№ 3843
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110104683 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от А. Д. А., лично и в качеството си баща и законен представител
на детето М. А. А., за постановяване на мерки за защита срещу Д. Е. И., Г. Г. И. и Г. Г. И..
Твърди се, че на 10.04.2024 г., в 15:50 часа, когато молителят пристигнал с майка си
М. А. пред дома на ответницата Д. И. на адрес гр. В., кв. Г., ул. „П.“ № **, същата упражнила
спрямо него акт на психическо насилие чрез бездействието си, като не потърсила помощ, не
се обърнала към органите на реда и гледала, без да се намеси по никакъв начин, когато
роднините й - чичо й Г. Г. И. и братовчед й Г. Г. И., взели по насилствен начин телефона на
майка му, докато тя била в таксито и след това, когато тя излязла навън, за да си вземе
телефона обратно, те, за да я спрат, упражнили насилие спрямо нея, като чичо й Г. я блъскал
грубо с ръце, блъскал я и с корема си, крещял й заплашително обиди в лицето й „Май
ченето ти се разтрепери. Ще ти разбия зъбите“, подигравал й се, за да я унижи, като й казал
„Искаш ли да ми станеш любовница. Харесвам когато вятъра развява перчема ти“, а Г. й
ровел в телефона.
В същото това време молителят вече бил взел детето от Д. и то било в ръцете му,
когато Г. И. бутал и крещял на майка му и цялата тази сцена се разигравала пред очите му,
без да може да направи нищо, защото трябвало да предпази детето, което също видяло
всичко това и явно се уплашило много от виковете на Г. И. и Г. И..
След това агресията на Г. и Г. се насочила срещу молителя, като Д. продължила да
бездейства и да гледа безучастно, дори доволна от това, което се случва и което роднините й
причинявали на него и на майка му. Докато Г. И. блъскал майка му и тя му се молела да я
1
остави на мира и Г. да й върне телефона, за да не плашат повече детето, което било свидетел
на тази агресия, Г. започнал да й крещи още по- силно и да я псува, използвайки
заплашителни думи - „ще те сритам“, „ще те смачкам“. Виждал как майка му е в
безизходица и нямало как да й помогне, защото детето продължавало да бъде в ръцете му.
Извадил си телефона, за да звънне на 112 и в същия момент и майка му извикала да се обади
на тел. 112. Тогава Г., като чул това, се ядосал още повече и започнал да крещи на молителя,
като го псувал „да ти еба дебелия задник“. В това време Г. продължавал да рови в телефона
на майка му, но явно не можел да намери това, което търсел и го предал на Д. И., която през
цялото това време стояла до Г. пред къщата абсолютно безучастна и видимо продължавала
да бъде доволна от това, което роднините й правели с молителя и майка му, като изобщо не
се притеснила, че и детето става свидетел на тази агресия и по никакъв начин нито се
опитала да ги спре, нито потърси помощ. Напротив, тя взела телефона, който й дал Г. и
започнала на свой ред да рови в него. След като Г. И. предал телефона на Д., той отворил
задната дясна врата на таксито, където бил седнал молителят с детето и заплашвайки го с
юмрук, пред лицето му и на 20 см. от главата на детето, му крещял, че ако се обади на тел.
112 ще излезе с линейка от колата и направо да повика линейка. Детето било много
уплашено, вцепенено от страх, пребледняло и с ръчички вкопчено в ризата на молителя. С
възможно най- спокоен тон казал на Г. да ги остави на мира и че плаши детето. Г. И. и Г. И.
престанали с обидите и заплахите, едва след като Д. приключила с телефона и го върнали на
майката на молителя. Счита, че цялата ситуация с взимането на телефона на майка му била
организирана от Д. И., тъй като именно след като Д. приключила с ровенето в телефона на
майка му и го върнала, Г. и Г. преустановили агресията, която упражнявали спрямо него,
спрямо майка му и спрямо детето.
Излагат се и твърдения, че майката неглижира здравословното състояние на детето,
като не предприема необходимите действия и не позволява на молителя да предприеме
съответните действия, за да бъде установено по безспорен начин дали детето страда от
неврологично заболяване – епилепсия. Сочи, че от 09.07.2023 г. забелязал, че детето прави
гърчове с различна продължителност и обикновено в ситуации, в които майката Д. И.
проявявала някакъв вид агресия, на която детето ставало свидетел, а това се случвало често.
Първият гърч, който видял, се изразявал в треперене на тялото и ръцете, широко отваряне на
устата, която се изкривявала надолу и очите били широко отворени, с фиксиран поглед в
една точка. Попитал Д. от кога детето е така и тя отговорила, че то и друг път е правило
така, но това ни най- малко не я притеснявало, казвала че детето реагирало така, когато било
емоционално. Поискал да заведат детето на преглед, но Д. отказала. На 11.07.2023 г. при
едно от посещенията му при детето видял, че има хематом на главата и зачервено гърло.
Попитал Д. дали е водила детето на лекар, казала че не е. Тогава отново поискал да заведат
детето на лекар, но Д. отново отказала. Така, с поведението си Д. поставила здравето на
детето в риск и това изобщо не я притеснявало по никакъв начин. Молителят се обадил на
телефон 112 и така детето било откарано в Спешна детска помощ и било прегледано от
лекар, като с издадения от този преглед Амбулаторен лист № 6332/12.07.2023 г. било
потвърдено, че детето е със синина и хематом на главата, с възпалено гърло, като са изразени
2
и съмнения за домашно насилие. След многократни молби и настояване молителят успял да
убеди майката на детето да го заведат на преглед по повод гърчовете. Тя завела детето на
преглед при д- р Р.Р. на 21.07.2023 г., която при прегледа не установила нищо притеснително,
но дала препоръка на Д. да направи видеоклипове, когато детето прави такъв гърч, за да се
види за какво точно става въпрос. Молителят направил консултация с д- р Г. Щ. - детски
невролог, който му обяснил, че е добре детето да бъде хоспитализирано, за да му се направят
необходимите изследвания и да бъде известно време под наблюдение. Помолил ответницата
да заведе детето на преглед при невролога и да ги приемат в болница за изследвания, но Д.
не му позволила, защото докторът бил мошеник.
Ответницата продължила да бездейства по този въпрос дори и след като в
производството по определяне на привременните мерки по гр. д. № 9257/2023 г. по описа на
ВРС, 7 с-в, съдът с Определението за определяне на привременните мерки им указал, че
трябва да положат всички необходими усилия за преодоляване на пререканията си и
конфликтите помежду им, така че да осигурим възможност на детето си да живее в
хармонична среда, да получава любов и грижа и от двамата родители, за да може да расте и
да се развива пълноценно и спокойно, както и че трябва да положат всички възможни
усилия, за да установят здравословнотосъстояние на детето, с цел избягване на всякакви
съмнения, че то страда от неврологично заболяване.
Въпреки това и до настоящия момент ответницата не е предприела и продължава да
не предприема действия, за да бъдат изпълнени препоръките на невролозите д-р Р. и д-р Щ.,
които са преглеждали детето, а именно да се заснемат с видеоклипове гърчовете на детето,
както и същото да бъде хоспитализирано, за да му се направят необходимите изследвания и
да бъде известно време под наблюдение. Ответницата не позволявала и на молителя да
извърши такива действия.
Отделно от горното през месец декември 2023 г., по Коледните празници, детето било
болно от грип и имало предписано лечение, за което обаче молителят по- късно разбрал, че
ответницата е прекъснала, без да го води на контролен преглед. Така, като недоизлекувано,
след един месец- на 24.01.2024 г детето вдигнало отново висока температура - 39 градуса и
развило гнойна ангина. На 25.01.2024 г. Д. го завела на преглед при личния му лекар д- р С.,
който му е изписал антибиотик, спрей за гърло и за нос, като препоръчал да бъде направен
контролен преглед на детето след 5 дни лечение с антибиотика. На 27.01.24 г. - ден, в който
молителят трябвало да изпълнява режима на лични контакти, детето било още с
температура. Д. му се обадила по телефона и казала, че трябва да го вземе при себе си и да
си го лекува, защото тя имала планове да излиза с приятеля си. Молителят не се съгласил,
поради което било уговорено режимът на лични контакти с детето в събота и неделя да се
осъществи в нейния дом. Така, отивайки при детето, бащата видял, че то продължава да е
много болно, тресяло го и не можело нищо да преглътне. Помолил Д. да приготви топла
храна и чай, за да стопли и нахрани детето, но тя отказала. На следващия ден- 28.01.2024 г.,
когато отишъл в 10,00 часа в дома на ответницата, поведението й било същото, като не само,
че не била приготвила нищо топло за детето, но и отказала да му даде и чая, който бащата
3
му занесъл. Следващата сряда, в която молителят взел детето при него, то било вече по-
добре и лечението му било прекратено, като майката не му дала лекарства, които молителят
му дава. По- късно, през месец март 2024 г. разбрал от д- р С., че Д. не е водила детето на
контролните прегледи, които й е препоръчвал.
На 10 и 11 Февруари 2024 г., когато в изпълнение на режима на лични контакти
детето било при баща си през съботния и неделния, той забелязал, че и двата дни то
останало с памперса, с който дошло, тъй като не ходило по малка нужда за по цели 7 часа,
въпреки че редовно пило вода. Притеснил се да не би да има някакъв здравословен проблем
и се опитал да говори за това с майката Д. И., но тя отказала да говори и неглижирала
въпроса. Този проблем продължил почти два месеца. Опитвал се многократно да говори с
ответницата да заведе детето на лекар, но тя продължавала да не обръща внимание и
отказвала да го заведе на преглед. На 12 март 2024 г. молителят отишъл при личния лекар на
детето д- р К. С., за да му обясни притесненията си. Д- р С. показал необходимата
загриженост и се ангажирал да повика майката Д. И. с детето на преглед, който се е провел
на 13.03.2024 г. Предписал изследвания на кръв и урина с цел да се види дали бъбреците на
детето не са засегнати от грипа и гнойната ангина, които детето било преболедувало. Опитал
много пъти да пита Д. дали е водила детето на изследвания, но тя не говорила с молителя.
Проверил в лаборатория, където имат информация за издадени направления на пациентите и
извършените изследвания и установил, че към 11.04.2024 г. изследванията на детето все още
не били направени, а направлението изтичало на 12.04.2024 г. Така или иначе след
извършения преглед от д- р С. на 13.03.2024 г. този проблем на детето да не ходи редовно по
малка нужда, продължавал и към настоящия момент.
При тези съображения молителят счита, че чрез бездействието си по отношение на
здравословното състояние на детето М., описано по-горе, а именно, като в периода от 9 юли
2023 г. до настоящия момент, ответницата не извършва необходимите действия за
провеждане на препоръчаните от невролог преглед и изследвания на детето с цел поставяне
или елиминиране на диагноза, а именно за установяване наличието или липсата на
неврологично заболяване (епилепсия) и провеждане на адекватно лечение, в случай че
такова е необходимо, както и като след боледуването му на 25.01.2024 г.. Д. И. не е завела
детето на контролен преглед и е преустановила лечението му, без да бъде извършен такъв,
както и като в периода след 10 февруари 2024 г. до настоящия момент, въпреки че е
уведомена, не извършва необходимите действия за установяване наличието или липсата на
урологичен проблем при детето, в това число, като не го е завела да му бъдат направени
изследвания на кръв и урина, назначени на 13.03.2024 г. от личния лекар на детето д- р С.,
именно с цел установяване наличието или липсата на урологичен проблем, ответницата Д.
Е. И. осъществява домашно насилие спрямо детето М., като с бездействието си застрашава
неговото здраве, лишавайки го от възможността и правото му да бъде лекувано в случай, че
е налице необходимост.
С оглед гореизложеното молителят сезира съда с искане за налагане на посочени в
молбата мерки за защита по отношение на него и детето по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5
4
ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
По силата на Определение № 5122/30.04.2024 год. са издадени заповеди за незабавна
защита, както следва:
1.В полза на молителя А. Д. А., ЕГН **********, и детето М. А. А., ЕГН **********,
с мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като се
задължи ответницата Д. Е. И., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителя А. Д. А., ЕГН **********, и детето М. А. А., ЕГН **********.
