№ 1066
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20233110200532 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. К. К. против НП № 03 –013844/30.06.21г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1
вр.чл. 61 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от КТ, на М. К. К. наложено
наказание глоба в размер на 1500 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
Административнонаказателната преписка е постъпила в РС – Варна
с разписка за връчване, в която номерът на НП е поправен с химикал.
Поправена е последната му цифра и след поправката номерът се чете като НП
№ 03 –013844. В жалбата се твърди, че на посочената в разписката дата на
въззивника са били връчени две наказателни постановления, и двете с № „03
–013843“. За сравнение в съдебно заседание той представя в оригинал и двете
НП, които са му били връчени. АНО представя оригиналът на разписката с
поправената цифра, но не и оригиналът на разписката за връчване на НП № 03
–013843. Видно от заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза, материалният носител на разписката от 29.07.21г. за връчване на
НП № 03 –013843, в последствие поправен на номер „03 –013844“ и
материалният носител на НП № 03 –013843, представен от въззивника / л.49
от делото/, преди откъсването им са представлявали едно цяло. От
последното се налага извода, че на 29.07.29г. на въззивника са били връчени
два броя от едно и също НП с № 03 –013843 и не са налице доказателства за
връчването на НП № 03 –013844. Този извод се подкрепя и от факта, че в
1
разписката е посочено, че НП е издадено на 17.06.21г., докато НП 03 –013844
е издадено на 30.06.21г. По тези съображения, съдът прие, че въззивната
жалба не е просрочена и я прие за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП. В хода
съдебното производство са изложени допълнителни писмени бележки.
Оспорва се фактическата обстановка и изводите за наличие на трудови
правоотношения.Твърди се , че въззивникът и собственикът на апартамента
или приятелски отношения и К. извършвал безвъзмездна услуга. Доведените
от него хора също извършвали услуга и имали единствено задача да изнесат
свалената мазилка. Информацията в съставените от тях декларации била
изопачена под въздействието на проверяващите. Били допуснати съществени
процесуални нарушения, като неправомерно влизане в чуждото жилище. Не
били взети предвид дадените по случая обяснения. Не била изяснена
фактическата обстановка. При издаване на НП АНО не се съобразил с чл. 27
от ЗАНН. Приложеният протокол от 25.06.21г. касаел друго лице и бил по
друга преписка, а по тази преписка такъв не бил съставян и не следвало да
бъде кредитиран. Прави се искане за присъждане на разноски в тяхна полза.
В съдебно заседание, въззивната страна се представлява от адв. И.,
която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на НП. Излага
аргументи аналогични на изложените по- горе.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к О., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Невръчването на НП било от значение единствено за преценка допустимостта
на жалбата. Следвало да се кредитира декларацията на работника, тъй като не
се събрали доказателства, че е написана под чуждо влияние. Били доказани
фактите и нарушението, описано в НП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.06.21г. служители на Дирекция „Инспекция по труда" , между
които св.Н., по повод получен сигнал извършили проверка в частен имот –
апартамент в гр. Варна, ул. „Кн. Батенберг“17. Едно лице изнасяло навън
стара дограма и се представило пред св. Н. като приятел на собственика на
апартамента- П. С. и се свързало с него. В апартамента установили две лица,
сред които св. С.. На място в апартамента отишли и собственика П. С. и
въззивника М. К.. Последният потвърдил, че двете лица, изнасящи мазилка са
наети от него, че работят с негови инструменти и че накрая той ще им плати.
Двете лица имали задача да изкъртят мазилката и да я извозят. Те попълнили
декларации. В декларацията си св. С. посочил, че е извикан от М., че работи с
негов инструмент – къртач, че получава възнаграждение в размер на 50 лв. на
ден, че последно е получил 50 лв. възнаграждение ден преди проверката -
06.06.21г., както и че е започнал да работи от 06.06.21г.- също ден преди
проверката. Посочил работно време от 08-17.00ч. , че има един ден седмична
почивка и един час дневна почивка.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателства :
2
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства -материалите по АНП - АУАН, протокол за извършена
проверка, заповед за компетентност, декларация и др.
Показанията на св. Н. и на св. Ж. са подробни, конкретни и логични
и съдът ги кредитира изцяло.
Същите характеристика имат и показанията на св. С., поради което
също следва да се кредитират изцяло.
Съдът споделя не споделя становището на защитата, че не следва да
кредитира декларацията, но намира, че преценката й като доказателство
следва да се извърши в съвкупност с останалите доказателства, вкл. и в
съвкупност с показанията на св.С.. Видно е и от поведението му в съдебно
заседание и от допусканите граматически грешки, че лицето няма
необходимата правна грамотност да отличи гражданско от трудово
правоотношение и да има правилна преценка за понятията, използвани в
декларацията.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В АУАН и НП не са описани нито всички съставомерни признаци на
нарушението, нито всички факти, относими към тях.
Като изпълнително деяние описано, че работодателят „допуснал до
работа… С.… да престира труд в полза на М. К.“. Изобщо не се описва какво
е правил С. към момента на проверката и дали на практика е предоставял
работна сила по смисъла на чл. 1 ал. 2 от КТ. Не се описва по какъв начин
този труд е свързан с личността на въззивника К. и в този смисъл липсват
факти, от които да се направи извод, че той е работодател. Не се описват
факти, от които да стане ясно какво е изпълнителното деяние, като в НП се
сочи, че деянието се изразява в това, че работодателят „ допуснал до работа“,
но не се описват фактите, въз основа на които е направен този извод. Тези
факти са пряко относими към изводите за съставомерност на нарушението,
поради което и неописването им ограничава правото на защита и е
съществено процесуално нарушение. Описано е, че е имало договорено
работно време, но не се сочи нищо за почивки, нищо за отпуски и за
повторяемост на задължението за труд, не се описва нищо за наличие на
субординация и подчиненост. Не става ясно от фактическото описание на
нарушението нито дали са били налице елементите на трудово
правоотношение, нито между кои лица. Не са посочени факти, от които да се
направи извод, че М.К. е работодател и най-вече не става ясно от
фактическото описание дали между него и Д.С. е имало постигнати договорки
относно елементите на трудовото правоотношение.
Защитата се гради именно срещу фактите и липсата на факти, пряко
относими към съставомерните признаци е съществено процесуално
3
нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Поради това и същото е
достатъчно за да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Независимо от липсата на фактическо описание, предвид събраните в
хода на съдебното производство доказателства, може да се направи изводът,
че материалният закон е приложен неправилно.
Съдът приема за недоказано от обективна страна това, че между С. и М.
К. е имало трудово правоотношение. Видно от показанията на св. Н., Ж. и С.,
както и от приложената декларация, С. е бил нает за конкретна работа.
Същият е имал задача единствено да изнесе мазилката, за която конкретна
работа е било договорено и възнаграждението му. Предвидената в КТ
възможност за сключване на трудов договор за един ден, или за конкретна
работа е само правна възможност, но не и задължение за работодателя. Тези
норми в КТ не дерогират свободата на страните да сключват помежду си
други договори по ЗЗД, включително такива, които не изискват писмена
форма.
К. е наказан за нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, а именно затова, че
трудовият договор не е бил в писмена форма. За да е налице между страните
прикрито трудово правоотношение, следва да има съгласие по всички негови
параметри. Доказателствата по делото не позволяват да се направи единствен,
категоричен и безспорен извод, че между страните е било постигнато
съгласие относно всички параметри на трудово правоотношение и такива
факти не са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Видно е от доказателствата, че страните не са договаряли
трудово правоотношение, поради което и няма как М. К. да бъде наказан, че
договорът му с работника не е в писмена форма. Още на място св.С. в
декларацията си е използвал израза „извика ме М.“. Този израз изобщо не
сочи на постигнати договорки по клаузите на трудово правоотношение.
Липсата на такива се потвърждава и от показанията на този свидетел, дадени
пряко и непосредствено пред съда, като Д. С. заявява: “Друга работа в това
жилище нямах, освен да изхвърлям мазилката. С М. живеем в един квартал.
Той един път ме извика да изчистим неговата маза там. Познаваме се от
квартала с М. и сега ме извика да му помогна тука…“ Както е по-горе
изложено, предвиденото в КТ сключване на трудови договори за конкретна
работа е възможност, но не и задължение и по никакъв начин не изключва
правото страните да се възползват от принципа на свобода на договаряне,
стига да не прикриват трудово правоотношение.
Изцяло в този смисъл са и аргументите на Административен съд –
Варна по тяхно канд № 26/22 год. с предмет НП № 013843/30.06.21г.,
издадено срещу М. К. за другото наето лице. Настоящият състав напълно
споделя изложеното в това решение становище, че „няма събрани
доказателства дейността по изнасяне на стара мазилка от ремонтиран
апартамент да е обичайно повтарящо се явление в отношенията между М. К.
и Д. М. и поради тази причина тяхната правна връзка няма белезите на
трудово правоотношение, а на облигационно такова. Изнасянето на изкъртена
мазилка и дограма е еднократно изпълнение за определен период от време на
4
конкретно възложената задача от К. на С., като няма регулярност и
продължителност на тази деятелност. Тази дейност не е трудова, защото не се
изпълнява трайно и постоянно.“
Неправилно е приложен материалният закон и нарушението не е
описано от фактическа страна, поради което НП следва да бъде отменено. С
оглед на това, следва да бъде оставено без уважение искането на ю.к. О. за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
013844/30.06.21г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл. 61 ал.1 от КТ, на осн. чл.414 ал.3 от
КТ, на М. К. К. наложено наказание глоба в размер на 1500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5