Р
Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Силистра, 05.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен
съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав
Христов
при
секретаря Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД №
44/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
В.Н.И. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление
№ 18-1099-000948/21.12.2018г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР-С., с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 70 /
седемдесет / лева общо за извършени нарушения по чл.98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на акта и НП.
Ответникът
– ОД на МВР-гр. С, надлежно уведомен, явява се
представител- Й.Д. Д.- началник група „МПС и водачи на АНД” при ОД на МВР-С.
Моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно.
Жалбоподателят И., редовно призован, явява се
лично в съдебно заседание и с проц.представител- адв.В.П. при САК. Заявява, че въпреки,
че са на лице нарушенията по чл. 98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП, то е
изписано в обстоятелствената част на НП, че нарушението е било извършено поради
незнание. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Навежда доводи в тази насока.
По разпореждане на съдия-докладчика са призовани
актосъставителя С.Т.К. и свидетеля по акта Т.Д.Т.. Двамата се явиха в съдебно
заседание и дадоха своите показания добросъвестно, а съда ги приобщи като
доказателства по делото.
РП-С -надлежно уведемона, не се явява
представител, не депозира становище по делото.
След даване ход на делото от страна на
проц.представител на жалбоподателя И. се направи искане за допускане до разпит
в качеството на свидетел на водено от тях лице, което е било очевидец на
нарушението. Съда след като изслуша доводите на страните прецени, че разпита на
исканото лице е безпредметен, тъй като същия би могъл да потвърди единствено
извършеното нарушение, а доколкото същото не се оспорва от жалбоподателя, то за
наведените от него доводи т.е. за изключване от обстоятелствената част на
обжалваното от него НП на описаното по-горе изречение не е необходим разпит на
свидетел, тъй като същия не може да свидетелства за изготвянето на АУАН и НП.
Предвид гореизложеното съда с мотивирано протоколно определение отхвърли искането
на проц.представител на жалбоподателя И. за допускане до разпит в качеството на
свидетел на водено от тях лице като неоснователно и ирелевантно.
От страна на проц.представител на АНО бяха
представени нови писмени доказателства, а именно- 2 броя снимки от мястото на
нарушението, които съда след изслушване становището на ответната страна счете
за относими спрямо предмета на спора и ги прие като писмени доказателства по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 06.12.2018г. около 13,00 часа жалбоподателя И.
отишъл до заведението „Стиви“ в гр.С, намиращо се в близост до кръговото
кръстовище на ДАП, в посока Римската гробница, за да се види със свои приятели,
които били вече там. При пристигането си той видял, че техните коли били
паркирани отвън и спрял между тях. След като влязъл вътре в заведението,
жалбоподателя И. им казал, че са спрели колите си в нарушение, тъй като това
било автобусна спирка, но въпреки това седнал при тях и си поръчал кафе. Малко
след това в близост до техните автомобили спрял патрулен автомобил на КАТ-С. Двамата
служители на реда- св.К. ***, в района на автобусна спирка забелязали спрени
три автомобила. И тъй като не знаели на кого са автомобилите започнали да
изготвят уведомления за наказания с фиш на водачите. В това време тримата
водачи на процесните МПС-та излезли от заведението, тъй като видели, че органите
на реда са спрели до автомобилите им и поискали да ги изместят. След като
водачите отишли на место св.К. се представил на жалбоподателя И. и му поискал
документите за проверка. Първоначално жалбоподателя И. отказал да даде
документите си, като възразил, че нищо не е направил. От своя страна св.К. му
обяснил, че е нарушил закона, тъй като е спрял на автобусна спирка, където
спирането е забранено. Жалбоподателя И. го попитал къде имало забранителен знак
за това и къде пишело, че спирането на автобусна спирка било забранено.
В този момент другите двама водачи предали
документите си на органите на реда и те взели отношение спрямо тях като на
единия водач написали уведомление, тъй като установили, че е бил с изтекъл срок
на валидност на СУМПС, а на другото лице написали фиш. Виждайки това
жалбоподателя И. също предал документите си и при справка в системата на КАТ,
св.К. установил, че жалбоподателя И. имал неплатено наказание. И тъй като по
този начин неговите наказания ставали две спрямо него съставил АУАН № Д368780/
06.12.2018г., който бил връчен лично на жалбоподателя. В него жалбоподателя И.
написал възражение, че нямал получено известие за тази глоба и заради това не я
е платил. Въз основа на посочения акт, по-късно в законоустановения срок било
издадено обжалваното НП, с което на В.И. било наложено наказание глоба в размер
на 70 лева общо за извършените нарушения по чл.98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от
надлежна страна, подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, но по същество е частично основателна по следните съображения:
АУАН № Д368780/06.12.2018г. и обжалваното
НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
било квалифицирано по чл.98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП, за това, че на
06.12.2018г. в 13,21 часа в гр.С на ул.“Седми септември“, до дом № 86 като
водач на МПС- лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ и в качеството на негов
собственок е паркирал в зоната на автобусна спирка. Нарушението било извършено
поради незнание. Имал наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно плащане.
На първо място се твърди, че в
атакуваното от жалбоподателя НП е записано неправилно „Нарушението е извършено
поради незнание“. На практика жалбоподателя И. признава вината си и не отрича
авторството на нарушението, като заявява, че е знаел още със спирането си, че е
спрял автомобила си в нарушение на ЗДвП. Същия изразява единствено несъгласие с
описаното по-горе изречение в обстоятелствената част на обжалваното от него НП,
като счита, че по този начин е нарушен и принципа на нормата на чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН.
Във връзка с тези възражения настоящия
съдебен състав счита от една страна, че действително АНО неправилно е вписал в
обстоятелствената част, че нарушението било извършено от жалбоподателя поради
незнание. Същото изречение е смислово нелогично и не почива на никакви
обективни фактори. Същото е изведено като довод от страна на актосъставителя по
повод проведен разговор между него и жалбоподателя И., без да се има предвид,
че изказаното от жалбоподателя към него момент би могло да бъде и форма на
защита от негова страна по повод констатираното нарушение.
От друга страна обаче дори и самия
жалбоподател не оспорва извършването на нарушението от него. Същото е безспорно
доказано както от свидетелските показания по делото, така и от приобщените
писмени доказателства към него. От същите е видно, че жалбоподателя И. е спрял
автомобила си на автобусна спирка, която е обозначена с пътен знак Д 27.
Отделно от това както е видно от снимковия материал в този район е налице и
обозначението с пътен знак В 24 забраняващ спирането на МПС-та в зоната на
действие на знака. По този начин настоящия съдебен състав счита, че нарушението
извършено от жалбоподателя И., касателно нормата на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП е
установено по надлежния ред и доказано по безспорен и категоричен начин. Неоснователно
е в тази насока възражението, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
тъй като се доказа по безспорен и категоричен начин, че нарушението е извършено
от страна на жалбоподателя виновно.
Относно следващото възражение на
проц.представител на жалбоподателя И., че неговия клиент не е знаел, че е имал
неплатено задължение, поради което и не го е заплатил, настоящия съдебен състав
счита за неоснователно. Отрицанието на факта, че спрямо жалбоподателя И. е
имало влязло в законна сила наказание, наложено с фиш за неправилно паркиране
отново, което не е било заплатено от него не е доказано по никакъв начин от
самия жалбоподател и неговия проц.представител. Относно наведените в тази
насока доводи, че жалбоподателя не е бил получил уведомление за тази глоба, то
и видно от изявлението на проц.представител на АНО, а съобразно общоизвестната
и приета практика при подобен вид нарушение на предното стъкло на автомобила,
под едната чистачка се поставя уведомлението за налагане на глобата с фиш,
който следва да бъде заплатен в описания в него срок. С това действие се счита,
че водачът е уведомен за наложената му глоба. А ако и да е бил несъгласен с
това наказание е следвало жалбоподателя И. да го обжалва пред АНО, който след
като се запознае с неговите възражения за прецени дали да му състави АУАН или
да откаже съставянето на такъв. За такива действия на жалбоподателя на съда не
е известно да са били извършени, поради което и следва да се счита, че
наказанието му, което е било наложено с фиш е влязло в сила и не е било
заплатено от него към момента на извършването на нарушението. Действително в
материалите по делото е приложено копие то квитанция от която е видно, че
веднага след извършването на нарушението е отишъл и е заплатил глобата си, но
това извършено пост фактум действие от страна на жалбоподателя не го оневинява
в извършването на нарушението по чл.190 а.3 от ЗДвП.
Относно вметнатото възражение, че може да
се счита, че извършеното от страна на жалбоподателя И. било маловажно,
настоящия съдебен състав счита за неоснователно.Действително съобразно нормата
на т.32 от ДР на ЗДвП е видно, че „"Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни
отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при
друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно
произшествие“. Но доводът на проц.представител на жалбоподателя, че подобно
нарушение не води до настъпване на ПТП е неправилен и неоснователен, тъй като
чрез спирането си на автобусна спирка се затруднява спирането на автобусите на
предназначените за тях места, което от своя страна е предпоставка за възникване
на ПТП. От друга страна и след като автобусната спирка е заета от неправилно
спрели МПС-та и автобусът няма как да спре на нея, за да слязат безпрепятствено
пътниците от него, то се налага и извода, че пътниците слизащите или качващи от
автобуса са изложени на по-висок риск от ПТП с тяхно участие, тъй като стъпват
директно върху пътното платно и по този начин стават предпоставка за възникване
на ПТП с други участници в движението по пътищата. Следва да се вземе и предвид
личността на жалбоподателя, като видно от приложената към делото справка за
нарушенията му, същия може да се счете, че е недисциплиран водач и има наложени
множество наказания за различни нарушения по ЗДвП. Отделно от това извършеното
нарушение не се отличава по никакъв начин от обичайните такива нарушения, за да
се тълкува като маловажно, поради което настоящия съдебен състав отхвърля този
довод на проц.представител на жалбоподателя като неоснователен.
