Определение по дело №557/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2773
Дата: 11 юли 2013 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20131200500557
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

10.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.29

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димо Колев

дело

номер

20114100600492

по описа за

2011

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 378 ал. 5 във вр. глава ХХІ НПК.

С решение № 964 от 25.07.2011г., постановена по АНД № 1867/2010г., Великотърновският районен съд е признал К. Н. К., за виновен в това, че на 11.03.2010г.. в град В. Т., в офиса на фирма „Б.” ООД, находящ се на ул. „Ц. Ц.” № 39, преправил съдържанието на частен документ – разходно касов ордер от 11.03.2010г. за сумата от 1070 лв., с получател М. А. и го употребил пред С. К. К., за да докаже че има извършено плащане на сумата от 1070 лв. – престъпление по чл. 309 ал. 1 пр. 2 НК като на основание чл. 78 а ал. 5 вр. ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. На основание чл. 189 ал. 3 НПК К. е осъден да заплати направените по делото разноски.

Срещу решението е подадена е въззивна жалба от защитника на К., в която се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяването му и за неговата необоснованост. Наложеното наказание било явно несправедливо. Събраните доказателства не подкрепяли обвинителната теза, доколкото съдът се е позовал на вътрешно и помежду си противоречиви показания на свидетелите - А. и К. Прави се искане за отмяна на обжалвано решение, поради липсата на престъпление.

В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура оспорва подадената въззивна жалбакато счита, че с оглед наличните предпоставки на разпоредбата на чл. 78 а НК, същата правилно е приложена и е трансформирана отговорността от наказателна в административнонаказателна. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Взема становище, че деянието не е доказано и не може да бъде доказано, защото не е извършено. Извежда това си становище от негативното отношение, което имат към обвиняемия двете свидетелки А. и К., на чиито показания се крепяла обвинителната теза. Освен това техните показания си противоречали помежду си за редица относими факти. Допълва, че експертното заключение сочело, че няма никакви данни за дописване или каквото и да е манипулиране в процесния документ. В тази връзка от показанията на свид. К. било видно, че обвиняемият е платил голяма сума пари, тъй като е броил банкноти. Отправя се искане до ВТОС да оправдае К..

Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява в съдебно заседание.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на съдебното решение, които да водят до отмяната му и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият К. Н. К. е пълнолетен български гражданин /роден на . г. /, със с. о., ж., управител на търговско дружество. Не е осъждан за престъпления, нито от общ, нито от частен характер като по отношение на него са събрани добри характеристични данни.

Обвиняемият е един от управителите на „Б. ООД, което търговско дружество е собственик на б. в гр. В. Т. В нея, от септември 2008г. до ноември 2009г., е работела свид. М. А. Н., която поради нередовното получаване на трудовото си възнаграждение напуснала фирмата, в края на посочения период. Н. имала вземане към фирмата, както за трудово възнаграждение, така и за неизползван платен годишен отпуск за 2009г. До февруари 2010г. й било изплатено само част от дължимото като дружеството останало задължено към нея за сумата от 1070 лв. На 16.02.2010г. Н. подала жалба до инспекцията по труда гр. В. Т. срещу бившия си работодател за забавените плащания. Образуваната административна преписка била прекратена с нарочен акт от 10.03.2010г., въз основа на молба от свидетелката от 25.02.2010г., поради постигната договорка с обв. К. за изплащане на останалата й сума. На 11.03.2010г. Н. се свързала по телефона с К. като поискала среща с него, за да си получи дължимите суми. Обвиняемият обещал да й даде някакви пари като се уговорили да се видят след обяда в района на старата болница в гр. В. Т. Към този момент Н. имала да взема от "Б." ООД сумата от 1070 лв., за която сума К. бил уведомен от свид. К., по това време касиер - счетоводител в „Б.” ООД. След разговара си с Н., обвиняемият разпоредил на К. да попълни разходен касов ордер /РКО/за сумата от 50 лв, на името на Н. Малко след това К. казал на К. да унищожи изготвения вече ордер и да му даде празна бланка за РКО и химикал като обяснил, че е решил да даде на Н. друга сума – 70 лв. Обвиняемият отишъл на уговореното място с автомобила си марка „БМВ” като в него бил и свид. К. Н. и К. разговаряли пред автомобила като последният й заявил, че може да й даде само 70 лв. От тях дал 50 лв., а другите 20 лв. ги удържал за предоставен на свидетелката перилен препарат от Австрия. За сумата от 70 лв. обвиняемият написал РКО, на предния капак на автомобила, в който посочил името на свидетелката, „РЗ за месец 09”, сумата от 70 лв. като изписал същата и с думи, но по вдясно на бланката. Н. подписала така попълнения РКО, за което свидетелства и К., след което се разделили. На същият ден преди 17.00 часа К. се върнал в офиса на фирмата, където била свид. К. Последната видяла процесния РКО във вида подписан от Н. Пред нея К. добавил цифровото означение на месеците октомври и ноември т.е. числата „10” и „11” и дописал думата обезщетение. След това в графата за сумата изписал числото „10” пред числото „70” и така се получило „1070”, а в графата „словом” на празното място пред думите „седемдесет лева” дописал „хиляда и”. Кръстева се поинтересувала дали реално е заплатена тази сума на Н. К. се изсмял и направил коментар в смисъл, че не е давал такава сума пари на Н. Обвиняемият накарал К. да впише РКО в касовата книга на дружеството за сумата от 1070лв. Впоследствие, на 30.03.2010г., К. представил пред инспекцията по труда копие от инкриминиранта РКО за сумата от 1070 лв.

От заключението на съдено-графическата експертиза е видно, че подписа за получил сумата в РКО от 11.03.2010г. е положен от М.Н. Ръкописният текст е изписан от К. и той се е подписал за ръководител. Вещото лице не може да установи дали ръкописният текст е изписан по едно и също време като не са открити дописвания в него. Такова заключение дава и съдебно техническата експертиза като вещото лице допълва, че това не изключва възможността отделни реквизити от ордера да са дописани, чрез използването на едно и също пишещо средство, тъй като няма различие в химикалната паста.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показанията на свидетелите М. Н., С. К., К. К. /частично/, РКО от 11.03.2010г. в оригинал, справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, характеристична справка, писмените материали от Областната инспекция по труда В. Т., включително и въведените в процеса заключения по СГЕ и СТЕ.

Първоинстанционният съд е направил подробен доказателствен анализ, с оглед наличните по делото противоречиви помежду си гласни доказателства относно извършването на деянието и неговия автор. Настоящият състав счита, че на основание чл. 305 ал. 3 НПК, също следва да развие подробни съображения, защо дава вяра на едни доказателства, а други отхвърля, доколкото във въззивната жалба отново се излагат оплаквания в тази насока.

Първостепенният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите М. Н. и С. К. като достоверни, тъй като в тях са изложени в пълна логическа и хронологична последователност основните факти интересуващи процеса на доказването, а именно извършване на престъплението и участието на обвиняемия в него. Показанията на двете правилно не са изключени априори от съда като пристрастни и необективни, поради наличието на принципна заинтересованост у тези свидетели от изхода на делото. В своите показания Недялкова правдиво и обективно излага възприетите от нея факти, свързани с неизплащане на трудовото й възнаграждение, подаването на жалба до инспекцията по труда по повод на това, оттеглянето на тази жалба, поради постигната договорка с К. за изплащане на дължимите й суми. Последователно и логично са описани и събитията по уговаряне и провеждане на срещата между нея и обвиняемия, начина на попълване на инкриминирания РКО и неговото съдържание, както и размера на сумата, който й е даден тогава от К.. Тези показания на Недялкова са в съзвучие и се допълват с дадените такива от другата свидетелка К. От тях по категоричен начин се установяват действията на К., както преди да отиде на срещата с Н. /унищожаването на РКО попълнен за сумата от 50 лв. и снабдяването на К. от К., с празна бланка от РКО и химикал/, така и поведението му след като се е върнал от тази среща. Последното се изразява в дописване на съдържанието на процесния частен документ със цифрови и словесни знаци по такъв начин, че му е предаден вид, че се отнася за сумата от 1070 лв., която представлява работната заплата на Н. за месеците септември, октомври и ноември 2009г., както и обезщетението й при напускане. Вписването на така преправения РКО в надлежната касова книга и представяне на копие от него пред инспекцията по труда се установява не само от показанията на К., но и от писмените доказателства по делото /листи 9 и 15 от ДП/. Анализирани и интерпретирани в своята взаимовръзка показанията на тези свидетели създават у съда нужната увереност и убедителност, че обвиняемият К., след като е попълнил РКО от 11.03.2010г. за сумата от 70 лв. относима само за месец септември 2009г. впоследствие в офиса си в гр. В. Т., ул. „Ц. Ц.” № 39 е преправил неговото съдържание като е допълнил, че сумата е 1070 лв. и се отнася за работна заплата за месеците октомври и ноември 2010г., и за обезщетение.

Съдът не кредитира частично показанията на свидетелят К.К. относно броя и стойността на купюрите предадени от К. на Н., тъй като същите са в противоречие с показанията на последната приетите за безспорни. Показанията на К. в тази насока са и вътрешно неубедителни и нелогични. На няколко места в показанията си К. посочва различен брой на банкнотите като не е сигурен и в стойността им, дали са били по 50 лв. или по 100 лв. Същият се е намирал на предната седалка на автомобила, пред капака на който е станало предаването на парите т.е. на достатъчно близко разстояние, за да види, както броя на банкнотите, така и тяхната стойност. Нещо повече купюрите от 50 лв. и 100 лв. имат характерно цветово изображение, а събитията са се развили в светлата част на денонощието, което ги прави ясно отличими. Поради тези причини показанията на Колев, в тази си част, не могат да бъдат достоверен източник на доказателства и не следва да се вземат предвид от съда.

Въззивният състав, също като районния съд, не кредитира и дадените от К. обяснения, отчитайки специфичния им характер и доказателствената природа, освен на важен източник на доказателства, но и на средство на защита. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка и да се обсъждат, не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. Заедно с това обясненията на обвиняемия следва да се преценяват и с оглед собствената им убедителност и вътрешна последователност, поради обстоятелството, че обвиняемият е най-заинтересован от благоприятния изход на делото, както и че същият не е обвързан от неблагоприятни за него последици, с оглед обясненията, които дава, в това си качеството. Твърденията му, че е дал цялата сума от 1070 лв. на Н., че тя се е подписала на РКО, в който е посочена тази сума се опровергават от показанията, както на самата Н. така и от тези на К., които съдът е кредитирал като достоверни. Ето защо съдът приема обясненията му, в тази му част като негова защитна версия.

В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за изграждане на вътрешното убеждение на съда върху противоречиви показания са неоснователни. Районният съд е извършил нужния доказателствен анализ, от който по категоричен начин се установява приетата фактология. Такъв анализ извърши и настоящият въззивен състав, който счита, че в показанията на двете свидетелки не са налични противоречия, които да обосноват изключването им от доказателствената съвкупност по делото. В тези показания не се констатира никакво противоречие относно обстоятелството кога е извършено процесното деяние, а ясно се установява, че това е станало в следобедните часове на 11.03.2010г. Не е налице фрапантно противоречие и относно размера на дължимата сума на Н. В показанията си тя сочи размера от 1400 лв. като първоначален при напускането й, който следва да бъде намален с направените между временно плащания, сочейки че две от тях са на стойност общо 250 лв. В показанията на К. се сочи, че към датата на деянието „Б.” ООД дължи на Н. сумата от 1070 лв. т.е. показанията им не са противоречиви, а взаимнодопълващи се и уточняващи.

Защитникът на обвиняемият превратно интерпретира заключението на съдебно – графическата експертиза. В него е посочено, че ръкописният текст в частният документ е изпълнен от К. като не може да се установи дали е написан по едно и също време. Последното следва и от заключението на съдебно – техническата експертиза, от която е видно, че не може да се установи дали първоначално документа е изписан в сегашния си вид или е имал друго съдържание, а впоследствие е дописан. Вещото лице не изключва възможността отделни реквизити на ордера да са дописани чрез използването на същото пишещо средство. Това, че не са открити дописвания, както сочи първото вещо лице, тълкувано във взаимовръзката между двете заключение следва да се разбира в смисъл, че не са налице добавяния на думи и цифри с друг почерк и с друга химикална паста, доколкото категорично се установява, че целия текст в процесния РКО е изписан от обвиняемия със една и съща химикална паста.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Обвиняемият К. Н. К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309 ал. 1 пр. 2 НК.

От обективна страна обвиняемият на 11.03.2010г.. в град В.Т., в офиса на фирма „Б.” ООД, находящ се на ул. „Ц. Ц.” № 39, преправил съдържанието на частен документ – разходно касов ордер от 11.03.2010г. за сумата от 1070 лв., с получател М.А. и го употребил пред С. К.К., за да докаже че има извършено плащане на сумата от 1070 лв.

Обект на престъплението са обществените отношения свързани с реда и правната сигурност в документооборота. Негов предмет е документ материализиращ конкретни и изрични писмени изявления на свид. Н., които имат пряко правно значение. Субект на престъплението е наказателноотговорно лице – обв. К., който е пълнолетен български гражданин. Последният с поведението си е осъществил и двата последователни и функционално свързани акта попадащи в обхвата на изпълнителното деяние на това престъпление. Първоначално е преправил съдържанието на вече съществуващия частен документ – РКО от 11.03.2010г., както е допълнил съдържанието му цифром и словом по описания по - горе начин, без да е имал съгласие на издателя му – свид. Н. След това е употребил така подправения частен документ като го е представил пред друго лице – свид. К., което е достатъчно за довършването на това престъпление, тъй като не е нужно това лице, на което се дава документа, да бъде заблудено.

От субективна страна е налице, както прекия умисъл при извършване на престъплението, така и специалната цел у дееца – да докаже прекратяването на конкретно правно задължение.

При осъществяването на документната подправка по чл. 309 ал. 1 НК в съзнанието на К. са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието и последиците от неговото извършване, като същевременно деецът е предвиждал настъпването на тези последици от своето деяние и пряко е целял това. К. е съзнавал, че като добавя нови думи и цифри към вече съществуващ документ преправя неговото съдържание, по начин, той да не отговаря на действителната воля на неговия издател. Представяйки го на К. с указания да го впише в касовата книга на фирмата е съзнавал, че го употребява. Тази употреба на подправения частен документ е насочена към доказване, че е прекратил правното си задължение към Н., а именно, че не й дължи суми за неизплатено трудово възнаграждения и обезщетение при напускане.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние.

При тези факти по делото правилно районният съд е освободил обв. К. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба, по старата редакция на текста на чл. 78 а НК, действала при извършването на престъпното деяние и явяваща се по благоприятна за дееца, тъй като е с по – нисък минимум. При определяне размера на глобата, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и правилно го е конкретизирал в рамките на 1000 лв. Този размер на административното наказание се явява съобразен с материалното и семейното положение на обвиняемия, поради което не е явно несправедлив, каквото оплакване прави жалбоподателя. Наложеното наказание в този размер, според въззивния съд, ще изиграе в пълна степен нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК и би мотивирало обвиняемия за в бъдеще към спазване на установения в страната правен порядък.

С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 338 НПК, същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 964 от 25.07.2011г., постановена по АНД № 1867/2010г. на Великотърновския районен съд

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

25C184C30957ED0FC2257921004032CB