Р
Е Ш Е
Н И Е
№161
гр.Русе, 30.ІV.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 16 април през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 180 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Адвокат И.Д.,особен
представител на М.Х.Ч.,е обжалвал решението на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 4039/2018 год.,с което е установено задължението му
към „Теленор България“ЕАД ,представляващо неплатени
услуги по сключен договор за мобилни услуги,като е осъден да заплати и сумата
от 155,98лв.неплатени лизингови вноски по договор за лизинг,както и разноските
в заповедното и съдебното производства.Развива оплаквания за неправилност на
решението като постановени при съществени нарушения на процесуалните правила и
иска отмяната му и прекратяване на производството в хипотезата на чл.238,ал.2 ГПК .Претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред тази инстанция.
Ответникът по жалбата „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на
решението,като излага съображения за неговата правилност в писмен отговор.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено,че между страните е сключен писмен договор за мобилни услуги и
допълнително споразумение към него,по силата на които на М.Ч. са предоставени
мобилни услуги по конкретен тарифен план и му е предоставен мобилен апарат
,който се задължил да заплати на 23 равни месечни вноски по 7,09лв.всяка.За ползваните
услуги в периода 18.ІІІ.-17.ІV.2016 год.
е издадена фактура от 18.ІV.2016 год.за сумата 84,41 лв.,включваща и неплатени
задължения от предходни периоди,с падеж 3.V.2016 год.На 18.VІ.2016 год.дружеството
издало нова фактура за сумата 821,63 лв.,включваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора от 583,45 лв.и неплатени лизингови вноски 155,98 лв.В
негова полза е издадена заповед по чл.410 ГПК по гр.д.№ 8489/2017 год.за сумата
821,63 лв.,неплатени далекосъобщителни услуги и разноски в заповедното
производство за сумата 205 лева.Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 ГПК .В срока по чл.415,ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за
установяване на вземане от 82,20 лв.,представляващи ползвани мобилни услуги,с
който е съединен осъдителен иск за сумата 155,98лв.,неплатени лизингови вноски.
При тези фактически
обстоятелства,решението на районния съд в обжалваната част,се явява правилно,а
жалбата неоснователна.Доводът за неправилност на решението,обоснован с
неприлагане на разпоредбата на чл.238,ал.2,предл.1
ГПК,е неоснователен.Тя дава възможност на ответника да поиска прекратяване на
производството и присъждане на разноски,ако ищецът не се яви в първото по
делото заседание,не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.Твърди се,че изброените
предпоставки са били налице,което пораждало за съда задължението да прекрати
производството,а нарушението на това задължение обуславя неправилност на
решението. Данните по делото сочат,че с призовката за първото по делото
заседание районният съд е връчил на ищеца препис от отговора на исковата молба
и определението по чл.140,ал.1 ГПК с проекта за доклад по делото и го е
предупредил за последиците от неявяването
в съдебно заседание.Представител на ищеца не се е явил в съдебно
заседание,без да сочи уважителна причина за това или да поиска разглеждане на
делото в негово отсъствие.Същевременно съдът отчита,че отговорът на исковата
молба не съдържа възражения и оспорвания на иска,което е обяснимо и логично с
оглед обстоятелството,че ответникът се представлява от особен
представител,назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК.Възраженията,доколкото такива
са наведени,касаят компетентността на съда да разгледа спора,а направените искания
се отнасят до събиране на доказателства относно адресната регистрация на
ответника и евентуално на лица от кръга на неговото семейство.Към исковата
молба ищецът е представил всички доказателства за установяване на изложените в
исковата молба обстоятелства,и неговото процесуално поведение не може да се
прецени като неподдържане на иска.При това положение районният съд правилно е
счел,че производството следва да приключи с акт по същество.По тези съображения
постановеното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На особения представител на
ответника се дължи възнаграждение за явяването му пред тази инстанция в размер
на 150 лева,което ищецът в първоинстанционното производство следва да
заплати.При този изход на спора съдът възлага в тежест на жалбоподателя
разноските на ответната страна в
производството за адвокатска защита.Той следва да заплати и държавна такса за
жалбата в размер на 50 лева по сметка на РОС.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 96 от 23.І.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№
4039/2018 год.по описа на съда в частта,с която са уважени предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против М.Х.Ч. *** искове,ведно с
разноските в съдебното и заповедното производство.
ОСЪЖДА
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София,жк“Младост“
4,Бизнес парк“София“ сграда № 6 да заплати на адвокат И.Д.Д.
*** сумата 150 лева адвокатско възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА
М.Х.Ч. с ЕГН ********** да заплати
сумата 50 лева държавна такса по сметка на Русенския окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА М.Х.Ч. ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД
ЕИК ********* сумата 330 лева разноски в производството пред окръжния съд за
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
В частта,с която искът за заплащане
на сумата 583,45лв., представляваща договорна неустойка,е отхвърлен,решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: