РЕШЕНИЕ
№ 4977
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110135635 по описа за 2022 година
Производството е на етап постановяване на решение по чл. 235 ГПК.
Образувано е по иск на „Топлофикация София“ ЕАД за осъждане на П.
Д. Н. да заплати на дружеството сумите от 6008,51 лева – цена на потребена
топлинна енергия за подгряване на вода и отопление на имот с адрес: С., ул.
„И.“, № **, ет. *, ап. ** (аб. № ****) за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2020 г., ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до окончателното
плащане; 1085, 21 лева – законна лихва за забава за плащане на последната
описана сума в периода от 15.09.20187 г. до 17.05.2021 г.; 20, 91 лева – цена
за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
имот в периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г., както и 3, 97
лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума в
периода от 14.09.2018 г. до 17.05.2021 г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответницата е собственик на горепосиания имот, до
който дружеството е доставяло топлинна енергия и поради това същата
следва да му се плати.
Ответницата оспорва доставката на топлинна енергия до имота в
посочените от ищеца количества. Твърди, че апартаментът не е обитаван, но
въпреки това е заплащала задължения на ищеца. Излагат се твърдения, че
нормативно установените способи за отчитане на енергия не са точни и
противоречат на правото на Европейския съюз. Прави се възражение за
погасяване на претенцията с изтичане на 3-годишна давност за всички
вземания с падеж преди 01.07.2019 г.
1
С оглед твърденията на страните и представените доказателства, съдът
намира за установено следното:
Предявената претенция за заплащане на топлинна енергия е с правна
квалификация чл. 153 ЗЕ – всеки собственик на самостоятелен обект в сграда
в режим на етажна собственост, която е свързана към система за доставяне на
топлинна енергия или отклонение от нея, е длъжен да заплати доставената
енергия, като начините за изчисляването се определят в подзаконова
нормативна уредба – в случая – Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването след началото на отоплителния сезон, започнал през
април 2019 г. (съгласно § 3 от същата). Уважаването на иска предполага
установяване на това, че ответницата е собственик на отоплявания имот и
установяване на доставка на топлинна енергия.
По делото не се спори (признато е в исковата молба), а и се установява
от съвкупната преценка на представената на лист 11 от делото Молба-
декларация от ответницата от 11.12.2001 г. и представения на лист 13 – 14
Нотариален акт № */**.**.**** г., том ***, нот. дело № ****/**** г. на М. –
първи ***** при Софийския районен съд, от които се установява, че чрез
дарение и делба ответницата е придобила собственост върху имот с адрес: С.,
ул. „И.“, № **, ет.* , ап. **.
Установено е освен това от представен на гърба на лист 70 от делото
Протокол, подписан от управителя на етажната собственост, че до сградата се
доставя топлинна енергия, като през 2018 г. собствениците на ап. 26 не са
осигурили достъп до апартамента – факт, който не се отрича и от ответницата
в отговора на исковата молба.
Възражението на ответницата, че имотът не се обитава, не е
основателно – задължението за плащане на доставена топлинна енергия тежи
върху собственика като част от задълженията му, свързани със статута на
сградата като такава в етажна собственост. Отоплява се цялата сграда и по
необходимост това включва и необитаваните жилища. Собственикът се
ползва непряко от доставената енергия, защото жилището му не се охлажда
до твърде ниски температури, а ако иска да получава доходи, може да го
направи, като отдаде имота за ползване на друго лице, което да заплаща
топлинната енергия. В този смисъл законодателната уредба цели запазване на
отоплението в цялата сграда, както и насърчава собствениците да
предприемат мерки за енергийна ефективност на цялата сграда, което е в
съответствие и с целите на правото на Европейския съюз (вж. съображенията
на Съда на Европейския съюз в т. 69 – 70 и 86 от Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 „ЕВН България Топлофикация “ ЕАД).
По отношение на сметките за отоплителни сезони 2017/2018 и
2018/2019 г. (приключва през април 2019 г.) възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност е основателно, тъй като към този момент
месечните сметки следва да се заплащат според чл. 33, ал. 1 от общите
условия на ищеца от 2016 г. (на лист 43 от делото) в 45-дневен срок от края
на периода, за който се отнасят, т.е. до 15. май 2019 г., а тази дата е преди
повече от 3 години преди датата на подаване на исковата молба на 01.07.2022
2
г. и всички задължения са погасени по давност като периодични съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Остава само задължението за отоплителен сезон 2019/2020 г. – т.е. за
периода от май 2019 г. до април 2020 г. В този период ответницата е създала
пречки за отчитане на потребената топлинна енергия, тъй като и самата тя не
спори, че не е осигурила достъп, а това се установява и от протокола на
управителя на етажната собственост на лист 70 от делото. Освен това е
известно, че не са подменени и уредите за отчет.
Представеният на гърба на лист 70 от делото от ищеца отчет не носи
подпис на ответницата, поради което не може да се ползва по делото, а и по
общо съгласие на страните е извършен едва след образуване на делото през
2022 г., поради което няма как да носи данни за процесния период.
При това положение единственият начин за отчитане на потребената в
периода енергия е използване на нормативни формули. неоснователно е
възражението на ответницата, че установените в нормативната уредба
правила за презумптивно изчисляване на консумация противоречат на
твърдяно задължение за създаване на точна индивидуална сметка. Такова
задължение не съществува, тъй като и правото на Европейския съюз, и
националното право го допускат само под условие – ако е икономически
изгодно и технически постижимо. В изводите на Съда на Европейския съюз,
изложени в т. 84 – 89 от Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17
и С‑725/17 „ЕВН България Топлофикация “ ЕАД е посочено, че при сгради,
изградени в режим на етажна собственост и с единна отоплителна инсталация
прилагането на такива презумптивни формули е неизбежно, тъй като пълното
индивидуално отчитане е технически невъзможно. Следва да се посочи, че
българската нормативна уредба – чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“, подб. „вв“ от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г., предвижда възможност за
индивидуално изчисляване и отчитане на ползвана топлинна енергия, но при
решение на етажните собственици и при заплащане от тях на (доста високите)
разходи за извършване на точни изчисления – нещо, което ответницата не е
поискала и не може да се ползва от недобросъвестното си поведение в тази
насока. Неосигуреният достъп за отчитане от страна на ответницата също
представлява злоупотреба с противоправното поведение – по аргументите
от отговора на исковата молба се очаква, че един потребител може да не
изпълнява задълженията си да осигури достъп за отчет и при това ще се
окаже освободен от задължение да плаща, защото не е изпълнил другото си
задължение. Такъв резултат правото не може да допусне.
Поради това следва да се приеме, че ответницата дължи заплащане на
енергията за подгряване на гореща вода за водоснабдяване в имота и за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и изчислена по формула
за отопление на жилището.
Енергията за подгряване на гореща вода следва да се изчисли по реда на
чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. поради
непредоставен достъп. Според заключението на техническата експертиза,
прието в заседанието на 08.02.2023 г. (в писмен вид на лист 186 от делото)
3
това потребление, изчислено на база двама обитатели на жилището от ищеца
е на стойност 917, 64 лева. Заключението се базира обаче на грешното
предположение, че обитателите са двама, при деклариран от ищцата съгласно
декларацията на лист 11 от делото един обитател. При това положение съдът,
прилагайки чл. 162 ГПК, следва да намали изчисленото от вещото лице
количество за целия отоплителен сезон наполовина, или да приеме, че
задължението е било за 458, 82 лева. Тази сума не е погасена по давност, тъй
като падежът на най-ранната фактура – за потребление през месец май 2019 г.,
е 45 дена след края на този месец, т.е. след 01.07.2019 г. – дата, която
предхожда с три години подаването на исковата молба.
По отношение на енергията за отопление на имота, тя също е изчислена
по формула от вещото лице съгласно методиката в приложението към
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. на основание чл. 70, ал. 4 от същата
наредба. В заключението на техническата експертиза обаче се констатира
разминаване в кубатурата на отоплявания имот (вж. лист 184 от делото), като
вещото лице е изчислявало при по-голямата кубатура от 144 куб. м., а в полза
на потребителя (като по-слаба страна) би следвало да се приеме по-малка
кубатура от 133 куб. м. Поради това определеното от вещото лице
задължение от общо 145,41 лева + 948,76 лева, или 1094,17 лева, намалено
със сумата по изравнителна сметка от 136,45 лева (вж. лист 186), или в
коригиран размер от 957,72 лева, следва да се намали при прилагане от съда
на чл. 162 ГПК, като се умножи по пропорцията в разликите в кубатурата
(133/144 куб.м.), или с коефициент 0,9236, и се получава задължение от 884,
55 лева.
Така общото задължение за доставена енергия за подгряване на вода от
чешмата и отопление (вкл. сградна инсталация), което ответницата следва да
бъде осъдена да плати, е в размер на 884,55 лева + 458,82 лева, или 1343,37
лева, за колкото следва да се уважи искът, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
Претенцията на ищеца за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателна с
оглед установяването, че ответницата му дължи пари, ако е изпаднала в
забава, т.е. нямва плащане в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия на
ищеца от 2016 г. (на лист 43) този срок е 45 дена от издаване на изравнителна
сметка. Същата е на лист 171 от делото и е с дата 31.07.2020 г. Срокът за
плащане е 45 дена, или до 15.09.2020 г. От следващия ден тече законна лихва
за забава, която, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с калкулатора на НАП –
единствен такъв на държавна институция, върху сумата от 1343, 37 лева е
равна на 91,06 лева за периода до 17.05.2021 г., посочен в исковата молба. За
тази сума искът следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер.
Претенцията за заплащане на цена за извършване на услугата „дялово
разпределение“, предявена от ищеца, е с договорно основание – твърди се, че
ответницата чрез органите на етажната собственост е в договорни отношения
с лице, извършващо услугата „дялово разпределение“. По делото обаче е
установено, че такъв договор няма и е прекратен, а услугата се извършва от
4
ищеца пряко по реда на чл. 61, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020
г. По този ред възникват задължения на ищеца да извършва дялово
разпределение, но не е определена цена за услугата, която съгласно чл. 139в,
ал. 3, т. 4 ЗЕ се определя в писмен договор. В случая такъв договор няма,
поради което претенцията не е установена по размер и няма договорно
основание и искът за заплащане на дялово разпределение на стойност 20,91
лева следва да се отхвърли. Поради отхвърляне на главния иск, следва да се
отхвърли и този за лихва за забава на стойност 3,97 лева.
По разноските:
Ищецът има право на разноски спрямо уважената част от иска (20,15
%), а ответницата – за отхвърлената част (79,85 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК.
Ищецът е направил разноски за експертизи в размер на 420 лева;
държавна такса в размер на 284,74 лева (платено е в повече), както и е
поискал юрисконсултско възнаграждение. Последното с оглед сложността на
делото следва да се определи на 200 лева, или общо разноските са 904,74
лева. От тази сума пропорционално следва да се присъдят 182, 31 лева.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение за 600 лева, от
което пропорционално следва да ѝ се присъдят 479,10 лева.
След прихващане остава ищецът да дължи на ответницата 296,79 лева,
колкото следва да ѝ се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
П. Д. Н., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 32, ет.
6, ап. 22, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 1343,37 лева
(хиляда триста четиридесет и три лева и 37 ст.) – цена на потребена топлинна
енергия за подгряване на вода и отопление на имот с адрес: С., ул. „И.“, № **,
ет. *, ап. ** (аб. № ****) за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020
г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2022 г.
до окончателното изплащане, и 91,06 лева (деветдесет и един лева и 6 ст.) –
законна лихва за забава за плащане на последната посочена сума в периода
16.09.2019 г. – 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, № 23б, искове с
правна квалификация чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 139в ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на П. Д. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „К. п.“, бл. **, ет. *, ап. **, да плати на
дружеството цена за потребена енергия за разликата над уважения размер
от 1343,37 лева (хиляда триста четиридесет и три лева и 37 ст.) до пълния
предявен размер от 6008,51 лева (шест хиляди и осем лева и 51 ст.) и за
5
периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г. включително , както и
за разликата над уважения размер от 91,06 лева (деветдесет и един лева и 6
ст.) до пълния предявен размер от 1085,21 лева (хиляда осемдесет и пет
лева и 21 ст.) и за периода от 15.09.2018 г. до 15.09.2020 г. включително ,
както и за заплащане на 20,91 лева (двадесет лева и 91 ст.) – цена за услугата
„дялово разпределение“ за имот с адрес: София, ул. „Искър“, № 72, ет. 1, ап.
26, за периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г., и 3,97 лева (три
лева и 97 ст.) – законна лихва за забава за плащане на последната посочена
сума в периода 14.09.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, №
23б, да плати на П. Д. Н., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „К. п.“, бл.
**, ет. *, ап. **, сумата от 296,79 лева (двеста деветдесет и шест лева и 79
ст.) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6