№
…………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на втори март 2023г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия
Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от с-я
Желязкова КАНД № 150/2023г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 208 от АПК, вр.
чл.63в от ЗАНН.
Образувано по постъпила касационна жалба от „Е.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.**, представлявано от управителя К.С.Ц., против Решение № 1675/09.12.2022 г., по АНД № 20223110201735 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Варна, с което е измено Наказателно постановление /НП/ № ВН-01-ДНСК-40/28.03.2022г. издадено от заместник-началника на ДНСК, като наложеното на дружеството на
основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв. за нарушение по чл.237, ал.1,
т.6 вр. чл.142 ал.5 от ЗУТ, е намалено на 5 000 лв.
В
жалбата се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че същото не почива
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, като съдът без
конкретни мотиви е игнорирал изцяло приетата по делото СТЕ. Сочи се липса на
мотиви и по отношение на приложеното по делото писмо от РЗИ-Варна до РИОСВ,
установяващо липса на нарушение по чл.142 ал.5 т.7 от ЗУТ, тъй като обективира
становище на РЗИ, че реализираното инвестиционно предложение няма да окаже
негативно въздействие на човешкото здраве. Твърди се, че заключението на вещото
лице, обуславя извод, че и останалите вменени с оспореното НП нарушения не са
налице. Оспорват се и изводите на съда за правилно определена от
административнонаказващия орган /АНО/ дата на извършване на нарушенията.
В жалбата и в писмени бележки, горните възражения са подробно развити, като
по същество се моли отмяна на въззивното решение и на НП.
В съдебно заседание и по съществото на спора жалбата се поддържа от
пълномощник – адв.К.. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – ДНСК, гр.София, чрез процесуален
представител – гл.експ.-юрист К., в писмено възражение и в съдебно заседание,
оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че правилно въззивният
съд е отчел отсъствие на допуснати при изготвяне на НП съществени процесуални
нарушения, в т.ч. и по отношение датата на извършване на нарушението
24.09.2021г., на която именно изготвеният от жалбоподателя доклад е представен
пред одобряващия орган. Поддържа, че спорът е решен при отчитане на всички
относими доказателства, които правилно са ценени от ВРС. По подробно изложени
съображения, счита, че приетата по делото СТЕ, съдържа само формално
заключение, поради което и правилно същото не е било кредитирано от съда. На
изложените основания моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Административен съд – Варна, VІІ-ми касационен състав, намира, че
касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, е основателна, поради следните
съображения:
ВРС е сезиран с редовна жалба от „Е.“ ЕООД, срещу НП
№ В-01-ДНСК-40/28.03.2022г.
издадено от заместник-началника
на ДНСК, с което на дружеството за нарушение по чл.237, ал.1, т.6 вр. чл.142 ал.5 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв.
Сезираният със спора съд е установил от фактическа страна, че при извършена от служители на РДНСК – Варна проверка по реда на чл.156, ал.1
от ЗУТ на законосъобразността на Разрешение за строеж № 144/04.10.2021г.,
издадено от главния архитект на община Варна, е установено, че „Е.“ ЕООД в
качеството си на консултант, по смисъла начл.166, ал.1, т.1, предл. първо от ЗУТ, въз основа на договор с възложителя, извършило оценка за съответствие на
инвестиционен проект /ОСИП/ на строеж: „Сграда за обслужващи дейности с
трафопост и подземно застрояване“, находящ се в УПИ 1-1424 „за обслужващи
дейности“ /ПИ с ид. **/, кв.31 по плана на 8-ми м.р., ул.“Стефан Стамболов“ № 16,
гр. Варна/, е изготвило ОСИП в противоречие с изискванията на чл.142, ал.5,
т.1, т.3 и т.7 от ЗУТ, поради следното:
1.Не е съобразено несъответствието
на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП - ПРЗ и РУП за имота, тъй като
в противоречие със същите:
а/проектираната сграда превишава задължителната кота
корниз, определена с РУП, с 034 см.;
б/в противоречие с действащия ПУП-ПРЗ, проектът предвижда подземно
застрояване - 4 подземни етажа, което излиза извън застроената площ на
основното застрояване в имота;
2.Не са съобразени изискванията на
нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите:
а/по чл.169, ал.1, тъй като въпреки изрично посочената като забележка в
част „Конструктивна“ необходимост, в случая не е изготвен допълнителен проект
за водопонижение/водочерпене, с цел гарантиране на устойчивостта на земната основа при
изкопните работи;
б/по чл.34 и чл.35 от Закона за
здравето и чл.19, ал.1 от Наредба № 36/21.07.2009г. за условията и реда за
упражняване на държавен здравен контрол, тъй като проектираното се явява „обект
от обществено значение“, за което се изисква здравно заключение за оценка на
инвестиционен проект, каквото в случая отсъства.
