РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Тутракан, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
С. Х. Д. с ЕГН ********** срещу Кооперация „Земеделска кооперация „Х. Б.-
92“ с ЕИК *** за плащане на 3712,06 лева като обезщетение за времето през
което работникът е останал без работа.
Ищецът С.Д. твърди, че сключеният между него и ответната
кооперация трудов договор бил прекратен с връчването на заповед №
01/18.02.2019 година на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда –
поради изтичане на уговорения срок. С искова молба е оспорил пред съда
законосъобразността на прекратеното трудово правоотношение, като към
настоящия момент съдебното решение по гражданско дело № 205/2019 на
Районен съд Тутракан е влязло в законна сила. С него прекратяването на
трудовото правоотношение е признато за незаконно. Тези обстоятелства
мотивирали ищеца да предявя настоящия иск за присъждането на
обезщетение от незаконното ми уволнение с правно основание по чл. 225 от
Кодекса на труда, за периода от 18.02.2019 година до 18.08.2019 година.
Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение на 18.02.2019
година бил без работа до 06.05.2019 година. След тази дата сключил нов
трудов договор с „ Топливо” АД - регион Русе при месечно трудово
възнаграждение в размер на 1230 лева. Твърди, че последното пълно брутно
трудово възнаграждение, което е получил от ответника, е за месец януари
2019 година и е в размер на 1326 лева.
Сумите, които ищецът претендира са изложени от него в табличен вид,
1
както следва:
МесецвъзнаграждениеПолучено възнаграждение от другРазлика, дължима
при ответникаработодател, обезщетение за безработицаот ответника
18.02-596,70-596.70
28.02.2019г.
01.03.-1326.00-1326.00
31.03.2019г.
01.04.-1326.00-1326.00
30.04.2019г.
01.05.-1326.001107.00219.00
31.05.2019г.
01.06.-1326.001230.0096.00
30.06.2019г.
01.07.-1326.001230.0096.00
31.07.2019Г.
01.08.-723.27670.9152.36
18.08.2019Г.
3 712,06
Ищецът моли съда да осъди ЗК „Х. Б.92“ да му плати сумата от 3 712,06
лева заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
С молба вх.№ 1692/03.05.2022 ищцовата страна е поискала присъждане
на разноските за адвокат в размер на 500 лева.
Ответната кооперация признава иска, но заявява, че с поведението си,
не е дала повод за завеждането му, понеже до делото тя не е била надлежно
сезирана от ищеца за заплащане на претендираното обезщетение. Липсвало
каквато и да е покана от него за извънсъдебно удовлетворяване на искането
му, а вместо това директно е подадена исковата молба до настоящия съд.
Счита това му поведение за недобросъвестно и за целящо единствено
генериране на разноски и адвокатски хонорари. Представя банково
потвърждение за заплащане на сумата от 3351,99 лева от дата 14.02.2022.
За да плати горната сума, ищецът е направил следното изчисление: към
претендираното вземане от 3712,06 лева, чийто размер очевидно признава, е
добавена лихвата за периода 04.02.2022-15.02.2022 в размер на 12,37 лева,
което прави общо 3724,43 лева, и върху тази сума е начислил данъкът по чл.
42 ЗДДФЛ – 10% в размер на 372,44 лева, който е удържал. Така, изплатената
сума от 3351,99 лева се явява разликата на 3724,43-372,44 лева.
Ответникът моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да се възложат
разноските в тежест на ищеца.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява, но
2
неговият процесуален представител взема писмено становище, с което
признава получаването по сметка на сумата, посочена в отговора на исковата
молба. Моли да се присъдят разноските в полза на ищеца, тъй като счита, че
не е налице задължение да отправя покана за доброволно изпълнение към
работодателя, щом има влязло в сила решение.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Съгласно тези законови текстове при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, а в случай че през
това време работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа,
той има право на разликата в заплатите.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях. По настоящото дело не
са събрани никакви доказателства, въпреки оскъдното им представяне,
защото страните не спорят по фактите, а само по правото. Техните твърдения
представляват процесуални признания, които се отнасят до всички
правнорелевантни факти, необходими за решаване на делото, съобразно
направените искания.
Страните не оспорват, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено със заповед № 01/18.02.2019
година на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда – поради изтичане
на уговорения срок, но впоследствие уволнението е било признато за
незаконно с влязлото в сила решение по гр.д.№ 205/2019 на Районен съд
Тутракан. Ответникът не оспорва също така дължимостта и размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, на което ищецът има право и което
е претендирал. Последният, от своя страна, признава в молбата с вх.№
1692/03.05.2022, че е получил сумата, която ответникът твърди в отговора на
исковата молба, че е превел по сметка на С.Д.. При това положение съдът
приема, че ищецът е напълно удовлетворен за вземането си.
Спорен остава въпросът, кой следва да понесе разноските по делото.
Неоснователни са доводите на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото. Съдът съобразява, че дори когато уволнението е
признато за незаконно с влязло в сила решение, работодателят няма как да
знае дали е задължен и в каква степен за обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.
2 КТ, защото няма законово регламентиран ред, по който да се осведоми дали
освободеният работник е постъпил на друга работа в шестмесечния период от
уволнението, нито има как да разбере каква заплата е получавал при другия
работодател, ако самият работник не му каже и докаже тези факти. Въпреки
това ответната кооперация, чрез своя представителен орган, не твърди самата
тя да е отправила покана към ищеца да и предостави необходимата
̀
информация за изчисление на обезщетението, евентуално да я докаже, ако се
съмнява в нея. Който е в грешка, той трябва да прояви активност, за да я
3
поправи, затова и дума не може да става за забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД.
Още повече, съгласно този текст, е необходимо длъжникът да е предложил
изпълнение, което в конкретния случай означава да е информирал кредитора,
че има намерение да изпълни, и е необходимо неговото съдействие за точното
начисляване на обезщетението. Работодателят е имал три години от
издаването на Заповед № 01/18.02.2019, с която незаконосъобразно е уволнил
ищеца, за да поиска от него необходимата информацията за начисляване и
изплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, като, разбира се,
изплащането е могло да изчака решението на съда за признаване
незаконността на уволнението да влезе в сила. При проява на такава
активност никаква трудност не би представлявало за работодателя за времето
от 27.01.2022 година, когато е влязло в сила решението по гр.д.№ 205/2019 на
Районен съд Тутракан, до завеждане на настоящия иск на 07.02.2022, да
изплати обезщетението по банков път. Ето защо, съдът не приема за
основателен доводът по чл. 78, ал. 2 ГПК, че ответникът не е дал повод с
поведението си за завеждане на настоящия иск. Напротив, до него се стига
вследствие на незаконосъобразното негово действие по уволнението на ищеца
и последващата пасивност за събиране на информация за начисляване и
изплащане на обезщетението.
Неоснователен е доводът на ответника, че било необходимо ищецът да
му отправи покана, за да изпълни задължението си. Кодексът на труда не
съдържа разпоредби, указващи кога настъпва изискуемостта на вземането за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. В такъв случай следва да се приложи
субсидирано Законът за задълженията и договорите, чийто чл. 69 гласи, че
когато задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му
веднага; тоест – изискуемостта настъпва в момента на възникване на
задължението. В хипотезата на чл. 69, изр. първо ЗЗД – при съвпадащ момент
на възникване на задължението и настъпване на изискуемостта, поканата има
значението само по чл. 84, ал. 2 ЗЗД – за поставяне на длъжника в забава.
Независимо от горното, съдът намира, че правното основание да не
присъди разноски в полза на ищеца, а да присъди такива в полза на
ответника, е чл. 78, ал. 3 ГПК, и това е така, защото искът следва да се
отхвърли. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Въпреки че в хода
на процеса ответникът е удовлетворил ищеца, последният не е оттеглил иска
си на основание чл. 232 ГПК. Така, заради диспозитивното начало, съдът е
обвързан от предявения иск и следва да се произнесе по него, отчитайки на
осн. чл. 235, ал. 3 ГПК настъпилия в хода на процеса правопогасяващ факт,
който обуславя отхвърляне на исковата претенция.
В полза на ответника следва да се присъдят направените от него
разноски за адвокатски хонорар в размер на 450 лева, защото, видно от датата
на договора за процесуално представителство с адв. Д. – 08.04.2022, същият е
сключен след отговора на исковата молба, от което съдът прави извод, че
необходимостта от процесуална защита е дошла в резултат на неоттеглянето
на иска.
Макар че резултатът от делото е в полза на ответника, съдът отново
4
набляга върху факта, че исковата молба се отхвърля не защото
претендираното вземане не е възникнало по основание и размер, а защото е
погасено чрез изпълнение в хода на процеса. Това обстоятелство следва да
намери място в диспозитива на съдебния акт. За този си извод съдът се
позовава на т. 9 Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014 на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК. Независимо че тълкувателното
решение се отнася за установителните искове по чл. 422, респ. чл. 415 ГПК,
принципните положения в неговите мотиви са общи за всички искови
производства с предмет неудовлетворени притезания. Щом, според
тълкувателното решение, обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но
се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното
дирене; и щом само диспозитивът на съдебния акт е този, който формира сила
на пресъдено нещо /така в т. 18 от ТР 1–2000–ОСГК/, Тутраканският районен
съд намира, че диспозитивът на настоящото решение следва да съдържа
положителна констатация относно възникването на вземането и неговото
съществуване до предявяване на иска. Такава констатация неминуемо има
своите правоустановителни, правозащитни и праворегулиращи функции в
отношенията между страните по делото, защото би изключила
основателността на евентуален бъдещ иск от страна на ответната кооперация
срещу ищеца за връщане на недължимо платено обезщетение, ако настоящият
иск за него просто бъде отхвърлен, без да се разграничи основанието за това.
По тази причина, защото претендираното вземане е съществувало до
предявяването на иска, държавната такса завеждане на делото, от която
работниците са освободени на осн. чл. 359 КТ, следва да се събере от
ответника, който е дал повод да бъде съден. Държавната такса е 4% върху
главницата от 3712,06 лева, или 148,48 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Х. Д. с ЕГН ********** срещу Кооперация
„Земеделска кооперация „Х. Б.-92“ с ЕИК *** за плащане на 3712,06 лева
обезщетение вследствие на незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение от 18.02.2019 г., за времето от 18.02.2019 г. до 18.08.2019 г.,
през който период е бил без работа до 06.05.2019 г., а след това е получавал
по-ниско възнаграждение при друг работодател, като отхвърлянето е заради
погасяване на валидно възникналото вземане чрез доброволно изпълнение в
хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Х. Д. с ЕГН ********** да плати 450 лева (четиристотин и
петдесет лева) на Кооперация „Земеделска кооперация „Х. Б. 92“ с ЕИК ***
за сторените разноски за адвокатски хонорар по гр.д.№ 52/2022 на ТнРС.
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Х. Б.92“ с ЕИК*** да
5
плати 148,48 лева (сто четиридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки) държавна такса по сметката на РС Тутракан с IBAN BG63 CECB
9790 3187 9800 00.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6