2. В полза на молителя А. Д. А., ЕГН **********, и детето М. А. А., ЕГН
**********, с мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила
решение, като се задължи ответника Г. Г. И., ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителя А. Д. А., ЕГН **********, и детето М. А. А., ЕГН
**********.
3. В полза на молителя А. Д. А., ЕГН **********, с мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН до
приключване на делото с влязло в сила решение, като се задължи ответника Г. Г. И., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя А. Д. А.,
ЕГН **********.
С Определение № 6212/01.06.2024 год. е оставено без уважение искането на молителя
А. Д. А. за изменение на издадената по делото Заповед за незабавна защита № 90/02.05.2024
г. срещу ответницата Д. Е. И. чрез налагането на допълнителна мярка за защита, а именно
определяне на местоживеенето на детето М. А. А. на адреса на бащата в гр. В., ул. „Д.“ №
**, ет. *, ап. **, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
По идентично искане на молителя с протоколни определения от 23.08.2024 год. и от
01.08.2025 год. е съдът е отхвърлил молбата му за изменение на Заповед за незабавна защита
№ 90/02.05.2024 г. чрез налагане на допълнителна мярка за защита, а именно определяне на
местоживеенето на детето М. А. А. на адреса на бащата в гр. В., ул. „Д.“ № **, ет. *, ап. **,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН.
Страните не спорят, че са имали връзка, живели във фактическо съпружеско
съжителство до месец май 2023 год., по време на което на 04.07.2022 год. се родило детето
им М. А. А., ЕГН **********.
Не е спорно също и че с Определение № 14013 от 23.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 9257/2023 г., по описа на ВРС, са определени привременни мерки, съгласно които
родителските права по отношение на малолетното дете М. А. А., ЕГН ********** са
предоставени за упражняване на майката Д. Е. И., ЕГН **********, местоживеенето на
детето е определено в нейния дом на адрес: гр. В., кв. Г., ул. „П." № **, на бащата А. Д. А., е
определен режим на лични контакти с детето М. и е осъден да заплаща издръжка в размер на
300.00 лево месечно.
5
Според чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, като акт на домашно
насилие може да бъде извършен както чрез действие, така и чрез бездействие.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е
необходимо да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви
акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата,
психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е
насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на
съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на
физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се
установява ответникът Д. И. да е преследвала съзнателно такава цел по отношение на
молителя и детето, ненамесвайки се в конфликта между братовчед си Г. И. и молителя А. от
една страна и чичо си Г. И. и майката на молителя М. А..
Свидетелят С.К.Д.- шофьорът на таксито, с което молителят и майка му са отишли да
вземат детето М. на 10.04.2024 год. от дома на ответника Д. И., посочи, че по- младият мъж
/Г. И./ отворил вратата на таксито и започнал да заплашва молителя: „Ей, дебел гъз, ти на
полицията ли ще се обаждаш сега? Ако се обаждаш в полицията, си повикай и линейка да те
вземе“. Детето се било хванало в ризата на баща си, разплакало се, било много уплашено.
Преди това ответникът Г. И. взел телефона от ръцете на М. А., която се намирала на задната
седалка на таксито, упреквайки я, че прави снимки на раднините на Д. И. и се опитал да ги
изтрие. Тъй като не успял, дал телефона на Д. И., която впоследствие го върнала на А..
Когато тя влизала в колата, ответникът Г. И. я ритнал с коляно в задните части, тя залитнала,
но не паднала.
Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият не е близък с никоя
от страните, не е въвлечен в конфликтите между тях, за разлика от свидетеля М. А., която е
деен участник в почти всички конфликти и е явно заинтересована от изхода на делото,
поради което нейните показания съдът не цени. Необяснимо е на следващо място нейното
присъствие, когато синът й отива да взема детето от дома на майката. Сочената причина е, за
да може да го види, но при положение, че между нея и майката на детето няма никаква
търпимост, това посещение би могло да се квалифицира като провокация, каквато всъщност
в крайна сметка се оказва. Нямало е никаква пречка А. да отиде сам с таксито и когато
заведе детето у дома си, там баба му да може да контактува с него. Необяснима е и
необходимостта А. да придружава 50- годишния си син почти всеки път, когато води детето
на многобройните прегледи при различни специалисти. Нейното обяснение, че всички
вкупом ходели всеки път на прегледи, за да чуят какво лечение ще изпише съответния лекар,
за да не объркала нещо Д., звучи неправдоподобно и не се подкрепя от нито едно друго
доказателство по делото. Отделно от това би следвало да осъзнава дискомфорта и стреса,
които се причиняват на детето, което вижда събрани всичките си роднини в лекарския
6
кабинет, лекаря, медицинската сестра и друг медицински персонал.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. и за последния твърдян акт на
домашно насилие на 30.06.2025 год., когато по нейни думи Д. започнала да вика срещу А. на
някакъв непознат език, да събира думите си в шепа и да ги издухва срещу него. По този
начин, според А., тя го кълняла. Изложеното звучи абсурдно и няма да бъде обсъждано, още
повече, че ЗЗДН не урежда хипотеза на извършване на домашно насилие чрез клетва.
Установи се по делото, че действията на двамата ответници Г. И. и Г. И. на 10.04.2024
год. са извършени пред очите на детето. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН предвижда, че за
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита на детето по отношение
на тези двама ответници за основателна. Основателна е и молбата за защита на А. А. по
отношение на ответника Г. И., който го е нападнал словесно. Бездействието на Д. И. в
конкретната ситуация не може да се квалифицира като домашно насилие, както беше
посочено по- горе. Не се събраха доказателства ответникът Г. И. да е извършил акт на
домашно насилие спрямо А. А., нито има такива твърдения в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.
Неговото укоримо поведение е било насочено към майката на А.- М., но тези действия не
попадат в обхвата на ЗЗДН.
Основните оплаквания в молбата за защита са за неглижиране от страна на майката на
здравословното състоятие на детето, като по този начин то било поставено в опасност.
Оборено беше твърдението на А. А., заявено в исковата молба, че майката не е
положила нужната грижа по повод съмненията му, че детето страда от епилепсия. Детето е
било прегледано от проф. И. И. в медицински център „Ю.“ по инициатива на майката-
специалист, на който тя е гласувала доверие. Такава диагноза не е установена нито при този
преглед, нито при друг в хода на делото. А. А. оспори автентичността на представеното
заключение от консултативния преглед на проф. И., извършен на 15.01.2023 год. От приетата
по делото съдебно – почеркова/графологична експертиза се установи, че подписът
принадлежи на това лице.
Недоказано остана твърдението, че майката е застрашила здравето на детето, след
като не го е завела на преглед, когато на 15.07.2024 год. то паднало, ударило брадичката си и
счупило преден ляв зъб. Счупването е станало при инцидент при игра по думи на майката,
не е причинено умишлено от нея. Не бяха ангажирани доказателства травмата да е
причинена умишлено. Детето е заведено от майката при дентален специалист на 16.05.2024
год. /л.223/, а два дни по- късно и от бащата /л. 209/, т.е. майката е положила нужната грижа.
Относно твърденията на бащата, че майката неглижира установеното срастване на
лабиите на детето и че това се дължи изцяло на нейното нехайно отношение /молба вх. №
67450/22.08.2025 год./, беше изготвена съдебно- медицинска експертиза, изготвена от проф.
Д. Х. А.. Вещото лице дава заключение, че най- ранно документирания преглед при акушер-
гинеколог е отразен в амбулаторен лист № 183/29.08.2024 г. (стр. 303/Том II), в който е
записана основна диагноза Пълна синехия, тоест установено е състояние „срастване на
7
лабиите„ или „пълни синехии„. На 19.08.2024 г. детето М. е прегледано от нефролог
(амбулаторен лист № 1346/19.08.2024 г. – стр. 269/Том I) във връзка с неспокойно поведение
по време на уриниране. Нефрологът изказва съмнение за наличие на срастнали лабии, т.е.
синехии и препоръчва преглед при акушер-гинеколог. Най-вероятно синехиите на лабиите
при детето датират оттогава, т.е. десетина дни преди поставянето на категоричната диагноза
на 29.08.2024 г.
Причините за появата на това състояние към днешна дата не са известни. Обсъждат
се няколко възможни причини:
1. инфекции на външните полови органи;
2. ниско ниво на собствен естроген;
3. неправилно третиране на подсичане в интимната област (цинков оксид);
4. прекомерна хигиена и използване на мокри кърпи;
5. прекомерна употреба на памперси.
Състоянието се среща в около 10 % от децата във възрастта от 2 месеца и 4 години.
Към датата на установяване детето е на 2 години и то попада в статистическата извадка.
Конкретно за детето М. причината за състоянието „пълни синехии“ не може да бъде
посочена от вещото лице. Няма и как състоянието да бъде предотвратено, като се има
предвид, че за настъпването му няма категорично установена и научно доказана причина. В
полза на теорията за хормонална зависимост на състоянието е, че пубертетът води до
овладяване му. Състоянието може да бъде напълно безсимптомно и то да бъде установено
случайно. Когато то води до симптоми, те са от страна на отделителната система – парене и
дискомфорт при уриниране, допълнително отделяне на урина след вече завършил процес на
уриниране.
Вещото лице сочи, че в международната класификация на болестите Синехиите на
лабиите са определени като състояние, тоест не се касае за заболяване. При детето М. не се
касае за вродена аномалия, което е потвърдено от прегледа от неонатолог веднага след
раждането. Прегледът на проф. С. също потвърждава, че няма вродени аномалии на ЖПС.
Цялостното поведение за овладяване на състоянието при детето, въпреки различните методи
на избор на лечение, са съобразени с медицинското познание и правилата на добрата
клинична практика.
В съдебно заседание вещото лице посочи, че някои деца, на които е извършена
аблация или така наречено „отлепяне“, не рецидивират изобщо, но около 10 % до 14 %
рецидивират. Много трудно може да ксе каже къде ще има рецидив и къде не, тъй като не се
касае само до лоша хигиена. Терминът в литературата е „неадекватна хигиена“, тоест по-
лошата хигиена може да бъде една от причините, но ниския и естрогенния дефицит не може
да се коригира. Според експерта той се коригира след осемгодишна възраст по естествен
път, когато детето влиза вече в така наречената детско- юношеска възраст и когато
наближава пубертета, което е също предпоставка за създаване на рецидив, освен всички,
които са изброени в заключението. Вещото лице заяви, че ако бащата е забелязал липса на
8
урина в един памперс и това продължи повече от 24 часа, това се казва анолия и е тежко
състояние, независимо дали става въпрос за бебе, за няколкогодишно дете или възрастен
човек. Това е състояние, което категорично щеше да заведе родителите при лекар, било най-
малкото в спешно отделение да се види защо се получава това. Такива данни обаче по
делото липсват.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и поставя под съмнение показанията
на д- р С. А.а в този смисъл, която е педиатър и съответно няма квалификация да дава
становище по въпроси, които не са от нейната компетентност. Нейните показания не водят
до извод за липса на адекватна медицинска грижа от страна на майката. Тя е специалист,
ангажиран от бащата, а също е така назначена за вещо лице по гр.д. № 9257/2023 год. по
описа на ВРС, като изготвеното от нея заключение все още не е обсъждано. Поради това е
спорно участието й в различни процесуални качества в делата, водени между страните.
Производството по гр.д. № 9257/2023 год. по описа на ВРС е започнало по искова молба на
Д. И. с правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК и към настоящия момент е висящо. Делото е
отлагано многократно за изготвяне на експертизи, които да изследват психическото
състояние на майката, здравословното състояние на детето и от там- пригодността на И. да
полага грижи за детето и да упражнява родителски права.
По делото баха наведени данни /л.220/, че е било образувано ЧНД № 3548/2023 год.
за настаняване на Д. И. на принудително лечение. Производството по делото е прекратено,
тъй като се установява от заключението на вещите лица, че не се установява наличие на
медицински критерий по Закона за здравето, поради което не се налага принудително
лечение на лицето. Производството е инциирано от ВРП по жалба на А. Д. А. относно Д. Е.
И. с оглед извършване на проверка и предприемане на процедура за принудителното и
лечение по Закона за здравето и преписка на ВРП № 10306/2023 г. по описа на ВРП,
съдържаща жалба от М. В. А. /майка на А. Д. А./ относно Д. Е. И., с оглед извършване на
проверка и предприемане на процедура за принудителното лечение по Закона за здравето.
Законът придава специална доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. В настоящия случай е налице подадена такава, която съобразно изричната уредба на
закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителя
твърдения (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена
стойност относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна
на посочения в нея извършител, съставляващи която и да било от проявните форми на
домашно насилие.
Доколкото декларираното се подкрепя частично от събраните в хода на процеса
доказателства и техния анализ, съдът намира, че спрямо молителя А. А. е осъществен
твърдения акт на домашно насилие от ответника Г. И. на 10.04.2024 год. и на същата дата от
Г. И. и Г. И. по отоншение на детето М. А.. Останалите твърдения за извършени актове на
домашно насилие от ответника Д. И. чрез бездействие спрямо А. и детето бяха оборени от
събраните по делото доказателства.
9
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителите Г.
И. и Г. И. да се въздържат от насилие по отношение на молителя и детето на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. С налагането на тази мярка ще се постигне целта на закона да не се
извършват актове на домашно насилие.
Целта на ЗЗДН е да се защитят лица, пострадали действително от домашно насилие, а
не да урежда спорове между родителите относно родителски права, режима на лични
контакти с децата им, нито да се използва за уреждането на други отношения между
родителите, свързани с упражняването на родителските права и задължения (арг. от чл. 123
СК). Следва да се посочи и това, че целта и социалното предназначение на Закона за защита
от домашното насилие е да даде защита на живота и здравето на лица, които действително се
намират в риск и в ситуации, когато интензитетът на въздействие излиза от рамките на
житейския конфликт и причинява сериозно страдание. При определяне на подходящата по
вид и продължителност мярка съдът следва да съобрази водещата цел на закона –
предотвратяването на бъдещи актове на домашно насилие и запазване здравето и
неприкосновеността на пострадалите. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът
не взема предвид формата и степента на вината на извършителя, тъй като мярката няма за
цел да го превъзпита, а да преустанови, евентуално да предотврати по- нататъшни
посегателства върху пострадалото лице.
С оглед вида на действията, осъществени от ответниците Г. И. и Г. И., тяхната
насоченост и интензитет, липсата на твърдяната непосредствена заплаха по отношение на
живота и здравето на молителя и детето, не следва да се налагат другите, поискани от
молителя мерки, като посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН би могла да постигне целения
превантивен и възпиращ ефект.
Страните са поискали присъждане на разноски. Молителят е представил списък по
чл. 80 от ГПК, от който е видно, че е сторил разноски по делото в общ размер 4960.00 лева.
Тъй като в договорите за правна защита и съдействие и списъка с разноски не е
диференцирано възнаграждението срещу всеки от ответниците, съдът приема, че
адвокатското възнаграждение в размер на 4200.00 лева следва да се раздели на три според
техния брой /или по 1400.00 лева/. Сумите за възнаграждение на вещото лице- 755 лева и за
съдебно удостоверение следва да останат за сметка на молителя, тъй като разноските са
направени във връзка с неуважената част от молбата за защита. Ответникът Г. И. следва да
заплати на А. А., действащ лично и като родител на детето М. А. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1400.00 лева, а ответникът Г. И.- 700.00 лева, предвид
неоснователността на молбата за защита спрямо детето.
Д. И. е направила разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000.00 лева, които
предвид неоснователността на иска срещу нея, следва да й бъдат заплатени от А. А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЕМА за установено, че по отношение на А. Д. А., ЕГН ********** и детето М.
А. А., ЕГН ********** е упражнено психическо и емоционално насилие от ответниците Г. Г.
И., ЕГН ********** – брат на бащата на майката на детето и Г. Г. И., ЕГН **********- син
на Г. И. и роднина на майката на детето по съребрена линия от четвърта степен, на
10.04.2024 год., което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за
защита срещу домашното насилие и уважава молбата за определяне на мерки за защита.
ЗАДЪЛЖАВА извършителите Г. Г. И., ЕГН ********** и Г. Г. И., ЕГН ********** да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо А. Д. А., ЕГН ********** и детето
М. А. А., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Г. И., ЕГН ********** и Г. Г. И., ЕГН **********, че
съгласно чл. 21 от Закона за защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта
на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
ПРИЕМА за установено, че по отношение на А. Д. А., ЕГН ********** е упражнено
психическо и емоционално насилие от ответника Г. Г. И., ЕГН ********** – брат на бащата
на майката на детето, на 10.04.2024 год., което представлява домашно насилие по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие и уважава молбата за
определяне на мерки за защита.
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Г. Г. И., ЕГН ********** да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо А. Д. А., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Г. И., ЕГН **********, че съгласно чл. 21 от Закона за защита
от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Д. А., ЕГН **********, действащ лично и като родител
на детето М. А. А., ЕГН ********** да бъде забранено на ответниците Г. Г. И. и Г. Г. И., и
двамата с адрес: гр. В., кв. Г., ул. "П." № **, да приближават А. Д. А. и детето, както и дома,
в който живеят с адрес гр. В., ул. „Д." **, ет. *, ап. **, местата за социални контакти и отдих,
които посещават, в това число и детските площадки пред блока на адрес: гр. В., ул. „Д." №
**, на по-малко от 100 метра.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Д. А., ЕГН **********, действащ лично и като родител
на детето М. А. А., ЕГН ********** да бъде издадена заповед за защита в полза на детето
М. А. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. В., кв. Г., ул. "П." № **, срещу неговата майка Д. Е.
И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., кв. Г., ул. "П." № **, за извършен на 10.04.2024 г. акт
на домашно насилие, което същата е осъществила спрямо детето М., чрез бездействието си,
като не е уведомила компетентните органи и не е потърсила защита за детето по време на
упражняване от страна на роднините и по съребрена линия от трета и четвърта степен - Г. Г.
И. и синът му Г. Г. И. на психическо, физическо и емоционално насилие, осъществено от тях
в присъствието на детето М. А. А., с ЕГН **********, спрямо неговия баща А. Д. А. и
11
бабата на детето по бащина линия М. В. А., с ЕГН **********, както и чрез съдействието,
което ответницата Д. Е. И. оказала на роднините си при осъществяване на упражняваното от
тях насилие; както и поради това, че чрез бездействието си Деислава Е. И. застрашава
здравето на детето М. А., като не извършва необходимите действия за провеждане на
преглед и изследвания на детето за установяване наличието или липсата на неврологично
заболяване (епилепсия), както и за установяване наличието или липсата на урологичен
проблем при детето; да бъде определено местоживеенето на детето М. А. А., с ЕГН
********** да бъде в дома на бащата А. Д. А., ЕГ: **********, с адрес: гр. В., ул. „Д." **,
ет. *, ап. **, като на майката да бъде определен режим на лични отношения между нея и
детето, който да се осъществява в защитена среда, осигурена от доставчик на социална
услуга по настоящия адрес на детето, под надзор на психолог или социален работник и да
бъде задължена Д. Е. И., с ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо детето М. А. А., с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Д. А., ЕГН ********** да бъде издадена заповед за
защита в негова полза срещу Д. Е. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В., кв. Г., ул. "П." №
**, за упражнено от нея домашно насилие на 10.04.2024 г., осъществено от нея чрез
бездействието й, като не уведомило компетентните органи и не предприело никакви
действия за защита по време на упражняване на психическо, физическо и емоционално
насилие, спрямо него, майка му и дето им М., от страна на роднините и по съребрена линия
от трета и четвърта степен - Г. Г. И. и синът му Г. Г. И., както и чрез съдействието, което Д. Е.
И. оказала на роднините си при осъществяване на упражняваното от тях насилие спрямо А.,
майка му и детето му, както и да бъде задължена Д. Е. И., с ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Д. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН ********** да заплати на А. Д. А., ЕГН **********,
действащ лично и като родител на детето М. А. А., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1400.00 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН ********** да заплати на А. Д. А., ЕГН ********** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН **********, действащ лично и като родител на детето М. А.
А., ЕГН ********** да заплати на Д. Е. И., ЕГН ********** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на
Варненски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА Г. Г. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на
Варненски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметката на
Варненски районен съд в размер на 25.00 лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на РУП по местоживеене на
извършителите и на съдебния адрес на пострадалите лица.
12
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
Варна.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13