Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06. 2021 г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На деветнадесети май 2021
година
в ОТКРИТО съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
т.дело № 3, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ от длъжника.
Допуснато е встъпване на кредитор, по реда на чл. 694, ал. 5 от ТЗ на кредитор
с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Ищецът „БУЛТРЕЙД 2002” ООД/в
несъстоятелност/,
твърди в исковата си молба, че с решение № 52 от 04.07. 2019 г.
на ТОС, спрямо него е открито производство по несъстоятелност — т.д. № 15 по
описа за 2019 г. на ОС – Търговище.
С молба от
17.07. 2019 г. по това дело „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, сега “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, е предявило вземания от длъжника в общ размер 2 408 023,95 лева.
Синдикът на
дружеството е изготвил списък на приетите, предявени вземания на кредиторите на
„БУЛТРЕЙД 2002” ООД, в който е включил като прието предявеното вземане на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сега “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК
*********. Списъкът е вписан в ТР на АВ на 19.08. 2019 година под № 20190816143533.
В срока за
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, длъжникът е направил възражение срещу
приетото по размер и като предявени и приети обезпечения.
С
Определение № 401 от 19.12. 2019 година, съдът по несъстоятелността е уважил
частично направеното от длъжника възражение, като е приел, че правото на
вземане на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, е на обща стойност от 2 082 235,95, по силата
на три банкови кредити, предоставени на длъжника. По Договор за банков кредит № 104/2004 г., приетото
вземане е в общ размер 1 594 397,46 лева, от които 1 380 931,63 главница, 149 451,52 лв. законна лихва за
периода от 26.04.2018 до 16.07. 2019 г., 47 336,99 съдебни такси и разноски, 16 677,32 адвокатски хонорар за събиране на вземанията.
Т.е. съдът е приел цялото предявено и прието от синдика вземане без корекция и
изключване. Приетото от съда вземане е обезпечено с договор за особен залог № 041/
2004, договор за особен залог № 042/ 2004, Договор за особен залог № 104-1, договор
за особен залог върху вземания № 104-3/ 2006, договор за особен залог върху
вземания № 104-4/ 2012, договор за особен залог върху вземания №160/...?, договорна
ипотека №112, том I, дело 93 от
2014, Договорна ипотека № 188, том IX, дело 1211 от 2006 г., договорна ипотека
№ 32, том X, дело 1194 от 2008 г., договорна ипотека № 6 от 15.12. 2006 г., с
район PC Провадия, договорна
ипотека № 56 от 11.12. 2008 г. с район PC Провадия, договорна
ипотека № 4, том IX, дело 1378 от 2008 г., договорна ипотека №164, том XI, дело
1837 от 2006 г.
По Договор
за банков револвиращ кредит № 084/ 2016 от 06.06. 2016 г. приетото
вземане е в общ размер от 164 014,72 лв., от които 146 819,21 лв. главница, 17 195,51 лв. законна лихва за
периода 26.04. 2018 – 16.07. 2019 г.
Съдът изключва
от списъка на приетите от синдика вземания, сума в общ размер от 325 788,00 лв.
Приетото от
съда вземане по силата на съдебния акт по чл. 692 от ТЗ — Определение №401 от
19.12.2019 година по т.д. 15/ 2019 на ТОС е обезпечено с договор за особен
залог № 084/ 2016 сключен на 06.06. 2016 г., по договор за издаване на банкови
гаранции и кредит под условие № 167-1/2016 от 13.09. 2016 г.
Приетото
вземане е в общ размер 317 423,77 лева, е цялото предявено и прието от синдика
вземане без корекция и изключване.
Съдът
отхвърлил възражението на ищеца срещу приетото вземане по размер, обезпечение и
поредност на удовлетворяване в останалата му част. Това поражда и правния интерес от предявяване на настоящата искова
молба. Ищецът счита, че така приетите вземания не съществуват. Това е било
признато от самия кредитор доброволно, пред БНБ, по силата на Закона за кредитните
институции и задължителната за прилагане Наредба № 22 от 16.07. 2009 г.
за Централния кредитен регистър. Това е така, защото според справка за
кредитополучател от БНБ 104667/ 27.09. 2019 г., кредитите, по които „БУЛТРЕЙД
2002” ООД е длъжник към 17.07. 2019 година /датата на предявяване на вземането
на банката/, задължения на „БУЛТРЕЙД 2002” ООД към „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, по договор
за банков кредит № 104/ 2004 г., Договор за банков револвиращ кредит № 084/2016
от 06.06.2016 г. и Договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие
№ 167-1/2016 от 13.09.2016 г. няма.
Задълженията
на длъжника „БУЛТРЕЙД 2002” ООД към „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* към 17.07.2019 година са по спорни и непредявени своевременно в
производството по несъстоятелност други кредити, които се описват подробно.
По силата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен
регистър, приета с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на
Българската народна банка, всяка кредитна институция е длъжна да събира и
подава информация за всички кредити на своите клиенти и за настъпилите
изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Наредбата не дефинира
понятието „погасяване“, респ. не ограничава погасяването само до плащане.
Следователно всяко едно погасяване (текущо или окончателно), вкп. и
погасяването от плащане от трети лица, представлява изменение по кредита, за
което се дължи подаването на информация в Централния кредитен регистър. Само
този факт е достатъчен за да се приеме, че приетите вземания на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, сега “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, вкл. и приетите обезпечения, са
несъществуващи.
Предвид
направените възражения/оспорвания/ и представените в тази фаза доказателства, се
иска съдът изрично да се произнесе относно наличието на кредитната
задлъжнялост на длъжника към 17.07. 2019 година, както и основанията за тази
задлъжнялост, като задължително посочи дали тя е по посочените в молбата за
предявяване на вземанията основания и приложените към нея доказателства.
При
условията на евентуалност, въпреки изложеното по-горе,
ищецът моли
да се приеме, че приетото вземане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, сега “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, с Определение № 401 от 19.12. 2019 година е несъществуващо поради
абсолютна липса на доказателства за тези приети вземания по Договор за банков
кредит № 104/ 2004 г., Договор за банков револвиращ кредит № 084/2016 от
06.06.2016 г. и Договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие №
167-1/2016 от 13.09.2016 г. На същото основание, поради несъществуване на
доказани вземания, не може да се приеме, че тези несъществуващи вземания са
обезпечени и обезпеченията имат самостоятелно основание за приемане. Т.е. след
като вземанията, предявени на основание задължения по кредити по Договор за
банков кредит № 104/2004 г., Договор за банков револвиращ кредит № 084/2016 от
06.06.2016 г. и Договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие №
167-1/2016 от 13.09.2016 г. са недоказани и като такива са несъществуващи за
длъжника, синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност, то и
приетите обезпечения по тях също. В заключение се иска, на основание чл. 694,
ал.1, т.1 от ТЗ да се постанови решение, с което да бъде установено несъществуването
на приетото от съда по несъстоятелност вземане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, сега
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, на обща стойност от 2 082 235,95, по силата на три
банкови кредити, предоставени на длъжника и описани по-горе.