3.В Доклада горните обстоятелства
не са коментирани. В същия са изброени наличните документи, посочени са
техническо-икономическите показатели на имота и строежа и въз основа на това, в т. 1 и от раздела е дадено заключение, че проекта е
в съответствие е предвижданията на подробния устройствен план. В т.III, т.1 от
същия раздел, формално е изброено с кои нормативни документи са съобразени
предвидените строително монтажни работи по част „Конструктивна“. В т.VII от
раздела, е записано, че „за вида строеж, предмет на оценката, няма специфични
изисквания“.
Въз основа на горните констатации, на дружеството е съставена АУАН за това,
че е извършил оценка за съответствие на всички части на инвестиционните проекти
със съществените изисквания към строежите на строеж, без да оцени
съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП и ПРЗ в
нарушение на изискванията на чл.142 ал.5 т.1, т.3 и т.7 от ЗУТ.
Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и дадената правна
квалификация, административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред
районния съд наказателно постановление, с което наложил на същото имуществена
санкция в размер на 20 000 лв.
Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на
съдебното производство показания на свид.К. – актосъставител. Посочил е, че не
кредитира заключението на вещото лице, по приетата СТЕ, тъй като е противоречиво
и непълно, и по никакъв начин не спомага за разкриване в пълнота на
фактическата обстановка.
В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от
компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е посочил, че установената по делото фактическа обстановка, отнесена
към приложимата нормативна уредба, безспорно установява, че деянието, за което
е санкционирано дружеството, осъществено от същото чрез бездействие, съставлява
нарушение на чл.142 ал.5 от ЗУТ, доколкото Е.“ ЕООД, в качеството си на
консултант по чл.166, ал.1 от ЗУТ е изготвило ОСИП в противоречие с
изискванията т.1, 3 и 7 на цитираната разпоредба, тъй като без да провери
всички факти и обстоятелства, който са посочени в проекта, включително и
относно налице ли е действащ ПУП, кога и с кои административен акт е одобрен,
влязъл ли е в сила и налице ли е съответствие между предвижданията на ПУП и
проекта, е дал оценка за съответствие на инвестиционния проект, в която по
отношение на предвижданията на ПУП неправилно /съобразно доказателствата по
делото и приложимата нормативна уредба/ е прието, че е налице съответствие.
По възраженията на жалбоподателя, за допуснати в хода на АНП съществени
процесуални нарушения, въззивният съд е изложил в мотивите, че:
-мястото на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирано;
-правилно е посочена и дата на извършване на нарушението - 24.09.2021г. –
датата, на която е подадено заявлението за одобряване на проекта, ведно с
изготвения от жалбоподателя доклад, пред компетентния орган – Община Варна.
Изложени са мотиви, че конкретното
нарушение не може да се приеме за маловажно, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както
и че санкционната разпоредба е правилно определена.
За да измени размера на санкцията, съдът е приел, че по делото не са налице
данни за отегчаващи отговорността обстоятелства, в т.ч. и за предходни
нарушения от този вид, както и че наказание към минималния, предвиден в закона
размер, напълно би способствал за постигане целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
След като се запозна със становищата на страните, както и с доказателствата
по делото, настоящият касационен състав намира атакуваното решение на ВРС за
валидно и допустимо, но незаконосъобразно, като постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Аргументите за този извод на настоящата инстанция са
следните:
Въззивният съд не е обсъдил изобщо заключението на вещото лице по допусната
и приета СТЕ. В решението само формално е посочено, че същото не се кредитира,
тъй като е противоречиво и непълно. Липсват каквито и да са съображения за тези
изводи, което предвид обемния характер на експертизата и обстоятелството, че
със същото е дадено заключение по спорни за делото факти, изискващи специални
познания, не може да доведе до яснота относно възприятията на съда, респ.
лишава и касационната инстанция от възможността да извърши надлежен контрол
относно правилността на извода за доказаност на вменените нарушения.
В противоречие с материалния закон са и изводите на въззивния съд по
отношение датата на извършване на нарушението. Според разпоредбата на чл. 237,
ал.1, т.6 от ЗУТ изпълнителното деяние се изразява в „извършването на
оценка“ за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията
на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на
оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието
му изискванията към строежите. С изходирането му от консултанта, проектът се
предоставя в употреба за нуждите на възложителя за иницииране на производство
по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл консултантът няма отношение
към момента и намерението на възложителя да го ползва. В тази връзка моментът
на входиране на доклада в общината стои извън волята и контрола на сочения за нарушител,
за да бъде възприеман като за дата на извършване на нарушението.
С изготвянето на оценката действието е довършено. То не е довършено в последствие
с представянето й пред компетентните органи, тъй като действията по
представянето не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.237,
ал.1, т.6 от ЗУТ, а и това са действия, които както беше посочено и по-горе, не
се извършват от санкционираното дружество, а от възложителя, носещ това
задължение. Действително, след представяне на оценката и в производството по
проверка законосъобразността на издаденото разрешение за строеж пред особената
юрисдикция, става възможно да се установи дали при изготвянето й са допуснати
нарушения, но това обстоятелство е от значение за момента на откриване на
нарушението, във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН, а не довършва
нарушението, тъй като оценката е вече изготвена. Обратното разбиране би довело
до ситуация, в която нарушението започва да се извърша от едни субект –
дружеството - консултант, а се довършва от друг субект – възложителя, който го
представя.
Точно в този смисъл, във връзка със
спор за подсъдност при изготвяне на оценката в едно населено място и предаване
на проекта със заверката, пред съответния компетентен орган, в друго населено
място, ВКС е постановил и Определение № 60071/16.06.2021 г. по дело №
471/2021г.
В конкретния случай, между страните не е спорно и се установява от
събраните по делото доказателства, че оценката е направена през м.05.2020г.
Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има
съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и
предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в
процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или
неяснотата при определянето му действително резултира в ограничаване на правото
на защита на санкционираното лице.
Непосочването или неправилното посочване на датата на нарушението, предвид
формалния характер на АНП, винаги съставлява съществено процесуално нарушение,
респ. нарушение на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност на НП. Ето
защо, въпреки констатираното отсъствие на мотиви по спорни за делото въпроси,
се явява безпредметно връщането на делото на друг състав на ВРС.
Предвид гореизложеното, съдът намира касационната жалба за основателна.
Въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени НП.
При
този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател „Е.“ ЕООД за две съдебни инстанции. Съобразно представените от страна
списъци по чл.80 от ГПК, същите се претендират общо в размер на 3 750 лв.,
от които 350 лв. депозит за вещо лице, 1200 лв. адвокатско възнаграждение пред
въззивната и съответно 2 200 лв. пред касационната инстанция, с представени
по делото договори за правна защита и съдействие, с отбелязване за заплащане на
посочените суми в брой. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на дружеството-жалбоподател съдебно деловодни разноски в посочения
размер.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд - Варна, VII тричленен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1675/09.12.2022г.
по АНД № 20223110201735
по описа за 2022г. на Районен съд - Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ВН-01-ДНСК-40/28.03.2022г. издадено от заместник-началника
на ДНСК,
с което на „Е.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от
управителя К.С.Ц., за нарушие по чл.237, ал.1, т.6 вр. чл.142 ал.5 от ЗУТ, е е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол
- София да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от
управителя К.С.Ц., съдебно-деловодни
разноски за две инстанции общо в размер на сумата
от 3 750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.