По т. 1 от обжалваното НП,
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя И. е била
ангажирана в хипотезата чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП – "Наказва се с глоба 50 лв. водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище" за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП – "Освен в
посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на спирките на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници".
По т. 2 от обжалваното НП,
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя И. е била
ангажирана в хипотезата на чл.
185 от ЗДвП – " За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв." като в НП е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 190
ал.3 от ЗДвП – " Наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение
на съда при обжалване".
В хода на съдебното производство се
събраха достатъчно доказателства гласни и писмени, които установяват по категоричен
и безспорен начин, че именно жалбоподателя
И. е извършил нарушенията за които е бил наказан. Съдът приема, че в АУАН-а и
НП правилно и точно са описани извършените нарушения, с изключение на това, че
следва да се премахне изречението „Нарушението е извършено поради незнание“,
написани са както датата, мястото и часа на извършване на нарушенията,
обстоятелствата при които са били извършени, като са посочени и
доказателствата, които ги потвърждават. Ето защо съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за нарушения на чл. 42 и 57 от ЗАНН. Фактическите констатации
по акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на
нарушенията. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за
установено, че жалбоподателя виновно е нарушил нормата на чл. 98 ал. 2 т.3 и
чл.190 ал.3 от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 183 ал. 4 т. 8 и чл.185 от ЗДвП не са с предвиден
минимум и максимум, което означава, че законодателят не е дал възможност на административно-наказващия
орган за преценка при определяне размера на глобата. Този размер е конкретно фиксиран. Следователно, при
установяване на всички елементи от
хипотезата на правната норма, административно наказващия орган правилно е
наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран размер.
Съдът намира, че извършването на горните
нарушения е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен
начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място
горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на
АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации
в АУАН не се опровергават, а напротив - подкрепят се и от събраните гласни
доказателства- показанията като свидетели на служителите на ПП при ОД на МВР- С.
С.К. и Т.Т., чиито показаният съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и кореспондиращи изцяло с приложените по
делото писмени доказателства.
В преценката си дали да издаде НП,
административнонаказващия орган се основава на фактическите констатации по акта
за установяване на административното нарушение, които в производството по чл.
189 ал. 2 от ЗДвП в рамките по налагане на административното наказание се
считат за верни до доказване на
противното. От друга страна, по силата на НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила и затова съдът разпореди събирането на
гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които са допустими от закона доказателствени
средства относно извършването на нарушението и обстоятелството при които е
извършено
По време на производството по
установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира
да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна
на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат
задължителните за същите реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които
да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи
въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка.
НП е издадено в съответствие с
материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава
на адм. нарушение по чл.98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП. НП е
издадено в срока по чл.34 от ЗАНН от компетентно лице.
По отношение на отнетите 6 броя контролни
точки съдът не би следвало да се произнася, дори и да счете, че обжалваното НП
следва да се отмени, тъй като не е в неговите правомощия да възстановява или
отнема контролни точки, съобразно Наредба № Iз-2539 на МВР. Отнемането на контролни точки на водачите на
МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции.
Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила
наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено
административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към
настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен
контрол върху тази дейност.
Относно
депозираното искане за заплащане на разноските, направени от жалбоподателя по
делото, съда счита за неоснователно, тъй като правилата на ЗАНН препращат към
правилата на НПК, касаещи разноските, но дори и НПК не урежда въпроса с
категоричност. Предвид общите правила на НПК настоящия съдебен състав счита, че
разноските, направени от жалбоподателя за адвокатска защита въз основа на
договорно основание си остават за негова сметка. Същото е видно от тълк.решение
№ 2/ 03.06.2009г. на ВАС от което е видно, че „Първоинстанционното производство
пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за
административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се
административнонаказателни дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В
производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1
от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в
бюджета на съда.”
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Силистренския районен съд,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ обстоятелствената
част
на Наказателно постановление № 18-1099-000948/ 21.12.2018г.
на началник сектор ПП при ОД на МВР-С., издадено въз основа на АУАН № Д368780/
06.12.2018г. като ОТМЕНЯ изцяло изречението „Нарушението
е извършено поради незнание“ като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
в останалата част Наказателно
постановление № 18-1099-000948/21.12.2018г. на началника на сектор ПП при ОД на
МВР-С, издадено въз основа на АУАН № Д368780/ 06.12.2018г. с което основание
чл.183 ал.4 т.8 и чл.185 от ЗДвП на В.Н.И. ***, ЕГН ********** са били наложени
административни наказания- глоба в размер на 70 /седемдесет/ лева общо за
извършени от него нарушения по чл.98 ал.2 т.3 и чл.190 ал.3 от ЗДвП като доказано, правилно, обосновано и
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Силистренски
Административен съд, считано от датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /