РЕШЕНИЕ
№ 12790
гр. С., 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110152068 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от Р. И. Б., ЕГН: *****, адрес: гр. С.,
ж.к. „О.“, ул. „Ц. Ч. № 12, срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в множество притеснения, причинени в резултат на следните
действия на служителите на ответника през периода 2015-2016 г. за заплащане на
сумата от 2 015,69 лв. - изпращане на писмени съобщения и покани до ищеца,
позвънявания на съседа на ищцата – В. З. и на приятел на ищеца – Р. И., както и
подаване на невярна информация за кредитна задлъжнялост на ищеца до
Централния кредитен регистър към БНБ през периода 13.06.2019-28.02.2022 г.
въпреки влязлото в сила Решение от 13.06.2019 г. по в.гр.д. № 2733/2018 г. на
СГС, III-В въззивен състав, с което е отменено Решение от 12.12.2017 г. по гр.д.
№ 67206/2016 г. на СРС, 34-ти състав и вместо него е постановено друго, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 2 015,69 лв., представляваща сума, платена на ответника при начална
липса на основание, което довело до невъзможност ищецът да тегли нови кредити
за периода 28.02.2022-28.08.2027 г., ведно със законната лихва върху сумата от 6
000 лв. от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 934,31 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.02.2020-
27.09.2022 г. върху сумата от 3 500 лв., за чието заплащане на ответника е
връчена ищцова покана за доброволно изпълнение на 03.02.2020 г.
1
Ищецът твърди, че с окончателно решение от 13.06.2019 г. по в.гр.д. №
2733/2018г. на СГС, III-В въззивен състав е отменено решение от 12.12.2017 г. по гр.д.
№ 67206/2016 г. на СРС, 34-ти състав и вместо него е постановено друго, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 2 015,69 лв., представляваща сума, платена на ответника при начална липса
на основание. Преди постановяване на същото решение в хода на
първоинстанционното производство или именно през периода 2015-2016 г. ответникът
чрез свои служители се обаждал на ищцата, както и на горепосочените две лица, за да
изиска плащане на горната сума, в резултат на което ищцата изживяла притеснения,
които изпитала и за периода след постановяване на горното решение на 13.06.2019 г.,
когато било окончателно установено, че не дължи на ответника горната сума, до
28.02.2022 г., през който период ответникът подавал информация за ищеца, че е
кредитно задлъжнял пред Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ, в резултат на
което за ищеца не било възможно да тегли нови кредити за периода от пет години след
28.02.2022г., след която дата ответникът преустановил подаването на невярна
информация за кредитната задлъжнялост на ищеца към ЦКР на БНБ. Относно иска за
мораторна лихва твърди, че на ответника е връчена изпратена от него покана за
доброволно изпълнение на сумата от 3 500 лв. на 03.02.2020 г., който бил
първоначално претендираният извънсъдебно от ищеца размер на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на горното твърдяно като противоправно поведение
на ответника във връзка с липсата на кредитна задлъжнялост на ищеца. В същата
покана на ответника бил даден 7-дневен срок за заплащане на сумата от 3 500 лв., след
изтичането на който ищецът претендира, че ответникът е изпаднала в забава за нейното
заплащане до датата на подаване на исковата молба на 27.09.2022 г., към който момент
размерът на същата претенция вече възлизал на сумата от 6 000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
На първо място, от материалите в приложеното към настоящото дело гр.д. №
67206/2016 г. на СРС, I ГО, 34-ти състав, се установява, че делото е било образувано по
искова молба, подадена от Р. И. Б. срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, с
която е бил предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2015,69 лв., получена от ответника без основание, както и
че въведеното от ответника основание за получаване на сумата е сключен между ищеца
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски заем CASH-*****
от 03.12.2013 г., вземането по който било прехвърлено от последния на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с договор за цесия от 21.07.2014 г., а след това с договор за цесия от
28.07.2014 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“
ООД (чийто правоприемник е ответното дружество). С постановеното по делото
решение № 292063 от 12.12.2017 г. съдът е отхвърлил предявения иск.
От материалите в приложеното към настоящото дело в.гр.д. № 2733/2018 г. на
СГС,ГО, III-в състав се установява, че решение № 292063 от 12.12.2017 г. по гр.д. №
67206/2016 г. на СРС, I ГО, 34-ти състав, е било обжалвано от Р. И. Б., като с решение
№ 4295/13.06.2019 г. по в.гр.д. № 2733/2018 г. на СГС,ГО, III-в състав, въззивният съд
отменил решението на първоинстанционния съд, като вместо това постановил друго, с
което осъдил ответното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати
на ищеца Р. Б. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2015,69 лв.,
представляваща сума, платена на ответника при начална липса на основание.
2
Решението на въззивния съд е влязло в сила на 13.06.2019 г.
От приложената по делото справка за кредитна задлъжнялост на ищеца с №
БНБ-81869/28.07.2022 г., издадена от БНБ, се установява, че в периода от 31.07.2017 г.
до 28.02.2022 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подавало информация до
Централния кредитен регистър към БНБ за наличие на просрочени задължения на
ищеца по кредит с идентификатор *****.
От показанията на свидетеля Р. И., приятел на ищеца, чиито показания съдът
прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че в края на лятото на 2016 г.
свидетелят получил обаждане от служител на фирма за събиране на вземания, който му
казал, че търси ищеца във връзка с някакви задължения, които трябвало да си оправи.
На въпроса на свидетелят откъде имат неговия телефонен номер му било отговорено,
че същият е бил посочен като телефон за контакт, след което му било затворено.
Свидетелят сочи, че ищецът отишъл до дома му и поискал пари назаем, като му
обяснил историята с тази фирма. Свидетелят лично възприел състоянието на ищеца.
Последният се притеснил, прилошало му и свидетелят лично го закарал до УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“. Сочи, че на ищецът никак не се е чувствал добре и едвам го свалил до
автомобила.
От показанията на свидетеля Л. С. се установява, че свидетелят многократно е
получавал телефонни обаждания от служители на ответното дружество, които са
издирвали ищеца и са му казвали да предаде на ищеца, че дължи пари. През лятото на
2016 г. са му казали, че ако ищцецът не върне парите, трябва да ги върне синът му.
Споделя, че са се притеснили. Попитал ги откъде му имат номера, но така и не му било
отговорено. Свидетелства, че веднага се обадил на ищеца, който много се притеснил.
Няколко дни след като разговаряли по телефона свидетелят и ищецът се видели лично,
като последният бил в шок, не знаел за какво става въпрос. След случилото се ищецът
започнал да вдига кръвно, бил тревожен, не можел да спи, имал паник атаки. Това
продължило няколко месеца след като са се видели. Свидетелства, че с ищеца са
близки и се чуват всеки ден. Виждали се и на живо, като според свидетеля стресовото
състояние на ищеца продължило още няколко месеца след това. Сочи, че не е разбрал
дали ищецът дължи пари.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с право основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна
функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия – настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на
натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните:
противоправно поведение (действие или бездействие) на служители на ответника;
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа вреди на ищеца;
причинно – следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица
и настъпването на вредите. Установяването на посочените обстоятелства е в тежест на
ищеца, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест. Вината на
3
конкретните лица, на които е възложена работата, се предполага на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията в е тежест на ответника.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга.
Настоящият съдебен състав намира, че преди всичко следва да се установи дали
в случая е налице противоправно поведение на служител(и) на ответника, тъй като
само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното
лице, респ. и за причинната връзка. По принцип, за да е налице противоправно
поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото
извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за
противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът с влязло в сила на 13.06.2019 г., е бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 2015,69 лв., получена от ответника без основание, доколкото не било установено
ищецът да е бил уведомен, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
срещу него по договор за потребителски заем № CASH-***** от 03.12.2013 г., е било
прехвърлено на ответника чрез два последователни договора за цесия от 21.07.2014 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, респ. от
28.07.2014 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД.
Установи се, че в периода след влизане в сила на цитираното съдебно решение
до 28.02.2022 г. ответното дружество действително е подавало информация до
Централния кредитен регистър при БНБ за наличие на просрочени задължения на
ищеца, но подадената от последния информация касае кредит с идентификатор *****,
т.е. по договор, различен от договор за потребителски заем № CASH-*****, за който се
отнася решението по в.гр.д. № 2733/2018 г. на СГС, ГО, III-в състав.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установява по безспорен начин
твърдението на ищеца, че въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение,с което
било окончателно установено, че не дължи на ответника горната сума, ответникът
продължил да подава информация за ищеца, че е кредитно задлъжнял пред Централния
кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира,
че не се установи конкретно противоправно поведение на служители на ответното
дружество.
Отделно от това, дори да се приеме, че служители на ответното дружество са
подавали невярна информация до Централния кредитен регистър за кредитната
задлъжнялост на ищеца (като това не се установи по делото), от събраните по делото
доказателства не се установява от това да са настъпили конкретни вреди за ищеца. От
ангажираните по делото доказателства не се установява настъпването на каквито и да
неимуществени вреди за ищеца, причинени именно от подаването на невярна
информация в ЦКР от страна на служители на ответното дружество. Отделно от това,
по делото липсват данни ищецът да е кандидатствал за отпускането на кредит, като
това да му е било отказано именно поради лошата кредитна история на ищеца, в
частност информацията за просочени задължения към ответното дружество.
Що се отнася до твърдението, че в резултат на действия на служителите на
ответника през периода 2015-2016 г. за заплащане на сумата от 2 015,69 лв.,
изразяващи се в изпращане на писмени съобщения и покани до ищеца, позвънявания на
4
съседа на ищеца – В. З. и на приятел на ищеца – Р. И., му били причинени
неимуществени вреди, съдът намира същото за недоказано.
Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи по
безспорен начин, че именно служители на ответното дружество са звъняли на приятеля
на ищеца - Р. И., който разпитан в съдебно заседание в качеството му на свидетел
заяви, че са го търсили от фирма за събиране на вземания, без да назовава за коя фирма
точно става дума. От показанията на свидетеля Л. С. се установи, че е получавала
обаждания от служители на ответното дружество, но не става ясно дали
претендираните от ищеца вземания касаят именно цедираните на ответника по договор
за потребителски заем № CASH-*****. На следващо място, същият свидетел сочи, че
служители на ответното дружество са го търсили „многократно“ и са издирвали ищеца
във връзка с негови задължения към ответника. Съгласно българския тълковен речник
думата „многократно“ има значение на нещо, което става много пъти. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства не се установи колко пъти служители на
ответното дружество са търсили свидетеля Стоянова и какъв смисъл последната влага в
думата „многократно“, която в известна степен зависи от субективната преценка на
конкретния човек. За настоящия съдебен състав, за да е налице многократност на
обажданията същите следва да са били поне три. Освен точния брой на
позвъняванията, по делото не се установи през какъв интервал от време и с каква
продължителност са били същите, по кое време на денонощието и т.н. Не се установи
дали свидетелят е предавал на ищеца при всяко обаждане от служители на ответното
дружество. По делото липсват доказателства и в подкрепа на твърденията на свид. И.,
че след като ищцата разбрала от него, че я търсели от фирма за събиране на вземания, й
прилошало и свид. И. я закарал д УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, след като по делото не е
представена каквато и да е медицинска документация за извършен преглед на ищцата,
предписана медикаментозна терапия, което в още по-голяма степен стабилизира извод
за недоказаност на твърдени от ищцата неимуществени вреди, имайки предвид, че
според показанията на свид. И. в този момент на ищцата й било толкова лошо, че
едвам я свалил от колата, в който случай житейски логично е ищцата, с оглед на
твърдяното от същия свидетел влошено нейно здравословно състояние да прибегне до
услугите на здравни специалисти. Ищцата не е проявила процесуална активност, като
нито е представила по делото медицинска документация в гореизложения смисъл,
нито е поискала събиране на доказателства от горното лечебно заведение. Не са
подкрепени с други доказателства по делото твърденията на другия свидетел Стоянова,
че ищцата преживяла паник атаки, чиито показания в пълна степен дискретидират
ищцовата версия, тъй като ако действително ищцата е имала влошен сън, била е
тревожна, вдигала е кръвно и е имала паник атака, както сочи свид. И., тоест
описаното състояние е било високо рисково за здравословното състояние на ищцата, то
същата е следвало да се консултира със съответен специалист, за да се опита да
преодолее това състояние, а прибягването до услугите на нейната приятелка – свид. И.,
която й била препоръчала хомеопатия за лечение. С оглед изложеното не може да бъде
направен извод за наличие на поведение на служители на ответното дружество, което
да накърнява добрите търговски практики, респ. противоправност на същото.
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и
съответно тъждествена на нея по обем и съдържание. Ето защо, доколкото по делото
не се установи наличие на противоправно поведение на служители на ответното
дружество, отговорността по чл. 49 ЗЗД на ответното дружество не следва да бъде
5
ангажирана.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищцата е да
установи наличието на главно вземане, настъпване на изискуемостта му, периода на
забавата и размера на обезщетението за забава.
В конкретния случай по делото не се установи съществуването на главно
вземане, поради което и искът по чл. 86 ЗЗД се явява неоснователен и следва бъде
отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Б., ЕГН: *****, адрес: гр. С., ж.к. „О.“, ул. „Ц.
Ч. № 12, срещу „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, обективно
кумулативно съединени искове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в множество притеснения, причинени в резултат на следните
действия на служителите на ответника през периода 2015-2016 г. за заплащане на
сумата от 2 015,69 лв. - изпращане на писмени съобщения и покани до ищеца,
позвънявания на съседа на ищцата – В. З. и на приятел на ищеца – Р. И., както и
подаване на невярна информация за кредитна задлъжнялост на ищеца до
Централния кредитен регистър към БНБ през периода 13.06.2019-28.02.2022 г.
въпреки влязлото в сила Решение от 13.06.2019 г. по в.гр.д. № 2733/2018 г. на
СГС, III-В въззивен състав, с което е отменено Решение от 12.12.2017 г. по гр.д.
№ 67206/2016 г. на СРС, 34-ти състав и вместо него е постановено друго, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
сумата от 2 015,69 лв., представляваща сума, платена на ответника при начална
липса на основание, което довело до невъзможност ищецът да тегли нови кредити
за периода 28.02.2022-28.08.2027 г., ведно със законната лихва върху сумата от 6
000 лв. от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 934,31 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.02.2020-
27.09.2022 г. върху сумата от 3 500 лв., за чието заплащане на ответника е
връчена ищцова покана за доброволно изпълнение на 03.02.2020 г., като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7