересованите лица на акта. Конкретни мотиви относно извеждане на детето именно в кризисен център обаче не могат да се извлекат от предхождащата издаването на процесната заповед документация по преписката.

Действително, съгласно чл. 33, ал. 2 от ППЗЗакрД спешното настаняване извън семейството се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", но законът изисква самият сигнал да е придружен с обосновани съмнения за наличие на опасност за живота и здравето на детето, а такива доказателства липсват, както бе посочено.

От друга страна, съдът намира, че не се обосновава и вземането на най-крайната и драстична мярка за закрила – извеждане на детето от семейството, тъй като в Закона за закрила на детето са предвидени множество други мерки, които биха били съобразени с най-добрия интерес на детето по см. на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД.

Действително, при спешно извеждане на детето от семейството не е приложимо изискването настаняването на детето извън семейството да се налага като мярка за закрила, едва след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството /чл. 25, ал. 2 от ЗЗакрД/. Липсата на законово изискване за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството обаче, не означава, че при спешно извеждане на детето, административният орган е освободен от задължението да прецени при временното настаняване по реда на чл. 27 от ЗЗакрД каква да е мярката за закрила извън семейството и в тази насока да прецени обстоятелствата, имащи отношение към спазване на най-добрия интерес на детето, като се има предвид, че законът предвижда различни по характер и значение възможности за настаняване - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, част от които са такива, осигуряващи семейна среда на детето по смисъла на определянето на това понятие в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД. Фактът, че ППЗЗакрД не предвижда при спешно настаняване задължително изчерпване на предвидените възможности, не означава, че при спешни случаи обаче е приложима само и единствено тази крайна мярка и не освобождава органа от задължение да мотивира избора си на мярката за закрила, с оглед на конкретните обстоятелства по случая и при съобразяване на най-добрия интерес на детето.

Заповедта е издадена и в нарушение на специалния Закон за закрила на детето, тъй като не е съобразена с желанията и чувствата на детето, с възрастта му, с опасността от причиняване на силен психически стрес от изолирането от семейството му за продължителен период от време и без никаква яснота за бъдещето отглеждане на детето, като настаняването на детето извън семейството в необичайна за него среда му причинява много силен стрес.

При изслушването на детето в съдебното заседание, то заяви ясно своето желание да бъде върнато при семейството си, като категорично отрече да е жертва на трафик, сподели, че доброволно и със съгласието на родителите си е пътувала заедно със своя приятел В. Н. Б., като целта е била да му гостува за известно време. Съдът намира, че при обяснението на ситуацията Светослава разбираше въпросите към нея, отговаряше ясно и непротиворечиво, изглеждаше спокойна /доколкото е възможно/, като това се потвърди и от присъствалия при изслушването на детето психолог от Кризисния център в [населено място], който потвърди, че и на нея Светослава е обяснила ситуацията именно по този начин, без каквито и да било противоречия и колебания.

Че детето доброволно е пътувало в чужбина, със съгласие и знанието на родителите си, и че не е жертва на трафик се потвърждава и от събраните гласни доказателства на свидетеля В. Н. Б., както и от обясненията на майката на детето Б. М. Б. дадени пред съда, според които Светослава и В. Б. са приятели /гаджета/, семействата им са в добри взаимоотношения, като целта на пътуването на Светослава е било да гостува за известно време на В..

Заповедта е издадена и при съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗЗакрД, актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават по реда на АПК. В специалния ЗзакрД не е предвидено изключение в производството по издаване на заповедите за спешно настаняване извън семейството да не се спазват правилата по чл. 34 от АПК и осигуряване на засегнатите страни възможност поне да бъдат изслушани и да изразят становище. Видно от преписката административния орган не е допуснал майката на детето да участва в производството, тъй като няма данни майката да е била изслушана или пък да е канена и да е отказала.

В рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗакрД съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта не са били налице, поради липса на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка, още повече, че Т. М. Б. /леля на детето/ в изрична декларация на л. 55 от делото е заявила, че доброволно се съгласява за настаняване в семейството й на детето С. Л. С., а съгласно писмо от директор на ДСП- Б. С. на л. 54, Т. Б. съжителства със съпруга си и двете си деца в жилище семейна собственост, представляващо къща с три стаи и коридор, обзаведени с всичко необходимо за едно домакинство, има голяма кухня с всички принадлежности, има баня и тоалетна, като жилището е електрифицирано и водоснабдено, т.е. имало е възможност при описаните добри условия за живот в жилището на Т. Б. да бъде настанено детето, за да не бъде откъснато от семейната среда, а ако е имало необходимост от допълнителни проучвания и/ или проверки на лелята на детето Т. М. Б., то е следвало да бъдат извършени от ДСП- Кнежа, но такива данни липсват.

По изложените съображения в заключение съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на изискванията за форма, при съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалноправните разпоредби по ЗЗакрД и ППЗЗакрД и несъответства на целта на закона.

Процесуалният представител на оспорващия претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 610 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г. /л.188/ оспорващият е платил в брой сумата от 600 лева на процесуалния си представител. Същите са направили и разноски за държавна такса 10 лева /л.86/. С оглед резултата от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да се присъдят или общо съдебни разноски в размер на 610 лева.

Процесуалният представител на заинтересованата страна Б. М. Б. претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2024 г. /л.189/, като сумата е платена в брой, като с оглед резултата от оспорването и на основание чл. 143 от АПК, разноските следва да се присъдят.

 

Воден от горното и на основание чл. 27а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за закрила на детето във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗД/Д-ЕН-К-002/05.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа, за спешно временно настаняване на детето С. Л. С. в Кризисен център за деца, жертви на трафик или пострадали от насилие – [населено място], общ. Велико Търново за срок от три месеца, до произнасяне на съда с решение по случая.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа да заплати на Л. В. С. от [населено място], [улица] [ЕГН] сумата от 610 (шестстотин и десет) лева - разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“- Кнежа да заплати на Б. М. Б. от [населено място], [улица] [ЕГН] сумата от 600 (шестстотин) лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.