Определение по дело №338/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 септември 2021 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20207090700338
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 880       

Габрово, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :    СВЕТЛОЗАР  РАЧЕВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:    ГАЛИН  КОСЕВ

                                                                                              ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.д. № 338 от 2020 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството пред АСГ – тричленен състав, се е развило по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2324 от 21.12.2020 г., подадена от Е.Г.М. с ЕГН: **********, изтърпяващ наказание в затвора в гр. Ловеч, против Решение № 176 от 13.11.2020 г. по адм. д. № 152 от 2020 г. на Административен съд Габрово /АСГ/ - едночленен състав, с искане за неговата отмяна и уважаване на подадената от касатора Искова молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - София. С Решение № 56 от 13.05.2020 г. по к. адм. д. № 338 от 2020 г. първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила. Крайният резултат е цялостно отхвърляне на исковата молба.

По делото на 10.08.2021 г. е постъпила молба от Национално бюро за правна помощ, към което е приложено Решение на председателя на същото, въз основа на което е изплатено адвокатско възнаграждение по НЗПП на назначен служебен защитник – адвокат, за предоставената от него правна помощ. На основание чл. 189 от НПК и чл. 78, ал. 7 от ГПК, във вр. с чл. 27а от ЗПП се моли  за присъждане на така направените разноски в полза на НБПП. Молбата е насочена към адм. д. № 152 от 2020 г., което обаче е вече приключило и първоинстанционният съд вече се е произнасял по такова искане. Вероятно е допусната техническа грешка и в случая става въпрос за искане и присъждане на разноски по к.адм.д. № 338 от 2020 г., т.к. и в приложеното Решение № ГБ-117-12015 от 30.06.2021 г. е посочено, че правната помощ се предоставя по КАД № 338 от 2020 г. на АСГ. Съгласно това решение НБПП разпорежда заплащане на правната помощ на адв. К.И.Б. за предоставена от нея правна помощ в размер на 200.00 лв.

По КАД № 338 от 2020 г. по описа на АСГ действително е назначен защитник на основание и по реда на ЗПП и ищецът е представляван от адв. К.Б..

За да се произнесе по така направеното искане, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК, приложима във вр. с чл.144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая претенцията на лицето, поискало и получило правна помощ, е изцяло отхвърлена и искът му не е уважен дори частично. Според нормата на чл. 27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Исковата претенция на М. е с основание ЗИНЗС с ответник – ГД“ИН“ – София, като за тази категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Според чл. 94 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 2 и чл. 22 от ЗПП правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита от държавата. Заплащане възнаграждение на определения по реда на този специален закон процесуален представител е предвидено в нормата на чл. 97, ал. 1 от ГПК, но обстоятелствата, предвидени в хипотезата й, не са налице в настоящия случай. Предвиждането за безплатност на правната помощ означава, че лицата, на които е оказана тя, не дължат възстановяване на изплатените във връзка с предоставянето й суми, съгл. вече цитираните нормативни разпоредби. По тази причина законът изрично е предвидил, че тя се поема от държавата и по този начин се реализира конституционно гарантираното право на гражданите на защита в процеса. По отношение настоящото дело не са предвидени изключения от този принцип.

Нормата на чл. 189 от НПК, цитирана в писмото на НБПП, не намира субсидиарно приложение в съдебно-административното производство. Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ, е уважена, доколкото случаят касае изплатеното на адв. Б. възнаграждение в касационното производство, в което касационната жалба на М. не е уважена. Не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. второ, тъй като макар касационната жалба на М., не е уважена дори частично. В този смисъл, напр.    Определение № 14305 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8388/2018 г., III о.

По изложените съображения, подадената молба за присъждане на разноски в полза на НБПП в размер на определеното и изплатено възнаграждение на адвокат Б., осъществила правна помощ за процесуално представителство на Е.М. по адм. дело № 338 по описа на АСГ за 2020 г. е неоснователна. В тази връзка следва да се отчете и липсата на доказателства за действителното изплащане на възнаграждението на адвоката. В случая обаче от решаващо значение е предметът на правния спор и липсата на законова норма, която да предвижда задължение за възстановяване на сумата, която е изплатена за адвокатско възнаграждение при предоставяне на правна помощ по такива правни спорове, каквото е изискването по чл. 27а ЗПП.

При съобразяване на така приетото молбата, с която е сезиран настоящия състав на АСГ от НБПП, чрез неговия председател, за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ на касатора по к.адм. д. № 338 по описа на АСГ за 2020 г. в размер на 200, 00 лв., следва да се остави без уважение.

 

Предвид гореизложените съображения и на така посоченитеправни основания, Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Националното бюро за правна помощ, чрез председателя на същото – Наталия Илиева, с негов изх. № ГБ-117-12015/2021 от 30.06.2021 г., вх. № на АСГ - № СДА-01-1465 от 10.08.2021 г., за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат К.И.Б., предоставила правна помощ на Е.Г.М. по к.адм. д. № 338 по описа на същия съд за 2020 г., в размер на 200, 00 (двеста) лв., като неоснователно.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от съдебния акт следва да се връчи на НБПП в едно със съобщението.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                       

 

                                                                                                             2.