Решение по дело №730/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 93
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20215640200730
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. гр. Хасково , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20215640200730 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от И.З. И. в качеството му на прокурист на „Биодом-Европа"
АД - Хасково, срещу Наказателно постановление №569893 – F599345 от 06.04.2021г.
издадено от заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл.74, ал.1 от ЗСч. Административна санкция –глоба в размер на
200.00 лева за нарушение на състава на чл.16, ал.1,т.4 вр.чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. В
подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се че АНО не е обсъдил наличието на
предпоставките за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Твърди се жалбоподателят е
прокурист и е прекратил дъговорът си с дружеството но нямало решение на съвета на
директорите, тъй като акционерите били чужди граждани и не се свиквали общи събрания и
не се вземали никакви решения след 2018г, когато служителите и работниците в
дружеството били освободени. Жалбоподателят нямал никаква връзка с акционерите.
Твърди се още, че ГФО не бил приеман от Общо събрание на акционерите и той е нямало
какво да представи за вписване. Моли съда да постанови решение, с което да отвени НП или
1
да приложи чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
жалбоподателят редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, като иска от съда да
отмени атакуваното НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез упълномощения по
делото представител – юрисконсулт К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да
бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по
съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и писмено
становище, моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 14.12.2020 г. с писмо вх. № 12-00-353/14.12.2020 г.до ЦУ на НАП, Агенцията по
вписванията уведомява НАП, за търговци които не са подали в срок ГФО за 2019г. При
извършената служебна проверка от св.К. П. Ив. се констатира, че ИЛ. З. В. с ЕГН
**********, в качеството си на представляващ на „БИОДОМ-ЕВРОПА" АД, ЕИК по
БУЛСТАТ ********* - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е било длъжно не е публикувало годишния си финансов
отчет /ГФО/ за 2019г., като не го е заявило за вписване и предоставило за обявяване в
Търговския регистър при Агенция по вписвания в законоустановения срок до 30.09.2020г.
(съгласно & 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците). Установено е и че
„БИОДОМ-ЕВРОПА" АД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* е извършвало дейност през
отчетния период 2019г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив - офис Хасково
Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0238002/30.06.2020г. и от
приложения към нея годишен отчет за дейността. От последните доказателства е видно, че
дружеството има нетни приходи от 8 500 лева през периода. Към датата на съставяне на
АУАН ГФО на дружеството за 2019г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване
в Търговския регистър към Агенция по вписвания. Нарушението е извършено на
01.10.2020г. в гр. Хасково. Нарушението е констатирано на 14.12.2020г. - датата, на която
НАП е уведомена от Агенция по вписвания, във връзка с Писмо с вх. № 12-00-
353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП.
За това нарушение на дружеството на 10.03.2021г. е съставен АУАН в отсъствие на
представляващия дружеството, предявен е на същия, подписан е от него и му е връчен
екземпляр от акта. В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл.16, ал.1,т.4,
вр.чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в АУАН не е направено възражение от нарушителя. Такова е
подадено след това но същото не е подписано. Нарушението е за първи път.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната в
процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението.
2
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите К. П. Ив., Г. П. З. и С.М. Р. относно обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в хода на
административнонаказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни
при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.16, ал.1т.4 от ЗСч. - Чл. 16. (1) Ръководителят на предприятието: т.4.
отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на
годишните доклади, изисквани по този закон.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. към датата на нарушението - Чл. 38.
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) (1) Предприятията публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава
седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния
орган, както следва: т. 1. (*) всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година;
(*)Съгласно § 33 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020
г.): "През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се
удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава
до 30 юни 2020 г."
По силата на чл.74, ал.1 от ЗСч.– Чл. 74. (1) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Който е
задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5
на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за
които е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба е обявено от закона
за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето му, които съобразно актуалното виждане в съдебната
практика да се квалифицират като съществени. На следващо място, следва да се отбележи,
че в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в
сроковете по ЗАНН, визирани в чл. 34 от ЗАНН. В процесуалните срокове е съставено и
атакуваното НП. В АУАН и НП подробно е описано нарушението и обстоятелствата при
които е било извършено, както и датата и мястото на извършването му. Според настоящият
състав на съда НП е издаден от компетентен орган видно от приетата по делото Заповед
ЗМФ -644/28.08.2020г., където заместник директорите на териториалните поделения на
НАП, са упълномощени да издават НП по чл.74 от ЗСч.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по
3
обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, действително, се установяват. Безспорно е, че
жалбоподателят като е бил длъжен в качеството си на представляващ на „БИОДОМ-
ЕВРОПА" АД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* не е публикувал годишния финансов отчет
/ГФО/ на дружеството за 2019г., като не го е заявил за вписване и представило за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок в случая до
30.09.2020г., в нъстоящият случай този срок изтича на 01.10.2020г. По делото безспорно се
доказа че „БИОДОМ-ЕВРОПА" АД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* е извършвало дейност
през отчетния период 2019г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2600И0238002/30.06.2020г. и от приложения към нея
годишен отчет за дейността. От последните доказателства е видно, че дружеството има
нетни приходи от 8 500 лева през периода. В случая управителя на дружеството
жалбоподател не оспорва констатациите в АУАН и НП, а именно, че е следвало да подаде
ГФО за 2019г. в определените законови срокове и не е сторил това. След като това не е
сторено съвсем правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на осн.чл.74,
ал.1 от ЗСч. Ирелевантно в случая е, в какви отношения се намират акционерите на
дружеството, свикват ли се Общи събрания, и каква е причината за това, и функционира ли
съвета на директорите или не. Следвало е жалбоподателят да използва всички възможни
законови средства, за да може да се състави и представи за вписване ГФО в законовите за
това срокове. В случая правилно нарушението е било квалифицирано като такова по чл.16,
ал.1, т.4, вр.чл.38, ал.1,т.1 от ЗСч. Правилно е определен и размера на административната
санкция, а именно глоба в минималният размер предвиден в сънкционната разпоредба, а
именно 200.00 лева. Тоест размера на наказанието е определен по най ниска ставка визирана
в чл.74, ал.1 от ЗСч. Поради това глобата е определена правилно, като АНО е взел
предвид, че нарушението е за първи път Тоест според съда НП следва да се потвърди като
законосъобразно.
В случая не са на лице предпоставките на чл.28 от ЗАН. В чл.93, т.9 от НК, приложим
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е дадено определение на
понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато, с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай глобата е
наложена в минимално предвиденият в закона размер, поради което съдът счита, че са
отчетени всички смекчаващи вината обстоятелства и нарушението е определено като такова
с ниска степен на обществена опасност съобразно нарушенията от този вид, но по никакъв
начин не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че степента на
обществената опасност на деянието е с по-ниска в сравнение с обичайните нарушения от
този вид. В горният смисъл е и константната практика на ХАС /решение №87/06.04.2010г.
по КАНД №71/2010г. по описа на ХАС и решение № 18/24.01.2011г. по КАНД №340/2010г
по описа на ХАС/.
При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за
присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява основателна. Съгласно
новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането в сила. Така допълненият текст
на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване - 29.11.2019г., към момента е в сила,
4
поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лева.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №569893–F599345 от 06.04.2021г.
издадено от заместник директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА И.З. И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на НАП ТД Пловдив
ЕИК 1310631880039 сумата от 120 лв. направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Секретар: М.П.
Вярно с оригинала!
5