РЕШЕНИЕ
№ 1542
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110104510 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „** срещу Ж. АЛ. Г.,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане на установено дължимостта на сумите, както следва: сумата от
1000лв., представляваща предсрочно изискуема незаплатена главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ № * от * г., сключен с „А* ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 73,92 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 05.01.2019 г.
до 07.03.2019 г., сумата от 107,74 лв. – лихва за забава за периода 08.03.2019
г. до 16.06.2020 г., които вземания са прехвърлени на заявителя на 25.07.2019
г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 11.11.2016 г., за които суми е издадена в негова полза
Заповед № 4062/06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9196/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, 50 с-в.
Ищецът твърди, че с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., * цедирало
вземанията си към ответника на *Ищецът се позовава на възможността
ответника да бъде уведомен за извършената цесия с исковата молба, като бъде
връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата. Тъй като
ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление
1
по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение срещу ответника, срещу която било депозирано възражение.
Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че по силата на Договор за
кредит „Бяла карта“ № *от 22.12.2018 г., сключен с „* е предоставило на
ответника револвиращ кредит в максимален размер от сумата от 1000 лв., под
формата на разрешен кредитен лимит, като кредитополучателят се
задължавал да върне сумата съгласно условията на сключения договор. Сочи
се, че настъпването на падежа 2-ро число от месеца съобразно чл. 3, ал.2 от
договора зависи изцяло от поведението на кредитополучателя в случай че
усвои част или в цялост максималния кредитен лимит. Сочи се, че
ответникът е усвоил сумата от 1000лв. по предоставения кредитен лимит в
резултат на извършените операции по картата и непогасената главница
възлиза на 1000лв. Излага се, че съобразно чл. 4, ал. 1 т. 2, чл.8 и чл. 22, ал. 2
от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателя
дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%, представляваща договорна
/възнаградителна лихва/, която за периода от 05.01.2019 г. до 07.03.2019 г.
възлизала на 73,92лв. Твърди се, че поради допусната забава в плащанията
цялото задължение станало предсрочно изискуемо на 07.03.2019 г. Сочи се, че
считано от тази дата ответникът дължал мораторна лихва на основание чл. 22,
ал.3 от договора, която за периода от 08.03.2019 г. до 16.06.2020 г. сумата от
107,74лв. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, с която развива подробни съображения по
същество на спора, като се настоява, че с връчване на препис от исковата
молба ответникът е надлежно уведомен за цесията. Посочва, че главницата по
кредитния лимит е усвоена и се настоява за връщане на сумите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез адв. С.В., с който се оспорва предявените
искове. Излага се, че ответникът не е ползвал от предоставения му платежен
инструмент – кредитна карта, не е теглил суми от нея. Сочи се, че за
твърдяната дата за първа транзакция по картата на 05.01.2019 г. не са
ангажирани доказателства. Оспорва твърденията, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като се позовава, че същият е сключен за неопределен
срок и липсвали доказателства за начина и от кого е обявена предсрочната
изискуемост – старият или нов кредитор. Намира, че с исковата молба не
може да се обяви предсрочна изискуемост на вземането, евентуално че това
би бил неправоимащ субект - цесионера. Оспорва възможността с исковата
молба длъжникът да бъде уведомен за цесията. Моли съдът служебно да се
произнесе по въпроса за наличие на неравноправна клауза в договора. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
2
представител оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Настоява
се, че ищецът не е сред лицата, легитимирани да обявяват предсрочна
изискуемост на вземането, като няма данни кредитора да го е сторил
надлежно.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 4062/06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9196/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, 50 с-в, е разпоредено длъжникът Ж. АЛ. Г., да заплати сумите, както
следва: сумата от 1000лв., представляваща предсрочно изискуема
незаплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № *от * г., сключен
с „*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 73,92 лв. – договорна лихва, начислена за периода
от 05.01.2019 г. до 07.03.2019 г., сумата от 107,74 лв. – лихва за забава за
периода 08.03.2019 г. до 16.06.2020 г., които вземания са прехвърлени на
заявителя на 25.07.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г.,
В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което е указано на заявителя да предяви иск в
едномесечен срок.
Съгласно Договор за кредит „Бяла карта“ № * от * г., сключен между
ответника Ж.Г. и „*, на първия е предоставен револвиращ кредит в
максимален размер от 1000лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла Карта, като се
задължава да върне при условията в договора.
Видно от чл. 4, ал. 1 т. 2, чл.8 и чл. 22, ал. 2 от договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателя дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12%, представляваща договорна /възнаградителна
лихва/.
Съгласно чл. 22, ал.3 от договора при забава плащането,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска.
Видно от чл. 21, ал. 1 от договора при просрочие на плащане повече от
10 дни на кое да е задължение по договора или не заплати минимум 15% от
одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като
поне в един месец да бъдат внесени 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, кредиторът може да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо.
Съгласно двустранно подписано приложение №1 към договора за
кредит, чиято автентичност не е оспорена, на ответника Г. е предоставена
платежна услуга –кобрандирана платежна карта Бяла карта.
Представени по делото са и ОУ на А*, подписани от ответника.
3
Видно от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от
11.11.2016год., че „*п**вземанията, произтичащи от договори за
потребителски кредит, описани в Приложение № 1 срещу определена
покупна цена.
Представено е и приложение № *от *г ., в което на страница 13 /л. 82 от
делото/ под номер 836 са посочени трите имена на ответника, номера на
сключения договор, размера на отпуснатия кредит и задължението по него.
По силата на чл.4,т.4 от договора от *д., „* е упълномощила * да
изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на
договора от името на първото дружество, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Видно от представеното пълномощно рег. № */2016 год. управителя на
*е упълномощил * да извърши от името на дружеството уведомяване на
длъжниците по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чиито вземания са предмет на
договор за прехвърляне на вземанията от * г. и приложение №1, което е
неразделна част от договора.
Представено е и писмено потвърждение от „* за извършената цесия с
рамков договор за прехвърляне на вземания от * год. и приложение №1/*г. в
полза на „*
Представено по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
уведомяване за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към
исковата молба.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От
него се установяват тегления на 04.01.2019г . от 800лв., на 05.01.2019 г. от
50лв., на 06.01.2019 г. от 100лв. и на 07.01.2019 г. от 50лв. Установява се няма
извършени плащания за периода от усвояване на сумите до 25.07.2019 г.,
както и понастоящем, при което за периода 31.01.2019 г. до 07.03.2019 г. е
начислена договорна лихва от 73,92 лв., и сумата от 39,48 лв. – лихва за
забава за периода до 25.07.2019 г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч. гр. д. № 9196/2020 г.. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, срещу която от длъжника в срок е подадено
възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен
интерес от воденето му за ищеца.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 99 от ЗЗД.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
4
действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът
да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; надлежно обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането и уведомяване на ответника за нея и наличие на
валидно сключен договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
Първият спорен по делото въпрос е относно предоставяне на сумата по
договора за кредит.
От съвкупния анализ на ангажираните писмени доказателства съдът
намира, че на ответника е представена договорената парична сума. Съгласно
постигнатите между страните договорки на ответника се предоставя
международна кредитна карта, която му е предадена, видно от двустранно
подписания договор, чиято автентичност не е опровергана и се ползва с
обвързваща доказателствена сила за удостоверените в него факти по
получаване на картата от ответника. От експертното заключение, неоспорено
от страните и което съдът кредитира като обективно и компететно дадено се
установява усвояване на кредитния ресурс с няколко извършени тегления в
периода от 04.01.2019г. -07.01.2019 г. до достигане на максималния кредитен
лимит.
По изложените съображения съдът намира възраженията на ответника
за непредоставяне на сумата по договора с кредитора „* за неоснователни.
Спорният по делото въпрос е относно действителността на сключения
договор за цесия между „* и * и обвързващата му сила спрямо ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че
ищецът в качеството му на цесионер и „* в качеството му на цедент, е
сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *
год., с който с приложение № 1 от * г. е прехвърлено вземането на цедента от
ответника в общ размер на 1508,40лв. по договор за кредит „Бяла карта“ №
*от*г.
Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е
уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени
задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам
по себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото
рамковото споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния
предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното
се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
5
вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на
вземането е довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата
вземанията по заемното правоотношение са били изискуеми. В приложението
по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което
продавачът е имал към Г., като заличаване на данните за други прехвърлени
вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на
кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор
за кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с
представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ
всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното
потвърждение на цесията. При това съдът намира, че вземането предмет на
цесията е индивидуализирано в достатъчна степен - ясно е от какво произтича
вземането и какъв е неговият размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да
съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица
това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира.
Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да
погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да
плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване
/решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение №
123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение №
987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е редовно уведомен за цесията преди образуване на настоящото
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът Ж.Г.
е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне. Към исковата молба са
приложени всички документи, касаещи цедирането на вземанията, от които е
видно, че прехвърлителят е упълномощил ищеца и е потвърдил настъпилото
прехвърляне на вземанията, уведомяването на длъжника е настъпило най-
късно в хода на процеса, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде
6
съобразено от съда. Тези съображения налагат извода за неоснователност на
направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.
От анализа на представените по делото писмени доказателства се
установява наличието на валидно заемно правоотношение между ответника и
*, цедирано на ищеца, по Договор за кредит „Бяла карта“ № *от ** г., с който
на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер от
1000лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Бяла Карта, като се задължава да върне при
условията в договора и договорена лихва от 0,12%, както и че при забава в
плащането кредиторът може да обяви представената сума за предсрочна
изискуема.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
погасителни вноски съобразно постигнатите между страните уговорки
категорично се установи по делото от приобщената съдебно-счетоводна
експертиза, съобразно която няма никакви извършени плащания.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита при условията на чл. 21, ал.1 от договора, а именно при допусната
забава в плащанията на две последователни месечни вноски.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд. В мотивите на Тълкувателно решение №
8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени
съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение
между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват“. Прието е, че при
преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска,
поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ
установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като моментът, към
който се установява съществуването на вземането, е моментът на
приключване на съдебното дирене в исковия процес. При предявен
осъдителен иск по общия ред с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
7
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора.
Положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото ако е предявен
осъдителен иск за вземането по общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от
02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не разглежда
хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода
на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем
може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като приложение към
исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на кредитора и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде
установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането. Когато изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми /в този смисъл решение
№ 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2 ТО, решение № 193 от
10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г.
по т. д. № 2256/2019 г. на 2 ТО.С решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.
№16/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/.
По изложените съображения съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и съдържащото се изявление в исковата молба, следва изводът,
8
че предсрочната изискуемост на кредита се счита обявена с връчването на
препис от исковата молба на ответника по делото на 10.05.2021 г. /лист 43 от
делото/, доколкото доказателства за настъпила такава преди датата на
предявяване на иска не са ангажирани от ищцовата страна. Няма законова
пречка предсрочната изискуемост на вземането да бъде обявена от новия
кредитор, поради което възраженията на ответника в тази насока се
преценяват от настоящия съдебен състав за неоснователни.
Съдът като съобрази заключението на приетата и неоспорена по делото
съдебно-счетоводна експертиза и ангажираните по делото доказателства
намира, че ответната страна дължи сумата от 1000лв., представляваща
предсрочно изискуема незаплатена главница по Договор за кредит „Бяла
карта“, сумата от 73,92 лв. – договорна лихва, начислена за периода от
05.01.2019 г. до 07.03.2019 г.
Съдът като взе предвид че съобразно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявен с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и
други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл.
3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества
на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и
неустойки, намира че мораторната лихва за забава следва да се начисли за
периода от 08.03.2019 г. до 13.03.2020 г., поради което върху неплатения
размер на главницата от 1000лв., същата възлиза на 103,34лв., изчислена с
лихвен калкулатор.
С оглед изложеното и доколкото доказателства за погасяване на
претендираните парични притезания не са ангажирани от ответната страна,
предявените искове за главница и договорна лихва следва да бъдат уважени
изцяло, а искът за мораторна лихва до размера от 103,34лв. като в останалата
част до претендираната сума от 107,74лв. и за периода от 14.03.2020 г. до
16.06.2020 г. отхвърлен.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от иска /61,10х1177,26/1818,66/ или общо 60,87лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заплатена
държавна такса в размер на 118,47 лева, депозит за вещо лице в размер на 200
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева, определено от
съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за правна
помощ, които съобразно уважената част от исковете възлизат на общо сумата
от 466,73 лева.
С оглед отхвърлената част от исковете и направеното от ответника
9
искане на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и представените доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят разноски в
размер на 1,12лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Ж. АЛ. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. *, дължи на * със седалище и адрес на
управление гр. *сумите, както следва: сумата от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща предсрочно изискуема незаплатена главница по Договор за
кредит „Бяла карта“ № * от *г., сключен с „*, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.07.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 73,92 лв.
/седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ – договорна лихва,
начислена за периода от 05.01.2019 г. до 07.03.2019 г., сумата от 103,34лв.
/сто и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода 08.03.2019 г. до 13.03.2020 г., които вземания са
прехвърлени на заявителя на 2* г. с Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 1*., за които суми е издадена
в негова полза Заповед № 4062/06.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9196/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 103,34лв. до
претендирания размер от 107,74 лв., представляваща лихва за забава за
периода 14.03.2020 г. до 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА Ж. АЛ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. *, да
заплати на * със седалище и адрес на управление гр. *, сумата от 60,87лв.
/шестдесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сторените от
ищеца разноски в заповедното производство, както и сумата от 466,73 лева
/четиристотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*1, със седалище и адрес на управление гр. *, да заплати на
Ж. АЛ. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.* сумата от 1,12 лева /един
лев и дванадесет стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11