В срока за отговор от ответника
постъпи такъв чрез пълномощника адвокат К.К. от адв. дружество „К. ***. Искът
се оспорва, защото задълженията на ищеца не са изпълнени. Информацията на ЦКР
на БНБ не е доказателство за погасяване на дълга. Задължението се погасява чрез
плащане или новиране, чрез принудително изпълнение, да се погаси по давност, но
не и със счетоводно записване. Описват се подробно сключените с ищеца договори
от банката. Поради неизпълнение по тези договори са образувани заповедни
производства: ч.гр.д. № 6035/ 2018 г. на РС-Варна, по което ищецът е осъден да
заплати 1 380 931,63 лв. главница по договора от 2004 г. и анексите
към него, 4587,31 лв. възнаградителна лихва и 4258,49 лв. наказателна лихва,
както и законна лихва върху главницата след подаване на заявлението. Образувано
е изпълнително дело. Развило се е исково производство и с решение от 15.03. 2019 г. съществуването на вземането
е признато. Решението е влязло в сила на 04.04. 2019 г. Следващото дело е
ч.гр.д. № 5982/ 2018 г. на РС-Варна. По него ищецът и съищецът са осъдени да заплатят
солидарно 391 000 лв. главница по договор 084 от 06.06. 2016 г., 1634,40
лв. възнаградителна лихва и 4398,24 лв. наказателна лихва, както и законната
лихва върху главницата. Образувано е изпълнително дело. Развило се е исково
производство и по т.д. № 1279/2018 г. на ОС-Варна вземането е признато за
установено Решението е влязло в сила на 02.05. 2019 г. Следващото дело е
ч.гр.д. № 6738/ 2018 г. на РС-Варна, по което ищците са осъдени да заплатят 186 372,86
лв. представляваща изискуема и непогасена главница по договор 167/ от 13.09-.
2016 г. ведно със законната лихва, както и наказателна лихва в размер на 155,26
лв. за минал период. Има образувано изпълнително дело. Моли се искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и да се присъдят направените разноски.
От синдика постъпи отговор, в
който посочва, че ролята на синдика в това производство е да отстоява
законността и интересите на самото производство по несъстоятелност. Счита, че
искът е допустим.
След това по делото е
конституиран като съищец и „Бултрейдинг БГ“ ООД гр. Варна. Препис от молбата за
встъпване е връчена на ответника и на синдика. По молбата няма направени
искания за събиране на доказателства.
След получаване на отговора на
исковата молба, ищецът подаде допълнителна искова молба. В нея се оспорва
твърдението, че ищецът се позовава само на записванията в регистъра на БНБ. Той
само бил отражение на това, че вземането не съществува. Как точно са погасени
тези задължения, не се посочва.
Препис от допълнителната молба
беше връчен на ответника на 11.05. 2020 г. Срокът за отговор по нея започна да
тече на 21.05. 2020 г. Такъв постъпи на 27.05. 2020 г. В него се посочва, че
вземанията на банката са признати за установени с влезли в сила решения на съд.
След това не са настъпили юридически факти, които да доказват погасяване на
тези вземания.
Синдикът счита, че по отношение
на встъпването на „Бултрейдинг БГ“ ООД като съищец, то това е допустимо.
Поддържа се първоначалното становище по исковата молба.
В последствие, в хода на
съдебното производство и в последното съдебно заседание страните поддържат
своите искания и становища.
Синдикът счита, че искът е основателен,
независимо че е приел вземанията и съставил списък. Счита, че след като в ЦКР
на БНБ не фигурират задълженията на ищцовото дружество, то те не съществуват.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното: Фактите по воденото производство по
несъстоятелност и размерът на приетите вземания, както и уважените от съда по
несъстоятелността по т.д. № 15/ 2019 г. на ОСТ възражения, не се оспорват от
участниците в делото и съдът ги приема за установени по начина, по който са
описани в исковата молба.
Предявените
от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, сега
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, вземания към ищеца са в общ размер 2 408 023,95 лева.
Синдикът на
дружеството е изготвил списък на приетите, предявени вземания на кредиторите на
„БУЛТРЕЙД 2002” ООД, в който е включил това вземане като прието. Списъкът е
вписан в ТР на АВп на 19.08. 2019 г. под № 20190816143533.
В срока за
възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, длъжникът е направил възражение срещу
приетото по размер и като предявени и приети обезпечения.
С
Определение № 401 от 19.12. 2019 година, съдът по несъстоятелността е уважил
частично направеното от длъжника възражение, като е приел, че правото на
вземане на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, е на обща стойност от 2 082 235,95, по силата на три банкови кредити, предоставени на
длъжника.
По Договор за банков кредит №
104/2004 г., приетото вземане е в общ размер 1 594 397,46 лева, от
които 1 380 931,63 главница, 149 451,52 лв.
законна лихва за периода от 26.04. 2018 до 16.07. 2019 г., 47 336,99 съдебни такси и разноски, 16 677,32 адвокатски хонорар за събиране на вземанията.
Т.е. съдът е приел цялото предявено и прието от синдика вземане без корекция и
изключване.
Приетото от
съда вземане е обезпечено с договор за особен залог № 041/ 2004, договор за
особен залог № 042/ 2004, Договор за особен залог № 104-1, договор за особен
залог върху вземания № 104-3/ 2006, договор за особен залог върху вземания № 104-4/
2012, договор за особен залог върху вземания №160/...?, договорна ипотека №112,
том I, дело 93 от
2014, Договорна ипотека № 188, том IX, дело 1211 от 2006 г., договорна ипотека
№ 32, том X, дело 1194 от 2008 г., договорна ипотека № 6 от 15.12. 2006 г., с район
PC Провадия, договорна
ипотека № 56 от 11.12. 2008 г. с район PC Провадия, договорна
ипотека № 4, том IX, дело 1378 от 2008 г., договорна ипотека №164, том XI, дело
1837 от 2006 г.
По Договор за банков револвиращ кредит № 084/ 2016 от 06.06. 2016 г. приетото
вземане е в общ размер от 164 014,72 лв., от които 146 819,21 лв. главница, 17 195,51 лв. законна лихва за
периода 26.04. 2018 – 16.07. 2019 г.
Съдът изключва от списъка на приетите от синдика
вземания, сума в общ размер от 325 788,00 лв.
Приетото от
съда вземане по силата на съдебния акт по чл. 692 от ТЗ — Определение № 401 от
19.12. 2019 година, по т.д. 15/ 2019 на ТОС е обезпечено с договор за особен
залог № 084/ 2016 сключен на 06.06. 2016 г., по договор за издаване на банкови
гаранции и кредит под условие № 167-1/2016 от 13.09. 2016 г.
Приетото
вземане е в общ размер 317 423,77 лева, е цялото предявено и прието от синдика
вземане без корекция и изключване.
Видно от мотивите на съда, той
приема, че в отношенията между длъжника и кредитора има влезли в сила решения и
определение на съдилищата, като размерите им са били ликвидни и изискуеми. След
постановяването им и влизане в сила има настъпило погашение, като то идва след
изпълнение спрямо имущество, което е служило за обезпечение. Т.е. съдът приема,
че след постановяване на съдебните актове има настъпили нови обстоятелства,
които му дават основание да счита, че има намаление на дълга.
Не са оспорени в исковата молба и
в хода на съдебното дирене сключените между банката и несъстоятелното дружество
договори, правоприемството между ответника и банка „Пиреос“. Не са оспорени
размерите на усвоените средства по кредитите. Не се оспорват и влезлите в сила
съдебни решения и определение на съдилищата, с които със сила на присъдено нещо
в полза на банката са присъдени съответните суми. Тези доказателства са
приложени към исковите молби и са представени от ищците.
Също нещо, което не беше оспорено
от ответника, е и обстоятелството, че в представения от БНБ и ЦКР списък и
справка за кредитополучател, с изх. № 104667 от 27.09. 2019 г. не фигурират
като номера и размери на кредитите тези, които са предмет на настоящата дело.
Посочени са 6 кредита с други имена и дати към банка „Пиреос“ АД и два такива
към „Банка ДСК“ ЕАД.
Където и да било в исковите молби
или в протоколите от проведените съдебни заседания, няма каквито и да било
обяснения и изложени обстоятелства за това заплащани ли са от несъстоятелното
дружество или от друг неговите задължения. Как е ставало това, с вноски на
каса, чрез принудително изпълнение ли или по друг начин. Единственото твърдение
за погасяване е това, че тези задължения не били регистрирани в ЦКР към БНБ.
Доказателства, че самата банка е
отписала тези задължения от счетоводните си книги, също не бяха събрани.
Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, вземанията на „Юробанк“ АД, към 19.12.
2019 г. са в размер на 2 391 203,80 лв. по трите спорни банкови
кредита: № 084/ 2016 г., 167/ 2016 г. и 104/ 2004 г.
По отношение на експертизата
съдът приема, че тя е работила по достоверни данни, които са предоставени от
банката и с разпечатки от електронните записвания, които са заверени от
надлежен процесуален представител, упълномощен от представляващите. Съдът не
приема оспорванията на ищцовата страна по отношение на тези справки и ги приема
за достоверни, защото изхождат от надлежен процесуален представител, който
изразява волята на съответното юридическо лице, в случая „Юробанк“ АД. Банката
оперира от години на българския пазар и отговаря на изискванията на българското
законодателство, за да може да осъществява редовна банкова дейност, а същото е
било и по отношение на предшественика банка „Пиреос“. Съдът няма основания да приеме
друго, освен че се касае до редовно водено счетоводство и извлеченията от
счетоводните записвания, които се водят в електронен формат, са достоверни.
Няма каквито и да било други счетоводни записвания, които да опровергават това
съдържание.
При така изложените факти, съдът
прави следните изводи: исковете на ищеца и на главно встъпилото лице, са
неоснователни. Вземанията, които се оспорват съществуват.
На първо място те са установени с
влезли в сила решения и определение на българските съдилища и спрямо тях има
сила на присъдено нещо. Т.е., в отношенията между несъстоятелното дружество и
ответника присъденото от съдилищата не може да се пререшава. Тези решения са
задължителни и за настоящия съд, който може да прецени дали след тяхното
постановяване има настъпили погасявания и как е станало това. Единственото
погасяване е извършено чрез принудително изпълнение върху имот, който е служил
за обезпечение на единия от кредитите. Това е признато от съда по
несъстоятелността и отчетено, като е уважено частично подаденото възражение.
Други плащания или принудителни
изпълнения не се установяват по делото. Тезата, че липсата на записи в ЦКР към
БНБ за тези задължения, ги погасява, е абсолютно несъстоятелна и не намира
опора в закона.
Според Наредба № 22 от 2009 г. за ЦКР, на която се
позовават ищците, целта на създаването на този регистър е информационна. Това е
система, която осигурява информация за кредитната задлъжнялост на търговците и
физическите лица, както и на съдлъжниците и поръчителите. Банките и другите
кредитни институции са длъжни да подават съответната информация за кредитите и
просрочените задължения.
Основният спорен въпрос по делото
е този, дали липсата на записвания за процесните задължения в този регистър, е
достатъчно доказателство, че тези вземания не съществуват. Липсва каквото и да
било правно основание да се приеме тезата на ищците за подобно погасяване.
Погасяването става чрез заплащане – доброволно или принудително, новация, по
давност, даване вместо изпълнение, прихващане, но този начин трябва изрично да
е уреден в закона. Няма как непълнотата в даден регистър да доведе до погасяване
на задължение. Липсата на информацията в него може да доведе до административни
санкции за банката, но не води до погасяване на самите задължения, които са
установени в искови и заповедно производство.
Предвид на това, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските. На ответника
следва да бъдат заплатени направените по делото разноски. Дължимата държавна
такса за водене на делото следва да се присъди като се задължи масата на
несъстоятелността и другият ищец – поравно.
Разноските на ответника са както следва: 825 лв. за експертизи.
Държавната такса 20 852,35
лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Бултрейд 2002“ ООД в несъстоятелност, ЕИК103672090, със седалище
и адрес на управление ***, офис 5, представляван от Иван Николаев Драганов и
адвокат С. Чюбатарова от гр. София и „Бултрейдинг БГ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, офис 2, представляван от управителя Росен Славчев
Славов и адвокат Ц.М. ***, за признаване за установено, че НЕ СЪЩЕСТВУВА
приетото от съда по несъстоятелност по т.д. № 15/ 2019 г. на ОС – Търговище
вземане на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, като правоприемник на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, на
обща стойност от 2 082 235,95, по силата на три банкови кредити, предоставени
на длъжника от кредитора-банка, които индивидуализирани са:
По договор за банков кредит № 104/2004 г. с вземане в
общ размер 1 594 397,46 лева, от които: 1 380 931,63 - Главница, 149 451,52 -
Законна лихва за периода от 26.04.2018 до 16.07. 2019 г., 47 336,99 - съдебни
такси и разноски, 16 677,32 - адвокатски хонорар за събиране на вземанията с
обезпечения: -Договор за особен залог №041/2004; Договор за особен залог
№042/2004; Договор за особен залог №104-1; Договор за особен залог върху
вземания №104- 3/2006; Договор за особен залог върху вземания №104-4/2012;
Договор за особен залог върху вземания №160/ и Договорна ипотека №112, том I,
per. №1906, дело 93 от 2014; Договорна ипотека №188, том IX, per. №6377, дело
1211 от 2006; Договорна ипотека №32, том X, per. №9000, дело 1194 от 2008;
Договорна ипотека №6 от 15.12.2006 г. с район PC Провадия; Договорна ипотека
№56 от 11.12.2008 г. с район PC Провадия; Договорна ипотека №4, том IX, per.
№8057, дело 1378 от 2008; Договорна ипотека №164, том XI, per.№9428, дело 1837
от 2006 г;
По договор за банков револвиращ кредит № 084/ 2016 г. с вземане в общ
размер от 164 014,72 лв., от които: 146 819.21 лв. — Главница, 17 195,51 лв.
– законна лихва за периода 26.04.2018 - 16.07.2019 г., с обезпечение договор за
особен залог №084/2016 сключен на 06.06.2016 г.,
По договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие №
167-1/2016 от 13.09.2016 г. с вземане в общ размер 317 423,77 лева, от
които: 281 423,77 – главница, 24 301,03 – присъдена законна лихва, съгл. издаден
изпълнителен лист, 421,56 – присъдена лихва, 5 742,13 – присъдена лихва, 5
568,32 – такси и разноски, 200 лв. – адвокатски хонорар и 16 677,32 – адвокатски
хонорар за събиране на вземанията с обезпечения: договор за особен залог
№167-1/2016, сключен на 13.09. 2016 г., договор за особен залог №167-2/2016,
сключен на 13.09.2016 г., и договорна ипотека № 60, том II, per. №1353, дело
209 от 2017 г. с предмет на ипотеката собствено на длъжника имущество и
имущество на трети лица; договорна ипотека № 25, том VIII, peг. №5376, дело 905
от 2016 година с предмет на ипотеката – имущество на длъжника; договорна
ипотека № 118, том II, peг. № 2726, дело 234 от 2016 г. с предмет на ипотеката –
имущество на трети лица, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Бултрейд
2002“ ООД в несъстоятелност, ЕИК103672090, със седалище и адрес на управление ***,
офис 5, представляван от Иван Николаев Драганов и адвокат С. Чюбатарова от гр.
София и „Бултрейдинг БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, офис 2,
представляван от управителя Росен Славчев Славов и адвокат Ц.М. ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ следните суми:
В полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Търговище, всеки от тях сумата от по
10 426,18 лв., държавна такса върху уважения размер на иска, на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ;
На “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, седалище
***, представлявана от изп. директор Петя Димитрова и адв. К.К. *** сумата от
825 лв. общо, а всеки по 412,50 лв., направени по делото разноски.
Решението има действие спрямо
всички кредитори, длъжника и синдика в производството по несъстоятелност, по
т.д. № 15/ 2019 г. на ОСТ.
Решението може да се обжалва, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: