Р Е Ш Е Н И
Е
№ 232 19.06.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на ……двадесет и втори май ………… две хиляди и деветнадесета година
в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р.Р……………………………………………….
И
прокурора ……………………………………………..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова…..……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 98 по описа за
2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 728/14.12.2018 година, постановено по гр.д.
№ 3134/2017 година по описа на РС-Хасково е извършена съдебна делба, като на
основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан следният недвижим имот,
съсобствен на съделителите С.И.С. с ЕГН ********** *** и Т.И.И. с ЕГН **********
***: УПИ 1-8 в квартал 21 по действащия регулационен и кадастрален план на с.***,
Хасковска област, утвърден със заповед № 3225/1990 година, с площ 1632 кв.м., а
по документ за собственост – 1558 кв.м., при граници: от изток – имот 8 извън
регулацията, от запад – улица ****, от север – УПИ 2-101 и от юг – имот 9 извън
строителните граници. Със същото решение е извършена делба и на други
земеделски имоти, но те не са предмет на въззивната проверка. С оглед изхода на
делото са разпределени деловодните разноски и са възложени държавните такси.
Недоволен от така постановеното решение, само в частта
за изнасяне на УПИ 1-8 на публична продан, е останал ищецът в
първоинстанционното производство С.И.С.. Подава въззивна жалба с оплаквания за
допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът
настоява, че процесният имот е поделяем, а изводите на районния съд за противното
са неправилни. В тази връзка счита, че съдът следва да кредитира заключението
на в.л. М., а не това на в.л. К., а освен това и да изиска становище от
общинска администрация относно поделяемостта на имота. Следващото възражение е
за нарушение на материалния закон: въззивникът счита, че районният съд
неправилно не се е съобразил с обстоятелството, че процесният УПИ съставлява
обща част към хоризонтална етажна собственост – двете жилищни сгради, построени
в него, индивидуално собственост на съделителите. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното решение
и за поставяне на УПИ 1-8 в общ дял на съделителите. В с.з. пред ХОС въззивникът
се представлява от адв. Д., която поддържа въззивната жалба с всички въведени
оплаквания и искания. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата Н.Д.С.
изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Т.И.И. не
подава отговор на въззивната жалба. В с.з. пред ХОС въззиваемият се
представлява от адв. М., който оспорва въззивната жалба. Заема становище за
правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли то
да бъде потвърдено. Претендира сторените във въззивната инстанция деловодни
разноски.
С въззивната жалба е направено искане за събиране на
гласни доказателства, което е уважено.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в законна сила Решение № 245/30.04.2018 година, постановено по
гр.д. № 3134/2017 година по описа на РС-Хасково е допусната съдебна делба между
страните по делото – ищец С.И.С. и Т.И. ***
по действащия регулационен и кадастрален план на с.***, Хасковска област,
утвърден със заповед № 3225/1990 година, с площ 1632 кв.м., а по документ за
собственост – 1558 кв.м., при граници: от изток – имот 8 извън регулацията, от
запад – улица***, от север – УПИ 2-101 и от юг – имот 9 извън строителните
граници.
Допусната е съдебна делба и на други недвижими имоти, с характеристиките на
земеделски такива, като в числото на съделителите по отношение на два от
имотите е включена и Н.Д.С.. Предметният
обхват на въззивната проверка е очертан от въззивната жалба, която касае само
УПИ 1-8, поради което останалите имоти и правата на съделителите върху тях
повече не следва да се обсъждат.
След приключване на делото в първата
фаза на делбата, районният съд е назначил съдебно-техническа експертиза с вещо
лице Т.М., за установяване поделяемостта на УПИ 1-8 и даване на пазарната му
оценка. Според вещото лице, имотът е делим на две части, но не точно съобразно
квотите на собственост на страните. Приема, че има пътен достъп до имота. За да
стигне до този извод, вещото лице взема предвид прокаран и съществуващ на място
път-тупик. Вещото лице е на мнение, че този път съставлява нужния втори достъп
до УПИ 1-8, за да се стигне до извода за неговата поделяемост на две.
Онагледява заключението си със скици, от които е видно, обаче, че този
път-тупик, макар и съществува на място, минава през имот 7-283 общинска
собственост и имот 8 извън строителните граници, но не е проектиран и изпълнен
съобразно строителните правила и норми, както и не съществува в действащия
регулационен и кадастрален план. По този начин, единственият регламентиран
достъп до процесния УПИ 1-8 в кв. 21 е от страна на ул.***, т.е. от запад
(скици на л. 113,114). За изясняване на поделяемостта на УПИ 1-8 и установяване
на други възможности за достъп до него е назначена допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Тя е изготвена от в.л. Д.К., който е категоричен
- съобразно квотите на съделителите,
процесният УПИ 1-8 е неподеляем, тъй като за потенциалния УПИ на ответника не
може да се осигури лице от страна на единствената прилежаща улица ***. И това
заключение е онагледено със скица (л. 130), която потвърждава, че соченият от
ищите път-тупик е нерегламентиран и не съществува в регулационния и
кадастралния план на с.***. От тук е изводът, че при преценка – поделяем ли е
имотът с оглед изискването до него да има достъп от съществуваща улица, този
път не може да бъде взет предвид. Сочените от въззивника възможности – да бъде
заснет този път в плана на с.***, са хипотетични. Касае се за продължителна
административна процедура без непременно положителен за страните резултат, а
при извършване на делбата не можем да ценим бъдещи несигурни събития. От тук е
крайният извод на съда, който се базира основно на заключението на в.л. К., но
и на фактическите констатации на в.л. М. – процесният УПИ 1-8 в кв. 21 на с.***
е неподеляем. В същия смисъл е и изисканото на основание чл. 201 ЗУТ становище
от главния архитект на Община Хасково от 08.05.2019 година, т.е. то отразява актуалното положение на имота, сградите в него и
границите му.
При все това, съдът счита, че неправилно РС-Хасково е изнесъл УПИ 1-8 на
публичната продан. Няма спор по делото и се
установява от събраните доказателства, в процесния имот съществуват сгради, собствни както на ищеца С.И.С., така
и на ответника Т.И.И., като нито една от тях не е в режим на съсобственост
помежду им. Тези сгради не са и предмет на делбата. Съгласно т. 1, б.
"г" и "д" от Постановление № 2 от 4.V.1982 г. на Пленума на
ВС, недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на
отделни собственици (хоризонтална етажна
собственост), като даденото разрешение по букви "г" и "д" е
еднакво, независимо дали съсобствеността върху парцела (поземления имот) е
възникнала по регулация или не. В същия смисъл е и трайната съдебна практика
(напр. Решение № 190 от 26.03.2004 г. на ВКС по гр. д. 703/2003 г., I г. о.,
Решение № 691 от 16.III.1978 г. по гр. д. № 3158/77 г., I г. о., Решение № 393
от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 921/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 1132 от
7.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4813/2007 г., V г. о., Решение № 101 от
11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 461/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 1183 от
1.11.2000 г. на ВКС по гр. д. № 57/2000 г., II г. о., Определение № 467 от
23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 99 от
24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., V г. о., ГК, Решение № 880 от
23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 701/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 192 от
26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о., ГК, последното от които
е постановено по реда на чл. 290
от ГПК). В решение № 229/30.11.2015
година на ВКС по гр.д. № 1755/2015 година на 1 г.о. ВКС също се приема, че съгласно
чл.
38, ал. 1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а
съгласно чл.
38, ал. 3 ЗС, общите части не се делят. Текстът на чл.
38, ал. 1 ЗС има предвид вертикална етажна собственост - т. е. сграда с
няколко самостоятелни обекта, които имат различни собственици. Но в съдебната
практика правилата на чл.
38, ал. 1 и ал.
3 ЗС се прилагат и за т. нар. "хоризонтална етажна собственост",
при която в съсобствено дворно място има две или повече сгради с различни
собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също представлява обща
част и не подлежи на делба. Изключение от този принцип е случаят, при който самото
дворно място е делимо според строителните правила и норми, като за всяка от
сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот. Настоящият
случай, обаче, не такъв – УПИ 1-8 е неподеляем поради съображенията, които са
изложени по-горе.
Въпросът
за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, е относим
най-вече към първата фаза на делбата, т.е. по допускането. Това, обаче, че делбеният
съд е пропуснал да се съобрази с правилото по чл. 38 ал. 1 и ал. 3 ЗС, а
страните не са обжалвали решението, не
означава, че тази императивна материална правна норма може да бъде игнорирана
на последващ етап, във фазата по извършване на делбата. В съдебната практика
такива случаи са имали място и съдът е приемал (н.п. решение № 145/11.07.13
г. по гр. д. № 1986/13 г. на ВКС, II ГО), че когато обособяването на
етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата, в резултат на
прилагането на различни способи /възлагане, изнасяне на публична продан,
разпределение/, то принципът, че дворното място трябва да остане обща част като
принадлежност на всеки един от самостоятелните обекти, следва също да бъде
съблюдаван.
След като в разглеждания случай е налице
хипотезата на „хоризонтална етажна собственост“ и предвид забраната по чл. 38 ал. 3 ЗС, предприетият от РС-Хасково
способ за извършване на делбата по чл. 348 ГПК се явява неприложим. УПИ 1-8
като неделима обща на част на построените в него сгради следва да бъде поставен
в общ дял на съделителите И. и С., на основание чл. 353 ГПК.
Като е разсъждавал в противоположния смисъл,
РС-Хасково е постановил неправилно решение – в разрез с материалния закон.
Поради което то следва да бъде отменено в обжалваната част, а делбата – извършена
по способа по чл. 353 ГПК. При все това, решението в частта за разноските, като
краен резултат, се явява правилно, тъй като и в случая, ако беше приложил
разпоредбата на чл. 353 ГПК, вместо чл. 348 ГПК, съдът би стигнал до същия
математически резултат при изчисляване на разноските.
С оглед уважаването на въззивната жалба,
направените от въззивника деловодни разноски за производството пред ХОС следва
да бъдат възложени на въззиваемия Т.И..
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 728/14.12.2018 година, постановено по гр.д. № 3134/2017
година по описа на РС-Хасково в частта, в
която е извършена съдебна делба на УПИ 1-8 в квартал 21 по действащия
регулационен и кадастрален план на с.***, Хасковска област, утвърден със
заповед № 3225/1990 година, с площ 1632 кв.м., а по документ за собственост –
1558 кв.м., при граници: от изток – имот 8 извън регулацията, от запад – улица ***,
от север – УПИ 2-101 и от юг – имот 9 извън строителните граници, на основание
чл. 348 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 353 от ГПК ВЪЗЛАГА В ОБЩ ДЯЛ на съделителите
С.И.С. с ЕГН ********** *** и Т.И.И. с ЕГН ********** ***, следния недвижим
имот: УПИ 1-8 в квартал 21 по действащия регулационен и кадастрален план на с.***,
Хасковска област, утвърден със заповед № 3225/1990 година, с площ 1632 кв.м., а
по документ за собственост – 1558 кв.м., при граници: от изток – имот 8 извън
регулацията, от запад – улица ***, от север – УПИ 2-101 и от юг – имот 9 извън
строителните граници.
ОСЪЖДА Т.И.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.И.С. с ЕГН **********
***, сумата 600
лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.