РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Дряново, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100232 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от
ГПК.
Ищецът *** АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че с
договор за кредит за текущо потребление от 28.08.2020г. по реда на програма на
Българската банка за развитие предоставили на ответника С. Г. Ч. сума в размер на
4500 лева със срок за издължаване 60 месеца, считано датата на неговото усвояване.
Ответникът се задължил да погасява кредита на равни месечни вноски на 27-мо число
от месеца. Твърдят също, че съгласно условията по Програмата кредитополучателят не
заплаща договорна възнаградителна лихва и не дължи такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита. Съгласно
чл. 13 от общите условия към договора при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в договора, вноската се олихвявала със
санкционираща лихва в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Посочват, че предоставеният кредит бил усвоен на 28.08.2020г. чрез превод на
сумата от 4500 лв. по разплащателната сметка на кредитополучателя. След
усвояването на кредита и в срока от 60 месеца за неговото погасяване,
кредитополучателят допуснал забавяне на плащането на месечните вноски в
определения размер и падеж. Първата падежна датата, на която не била платена
1
дължимата вноска била 27.09.2022г. Неизпълнението на договора продължило 15
последователни месеца след това до 27.11.2023г., като натрупаните неплатени вноски
за този период възлизали на сумата 1249,95 лв. Поради неизпълнението на договора
кредиторът *** АД приложила действието на чл. 13 от Общите условия. За периода от
27.09.2022 г. до 18.12.2023 г. било начислено обезщетение в размер на 103,31 лв.
Заявяват, че неизпълнението на договора довело до обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита на 19.12.2023г. след изпращане на Покана-уведомление изх.
№01-20-31206/04.12.2023г. чрез ЧСИ *** Адресатът бил открит на 19.12.2023г., но
отказал да получи уведомлението. След датата на предсрочната изискуемост по
кредита била начислена сумата 39,44 лв. за периода 19.12.2023 г.- 22.01.2024г.,
представляваща законна лихва по чл. 86 ЗЗД и т. 2 от Тълк. решение № 3/ 2017 от
27.03.2019г. по тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС.
Неизпълнението на задълженията за изплащане на кредита продължило до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. дело № 36/2024 г. Pайонен съд Дряново. Като изправна страна по договора
банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист и Pайонен съд Дряново постановил разпореждане по ч. гр. д. №
3/2024 г. съгласно което осъдил ответника С. Ч. да заплати на *** АД сумата от 2
996,29 лв. - главница по договор за кредит от 28.08.2020г. г. заедно със законната лихва
считано от 24.01.2024г. до окончателното й изплащане, сумата 103,31 лв. -
обезщетение за забава за периода от 27.09.2022г. до 18.12.2023 г. вкл.; сумата от 39,44
лв. - законна лихва за периода 19.12.2023г. до 22.01.2024г., както и направените
разноски по делото за държавна такса в размер на 62,78 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Молят съда след като се убеди в основателността
на исковете да приеме за установено, че ответникът С. Г. Ч. дължи на *** АД
присъдените със заповедта за изпълнение и изпълнителен лист суми по ч. гр. дело №
36/2024г. Pайонен съд Дряново. Претендира разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника адв. Е. П. от ***. В същия се твърди, че установителните искове са
допустими, но недоказани и неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени
изпяло или частично.
Процесният договор за банков кредит между ищеца и ответника имал
потребителски характер, доколкото разкривал типичните характеристики на
правоотношение търговец - потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Въпреки че
процесният договор не бил изрично озаглавен като такъв за потребителски паричен
кредит, съгласно т. 2 от същия договорените с него средства били за задоволяването на
лични потребности на кредитополучателя като физическо лице. Също така в т. 2.1. от
договора било посочено, че кредитополучателят нямал право да използва
2
предоставения му кредит във връзка с извършвана от него стопанска дейност.
В процесния случай се касаело за договор за кредит, спрямо който не били
налице изключенията по чл. 4, ал. 1, т. 15 и ал. 2 ЗПК. В този смисъл спрямо договора
били приложими разпоредбите на ЗПК, включително и по-конкретно чл. 5, ал. 1, ал. 2,
ал. 4 и ал. 5 ЗПК, както и чл. 10, чл. 10а и чл. 11 от ЗПК относно изискванията спрямо
формата и съдържанието на договора за кредит. Налице била хипотезата на чл. 7, ал. 3
ГПК, при която съдът бил задължен да извърши проверка за неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Проверката следвало да бъде извършена от съда
служебно, без значение дали била изрично потърсена от потребителя – страна по
източника на задължението. Насочва съда към конкретни позиции от договора, които
биха могли да съдържат неравноправни клаузи, респективно да водят до нищожност на
тези клаузи и евентуално до недействителност на договора: в договора и общите
условия към него липсвал чл. 13 относно санкционираща лихва в размер на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД, следователно не се дължали начислените лихви по кредита. На
стр. 2 от исковата молба ищецът се позовавал на несъществуващ чл. 13, за да мотивира
претенцията си за начислено обезщетение в размер на 101,31 лв. Пак там общата
претенция била посочена като сума от 45 600 лв. Без да се сочело конкретното
договорно основание, съгласно което банката имала право да обяви кредита за изцяло
и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя, когато същият
не извършил което и да е плащане по договора след датата, на която плащането било
станало изискуемо.
Наличието на нищожни клаузи, ведно с посочените по-долу възражения,
можели да доведат до извод за цялостна недействителност на договора - чл. 26, ал. 4
ЗЗД. За да бъде изпълнена хипотезата на тази разпоредба, нужно било нищожните
части от договора да не били заместени по право от повелителни правила на закона
или когато можело да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В процесния случай част от посочените неравноправни
клаузи не били заместени по право от повелителни правила на закона. Също така
имало основания да се приеме, че без тези части сделката не би била сключена.
Процесният договор се явявал недействителен и към него следвало да се приложи чл.
23 ЗПК, като потребителят се задължи само с чистата стойност на кредита без да
дължи лихва или други разходи.
В случай, че настоящият състав сподели тезата за цялостна недействителност на
процесния договор, съответно за прилагане на чл. 23 ЗПК, то следвало да се обсъди
каква сума била усвоена от потребителя, респективно каква сума действително се
дължала на кредитора. От цялата дължима сума по главницата следвало да се
приспаднат не само плащанията, насочени към нейното погасяване, но и плащанията
за лихви (възнаградителни и мораторни), плащанията по такси, комисионни и
застрахователни премии и въобще всички плащания, направени от ответника по
3
делото и различни от плащанията по главницата. По делото липсвали доказателства
сумата действително да била преведена на 28.08.2020 г. в посочения размер от 4 500
лв. по посочената банкова сметка на ответника, т.е. липсвало доказателство банката да
била изпълнила основното си договорно задължение. В горния контекст по делото
липсвали и доказателства за твърдяните от ищеца направени от ответника погашения
до 27.09.2022г. с посочен точен размер.
По отношение на погасяването на кредита били налице уговорките, направени в
чл. 8.1 и с л. от договора. Съгласно чл. 8.1 от ОУ ползваният от кредитополучателят
кредит се погасявал чрез разплащателна сметка съгласно реда и начина, уговорени с
настоящия договор. Съгласно чл. 8 страните се договарят погасяването да се извършва
на вноски в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – приложение
№ 2. Този план предвиждал погасяване на 60 броя вноски от по 83,33 лв., последната
от които била с падеж 28.08.2025г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключвал в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представяли с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Видно от договора и от представените към заповедното производство
документи - уведомление за обработка на лични данни и приложение № 2 –
погасителен план, цитираните документи били изпълнени в различен по вид шрифт.
Това обстоятелство, предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, водело до извод за
недействителност на процесния ДБК, евентуално до прилагането на чл. 23 ЗПК. Чрез
представените с исковата молба документи не се доказвало изпълнението на
задължението на банката да предостави информацията по чл. 5, ал. 1 ЗПК във формата
на стандартен европейски формуляр, указана в чл. 5, ал. 2 ЗПК. В този смисъл, освен
други обстоятелства, било недоказано и дали банката била съобщила на потребителя
предварително какъв ще бъде годишният процент на разходите.
Ищецът претендирал главнично задължение в размер на 2996,29 лв.
Същевременно съгласно заявеното в исковата молба (стр. 3), след образуване на
изпълнителното дело (предвид издаването на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 418, ал. 1 вр. чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК) не били постъпвали суми за погасяване на
кредита, като към 19.06.2024 г. включително дългът по процесния договор бил в
размер на 3139,04 лв. В тази връзка ищецът сочел главнични задължения и включвал и
други свързани с договора задължения недопустими по силата на този договор. Смята,
че в хода на съдебното дирене следвало да се уточни как измежду твърдените от
ищеца задължения в общ размер 3139,04 лв. и защо се начислявала разлика в размер
на 142,75 лв. с оглед горепосочените възражения. Предвид гореизложеното моли съда
да отхвърли така предявените искове от *** АД, като частично и/ или изцяло
4
недоказани и неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 36/ 2024г. по описа на съда се установява, че по
заявление на *** АД, *** против длъжника С. Г. Ч. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 14/ 24.01.2024 г.,
като е разпоредено да заплати сумата 2996,29 лв. – главница по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 28.08.2020 г. между *** ЕАД и С. Г. Ч., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 103,31 лв. – обезщетение за забава за периода от
27.09.2022 г. до 18.12.2023 г. вкл., сумата от 39,44 лв. – законна лихва за периода от
19.12.2023 г. до 22.01.2024 г., както и сумата 62,78 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С определение от 07.05.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника С. Г. Ч.
настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление по реда на
програма на „Българска банка за развитие“ АД за гарантиране на безлихвени кредити
за защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
COVID-19 се установява, че същият бил сключен на 28.08.2020г. между *** АД и С. Г.
Ч., като кредитополучател, като дружеството отпуснало на кредитополучателя кредит
за текущо потребление в размер на 4500 лв. за срок от 60 месеца, считано от датата на
усвояване/ първо усвояване на кредита. Страните са договорили гратисен период за
издължаване на главницата по кредита за период от 6 месеца, считано от датата на
усвояване/ първо усвояване на кредита.
С покана уведомление от 04.12.2023г. банката уведомила ответника, че поради
забава в погасяване на задълженията по сключен Договор за банков кредит от
28.08.2020г., отпуснат в размер на 4 500 лв. и на предвидените в него условия, банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото цялата
непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала законна
лихва. Връчителят на ЧСИ *** рег. № *** на КЧСИ е отбелязал, че адресатът отказва
да приеме поканата на 19.12.2023г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 01.09.2020г. по банкова сметка с титуляр кредитополучателя С. Ч. е
5
предоставен от *** АД кредит в размер на 4 500 лв. Заетата сума била напълно
усвоена от кредитополучателя за периода от 01.09.2020г. до 30.09.2020г. чрез теглене
на пари в брой от АТМ. За периода 07.04.2020г. – 28.09.2022г. кредитополучателят
внесъл за погасяване на кредита сума в общ размер 1503,71 лв. Плащанията са
погасили изцяло 18 погасителни вноски, всяка от които по 83,33 лв. и частично
деветнадесетата погасителна вноска със сума в размер на 3,77 лв. Към датата на
предсрочна изискуемост – 19.12.2023г. има петнадесет погасителни вноски с настъпил
падеж в общ размер на 1246,18 лв. Размерът на непогасената главница по процесния
кредит е в размер на 2 996,29 лв. Законната лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 19.12.2023г. до 22.01.2024г. е изчислена в размер 39,45 лв.
Кредитът за текущо потребление е предоставен на ответника във връзка с Финансово
споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма на „Българска
банка за развитие“ АД за гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора,
лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, сключено
на 24.04.2020г. между *** АД и „Българска банка за развитие“ АД. Поради тази
причина през периода на действие на договора не била начислявана възнаградителна
лихва от страна на *** АД. Обезщетението за забава върху непогасената главница за
периода 27.09.2022г. до 18.12.2023г. било в общ размер на 100,37 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество
не се оспорва от особения представител на ответника, че на 28.08.2020 г.
между банката и С. Г. Ч. бил сключен договор за кредит за текущо потребление по
реда на програма на „Българска банка за развитие“ АД за гарантиране на безлихвени
кредити за защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от COVID-19, по силата на който последният получил по банков път
сумата 4 500 лв. За погасяване на дадената парична сума бил договорен срок на
кредита 60 месеца, гратисен период от 6 месеца и размер на вноската по кредита 83,33
лв. Доколкото по делото се установи безспорно от заключението на вещото лице
получаването на сумата от 4500 лв. по банкова сметка на ответника, за него възниква
задължение да я върне.
Ищцовото дружество представя покана - уведомление от 04.12.2023г., с което
длъжникът е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключен договор за банков кредит от 28.08.2020г. и на основание предвидените в него
условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на
това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се
6
начислявала законна лихва. Поканата била редовно връчена на 19.12.2023г. по реда на
чл. 44, ал. 1 от ГПК от ЧСИ *** рег. № ***, с район на действие ГОС, видно от
направеното отбелязване от връчителя върху поканата - уведомление от 04.12.2023 г.
Поради което съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК в съда (24.01.2024г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 и 24 от ЗПК, поради липсата на
подписан от ответника стандартен европейски формуляр. Действително по делото не е
представен такъв формуляр. Съгласно чл. 1.1 от договора обаче кредитът е отпуснат на
кредитополучателя в качеството на правоимащо лице по създадената от „Българска
банка за развитие“ АД (ББР АД) Програма за гарантиране на безлихвени кредити за
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от
COVID-19. Информация за Програмата, ролята и правата на ББР Ад във връзка с
предоставяне на кредита се съдържат в Приложение № 1-1 – неразделна част от
договора, с което кредитополучателят е запознат и е получил преди подписване на
договора. Приложение № 1-1 е представено по делото и от него се установи, че
същото е подписано от кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че при сключване
на процесния договор не са били нарушени изискванията на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 7 от
ЗПК.
Във връзка с възражението на особения представител на ответника за допуснато
нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по отношение шрифта, с който е
изписан текстът на приложените към договора уведомление за обработка на лични
данни и приложение № 2 – погасителен план съдът след сканиране на процесните
документи с програмата Abbyy Fine Reader от лентата за инструментите установи, че
действително погасителният план е изписан с шрифт Times new roman с размер по-
малък от 12, а именно 10. Уведомление за обработка на лични данни по делото не е
представено нито с исковата молба, нито със заявлението за издаване на заповед по чл.
417 от ГПК. За изследване размера на шрифта и неговия вид не е необходимо
назначаването на експертиза, тъй като не се изискват специални знания от областта на
науката по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК – размерът на шрифта се установи с
инструментите, с които разполагат текстообработващите програми, с които боравят
магистратите. В този смисъл определение № 50706 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. дело
№ 851/ 2022 г., IV г. о., ГК, определение № 418 от 05.07.2022г. на ВКС по т. д. №
550/2022 г., II т. о.
В случая съдът намира, че нарушението на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК по
отношение погасителния план, като част от договора за потребителски кредит не
следва да бъде санкционирано с обявяване на целия договор за недействителен. С
оглед цялостният стил на текста на погасителният план, който е подреден в таблица с
7
достатъчно разстояние между думите и цифрите съдът намира, че документът е четлив
и разбираем, използването на шрифт 10 не е попречило на потребителя да се запознае
със съдържанието му и санкцията в чл. 23 от ЗПК е очевидно непропорционална по
отношение на съществеността на нарушението. Макар и размерът на шрифта при
съпоставка на договора и погасителния план да е различен, разликата е минимална и
това по никакъв начин не води до нечетимостта на погасителния план. Няма
основание да се приеме, че потребителят може да бъде заблуден, доколкото и при
шрифт 10 погасителният план може да бъде прочетен и разбран. Поради което намира,
че възражението на особения представител на ответника е неоснователно и договорът
не е недействителен на основание чл. 23 от ЗПК. В този смисъл определение № 1713/
20.06.2024г. на ВКС по търг. дело № 384/2024 г., I т. о., ВКС.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора
(60 месеца), размер на кредита (4500 лв.), ГПР (0,1 %), поради което същият отговоря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в отделно приложение към договора се
съдържа погасителен план, под който е положен подпис на ответника. В общите
условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа разяснение за
правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в
чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК. Общите условия са подписани, което съответства на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения съдът намира, че сключеният между
страните договор е действителен и е породил желаните от страните правни последици.
С оглед на което и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводна
експертиза следва да се приеме, че ответникът дължи предоставената му в кредит и
незаплатена от него главница от 2 996,29 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (24.01.2024г.)
до окончателното изплащане, както и сумата 100,07 лв., представляваща
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 27.09.2022 г. до
18.12.2023 г. и сумата 39,44 лв. – законна лихва за забава за периода 19.12.2023г. до
22.01.2024г. Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество посочените суми, като искът за обезщетение за забава
следва да бъде отхвърлен за разликата от 100,07 лв. до пълния претендиран размер от
8
103,31 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1061,68 лв.
съразмерно с уважената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на
100 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 112,66 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
*** АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Ю. Б. Г. и Д. Д. М. с пълномощник старши юрисконсулт П.
Н. Т., съдебен адрес ***, че С. Г. Ч., ЕГН **********, *** дължи по договор за кредит
за текущо потребление по реда на програма на „Българска банка за развитие“ АД за
гарантиране на безлихвени кредити за защита на хора, лишени от възможността да
полагат труд поради пандемията от COVID-19 от 28.08.2020г. СУМАТА 2 996,29 лв.
(две хиляди деветстотин деветдесет и шест лв. и двадесет и девет ст.) - главница, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (24.01.2024г.) до окончателното изплащане,
СУМАТА 100,07 лв. (сто лева и седем ст.), представляваща обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 27.09.2022 г. до 18.12.2023 г. и СУМАТА
39,44 лв. (тридесет и девет лв. и четиридесет и четири ст.) – законна лихва за забава за
периода 19.12.2023г. до 22.01.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 36/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново. В
останалата част ОТХВЪРЛЯ искът за обезщетение за забава за разликата от 100,07 лв.
(сто лева и седем ст.) до пълния претендиран размер от 103,31 лв. (сто и три лева и
тридесет и една ст.), като НЕДОКАЗАН.
9
ОСЪЖДА С. Г. Ч., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Ю.
Б. Г. и Д. Д. М., с пълномощник старши юрисконсулт П. Н. Т., съдебен адрес *** 3
СУМАТА 1061,68 лв. (хиляда шестдесет и един лв. и шестдесет и осем ст.) – разноски
в исковото производство и СУМАТА 112,66 лв. (сто и дванадесет лв. и шестдесет и
шест ст.) – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 36/ 2024г. по описа
на Районен съд Дряново съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
10