№ 311
гр. С., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500320 по описа за 2022 година
С решение № 203/03.08.2022 г. по гр.дело № 307/2022 г. С. районен съд
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС реалното ползване на двуетажна
жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. С., общ. С., одобрени със заповед РД-18-73/16.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, административен адрес: с. С., п.к ****,
ул.К.“ № 19, със застроена площ от 62 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 67547.501.1029, с площ 604 кв.м., трайно предназначение на
територията; урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), който имот участва в УПИ VI-58, квартал 14 по действащия план на
селото, между А. З. К., Б. З. К., и Р. И. К., както следва:
А. К. получава ползването на
самостоятелната стая от втория етаж на жилищната сграда, оцветена в
червено на скицата на л. 142 по втория вариант на заключението по СТЕ;
Б. К. и Р. К. получават
съвместното ползване на двете преходни стаи на първия етаж, оцветени в
синьо на скицата на л.139 по вариант първи от заключението и двете
1
преходни стаи на втория етаж, оцветени в синьо на скицата на л.142 по
вариант втори на заключението;
помещенията на първия етаж, оцветени в зелено на
скицата на л.139, остават за общо ползване между Б. З. К. и Р. И. К.;
а помещенията на втория етаж, оцветени в зелено
по скицата л.142, остават за общо ползване между А. К. и Б. К..
Постановено е, че скиците на л.139 и л.142 са
неразделна част от решението.
С него също така Б. К. и Р.
К. са осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на А. К.,
пропорционално на квотите им в съсобствеността и вещното право на
ползване, 20 лв. от платената държавна такса, и 133,33 лв. от платеното
възнаграждение за вещо лице.
От друга страна, А. К., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, е осъдена да заплати на Б. К., пропорционално на квотата й в
съсобствеността, 33,33 лв. от платеното от него възнаграждение за вещо лице.
Срещу това решение е постъпила допустима
въззивна жалба от Б. З. К., чрез адв.Б.М., с искане да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. К., редовно
призован, лично и със своя пълномощник адв.Б.М. поддържа жалбата си и
моли за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.
Р. И. К. е конституирана служебно от въззивния съд на
осн.чл.265, ал.2 ГПК като необходим другар на жалбоподателя Б. К.; освен, че
самата тя е подала молба за присъединяване към жалбата на Б. К..
В съдебно заседание Р. К. се явява лично и моли жалбата да
бъде уважена.
Въззиваемата А. З. К., чрез пълномощника си адв.П.М.,
оспорва жалбата с отговор по чл.263, ал.1 ГПК и претендира за разноските в
настоящото производство.
В съдебно заседание въззиваемата А. К. се явява лично и с
пълномощника си адв.П.М., като моли решението да бъде потвърдено.
2
Съдът установява следното:
Съгласно чл.32, ал.1 ЗС, общата вещ се използува и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ал.2 на същия член разпорежда, че, ако не може
да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците,
решава въпР., взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител
на общата вещ.
Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС допуска съдебна намеса при разрешаване на
спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само
в два случая - когато не може да се образува мнозинство или когато
решението на мнозинството е вредно за общата вещ / напр.Решение № 97 от
10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 866/2012 г., I г. о. и т.н./; че съдебната
администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на мнозинството в
случаите, когато то липсва или е вредно за вещта, като правомощията на съда
в това производство се ограничават в рамките на решенията, които
мнозинството може да вземе във връзка с ползването и управлението
/Решение № 72 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 553/2015 г., II г. о ./ и др.
В първоначалната молба А. К. твърди, че тя притежава 1/6
ид.част по наследство от баща и, а ответникът – нейният брат Б. К. – общо 5/6
ид.части от жилищната сграда с идентификатор ***, построена в с.С., по
силата на наследяване от баща му / 1/6 ид.част/ и покупка на още 4/6 ид.части
– 3/6 ид.ч.от майка им Р. К. и 1/6 ид.ч. от другата им сестра Е. К./.
Твърди още, че общата им вещ представлява
къща на два етажа и таванско помещение. Първият етаж се състои от три
стаи, избено помещение (което е едно цяло, с площ от около 3-4 кв.м и се
ползва от брат и-ответника Б. К.) и от баня и тоалетна, които са едно
помещение и които се ползват от нея. Към момента първата от тези стаи се
използва от ищцата и тя е 3 метра на 3.20 метра. Втората и третата стая се
използват от брат и, като едната се използва за спане, а другата се използва за
кухня. Вторият етаж се състои от три стаи, коридор и баня и тоалетна (които
са също в едно) и три тераси, и всичко това се ползва от брат и. Таванското
3
помещение е едно цяло и се образува от пространството непосредствено под
покрива, като към момента по-голямата част от него се използва от брат и.
Към таванското помещение се влиза от общото вътрешно стълбище, чиято
ширина е около 2 метра в посока. Поддържа, че тя реално ползва само една-
единствена стая, която се равнява на около 12-13 кв.м. и в нея живее с цялото
и семейство, което се състои от нея, мъжа и и двете им деца. Намира, че
ползването на къщата, така както е в момента от двамата съсобственици, не е
справедливо и не е правилно спрямо нея, предвид квадратурата, която и се
пада съобразно правото и на собственост.
Поддържа, че е изпратила уведомление до брат и –
ответника, с което поисква от него да и предостави право да ползва, като и
освободи още помещения и площ в квадратни метри, които да съответстват
изцяло като квадратура на това, което и се полага, защото, поради това, че
брат и ползва всичко описано по-горе, тя не може да ползва това, което и се
полага като съсобственост. Независимо от уведомлението, брат и в дадения
му с него срок не и предоставя никаква допълнителна площ и не пожелава да
сключи с нея договор за доброволно разпределяне на правото на собственост.
Така той ползва площ, която не съответства на неговите идеални части и по
този начин, без да има взето решение за разпределяне правото на ползване от
ответника, той я ощетява – тя не може да ползва реално площта, която
съответства на идеалните части от гореописаната къща и и пречи и вреди.
Намира, че за нея е налице правен интерес да поиска на основание чл. 32 от
ЗС съдът да разпредели между нея и ответника правото на ползване на къщата
по начин, който да удовлетворява двете страни и да съответства на
притежаваните от двете страни идеални части по посочените по-горе
нотариални актове.
В уточнението с вх.№ 7589/23.11.2020 г. на молбата,
която е оставена от РС-С. без движение, за да се посочи какъв е правният
интерес от иска по чл.32, ал.2 ЗС – дали не може да се формира мнозинство за
ползването на жилищната сграда или решението на мнозинството за
ползването и е вредно за вещта, ищцата А. К. сочи: ответникът Б. К.
притежава 5/6 ид.части от общата вещ /т.е., той притежава много повече от
половината вещ и така формира мнозинство/ и е взел неформално еднолично
решение как тя да се ползва, но това решение е във вреда на общата вещ,
4
която вреда се изразява в следното:
Тъй като Б. К. не поддържа общата сграда, същата се
компрометира и саморазваля, влиза влага, образува се мухъл, напукват се
стените, пада мазилката, компрометира са основата на къщата, не полага
дължимата грижа, построил е дърварник, залепен на северната стена на
къщата с размери 3/2 метра, от който прониква влага в къщата. Влагата,
мухълът, падането на мазилката и напуквания, породени от неполагането от
ответника на дължимата грижа към общата вещ, се наблюдават и в тази стая,
която ищцата иска допълнително да и се предостави за ползване. Стаята,
която сега ползва, се намира на първия етаж от къщата от входната врата
веднага надясно; а тази, която иска да и се предостави допълнително да
ползва, се намира пак на първия етаж на къщата, от входната врата отново
вдясно и е залепена до стаята, която ищцата ползва. Ако и се предостави и
тази втора стая за ползване, тя ще я ремонтира основно и наличните
увреждания на вещта ще бъдат поправени, вещта ще се поддържа и
стопанисва от нея с дължимата грижа с цел предотвратяване на бъдещи
повреди.
Конституирана е като необходим другар на ответника Б. К.
майката Р. И. К., която е носител на вещното право на ползване върху 3/6
ид.части от къщата и чието участие в процеса е задължително. Тя подава
отговор на исковата молба, с която настоява, освен друго, искът да се
отхвърли като неоснователен, защото тя и синът и са формирали мнозинство
и са разпределили ползването на къщата, като решението им за това ползване
не е вредно за общата вещ.
От ответника Б. К. не е постъпил отговор на исковата молба.
Изобщо не се спори по делото относно обема на правата на
страните по настоящото дело в съсобствената къща с идентификатор *** и се
вижда от представените документи /удостоверение за наследници на З. К.,
нотариален акт № *, том *, рег. № 3569, дело № 300/20.12.2019 г. на нотариус
Анастасия Славкова; нотариален акт № ***, том *, рег № 2798, дело №
165/04.09.2019 г. на нотариус Мирослава Кацарова/, че: ищцата А. К. е
собственик на 1/6 ид.част от жилищната сграда; че при предявяване на иска
5
ответникът Б. К. е собственик на 5/6 ид.части от нея - 1/6 ид.част от сградата
по наследство от баща си, а майка му Р. К. и другата му сестра Е. К. са му
продали на 04.09.2019 г. с посочения нот.акт №* своите 3/6 и 1/6 ид.части от
къщата. При тази продажба майката Р. К. е запазила за себе си пожизнено и
безусловно ограниченото вещно право на ползване на така прехвърлените от
нея 3/6 ид.части.
В хода на делото – на 17.03.2022 г.,с нот.акт №*,
т.І, дело № 58/2022 г. на нотариус Невена Кулишева, Б. К. дарява на другата
си сестра - Е. К., правото на собственост върху 1/6 ид.част от къщата, но
делото продължава хода си само между първоначалните страни, като, както
правилно е прието в обжалваното решение, при позоваване на решение №
203/14.10.2013 г. по гр.дело № 2828/2013 г. на І г.о. на ВКС, съдът няма
задължението да конституира и новите приобретатели, наред с
първоначалните страни или вместо тях; също така от Е. К. няма искане да
бъде конституирана
От събраните по делото доказателства не се установява да е
налице хипотезата на чл.32, ал.2, пр.второ ЗС, на която ищцата основава
искането си до съда да осъществи спорна администрация на гражданско
правоотношение, като разпредели ползването на къщата, защото взетото и
изпълнявано от мнозинството от собственици решение за ползване на
жилищната сграда с идентификатор *** не е вредно за тази обща вещ.
На първо място, е налице решение на мнозинството:
ответникът Б. К. притежава понастоящем 4/6 ид.части, но първоначално е
притежавал 5/6 ид.части от къщата, която именно квота е релевантна за
настоящия спор; като от него е взето и се осъществява решение относно
общата къща и тя се ползва от Б. К. – целият втори етаж, майка му ползва две
от стаите на първия етаж, ищцата ползва третата стая на първия етаж, тя и
майка и общо ползват банята с тоалетна на първия етаж, таванът и избеното
помещение се ползват от всички.
На следващо място, не представляват вреди по
смисъла на чл.32, ал.2, пр.второ ЗС. описаните от ищцата обстоятелства
6
/поява на влага, мухъл, напукване на мазилка и ронене на част от същата на
някои места в стаите на първия етаж/, които тя определя да са настъпили от
вредно за общата вещ решение за ползването и – от това, че целият втори
етаж се ползва от брат и и Б. К., две от стаите на първия етаж се ползват от
майка и Р. К., а едната от стаите на първия етаж, веднага вдясно от входа, се
ползва от ищцата, която ползва и банята с тоалетна на първия етаж заедно с
майка си, Те биха могли да са резултат от неполагане грижа от съответен
съсобственик, като преодоляването на това негово поведение, ако е налице,
може да се осъществи по друг ред – например чрез иск по чл.109 ЗС, или по
друг начин, но не и по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Това обуславя извод, че
искането за разпределяне на ползването е неоснователно и молбата на ищцата
е следвало да се отхвърли.
Също така, от заключението на вещото лице по СТЕ и
показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява, че мухъл
съществува и в трите стаи на първия етаж по стените от пода до 40 см. нагоре.
Това обаче не е резултат от наличието на залепен към външната страна на
стените им дърварник на Б. К. /този дърварник е премахнат/, нито от начина
на ползване на къщата, осъществяван съгласно решението на мнозинството, а
от това, че както спорната къща, така и много къщи на същата улица в с.С., са
построени в място, което е блатисто, даже местността се нарича „Блатото“.
Вещото лице установява, че дори на част от фасадата на първия етаж от
входната врата на сградата в посока улицата е изпълнена мазилка от водно
стъкло и цимент на височина от около 1,20 м. На фасадата на първия етаж на
стълбищната клетка към улицата е изпълнен цокъл от каменна и фаянсова
облицовки, на фасадата на стълбищната клетка на първия етаж е изпълнена
външна мивка с фаянсова облицовка. Свидетелите сочат, че тези работи са
изпълнение от ответника Б. К., като няма данни ищцата да е участвала в тях
със средства или труд.
Другите изтъкнати в исковата молба фактически твърдения
на А. К. са, че тя реално ползва част от съсобствената къща – една от стаите
на първия етаж, първата веднага вдясно от входа, както и банята и тоалетната
на същия етаж, но площта на стаята от 12-13 кв.м. е по-малка от площта,
която съответства на притежаваната от нея 1/6 идеална част от жилищна
сграда. Тя иска да и се предостави по-голяма площ от ползваната сега, а
7
именно – стаята, залепена до тази която ползва, веднага след нея, вдясно от
входа. Така решението на мнозинството, установило този начин на ползване
на къщата, я засяга, защото не отговаря на правата и в съсобствеността.
В Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, в мотивите към т.1 е прието, че
невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл.32, ал. 2 ЗС е
налице както когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от
ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така
излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение
няма правно действие /аргумент от чл. 31, ал. 1 от ЗС/. Така е прието и в
Решение № 203 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2013 г., I г. о. В този
смисъл, дори да се приеме, че всъщност ищцата поддържа наличието на
другата хипотеза - по чл.32, ал.2, пр.първо ЗС/липса на мнозинство/, отново
молбата подлежи на отхвърляне. Това е така, защото посоченото накърняване
правата на съсобственика следва да е или до степен да бъде изключен от
реално ползване на съответната част от вещта, каквото изключване в случая
не съществува, или несъответствието между ползваното и полагащото се да е
драстично, каквото също няма.
Наред с това обаче, съдебната практика също така е
категорична, че „Когато обектът на съсобственост не позволява такова
разпределение, то няма пречка определените за ползване части да не
отговарят напълно на притежаваните дялове от имота. В този смисъл е
практиката в посоченото в определението за допускане на касационно
обжалване Решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на I г. о.,
която настоящият състав споделя. Когато на един съсобственик бъде
определена за ползване площ, по-голяма от неговия дял в съсобствеността, а
на друг съсобственик - по-малка площ, то ползващият по-голяма площ дължи
парично обезщетение, съответстващо на гражданските плодове за частта,
надвишаваща неговия дял в съсобствеността.“ /Решение № 139 от 16.11.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2715/2015 г., II г. о./ Според така посоченото Решение
№ 41 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2010 г., I г. о., „разпределяне на
правото на ползване точно според правата от дворното място, което не е
8
задължително, защото не винаги обектът на собствеността позволява такова
изравняване на частите за ползване. Принципът е, че правата на страните
следва да бъдат съобразени, но ако това е невъзможно или създава
значителни неудобства е допустимо несъответствие между правата и
определените за ползване части, за което ползващият по-голяма от
притежаваната част от дворното място съсобственик дължи обезщетение по
чл. 31, ал. 2 ЗС. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът трябва да определи
частите за реално ползване по начин, който не създава неудобства и
предпоставки за бъдещи спорове във връзка с определения начин на
ползване.“ Това разрешение означава, че, дори когато ползването на
съответната реална част от вещта от съсобственик не отговаря напълно на
квотата му в собствеността, решението на мнозинството, съгласно което се
извършва това ползване, не накърнява правата му и не води всъщност до
липса на мнозинство в изложения по-горе смисъл, за да е основателна
молбата на ищцата. Обектът на собствеността в случая не позволява точно
изравнява на частите за ползване и затова такова изравняване не е
задължително.
Наред с това, съгласно Решение № 291 от 29.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 212/2011 г., II г. о., което е постановено по реда на чл.290
ГПК, „Съдът следва да извърши преценка доколко съсобственото жилище
може да бъде ползвано за задоволяване на жилищни нужди и на друг
съсобственик, която възможност се преценява с оглед фактическото
положение на жилищните и сервизните помещения, като се държи сметка
доколко жилището може да се ползва и от другите съсобственици съобразно
правата им в съсобствеността, а ако се констатира, че жилището не може да
бъде използвано за задоволяване на жилищните нужди и на други обитатели,
следва да се счете, че е невъзможно ползване и искът да бъде отхвърлен, като
правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение.
Когато съсобственият имот е жилищен, съдът
следва да съобрази възможно ли е, според вида и броя на помещенията, този
имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да
ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. Предоставяне на
общо ползване на определени помещения е допустимо само при изрично
9
съгласие на съсобствениците, респ. на част от тях. Ако според състоянието на
имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по
предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се
осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо
ползване и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик,
докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата,
при които е постановено.
Съдебна администрация по разпределение на
ползването се осъществява според правата на всеки съсобственик в
съсобствеността. Когато даден съсобственик ползва площ по-голяма от
правата му в съсобствеността за сметка на по-малката от правата в
съсобствеността площ, разпределена за ползване на друг съсобственик,
неравенството се изравнява чрез парично обезщетение при условията на чл.
31, ал. 2 ЗС. По същия начин се постъпва и когато с оглед фактическото
състояние на имота липсва възможност даден съсобственик да реализира
правото си на лично служене с общата вещ. Искането за реално ползване
обхваща и искането за парично обезщетяване независимо дали поради
предоставяне на реално ползване, неотговарящо на правата в
съсобствеността, или поради липса на възможност за предоставяне на реално
ползване. В рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да
изясни дали ищецът желае парично обезщетение, ако не може да получи
реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, доколкото
исковата молба се явява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.“
Според първото заключение по СТЕ, процесната жилищна
сграда се състои от сутерен на кота +0,00 със застроена площ 60,74 кв.м, в
това число стълбище 12,16 кв.м и жилищен етаж на кота +2,45 кв.м със
застроена площ 79,72 кв.м, в това число стълбище 12,16 кв.м. Съгласно
предоставения от ищцата архитектурен проект на жилищната сграда, одобрен
на 31.058.1981 г., архитектурното разпределение на етажите е както следва:
сутерен - състои се от стълбище, коридор, противорадиационно укритие, мазе
и гараж; първи и втори жилищни етажи - състоят се от стълбище, две стаи,
кухня, баня с тоалетна и балкони. На практика жилищната сграда е изградена
от два етажа. Първи етаж: достъп до етажа (по проект сутерен) се
осъществява от дворното място. Етажът се състои от стълбище към втори
10
етаж, коридор, три стаи, две от които са преходни с портал, сервизно
помещение – тоалетна, и помещение под стълбищните рамена – използвано за
избено помещение. Коридорът е със светла площ от 3,54 кв.м, с
предназначение за осъществяване на достъп до помещенията на етажа и се
ползва общо от страните по делото. Самостоятелната стая е със светла площ
от 9,57 кв.м, с предназначение стая и се ползва от ищцата А. К.. Едната от
двете преходни стаи е с предназначение кухня - столова и е със светла площ
от 9,70 кв.м. Втората от двете преходни стаи е с предназначение стая и е със
светла площ от 9,69 кв.м. Двете преходни стаи се ползват от ответницата Р.
К.. Сервизното помещение – тоалетна със светла площ от 1,70 кв.м и се
ползва общо от ищцата А. К. и от ответницата Р. К.. Помещението под
стълбищните рамена е със светла площ от 4,00 кв.м и се ползва за избено
помещение от Б. К. и Р. К..
Втори етаж: достъп до етажа се осъществява по
вътрешна стълбищна клетка. Етажът се състои от стълбище, коридор, три
стаи - две от които преходни с портал, баня с тоалетна и три балкона.
Коридорът е със светла площ от 4,79 кв.м, с предназначение за осъществяване
на достъп до помещенията на етажа, от коридора има излаз на балкон с площ
от 1,91 кв.м. Самостоятелната стая е със светла площ от 13,76 кв.м, с
предназначение стая и има излаз на балкон с площ от 1,90 кв.м. Едната от
двете преходни стаи е с предназначение кухня – столова, има излаз на балкон
с площ 3,54 кв.м и е със светла площ от 12,16 кв.м. Втората от двете
преходни стаи е с предназначение стая и е със светла площ от 13,49 кв.м.
Сервизното помещение – баня с тоалетна е със светла площ от 2,38 кв.м.
Целият втори етаж се ползва от ответника Б. К..
Достъп до подпокривното пространство се
осъществява от стълбищната клетка и представлява общо пространство
между таванската плоча на втори етаж и покрива.
Фактическото ползване на жилищната сграда от
страните по делото е както следва: А. К. ползва самостоятелната стая от
първи етаж със светла площ от 9,57 кв.м и част от подпокривното
пространство, заедно с Р. К. ползват общо коридора и сервизното помещение
– тоалетна от първи етаж; Б. К. ползва целия втори етаж от жилищната
сграда, избеното помещение под стълбищните рамена и част от
11
подпокривното пространство; Р. К. ползва двете преходни стаи от първи етаж
– кухня[1]столова и стая и заедно с ищцата А. К. ползват общо коридора и
сервизното помещение тоалетна от първи етаж.
Извършеното с обжалваното решение разпределение на
ползването на жилищната сграда изобщо не държи сметка за постановките на
горното решение № 291 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 212/2011 г., II г. о.
За да постанови обжалваното решение, съдът се
ръководи от това да има максимално съответствие на ползваната от ищцата
площ с квотата и съсобствеността, което изобщо не е ръководещ критерий. В
решения на ВКС е изяснено как принципът е, че правата на страните следва
да бъдат съобразени, но ако това е невъзможно или създава значителни
неудобства, е допустимо несъответствие между правата и определените за
ползване части.
Действително, както правилно е прието в
обжалваното решение, на Б. К. се полага общо ползване на 4/6 ид.части от
къщата, в това число общо с майка му – на 3/6 ид.части от нея. Те са
необходими другари, като другарството е предпоставено от това, че майката е
носител на ограниченото право на ползване на 3/6 ид.части от имота, с който
се е разпоредила в полза на сина си. Съсобствениците на недвижим имот и
носителите на правото на ползване върху същия имот имат качеството на
необходими другари в процеса по иск за разпределяне ползването им. Това
им качество е обусловено от общия предмет на притежаваните от тях вещни
права /Решение № 250 от 8.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2011 г./
Обаче, независимо от това, че с постановеното
разпределение максимално се съобразява полагаща се на страните площ, то
обжалваното решение създава изключителни неудобства и условие за бъдещи
спорове, като не отчита изключително влошените отношения между страните,
водещи и до постоянни жалби до полицията и скандали и то пред живеещите
в къщата деца - първоначално четири, а понастоящем вероятно пет малолетни
и непълнолетни. А. К. има две непълнолетни деца и живее с тях и техния
баща в посочената стая и ползват с майка и тоалетната и коридора; Б. К. има
две деца, малолетни, с установени заболявания –епилепсия и диабет, и живее
с тях и тяхната майка, бременна с трето дете, на втория етаж; Р. К. обитава
12
двете преходни стаи на първия етаж и общо с ищцата ползва тоалетната и
коридора. В една от стаите, обитавани от К., спи синът на А. К. от предишен
брак, когато идва в С..
Не е отчетено също така, че с решението три
отделни семейства /на ищцата, на ответника и на майка им/ се заставят да
ползват съвместно едното жилище на втория етаж, като тоалетната с банята са
определени за общо ползване от ответника и ищцата, без майка им, други
санитарни помещения на етажа няма; на ищцата е дадено ползването на
едната стая, която е една от спалните/оцветена в червено/, кухнята и свързана
с нея преходна стая са дадени за ползване на семействата на ищеца и на майка
му. Оставащата на първия етаж стая, оцветена в червено, ползвана досега от
ищцата, не е разпределена за ползване между страните по делото, а е оставена
за ползване на неучастващата по делото друга сестра Е. К..
От събраните доказателства е видно, че положението на
жилищните и сервизните помещения на процесната къща всъщност въобще
не позволява ползването да се осъществява съобразно обжалваното съдебно
решение, защото за семействата на ищцата и на ответника няма отделни
санитарни помещения, които да се ползват поотделно от всяко от
семействата, като по този начин единственото такова на втория етаж ще се
ползва съвместно поне от тези на ищцата и на ответника. Както е прието в
горното решение № 291 на ВКС, предоставяне на общо ползване на
определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на
съсобствениците, респ. на част от тях. Ако според състоянието на имота е
невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от
всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при
съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване. В случая
съществува един вид съгласие само от майката Р. К. да ползва заедно с
ищцата тоалетната на първия етаж. От ответника не само няма съгласие за
общо ползване на помещения с ищцата, напротив, той твърдо се съпротивлява
на подобно съвместно обитаване.
Площта, която съответства на квотата от 1/6
ид.част на ищцата от тези помещения в къщата, които могат да се ползват
поотделно от съсобствениците,т.е., без площта на коридори, стълбище, изба,
сервизни помещения, възлиза, според направените в обжалваното решения
13
изчисления, на 11,395 кв.м. Площта на ползваната от нея стая е 9,57 кв.м., т.е.,
налице е разлика от 1,641 кв.м., която разлика, дори взета сама по себе си,
сочи на неоснователност на молбата по чл.32, ал.2 ЗС. От друга страна,
отредената и с обжалваното решение за ползване самостоятелна стая на
втория етаж е с площ от 13,76 кв.м., е с 2,37 кв.м. повече от изчислената
полагаща се площ. Така отново се създава неравенство, този път в ущърб на
собствениците, които притежават 5/6 ид.части от собствеността. Ако се уважи
искането и да и се предостави за ползване и другата стая на първия етаж,
която е долепена до ползваната сега от нея, драстично ще се нарушат правата
на останалите съсобственици, притежаващи 5/6 ид.части; и А. К. ще трябва да
осъществява достъп до исканата стая през свързаната с нея друга преходна
стая, т.е., трябва да минава през помещение, което се ползва от друг
съсобственик.
Изложеното сочи, че самата жилищна сграда като
разположение и вид на помещенията не позволява съдът да постанови
решение, при което ползването да е различно от сега осъществяваното, дори
да се приеме, че са налице другите условия на закона.
При това положение за ищцата възниква право да иска
заплащане на обезщетение за неползване на такава част, която и се полага
според квотата в съсобствеността. Съгласно трайната съдебна практика, това
означава възможност за предявяване на такъв иск в отделно производство или
в това по чл. 32, ал. 2 от ЗС, но не и че искането за присъждане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се съдържа имплицитно в претенцията по
чл. 32, ал. 2 от ЗС…След като в съдебното производство по чл. 32, ал. 2 ЗС се
прилагат правилата на общия исков процес, то всички искания, доводи и
възражения на страните следва да бъдат направени в исковата молба и
отговора на исковата молба, съответно в сроковете по чл. 143 и чл. 144 ГПК.
Нови обстоятелства пред въззивния съд може да се твърдят само при
условията на чл. 266 ГПК.Недопустимо е подобно искане за обезщетение да
бъде направено за пръв път във въззивното производство, освен в случаите,
когато не е необходимо събиране на нови доказателства.
Искане за присъждане на такова обезщетение въобще не е
направено от К.; само по повод евентуално заявено искане в същата насока на
Б. К., и то на устните състезания пред въззивния съд, тя изразява готовност му
14
заплаща необходимото обезщетение. Затова съдът не може в настоящото
производство да се занимава с въпрос за евентуално дължими обезщетения
между страните. Такива спорове могат да се заявят в друго дело.
В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени
като неправилно и молбата на А. К. по чл.32, ал.2 ЗС следва да се отхвърли.
По изложените съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 203/03.08.2022 г. по гр.дело №
307/2022 г. на С.ския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл.32, ал.2 ЗС
на А. З. К., ЕГН **********, с вх.№ 6930/16.10.2020 г., против Б. З. К., ЕГН
**********, и Р. И. К., ЕГН **********, за разпределяне ползването на
жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. С., общ. С., одобрени със заповед РД-18-73/16.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, административен адрес: с. С., ул.К.“ № 19.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3,
т.2, пр.9 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15