Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 389
08.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 430 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268, във връзка с чл.267, ал.2, т.5 , във връзка с чл.226, ал.1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.С.Х. *** против Решение № 113/14.04.2021г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу
Разпореждане с изх. №С210026-137-0001652/01.03.2021г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва изводът
на административният орган, че съгласно чл.82 от ЗАНН и чл.171, ал.1 от ДОПК, не
са налице предпоставките за погасяване по давност на задължение от глоба в
размер на 100 000 лева. Последната била наложена на жалбоподателя по
силата на Споразумение №24/16.06.2017г. по чл.82 от Наказателния кодекс.
Претендира, че НК урежда давността за изпълнение на наложените наказания и това
изключвало приложението на общия режим на погасителна давност по ДОПК. Посочва се, че погасителната давност
започнала да тече от влизане в сила на одобреното от Окръжен съд - Хасково
Споразумение №24/16.06.2017г., като
се излагат твърдения, че с издаденият на
07.07.2017г. изпълнителен лист постъпил в ТД на НАП, офис Хасково, на
10.07.2017г., давността била прекъсната и започнала да тече нова давност, която
била прекъсната на 11.07.2017г. с
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, връчено на длъжника на
13.07.2017г., от когато започвала да тече нова 2-годишна давност. На същата
дата било получено и съобщение за налагане на обезпечителни мерки – запори на
банкови сметки и на МПС. Следващото прекъсване на давността било на
17.04.2018г. с издаване на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№С180026-029-0008251/17.04.2018г.
След тази дата не били предприети каквито и да е действия от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Поради това, давността била
изтекла на 17.04.2020г. Сочи, че НК е специален закон, който изключва приложението
на нормите на ДОПК по отношение погасителната давност. Предвид изложеното
претендира приходната администрация неправилно да е приложила общите правила на
давността по чл.171 и сл.от ДОПК, като отказала отписване на задълженията. Неправилно било прието от
органа налагането на обезпечителна мярка като основание за спиране на давността
по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, вместо като за основание за прекъсване на
давността по чл.82, ал.3 от НК. Изтъква се, че в случая спорният момент бил
дали започната да тече давност била спирана или прекъсвана. Твърди се, че прекъсващите
изпълнителската давност действия следвало да бъдат извършени от компетентните
органи на властта, оправомощени да осигурят осъществяването на наказателното
изпълнение - съд, прокурор, орган, натоварен с фактическото изпълнение на
наказанието и то за конкретното наказание и да са насочени спрямо длъжника.
Тези действия обаче следвало да бъдат процесуални - да били в съответствие с
правилата по привеждане в изпълнение на осъдителната присъда, но не и такива,
имащи организационно-технически характер. Давността за изпълнение на
наказанието се прекъсвала с конкретните действия на органите на изпълнение на
наказанието, насочени за реализирането му спрямо длъжника, с предприемането на
някое изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ -
налагането на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. На следващо
място се изтъква, че в хода на цялото
изпълнително производство никое от съобщенията на публичния изпълнител
до длъжника не му било връчено. Същите били изпращани на постоянния му адрес,
но през целия период същият бил в затвора в гр.Стара Загора. ТД на НАП нямало
как да докаже, че съобщенията му били връчени, поради което не можело да се
приеме, че е налице прекъсване на давността по чл.82, ал.3 от НК. За да
предизвикат действията на публичния изпълнител прекъсване, то същите следвало
да бъдат сведени до знанието на
длъжника. Фактът, че му било изпратено запорно съобщение, не можело да се счита
за „свеждане до знанието на длъжник“. Не се установило надлежно уведомяване на
длъжника за предприетите действия по принудително изпълнение на процесното
задължение, поради което към 17.04.2020г. било с изтекла давност по чл.82, ал.3
от НК.
По изложените съображения се претендира отмяна на
оспорения акт и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на оспорващия.
Допълнителни съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение се излагат в писмена защита. Твърди се, че Постановление за
налагане на обезпечителни мерки №С170026-022-0039731 от 11.07.2017г. не било
връчено на длъжника, а посочената в решението дата на връчване – 13.07.2017г.
не се доказала по делото. Налице била изтекла погасителна давност за
установеното задължение, тъй като в периода от 2017г. досега изтекъл период от
две години, през който не били предприемани никакви изпълнителни действия.
Посочва се нова дата на погасяване на задължението – 13.07.2019г., като в тази
насока се развиват съответните съображения. Отново се акцентира върху липсата
на доказателства, удостоверяващи връчване на актове на публичния изпълнител,
спиращи или прекъсващи давността.
Ответникът, директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание чрез писмено становище,
оспорва жалбата. Счита атакуваното решение за законосъобразно. Твърди, че без
значение по отношение на ефекта на прекъсване или спиране на давността е
връчването на съответния административен акт. Навежда доводи в насока
приложение на разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК спрямо обстоятелството
за спиране на давността и на нормите на НК, що се отнася до прекъсване на
давността. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на влязло
в сила Споразумение №24/16.06.2017г. по НОХД №330/2017г. по описа на Окръжен
съд – Хасково срещу жалбоподателят Д.С.Х. е издаден Изпълнителен лист №212
от 07.07.2017г. (л.31) от заместник-председателя на Окръжен съд – Хасково, с
който същият се осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 100 000 лв., представляваща „глоба“ и 10 лв. представляваща държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
От данните по делото е видно, че за събиране на публичните задължения,
удостоверени в изпълнителния лист от 07.07.2017г., в ТД на НАП - Хасково
е образувано изпълнително дело № *********/2017г.
Във връзка с образуваното изпълнително дело, на
основание чл.221 от ДОПК до Д.С.Х. е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №
С170026-048-0128386/11.07.2017г. (л.34), с което лицето е поканено в
7-дневен срок от получаването на съобщението да плати доброволно задължението
си, ведно с лихвите до окончателното плащане на главницата. Съобщението е получено на 13.07.2017г. (л.35)
По образуваното изпълнително дело с Постановление изх.
№ С170026-022-0039731/11.07.2017г. (л.36), издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, са наложени обезпечителни мерки – запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в трезори, вкл.
и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително плащане,
находящи се в „Частна предприемаческа банка Тексим“ за сумата от
100 413.91 лева; запор върху 2 бр. МПС, подробно индивидуализирани в
постановлението. Във връзка с наложените обезпечителни мерки до „ТЕКСИМ БАНК“,
Централен регистър на особените залози и ОД на МВР – Хасково са изпратени
запорни съобщения (л.37, 40, 38).
С Постановление изх.№ С170026-024-0028860/10.11.2017г.
(л.46), издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е отменен запор
върху 1 бр. МПС, наложен с
Постановление изх. № С170026-022-0039731/11.07.2017г. Постановлението е
получено на 14.11.2017г. (л.47) на адрес: гр.Л., ул.“С.В.“ №*** от лицето Х.
На 17.04.2018г. до „ТЕКСИМ БАНК“ е изпратено
Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение
изх.№С180026-029-0008251/17.04.2018г., издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково (л.51), като видно от потвърждение за получаване
на запорно съобщение (л.52), експерт
запори е уведомил публичния изпълнител, че лицето Д.С.х. няма сметки и не е
клиент на „Тексим Банк“ АД.
С Постановление
изх. № С180026-022-0024806/17.04.2018г. (л.53), издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, са наложени обезпечителни
мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, вложени вещи в
трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително плащане, находящи се в „БАНКА ДСК“ АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
и „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ за сумата от 100 390.31 лева. До съответните
банки са изпратени запорни съобщения, както и разпореждания за изпълнението им
(54-64). С уведомление от 25.04.2018г. „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила публичния
изпълнител, че жалбоподателя Х. разполага със сметки в посочената банка и върху
вземанията на длъжника по посочените сметки е наложен запор.
Запор с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С180026-022-0072058/28.09.2018г. (л.66), издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е бил наложен и на притежавани от лицето Д.С.Х.
ценни книги.
На
24.04.2020г. до Д.С.Х.
е било изпратено Искане за предоставяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице
изх.№С20026-007-0002335/24.04.2020г. (л.69). Същото е било получено на
адрес: гр.Л., ул.“С. В.“ №*** от лицето Х., „майка“ (л.70)
С Постановление изх.№ С200026-022-0023608/24.04.2020г.
(л.71), издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
са наложни обезпечителни мерки – запор върху безналични ценни книжа, вписани в
регистъра на притежателите на финансови инструменти в Централния депозитар.
Постановлението е получено на адрес: гр.Л., ул.“С. В.“ №*** от лицето Х.,
„майка“ (л.72). С Постановление изх.№ С200026-022-0023607/24.04.2020г. (л.75),
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е бил
наложен и запор на МПС, който в последствие е бил отменен – л.83.
На 27.04.2020г.
с Искане изх.№С200026-008-0016726/27.04.2020г. (л.80) публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, изискал от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ информация относно мястото на изтърпяване на наказанието на лицето
Д.С.Х., и получава ли същият възнаграждение за положен труд, и ако да, в какъв
размер.
На 02.06.2020г. от началник сектор „Режимна дейност“
към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е било изпратено писмо
рег.№5868/02.06.2020г. (л.82), с което ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково е била
уведомена, че Д.С.Х. към този момент се намира в Затвор – Стара Загора за
изтърпяване на наказание в размер на 6г. и 6м. лишаване от свобода по НОХД
№330/2017г. на Окръжен съд – Хасково.
С Постановление изх.№ С200026-022-0092359/21.12.2020г.
(л.85), издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково,
са били наложени обезпечителни мерки – запор върху вземане от трето лице,
работодателят Затвор – Стара Загора, за сумата от 100 507.12 лева. Във
връзка с това е било изпратено и Запорно съобщение изх.№
С200026-119-0016196/21.12.2020г.
С Разпореждане изх.№ С200026-125-0034629/12.02.2021г.
(л.89), публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, разпоредил
разпределение на плащането в размер на 148
лева, постъпило на 11.02.2021г., като определил сумата от 3.98 лева за
погасяване на разноски за застрахователна оценка и 144.02 лева за погасяване на
разноски, такси, и глоба по НОХД
№330/2017г. на Окръжен съд – Хасково.
Под вх.№50-90/22.02.2021г.
(л.25) /210026-0085391/ в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е било заведено Възражение от Д.С.Х., с което на основание
чл.171 от ДОПК същият информирал, че глобата в размер на 99 786.12 лева
била погасена по давност.
Във връзка с така подаденото възражение, публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив,
офис Хасково издал Разпореждане изх.№
С210026-137-0001652/01.03.2021г. (л.27), с което отказал да прекрати
поради изтекла погасителна давност събиране на вземането „глоба“ в размер на
99 786.12 лева, наложена по НОХД № 330/2017г. по описа на Окръжен съд - Хасково.
Разпореждането е обжалвано в срок пред директора на ТД
на НАП -Пловдив, който с оспореното Решение № 113/14.04.2021г. е оставил
жалбата без уважение.
В акта си административният орган е посочил, че в
конкретния случай ставало въпрос за
публично вземане за наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.4 от НК, а не
за административна санкция по смисъла на чл.13, ал.1, б. ,,б“ от ЗАНН, тъй като
била налице глоба, наложена със съдебен акт по наказателно дело. Давността за
изпълнение на наказанието „глоба“ по чл.37, ал.l, т.4 от НК, била уредена от
разпоредбите на чл.82 от НК, но само по отношение на краткия общ давностен срок,
посочен в чл.82, ал.l, т.5 от НК, във връзка с изключението, визирано в чл.171,
ал.1 от ДОПК. Краткия давностен срок - две години, съгласно чл.82, ал.2 от НК,
започвал да тече от влизане в сила на присъдата, с която било наложено
наказанието, и се прекъсвал с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието - чл.82, ал.3 от НК. Отбелязал,
че давността по отношение на наказанието „глоба“ се прекъсвала в хипотезите на
чл.172, ал.2. от ДОПК, а именно с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като се спирала в хипотезите на чл.172, ал.1 от ДОПК. В конкретния
случай ставало дума за публично вземане на държавата по чл.162, ал.1, т.6 от ДОПК за глоба, наложена съгласно споразумение, одобрено с определение на
Окръжен съд – Хасково, постановено и влязло в сила на 16.06.2017г., като от
датата на постановяването на това определение започвала да тече обща двугодишна
давност за изпълнение на наказанието. Същата била прекъсната с предаването на Изпълнителен лист
№212/07.07.2017г. за събиране на наложената глоба. В решението
административният орган е изброил извършените от публичен изпълнител на НАП
действия, като последното посочено действие след образуване на изпълнителното
дело през 2017г., е издаването на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №С180026-022-0072058/28.09.2018г. и изпращането на Запорно съобщение
с изх. №С180026-120-0004359/28.09.2018г. Следващото действие на публичен
изпълнител на НАП било извършено на 24.04.2020г. с издаването на ПНОМ изх. №С200026-022-023608/24.04.2020г. и
Запорно съобщение изх.№С200026-120-0002920/24.04.2020г. за наложен запор на
притежавани от длъжника ценни книги, вписани в регистъра на притежателите на
финансови инструменти, воден от ,,Централен депозитар“ АД, като това било
сторено в рамките на две години от последното предприето действие.
Направен е извод, че към датата на издаване на
Разпореждане с изх.№ C210026-137-0001652/01.03.2021г. не била изтекла
погасителна обща давност по отношение публично вземане на държавата за глобата.
Не била изтекла и абсолютната десетгодишна давност, предвидена в чл.171, ал.2
от ДОПК.
Решението е връчено на Д.С.Х. на 15.04.2021г. по
електронен път, видно от представеното по делото копие от електронния запис за
извършеното връчване.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
преклузивен срок, от надлежна стана, срещу годен за оспорване административен
акт, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК,
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция
чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен
срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било
уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението.
За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Според чл.267, ал.2 от ДОПК, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се
произнася с решение.
Предвид цитираните нормативни текстове,
съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган – Директор
на ТД на НАП – Пловдив, част от чиято структура е и главният публичен
изпълнител от офис – Хасково на ТД на НАП - Пловдив, издал оспореното пред
директора Разпореждане изх.№С210026-137-0001652/01.03.2021г.
Оспореното решение на директора на ТД на
НАП - Пловдив е издадено в писмена форма и съдържа изброените в чл.59, ал.2 от АПК, вр. с § 1 от ДР на ДОПК реквизити, включително фактическите и правните
основания за постановяването му.
Не се установи в производството по
издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият състав на съда обаче не
споделя доводите на административния орган за това, че не са налице основания
за погасяване по давност вземането на длъжника Д.С.Х., като приема, че
решението е издадено в противоречие с материалния закон.
Безспорно конкретният случай касае
наказание „глоба“, наложено по реда на Наказателния кодекс (НК), поради
признаване на настоящия жалбоподател за виновен в извършването на противоправна
дейност по смисъла на същия кодекс. Поради това, следва да се прилага институтът
на давността във връзка с изпълнение на наказанието „глоба“, уреден изрично в
НК. Нормативният
акт, уреждащ материята относно установяването на престъплението и налагане на съответното
наказание, както и неговото изпълнение, е
НК и той е специалният закон,
който изключва приложението на нормите на ДОПК, включително и тези относно
погасителната давност. В
тази връзка разпоредбата на чл.172 от ДОПК, уреждаща хипотезите на спиране и
прекъсване на давността, се явява неприложима, доколкото давността е институт
на материалното право, а не на процесуалното. По аргумент от Тълкувателно
решение №2/28.02.2018г. по т.д. №2/2017г. на ОСНК на ВКС, следва да се приеме,
че когато се разглежда правната природа на глобата, превес заема нейният характер на наказание, а не нейният характер
на публично вземане. От даденото с цитираното решение тълкуване на разпоредбите на ЗАНН, които са аналогични
на тези в НК, следва, че разпоредбата на
чл.82, ал.5 от НК изключва действието само на абсолютната
давност по отношение глобите при образувано изпълнително производство, не и обикновената давност, която се
прилага и при образувано изпълнително производство. Това означава, че след прекъсване на давността започва да
тече нова двугодишна давност и ако в този срок не се предприемат никакви
изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред.
Според разпоредбата на чл.82, ал.2
от НК, давността за изпълнение на
наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е
било отложено съгласно чл.66 - от влизане в сила на присъдата или определението
по чл.68. Съгласно чл.82, ал.3 от НК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата.
След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече
нова давност.
В случая няма спор, че с влязло в сила
Определение на Окръжен съд – Хасково по НОХД №330/2017г., постановено и влязло
в сила на 16.06.2017г., е одобрено
Споразумение №24/16.06.2017г., като от този момент е възникнала и дължимостта
на наказанието „глоба“ в размер на 100 000 лева, в тежест на жалбоподателя
Д.Х.. Следователно, от тази дата е започнала да тече давността.
За да се установи дали към датата на
подаденото от жалбоподателя възражение, погасителната давност за принудително
изпълнение на процесното вземане е изтекла, следва да се установи дали
започналата да тече такава е била прекъсвана или спирана.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1./ когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година; 2./ когато изпълнението на акта, с който е установено вземането,
бъде спряно - за срока на спирането; 3./ когато е дадено разрешение за
разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или
отсрочването; 4./ когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки; 6./ когато е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение.
Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - налагането
на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др. В
изпълнителното производство давността се прекъсва многократно, с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, след което прекъсване започва да тече
нова давност. За
да предизвикат действията на публичния изпълнител прекъсване, то тези действия следва да са били сведени до
знанието на длъжника. Позоваването на предвидената в закона погасителна
давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което
давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание.
Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение,
следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той
заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде
прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Само тези действия,
които са сведени до знанието му, могат да послужат за прекъсване на давността.
В този смисъл е и Тълкувателно решение №7/15.04.2021г. на Върховния
административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
Тълкувателно дело №8/2019г. Последното сочи, че действията по образуване на
изпълнително дело по реда на чл. 220, ал.1 от ДОПК и изпращане на съобщение по
реда на чл. 221 от ДОПК не са действия прекъсващи давността за принудително
изпълнение.
Предвид така даденото задължително
тълкуване следва да се приеме, че не всяко действие на надлежните органи в
производството по принудително изпълнение има за последица прекъсване на
давността, а само това по същинското принудително изпълнение и само ако същото
е сведено до знанието на длъжника.
В конкретния случай давността за
наложеното на жалбоподателя наказание по НК „глоба“ е започнала да тече на 16.06.2017г., когато с постановеното и
влязло в сила на същата дата Определение на Окръжен съд – Хасково по НОХД
№330/2017г. е било одобрено Споразумение №24 – факт който не се оспорва от
страните. Съдът приема, че същата е била прекъсната
с издаването на изпълнителен лист на
07.07.2017г., след което е започнала да тече нова давност, Следващото
действие на органа е издаването на Разпореждане за присъединяване с
изх.№С170026-105-0151618 от 28.07.2017г., по ИД № *********/2017г. по описа на
ТД на НАП Пловдив, връчено на длъжника чрез неговата майка на 03.08.2017г.
(л.33). Това действие обаче не следва да се възприема, като такова по същинско
изпълнение, доколкото неговият характер е от естеството на действията
извършвани от публичния изпълнител при първоначално образуване на
изпълнителното производство и има за цел иницииране на производство по
принудително събиране на присъединеното вземане. Ето защо същото действие не е
довело до прекъсване на предвидената в чл. 82, ал.1, т.5 от НК давност за
изпълнение на наказанието „глоба“.
На 11.07.2017г. на Д.С.Х. е изпратено
съобщение по чл. 221 от ДОПК за доброволно изпълнение, получено лично на
13.07.2017г. , но същото действие отново не е довело до прекъсване на
давността.
Първото същинско действие на
компетентния орган по принудително изпълнение е налагането на обезпечителни
мерки с Постановление изх. № С170026-022-0039731/11.07.2017г., но по преписката
не се съдържат доказателства, това действие да е било надлежно съобщено на
жалбоподателя, предвид което същото не е прекъснало давността по чл. 82, ал.1,
т.5 от НК.
Последвало е действие по насрочване на
описа на два леки автомобила, като е изготвено Съобщение за насрочване на опис
до Д.С.Х. с изх. № С 170026-110-0002018/07.08.2017г., но доказателства за
изпращане на същото, а още по- малко такива за получаването му от длъжника не
се представят по делото. В обратна насока по делото е наличен Протокол с изх. №
С170026-026-0024011/08.09.2017г. /л.43/, видно от който насроченият опис не се
е състоял поради невръчено съобщение за насрочване на описа на длъжника.
Последното води на извод, че и това действие на компетентния орган не е
прекъснало давността.
Следващите действия на органа са обективирани в Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№С170026-024-0028860 (л.46) от дата 10.11.2017г., връчено на 14.11.2017г. на лицето Х.. Това действие обаче има за цел отмяна на наложените до този момент обезпечителни мерки и не е действие, което би могло да доведе до събиране на публичното вземане. Ето защо същото не е от категорията действия, водещи до прекъсване на давността.
На 17.04.2018г. публичният изпълнител
отново е предприел действия по налагане на обезпечителни мерки като е издадено
Постановление с изх. № С 180026-022-0024806/17.04.2018г., за което отново
липсват доказателства да е съобщено на жалбоподателя. Липсват доказателства за
връчване и на Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С
180026-022-0072058/28.09.2018г.
Следващото запознаване на длъжника с
изпълнителните действия на публичния изпълнител е по отношение на Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с
изх.№С200026-007-0002335 (л.69) от дата 24.04.2020г., връчено на 26.04.2020г. на лицето Х., с
отбелязване „майка“ (л.70)
В този период от 14.11.2017г. до
26.04.2020г. – повече от две години, длъжникът не бил запознаван с каквито и да
е действия, извършвани от публичния изпълнител по образуваното изпълнително
дело, във връзка с наказанието по НК „глоба“, още по малко с изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността. Безспорно, по делото са налице доказателства
за извършени от публичния изпълнител действия в периода от 14.11.2017г. до
26.04.2020г. по образуваното срещу Д.Х. изпълнително дело, но същите не са били
сведени до неговото знание – липсва връчване на актовете на публичния
изпълнител, представляващи действия по изпълнението. Ето защо тези действия не
са породили правния ефект на прекъсване на давността по смисъла на
чл.82, ал.3 от НК.
По делото не се установи надлежно
уведомяване на длъжника за предприети от органа същински действия по
принудително изпълнение на процесното задължение, поради което съдът приема,че
започналата да тече на 16.06.2017г. давност за изпълнение на наказанието
„глоба“, прекъсната на 07.07.2017г. с издаване на изпълнителен лист е изтекла
на 07.07.2019г. доколкото предприетите от органа действия по принудителното
събиране на публичното задължение не са били надлежно съобщени на длъжника и
същите не са проявили правен ефект по прекъсване на давността.
Ето защо към 26.04.2020г. – датата на връчване на Искане за предоставяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице с
изх.№С200026-007-0002335/24.04.2020г., както и към 01.03.2021г. – датата на
издаване на Разпореждане с изх.№С210026-137-0001652, давността по чл.82, ал.3 от НК е изтекла. Тази давност е била
изтекла също и към датата на подаване на Възражение с вх.№50-90/22.02.2021г. по
описа на НАП от Д.С.Х. за погасяване на процесните задължения по давност, така
и към датата на постановяване на оспорения акт.
Изтичането на погасителната давност е
основание за погасяване на публичното задължение, както и за отписването му на
основание чл.173 от ДОПК.
При това положение, съдът приема, че в
оспореното решение административният орган е достигнал до неправилен извод,
водещ до незаконосъобразност на акта му,
поради което същият следва да бъде отменен, а преписката върната на публичния
изпълнител за произнасяне по Възражение с вх.№50-90/22.02.2021г. по описа на
НАП, с което Д.С.Х. е поискал да бъде отписана поради изтекъл давностен срок
глобата, наложена по НОХД №330/2017г. по описа на Окръжен съд – Хасково, при
съобразяване мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото, в полза на
оспорващия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 740 лева, от
които10 лева държавна такса и 730 лева
адвокатски хонорар, определен съобразно договор за правна защита и съдействие
от 20.05.2021г. (л.100), на основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК и
предвид липсата на възражение за прекомерност на същото от страна на ответника.
Така мотивиран и на основание чл.268 от ДОПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 113/14.04.2021г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на Д.С.Х. ***, срещу
Разпореждане с изх. №С210026-137-0001652/01.03.2021г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, с което е отказал да прекрати поради
изтекла погасителна давност събиране на вземането „глоба“ в размер на 99 786.12
лева, наложена по НОХД № 330/2017г. по описа на
Окръжен съд - Хасково.
ВРЪЩА
преписката за
произнасяне по Възражение с вх.№50-90/22.02.2021г. по описа на НАП, на Д.С.Х.,
съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТД на НАП –
Пловдив да заплати на Д.С.Х. ***, разноски по делото в размер на 740.00
(седемстотин и четиридесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: