Р Е Ш Е Н И Е
№ 8/24.01.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 624 по описа на съда за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на образувано по жалба
на Б.Д.И. ***, подадена чрез адв.В.Д. –ВАК, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 189-ФК от 24.11.2021 г., издадена от началник на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от жалбоподателката, представляващ
Обществена тоалетна, находяща се в гр.Добрич, Централен кооперативен пазар, до
бариерата, за срок от 14 дни.
Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна,
необоснована и немотивирана, издадена в противоречие с
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Възразява, че липсват мотиви по отношение на срока от 14 дни за налагане на
мярката и че същият е определен в противоречие с принципа за съразмерност. Чрез
процесуалния си представител, адв. Д., в писмена молба заявява, че поддържа
жалбата и моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът - началник отдел "Оперативни
дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, представляван от С. М. - старши юрисконсулт, оспорва жалбата. Изразява становище,
че са налице материално-правните предпоставки за издаване на заповедта, че в
случая се касае за най-тежкото нарушение – липса на касов апарат, което е
доказано по безспорен и категоричен начин. Административният орган е действал в
условията на обвързана компетентност. Независимо, че няма съставен акт за
нарушение, това производство е започнало въз основа на протокол по чл.50 от ДОПК, в който нарушението е констатирано. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните по делото и
доводите на страните и приема за
установено следното:
С оспорената Заповед № 189-ФК/24.11.2021 г. началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, е наложил принудителна
административна мярка (ПАМ), състояща се в запечатване на търговския обект, стопанисван
от жалбоподателката, представляващ Обществена тоалетна, находяща се в
гр.Добрич, Централен кооперативен пазар, до бариерата, за срок от 14 дни.
Принудителната административна мярка е наложена за
това, че на 22.11.2021 г. при извършена проверка на инспектори по приходите в обществената
тоалетна, стопанисвана от жалбоподателката, е установено, че в обекта няма регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство от датата на започване на дейността,
22.11.2021г. Затова и при извършена от контролен орган покупка на услуга с цена от 80 ст. не е
издаден фискален бон. При проверката е установено, че реализираният оборот е 47
лева.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
от извършена проверка серия АА № 055334 от 22.11.2021 г., който е подписан от контролните
органи и от жалбоподателката.
На 24.11.2021г. е издадена оспорената заповед, а на
29.11.2021 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F636179
за нарушаване на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
В оспорената заповед е прието, че е налице хипотезата
на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и е определен срок на наложената ПАМ от 14
дни.
Заповедта е връчена на 29.11.2021 г. на Б.И. като в разписката
за връчване е посочено, че запечатването ще се извърши на 02.12.2021 г. от 16,30
часа. Жалбата
срещу заповедта е постъпила в ТД на НАП-Варна на 07.12.2021 г.
Заповедта не е изпълнена. С Определение № 345 от
30.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 591/2021г., АдмС-Добрич е отменил
разпореждането за предварително изпълнение.
Процесуалният представител на ответника в проведеното
съдебно заседания заявява, че за нарушението, за което е съставен АУАН №
F636179/29.11.2021г. срещу жалбоподателката има издадено наказателно
постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС прилагането на принудителната административна мярка по
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа по
приходите или оправомощено от него лице", в която връзка със Заповед №
ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г., на изпълнителен директор на НАП са възложени правомощия
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Главна Дирекция
"Фискален Контрол" при ЦУ на НАП да издават заповедите по чл.186 от ЗДДС за налагане на ПАМ.
Заповедта е издадена в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК писмена форма и съдържа мотиви, т.е. фактически и правни основания, от
които може да се установи, защо е приложена процесната ПАМ.
Допуснати са съществени процесуални нарушения при
издаването на заповедта. Заповедта за налагане на ПАМ предхожда издаването на акт
за установяване на административно нарушение. Разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.“б“ от ЗДДС, изисква установяване на нарушение. Съгласно действащото българско законодателство,
административното нарушение се установява единствено с издаване на акт за
установяване на нарушение, видно от чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН като без
приложен АУАН, административно-наказателно производство не се образува. Без
съставен АУАН наложената ПАМ е без правно основание.
Заповедта, в частта й за определянето на срока на
запечатване на обекта, е постановена в нарушение на материалния закон и не е
съобразена с принципа за съразмерност.
Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "б" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе
в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
Съобразно чл.186, ал.1 от ЗДДС законодателят е
предоставил право на административния орган да прецени, какъв ще е подходящият
срок за налагане на мярката до допустимия максимум от 30 дни, визиран от
нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, съобразявайки се с принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК.
При тази преценка органът по приходите е бил длъжен да
съобрази тежестта на мярката с предназначението на обекта, за който е наредил
запечатване за 14 дни като по правилата на чл.6, ал.1 – 5 от АПК упражни
правомощието си по разумен начин и справедливо.
В случая административният
орган се е позовал на това, че допуснатото нарушение е изключително тежко, тъй
като фискално устройство в обекта изобщо не е въведено.
Действително нарушението е установено по безспорен
начин като по делото се установи, че то е санкционирано по предвидения в закона
ред, тъй като към датата на проведеното съдебно заседание вече има издадено
наказателно постановление.
Тежестта на допуснатото нарушение обаче не дава
отговор, защо е определен срок от 14 дни за запечатване на обществената тоалетна
с цена на услуга 80 ст. за едно посещение, т.е. търговски обект, реализиращ
сравнително малък оборот в сравнение с други видове търговски обекти.
Съдът намира, че срокът на запечатване на обекта от 14
дни не е съобразен с принципа за съразмерност с оглед вида на самия обект-
обществена тоалетна, санитарен възел, чиято цел е да обслужва работещите и
посетителите на открития кооперативен пазар в града. От заповедта не става ясно,
дали ако бъде изпълнена, Централният кооперативен пазар в гр.Добрич ще остане без
обществена тоалетна за две седмици.
Съгласно чл.6, ал.5 от АПК, административните органи
трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган не е упражнил
правомощието си по разумен начин, добросъвестно и справедливо по см. на чл.6,
ал.1 от АПК, определяйки срок за запечатване на обекта от 14 дни.
Макар и допуснатото нарушение на фискалната дисциплина
от жалбоподателката да е тежко, то определеният 14 дневен срок на запечатване
на тоалетната не е съразмерен. Основание за този извод дава обстоятелството, че
обществената тоалетна е с много ниска стопанска тежест спрямо фиска. Видно е,
че проверката е започнала и приключила в
края на работния ден, от 16,00-17,00 часа, като в хода й е установен реализиран
оборот за целия ден от 47 лева.
От друга страна, при определяне на дългия срок за
запечатване на обществената тоалетна от 14 дни, не е отчетено обстоятелството,
че обектът представлява обществен санитарен възел, осигуряващ течаща вода,
поддържане на необходимата хигиена на многобройните търговци, работещи на
Централния кооперативен пазар и неговите посетители. Изобщо не е отчетено
обстоятелството, че на практика затварянето на обществената тоалетна на
централния пазар ще засегне основно права и законните интереси на работещите на
пазара и техните клиенти и то в много по-голяма степен, отколкото правата и
интересите на нарушителя. Вредите, които изпълнението на заповедта ще причини
на тези трети лица, са явно несъизмерими с преследваната цел – да се преустанови
административното нарушение, извършвано от жалбоподателката.
Затова съдът приема, че срокът на мярката не е
съобразен с принципа на съразмерност, установен в чл.6, ал.2, ал.4 и ал. 5 от АПК. Определяйки срок за запечатване от 14 дни на обществена тоалетна,
административният орган не е избрал тази възможност, която е най-благоприятна
за обществото, постановил е мярка, която засяга недопустимо интересите на трети
лица в много по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава
акта.
Неспазването на принципа за съразмерност при
упражняването на оперативна самостоятелност от административния орган опорочава
издадената заповед и налага нейната отмяна поради противоречие с материалния
закон, основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2
от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 189-ФК/24.11.2021 г., издадена от Д.Р.-К. - началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на РБ с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: