Решение по дело №2883/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260054
Дата: 23 януари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530202883
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    23.01.2021 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и първи януари                                две хиляди и двадесет и първа година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2883 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1228-003012 от 11.12.2019 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта с която на Г.С.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                               

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 19-1228-003012 от 11.12.2019 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в частта с която на Г.С.Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за допуснато административно нарушение по чл.20, ал.2 във връзка с чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В останалата част наказателното постановление е отменено и поставения съдебен акт е влязъл в сила поради което тона не е предмет на настоящото производство.

                        В жалбата и в постъпилото писмено становище се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в тази му част и се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена от лице имащо право на жалба, но разгледа по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На Г.С.Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 10.11.2019 година, за това, че същата дата, около 09.30 часа в община Стара Загора, по път първи клас № 5, километър 222, в посока север, управлява лек автомобил „Форд Ескорт“ с ДК№ СТ 5247 ВС, като водачът не съобразява скоростта си с релефа на пътя /десет завой/, при което губи контрол над автомобила и се блъска в бетонна ограда, като реализира ПТП с материални щети по МПС. Деянието е квалифицирано, като административно нарушение по чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта нарушителя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложено предвиденото в закона административно наказание – „глоба” в от 200 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, както и с други описани в закона условия. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП при движение с несъобразена скорост е предвидено съответното административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в случаите, когато изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва да се отбележи, че в тази връзка водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, за да не възникват опасности за движението по пътя и участниците в него.

                        В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и при несъобразяване с конкретните пътни условия /релеф-завой/, поради което е допуснал и ПТП с материални щети по автомобила. Това се установява по един несъмнена начин от показанията на свидетелите и съставения АУАН. За противното доказателства не се събраха по делото, което и да налага отделното им обсъждане. Следва да се отбележи, че всеки водач на МПС, е длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия автомобил със условията по пътя, при това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП. В разглеждания случай, нарушителя не отрича, че е бил водач на лекия автомобил по време на ПТП-то. Следователно, след като той е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото поведение, несъобразено с изискванията на закона е довело до него, в това число и несъобразявайки и скоростта си с дадения пътен участък – завой. Последната съда приема за безспорно установена, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели. Следва да се има предвид, че в последно време, поведението на водачите на автомобили ежедневно не е съобразено със задълженията им вменени по силата на нормите на Закона за движението по пътищата. Именно това поведение, води и завишената бройка на реализирани ПТП-та. От друга страна, настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, в частта която се разглежда от настоящата инстанция, не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото – в района на населеното място от община Стара Загора, подробно са описани допуснатите нарушения, фактологията по извършването им, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено наличието на несъобразена скорост и несъобразяването с участъка от пътя и времето са довели до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в обжалваното наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални нарушения. Посочено е мястото, включително и местонахождението на самото място в селото. Що се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало именно на база несъобразена скорост с конкретния пътен участък

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева. Съобразявайки се с нарушението, това, че същото е извършено за първи път, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, включително и завишената бройка на ПТП-та през днешно време, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона среден размер – глоба от 200 лева. Съдът намира, че имено този размер на глобата, би могъл да въздейства превъзпитаващо и възпиращо спрямо нарушителя, щото същият да не извърша занапред нарушения по Закона за движението по пътищата.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в разглежданата му част, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: