№ 67
гр. Кърджали, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 148/31.08.2021 г., издадено от Началник
на РУ-Кърджали, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 150 лв. на Н. П. К. от ***, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят Н. П. К. намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не
съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението и
по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона.
Допуснати били съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. Обстоятелствата, посочени в постановлението не били
подкрепени с доказателства и не отговаряли на обективната действителност. Излага
съображения, че бил в състояние да представи документ за самоличност, който жена му
донесла 2-3 минути след поискване на личната карта от полицейския служител, но такава
възможност не му била дадена. Дори да се приемело, че има извършено нарушение, то
същото представлявало маловажен случай. От нарушението нямало настъпили вредни
последици, нямало пострадали лица, не били застрашени или увредени обществени
интереси и затова незаконосъобразно била реализирана административнонаказателната му
отговорност. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, а
алтернативно – глобата да бъде намалена до минималния размер от 50 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник,
1
който поддържа жалбата. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно настоява за намаляване
размера на наложеното наказание. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски. Представя и писмена защита, в която излага съображения за незаконосъобразност
на атакувания акт.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 24.08.2021 г. свидетелите Н.Р. и Б.Д. – полицейски служители в РУ-Кърджали,
били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 20.30 часа те се движели с
патрулен автомобил по бул.„България“ в гр.Кърджали и спрели пред блок АПК, където
имало хранителен магазин. Близо до магазина, пред входа на блока, имало група от хора,
които консумирали алкохол. Там бил и жалбоподателят Н. П. К., който пиел някаква
напитка в чаша от кафе. Св.Б.Д. бил полицейски инспектор в този район и при него
многократно постъпвали сигнали от живущи в блок АПК, че отвън сядали лица, които
употребявали алкохол и викали. Затова той предупредил компанията да не стоят там и да не
употребяват алкохол на обществени места, тъй като следващият път ще бъдат
санкционирани. Тогава жалбоподателят попитал защо трябвало да е от следващия път и не
можело ли още сега да напишат глобата. Св.Б.Д. се легитимирал и поискал от
жалбоподателя лична карта, но той не представил документ, с който да удостовери
самоличността си. По този повод срещу Н.К. на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като данните му били установени чрез
справка в ОДЧ на РУ-Кърджали. Актът бил предявен и прочетен на жалбоподателя, но той
отказал да го подпише и получи, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на
свидетеля С.О.. Когато разбрал, че му съставят акт за нарушението, К. се обадил по
телефона на съпругата си и й казал да му донесе личната карта. Тя пристигнала след
приключване на процедурата по съставяне и предявяване на акта. На 31.08.2021 г. било
издадено и процесното наказателно постановление, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД
наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер
на 150 лв. за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
2
свидетелите Н.Р., Б.Д., С.О. и Ж.К., както и от писмените доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 24.08.2021 г.; Заповед № 8121з-
493/01.09.2014 г. на МВР и Заповед № 8121з-818/09.07.2015 г. на МВР, установяващи
компетентността на актосъставителя, както и на издалия наказателното постановление
орган.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че е нарушил
разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, според която гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Удостоверяването на самоличността става посредством валиден документ за самоличност от
изброените в чл.13 от ЗБЛД. От гласните и писмени доказателства по делото се установява,
че действително е извършено административното нарушение, тъй като жалбоподателят на
24.08.2021 г. на бул.„България“ в гр.Кърджали, пред блок АПК, при извършване на
полицейска проверка не е представил лична карта или друг документ, с който да удостовери
самоличността си. Като не се е съобразил с нормативно установеното в чл.6 от ЗБЛД
задължение, Н. П. К. е осъществил вмененото му нарушение. От субективна страна
деянието е извършено умишлено, като умисълът на дееца се обективира в поведението му.
Правилно е приложена и относимата към случая санкционна разпоредба на чл.80, т.5 от
ЗБЛД, предвиждаща да се наказва с „глоба” от 50 до 300 лв. лице, което не представи
български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. При
индивидуализиране на наказанието обаче административнонаказващият орган не е спазил
принципите на чл.27 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на
150 лв. съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се
съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая не се установява жалбоподателят да е с висока степен на обществена опасност, не са
ангажирани доказателства да е бил наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения.
Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер,
което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размерът на наказанието
„глоба” се намали от 150 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от
него деяние.
Съдът, при извършената служебна проверка не констатира допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на проведеното
административнонаказателно производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
3
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено, индивидуализиран е и нарушителя.
Правилна е и дадената правна квалификация на установеното нарушение. Не са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на чл.54 от ЗАНН, процедурата по установяване на
нарушението и налагане на съответното административно наказание е изцяло съобразена с
изискванията на материалния и процесуалния закон. И актът и наказателното постановление
са съставени от компетентни органи, с оглед представените по делото заповеди на МВР.
Неоснователен е доводът за липса на осъществено от жалбоподателя нарушение на ЗБЛД.
Нормата на чл.6 от ЗБЛД задължава всеки гражданин при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостовери своята самоличност. Документите за
самоличност са посочени в чл.13 от ЗБЛД и с всеки от тези документи дадено лице може да
удостовери самоличността си. Това обаче не е било сторено от страна на жалбоподателя в
момента на проверката, поради което същият е осъществил състава на чл.6 от ЗБЛД и следва
да понесе санкция на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД. От показанията на разпитаните
свидетели Д. и Р. категорично се опроверга твърдението на жалбоподателя, че е поискал да
му бъде дадена възможност да се обади на съпругата си и да представи документ за
самоличност. Установи се, че той е решил да стори това и се е свързал по телефона със
св.Ж.К. едва след като му бил съставен акта за нарушението. Не е допуснато и нарушение на
процедурата по предявяване на АУАН, тъй като същият е бил прочетен на нарушителя и
той е бил запознат със съдържанието му, но е отказал да го подпише и получи. Не може да
бъде споделено също и възражението за липса на вредни последици и пострадали от
нарушението, с което по същество се обосновава маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто извършване, поради което е без значение
липсата на вредни последици, за съставомерността му такива изобщо не са необходими. Със
самото непредставяне на документ за самоличност законодателят е предвидил, че вече е
налице засягане на обществените отношения, поради което е скрепил същото със
санкционна последица. Освен това, конкретното нарушение не разкрива признаци, които да
го отличават по степен на обществена опасност от типичната за нарушенията по чл.6 от
ЗБЛД.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
4
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани от защитата разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 148/31.08.2021 г., издадено от Началник на
РУ-Кърджали, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 150 лв. на Н. П. К. от ***, с ЕГН **********, за извършено
нарушение по чл.6 от ЗБЛД, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 150 лв. на
50 лв.
ОСЪЖДА Н. П. К. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5