№ 1639
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202559 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „ВИР 222“ЕООД, с управител и
представляващ Д.Д.Х. , депозирана чрез адв. Д. К. против НП № 03-010532/31.10.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл.
415 , ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В подадената до съда жалба се твърди, че обжалваното НП не е надлежно
връчено на представляващо дружеството лице. Иска се НП да бъде отменено като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Адресира се до съда
искане за присъждане на деловодни разноски в полза на въззивника.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Ошавкова, която
в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че в хода на
съдебното производство безспорно се доказва извършване на нарушението описано в
обжалваното НП. Излага твърдение, че поради невъзможност да се осъществи връзка с
представляващия дружеството, при връчването на НП е приложена нормата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
1
АНО.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
В периода от 14.08.2018 г. до 10.09.2018 г. инспектори при ДИТ – Варна –
свид. М. К. и свид. К. Д. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателството в обект – ресторант „Копитото“, находящ се в гр. Варна, кк „Св.св.
Константин и Елена“, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, жк Владислав
Варненчик бл. 25, ап.19 В хода на проверката въз основа на представената разчетно-
платежна ведомост за мес. март 2018 г. било установено, че дружеството-жалбоподател
в качеството на работодател, не е изплатило в уговорения срок договореното трудово
възнаграждение за извършена работа за мес. март на лицето Д.П.В. с ЕГН: **********
на длъжност „снабдител доставчик“ в ресторант „Копитото“, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 128 т.2, вр. с чл. 270 ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. В протокол
№ ПР 1828358/10.09.2018 г. е описано посоченото нарушение, като в пункт 10/ от
същия е дадено задължително указание в срок до 25.09.2018 г. да бъде изплатено
цитираното възнаграждение. Препис от протокола е връчен на 10.09.2018 г. на
надлежен представител – Ж.Д., видно от пълномощно № 5842/01.08.2017 г., на
нотариус с № 116.
На 28. 09.2018 г. е извършена последваща проверка на дружеството, в хода на
която от представената разчетно-платежна ведомост за мес. март 2018 г. е установено,
че не е изпълнено предписание № 10/, обективирано в протокол № ПР
1828358/10.09.2018 г.
При така установените факти, на „Вир 222“ЕООД е съставен АУАН № 03-
010532/12.10.2018 г. за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, връчен на
упълномощеното лице Ж.Д.. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на
основание чл. 415 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали
по АНП, както и от гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
2
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане. Видно от отбелязването в издаденото НП,
същото е връчено неприсъствено на основание чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Приложението на
цитираната норма изисква нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес, а
новият му адрес да е неизвестен. Следва административно-наказващият орган да е
положил достатъчно усилия по издирване на нарушител. В случая съдът намира, че не
са били налице предпоставките на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, поради което обжалваното НП
не следва се счита за редовно връчено на основание на посочената разпоредба и
приема, че същото не е влязло в сила. Това е така, доколкото видно от справка в
Търговския регистър, адресът на управление на дружеството към момента на
предприемане на действия по връчването на НП, е бил различен от адреса на който е
депозирано препоръчаното писмо с обратна разписка, съдържащо препис от
обжалваното НП, което е върнато с отбелязване , че пратката не е потърсена. Друг е
въпросът, че в електронната система на Търговския регистър, при извършване на
справка за актуалното състояние на посоченото юридическо лице се установява
наличен адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, който фигурира като такъв в
системата още от 2017 г. Няма данни по делото обаче, да е правен опит за връчване на
НП на един от двата актуални адреса, в т.ч. и за връчването му чрез упълномощения
представител, който е получил препис от АУАН, телефонен номер за връзка с която е
посочен в протокола за проверка № ПР 1828358/10.09.2018 г.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът установи следното:
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-010532/31.10.2018 г. е издадено от
компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, съгласно
чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, както и видно от копие на Заповед № 3-0780/03.08.2010 г. на
Изпълнителния директор на „ГИТ“ .
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на
3
конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.
Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-
наказателното производство. Съгласно трайната съдебна практика нередовността при
връчването на НП не опорочава производството , а единствено възпрепятства
влизането в сила на НПV
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че дружеството-
жалбоподател не е изпълнил принудителна административна мярка /задължително
предписание/, визирано в пункт № 10 на протокол № ПР 1828358/10.09.2018 г., а
именно да бъде изплатено дължимото възнаграждението на служителя Д.П.В. за мес.
март 2018.
В хода на съдебното производство въззивника не оспорва качеството си на
работодател и не ангажира доказателства оборващи фактите, установени въз основа на
писмените и гласни доказателства, събрани чрез приложената административно-
наказателна преписка и чрез показанията на разпитания инспектор при ДИТ-Варна.
При така установената фактическа обстановка, правилно АНО е ангажирал
отговорността на дружеството на основание чл. 415 ал.1 от КТ, доколкото посочената
разпоредба предвижда нарушението в хипотезата си.
Безспорно нарушението се явява извършено на датата, следваща срока за
изпълнение, доколкото именно от същата бездействието се явява противоправно, като
противоречащо на нормата на чл. 415 ал.1 от КТ.
Касае за неизпълнение на предписание, което не е обжалвано в предвидения в
закона срок, същото е влязло в сила и подлежи на изпълнение, с оглед на което извън
компетентността на настоящия състав е произнасянето по въпроса за съответствието на
същото със закона. Неизпълненото предписание предписание се обхваща от общата
компетентност на контролните органи при ДИТ-Варна , визирана в нормата чл. 404
ал.1 т.1 от КТ, според същите могат да дават задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните
лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
Съдът намира, че случая нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, както с оглед значимостта на обществените отношения, които са засегнати с
осъщественото деяние, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, така и с оглед периода, в който дължимите възнаграждения не са били
изплатени. С оглед на изложеното обществената опасност на реализираното
бездействие не може да бъде характеризирана като явно незначителна или липсваща
4
такава по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, вр. с чл. 28 от ЗАНН.
При индивидуализацията на наказанието, съдът намери, че АНО неоснователно е
завишил същото над минималния размер, като взе предвид, че не се установяват
отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обсотятелства, като такива не
са посочени и в обжалваното НП.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на адвокатско възнаграждение, съотв. искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско такова, съдът установи от правна страна
следното:
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за разноски на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. С оглед
конкретната фактическа и правна сложност и доколкото процесуалният представител
на въззивника е взел участие в проведеното по делото съдебно заседание, съдът
намира, че следва да се присъди на същия юрисконсултско възнаграждение в размер
от 100 /сто / лева. Посочената сума като дължима, съдът съобрази при преценка на
пропорционалния размер, който следва да бъде присъден съобразно степента на
уважаване на жалбата, поради което намери, че следва да присъди в полза на
въззиваемата страна заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
/петдесет/ лева.
Като взе предвид, че в хода на съдебното производство въззивникът не е
ангажирал доказателства, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение и
неговия размер, съотв. основанието и размера на други деловодни разноски, намери че
следва да остави без уважение искането на процесуалния му представител в този
смисъл.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-010532/31.10.2018 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 415 , ал.1 от КТ,
на „ВИР 222“ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като намалява размера на санкцията
до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева
ОСЪЖДА „ВИР 222“ЕООД, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Главна инспекция
по труда – София сумата от 50 /петдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане в полза на
същия на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6