РЕШЕНИЕ
гр.София, 29. 07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен
състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора Виолета Танаицова след като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА
ВНОХД № 2049 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI НПК.
С
Присъда постановена на 29.10.2019г. по НОХД № 14726/2018г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3
състав е признал подсъдимия Б.А.М. за ЗА ВИНОВЕН в това, на 09.05.2018г. около 18.15ч в гр. София, на
алея в Южния парк блъснал с велосипед пресичащата Т.М.Д. като по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левия крак- двете кости на подбедрицата, осъществяващо медико-биологичната харектеристика „трайно затруднение на движението на левия
долен крайник“, поради което и на основание чл.133 вр.
чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК вр.
чл.57 ,ал.1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при следните пробационни
мерки :
„Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител
за срок от девет месеца.
„задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца
С присъдата на основание
чл.59,ал.1 и ал.2 от НК съдът е
приспаднал от така наложеното наказание
,времето през което подсъдимият М. е бил задържан, считано от 10.05.2018г. до
17.05.2018г.
С присъдата подсъдимият
е осъден да заплати на основание чл.189,ал.3 от НПК на Т.Д. чрез нейните родители направените от тях разноски в размер на 1500лв, представляващи
възнаграждение за процесуалния представител на частния обвинител.
С присъдата подсъдимият М.
е осъден да заплати и нправените по делото разноски
входа на досъдебното и съдебното производство.
Срещу
така постановената присъда в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпила жалба от
защитата на подсъдимия М., с искане отмяна на съдебния акт като необоснован и незаконосъобразен
и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимият Б.А.М.
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление по чл.133
вр. л.129,ал.2 вр. ал.1 от
НК. В жалбата се развиват оплаквания, че първата инстанция при постановяване на
присъдата, не е взела предвид показанията на свидетелите А. М., Н. Т., Н. Р. и
обясненията на подсъдимото лице, от които се установява, че майката на пострадалото
дете – Б. Д. е тичала към мястото на
инцидента , с което се установява различна фактическа обстановка от тази
изложена в обвинителния акт, а именно че родителят не е изпълнявал задълженията
си по полагане грижи за малолетното си дете, поради което Т.Д. е изкочила внезапно пред движещия се с велосипед М.. В тази
връзка се твърди съпричиняване от пострадалото дете, вследствие поведението на майката. Навеждат се доводи и
за несъставомерност на деянието, като се оспорва
извода на съда за наличието на субективната страна. Защитата счита, че налице
случайно деяние, предвид липсата на доказателства за нарушаване на правила. В
продължение на тезата за несъставомерност се
развиват и съображения за липсата на
признак „трайно затруднение“. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към жалбата. Твърди се необоснованост на доказателствения
анализ и липса на яснота, поради кое едни доказателства са приети, а други
отхвърлени. Оспорва се като неправилна дейността на съда при индивидуализация
на наказанието, като не взето предвид изразеното многократно съжаление за
случилото се от подсъдимото лице.
Направено е оплакване и относно липсата на отговор на възраженията на защитата,
свързани с неизпълнение на задълженията на майката на пострадалото дете, като в
тази връзка се оспорват и фактическите изводи за разстоянието между родителя и
детето, скоростта на велосипедиста и пресичането на алеята от Т.Д.. Защитата
счита , че липсват доказателства и присъдата почива на предположения. Оспорва
се и извода на съда за неоказана помощ на пострадалата, както
необоснованост относно съставомерността на деянието и отхвърляне на тезата за
случайно деяние.
В
разпоредително заседание 19.06.2020г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и
вещи лица.
В
съдебно заседание защитата поддържа жалбата и допълнението към нея, като отново
се обръща внимание, че възприетите от съда фактически изводи са предположение,
които не почиват на доказателства. Оспорва се посоченото в мотивите , че
подсъдимият е избягал от местопроизшествието като не е оказал помощ на
пострадалото дете. Алтернативно защитата прави искане за прилагане на чл.9
,ал.2 от НК
Представителят
на СГП намира присъдата за правилна,
законосъобразна и постановена въз основа на събрания по делото доказателствен
материал.
Повереникът
на частния обвинител пледира за потвърждаване на присъда и претендира
направените пред въззивната инстанция разноски.
Подсъдимият
Б.М., редовно призован не се явява, представя се медицински документ,
удостоверяващ влошено здравословно състояние, както и молба, с която е заявено,
че желае делото да бъде разгледано в него отсъствие.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата
е неоснователна.
За
да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства, както следва: обясненията на подсъдимия М., показанията на свидетелите Д., М., А., А. М., Д., П. – Т., Р., Г., приобщените по реда на
чл.181ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на
свидетелите П.-Т., заключения на СМЕ и допълнителна СМЕ, епикриза и медицинска
документация от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, протоколи за разпознаване, протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост, характеристика и веществени
доказателства – 1бр. флаш памет и 1 бр. СD.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на доказателствената
съвкупност намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е
обоснована и изградена след вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по
делото доказателства, както не намира основание за промяна на изложените в мотивите към присъдата
фактически изводи, които изцяло споделя.
Подсъдимият Б.А.М. е роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работи като
общ работник извън страната, живущ *** П.№ *******с ЕГН **********.
На 09.05.2018г., около 18.00ч свидетелката Д. била с
Южния парк заедно с дъщеря си Т.Д., която била на една години и осем месеца.
Детето можело да ходи и тича само, но все още не можело да говори много добре,
като се изразявало с отделни думи. На посочената дата и час детето играело на тревната площ, до една от алеите в
парка, докато майка се намира на границата между тревната площ и алеята, където
била и детската количка на Т.. Количката била лятна, с височина около 100см -120см,
широка около 50-60см и била по-висока от височината на момиченцето. В района имало други хора, които се разхождали с децата си.
Около 18.15ч, както детето играело в тревните площи се
затичало към майка си, но не спряло, а продължило и изкочило
на алеята. В този момент по същата алея се движел с велосипеда си подсъдимият М..
Той слизал по наклон и скоростта на велосипеда била такава, че при спирането му
се чуло свистене на спирачки.
Подсъдимият възприел разхождащите се, детската количка, но не видял
тичащото дето и го ударил с предната
гума странично в лявото краче. Т.Д. паднала на
земята, подсъдимият задействал спирачките, велосипедът не спрял на място,
като продължил движението известно разстояние, при което детето се озовало
между предната и задната гума. Свид.Д. пищяла, детето
плачело, събрали се множество хора. Подсъдимият слязъл от велосипеда, майката
извадила детето из под гумите и го поставила в детската количка да седне. То
непрекъснато плачело, викало само „боли ... боли”.
На място дошли,
намиращите се в близост, свидетели Р., М.,
П.-Т.и Г.. Р.и Т.оказвали съдействие на
майката да огледат, къде се е наранило детето. Видели охлузвания по главичката,
по коремчето и отбелязаните грайфери на една от гумите върху блузката му.
Детето не спирало да плаче, а майката се опитвала да се свърже по телефона с
бащата, но в първия момент не успяла. Свидетелката Т.се свързала с тел. 112 и подала сигнал за случилото се.
През това време подсъдимият стоял до велосипеда си, не казвал нищо, не говорил,
не правил нищо, освен че изпил водата от шишето си и отишъл да изхвърли
бутилката в близкия контейнер. Майката на детето на висок и по-груб тон го
питала, как може да кара така, не вижда ли, че има деца, а той отговорил, че не
го е направил нарочно. Тя отправяла и обидни думи към извършителя и го
заплашила със съпруга си, когато дойде. Свидетелката Т.поискала данните на М. и
телефонния му номер, но същият отказал да ги предостави, без да влиза в
диалог. След като разбрал, че няма тежки
увреждания по детето, подсъдимият се качил на велосипеда си и тръгнал. Д. го
снимала е мобилния си телефон и тъй като вече се били разбрали с съпруга й да
се чакат на най- близкия изход на парка, с количката се насочила натам, за да
откарат детето в болница за преглед.
Пострадалото дете
продължило да плаче и в автомобила. След като било прегледано в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД и му били направени необходимите изследвания, били установени следните травматични увреждания:
счупване на двете кости - голям и малък пищял на лявата подбедрица, в долните
им краища и контузия и подкожно кръвонасядане в
зоната на челото, в ляво. Детето било хоспиталицирано
от 09.05 до 13.05.2018г., след което било изписано за домашно лечение. Заради
счупването, левият крак на Т.Д. бил обездвижен чрез
гипсиране, което продължило 25 дена и гипса бил свален. Следващите е 10 дена
момиченцето не искало да стъпва на крачето си, тъй
като от обездвижването я боляло, а нейните родители под съвет на лекарите, я
насърчавали да го прави, за да може да се раздвижи. Постепенно крачето се раздвижило, но Т.имала промяна в походката и леко
накуцвала, като пълното възстановяване настъпило около месец след свалянето на гипса. Родителите
направили консултация е детски психолог, защото след инцидента детето било
неспокойно. Предписани му били капки, за да преживее уплахата и неспокойния
сън, които приемало в продължение на 10 дена и симптомите отшумели.
Междувременно, след
като се прибрал вкъщи, a Т.и майка й останали за болнично лечение на детето, баща - свид.Д. публикувал снимките на подсъдимия в социалните
мрежи, от където случая на детето придобил широк отзвук и на 10.05.2018г. бил
отразен е репортажи във вечерните новини на няколко национални телевизии, е цел
да се установи и издири извършителя. Когато видял предаванията по телевизията,
подсъдимият се притеснил, обадил се на майка си - свид.А.,
и й разказал какво се е случило. Казал, че ще отиде в полицията и ще се предаде.
Тъй като А. не била в страната , се свързала е другия си син - свид.А.М., за да придружи
брат си. На 10.05.2018г. в около 22:35 часа подсъдимият М. се явил в 04
РУ- СДВР и заявил съпричастността към блъскане на малката Т.в Южния парк. Майка
му и неговия брат се консултирали с адвокат, а той бил задържан за срок от 24
часа със заповед по ЗВМР, след което било направено предложения до СРС за
вземане на МНО „Задържане под стража”. Свидетелите А. и М. се опитвали да се
свържат е родителите на детето и да научат за състоянието му, но не успели.
На 11.05.2018г. било
извършено разпознаване на лица и предмети, по различно време от Б.Д. и А.М.,
които посочили подсъдимият М. за лицето, което е велосипед блъснал Т.Д. на 09.05.2018г. на
алея в Южния парк.
Съгласно заключението
по СМЕ, изготвено по писмени данни в ДП от вещото лице д-р В., при Т.М.Д. е установено
следното телесно увреждане: счупване на левия крак, двете кости на подбедрицата
- голямопищялна и малкопищялна,
в отдалечената от коляното част, което е реализирало медико- биологичен
признак: трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дена от датата на травмата. Счупването е настъпило при директен
удар и/или едновременен натиск с/или върху твърд тъп предмет, каквато е
велосипедната гума.
Според заключението
по допълнителната СМЕ, изготвено в съдебната фаза от вещото лице д-р Д.от
отделението по детска ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, след
преглед на изпратената от болницата медицинска документация и диск от
изследване, детето Т.Д. е диагностицирано
със счупване на двете кости - голям и малък пищял на лявата подбедрица, в
долните им краища. Счупването на големия пищял е минимално разместване, а
счупването на малкия пищял е с характеристики на непълно счупване, като е
посочено, че двете фрактури са характерни за детска възраст и обикновено са
резултат от травма, свързана с усукване на крайника. Механизма на причиняване
на травмите е допуснато с голяма вероятност да е огъване, усукване и директно външно
въздействие върху левия крак. В медицинската документация било отразено и
контузия и подкожно кръвонасядане в зоната на челото,
в ляво, които са били подложени на клинично наблюдение по време на престоя на
детето в клиниката и не са наложили допълнителни манипулации.
Като е спазил принципа за преценка достоверността на
доказателствата, състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, разгледал делото като първа
инстанция, е коментирал с необходимата задълбоченост и прецизност целия
доказателствен материал. Преценявайки доказателствената съвкупност, настоящия
съдебен състав намира, че същата правилно е послужила за фактическа основа на присъдата, като споделя
изцяло направения доказателствения анализ в мотивите. Възприетите от първата
инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът е анализирал доказателствените
материали, като е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е
кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателства и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Въззивната инстанция
намира за необходимо да посочи, че в събрания по делото доказателствен материал
не се констатират противоречия, които да налагат обсъждането на доказателствата
отделно или преповтаряне на същия в настоящото решение, както и предвид
обстоятелството, че настоящият състав е изразил съгласието си с направения
доказателствен анализ от първостепенния съд.
За да обоснове решаващите си фактически изводи относно
релевантните обстоятелства първата
инстанция е дала вяра на част от обясненията на подсъдимия М., а именно, че
пострадалото дете е изтичало по алеята, поради което настъпил удара и
последващите му действия. В тази насока съдът е преценил, че обясненията на
подсъдимото лице са еднопосочни с показанията на свидетелите, които са се
намирали в района на
местопроизшествието. Обстоятелствата за местонахождението на детската количка,
майката на Т.Д., разстоянието от задната гума на велосипеда след спирането му
до предната гума на количката, свистенето на спирачките, измъкването на детето
измежду гумите на велосипеда, последващите действия на родителя – занасянето на
момиченцето до количката, поставянето в нея, състоянието на детето и майката,
както и поведението на подсъдимия, са обосновани въз основа на показанията на
свидетелите Д., Т., Р., М. и Г., тъй като между тях е налице необходимото
съответствие относно фактите, подлежащи на доказване. Изброените свидетели са
били в непосредствена близост да мястото
на инцидента, свидетелката Д. е възприели удара, а останалите всички
обстоятелства, веднага след настъпването му. Показанията на свидетелите Р., Г.,
Т.и М. са последователни, взаимнодопълващи,
депозирани добросъвестно, като в тях не се констатира насоченост и
заинтересованост. Обстоятелството, че в горепосочените свидетелските
показания и в показанията на
свидетелката Д. се констатира еднопосочност на съдържанието, е основанието да
бъдат възприети от съда при изграждане на фактическите изводи. Въззивната
инстанция намира за неоснователно възражението на защитата, направено в
допълнението към жалбата, че в мотивите към присъдата съд не е изпълнил
задължението си по чл.305, ал.3 от НПК, като не
се е обосновал защо приема едни доказателства, други не. Първата
инстанция ясно и категорично е посочила, че в показанията на свидетелите не се
съдържат противоречие относно фактите, подлежащи на доказване. Отбелязал е, че
свидетелските показания на Т., Г. ,Р.и М. са такива на лица, възприели
непосредствено случилото се след удар между велосипеда и детето, като същите за
незаинтересовани от извода на делото. Вземайки предвид, че са в съответствие с
изложеното от св.Д., съдът е възприел обективността на заявеното от майката на
пострадалото дете, като в тази насока е необходимо да бъде отбелязано, че и
заключенията на вещите лица, изготвени след запознаване с обективно отразеното
в медицинската документация, са в подкрепа на достоверността на показанията на
свидетелката Д.. Съдът е кредитирал показанията противоречиена
свидетелите Д. и Д. относно параметрите на детската количка, тъй като същите са именно лицата, които са я ползвали.
Изводи за значително бързата скорост на движение на
подсъдимия с велосипеда, са извеждат от показанията на свидетелите, намиращи се
в района на местопроизшествието. Чрез техните показания категорично се
установява, че при спирането са се чули свистене на спирачки, като свидетелят Р.е
още по-категоричен като обяснява, че чул минаването на велосипеда,защото му е
направило впечатление, че звука от гумите е силен и интензивен.
Правилно съдът се е основал относно механизма на
настъпване на удара между детето и велосипеда и
получените телесни повреди от Т.Д. на заключенията на СМЕ и допълнителна
СМЕ, като такива изготвени от вещи лица с необходимата подготовка, опит и
знания, отговарящи обективно, обосновано и изчерпателно на поставените им
въпроси.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице по СМЕ е заявил, че е
възможно счупването да настъпи, както при директен удар на велосипеда в крачето, така и при падане на земята на детето, в следствие
на удара, като обаче не е възможно, такава травма да се получи при спъване, при
тичане и пропадане в дупка от терена.
Направените разяснения в съдебно заседание, вещото лице по
допълнителната СМЕ установяват, че за да се стигне до такова счупване,
най-вероятно е от директен удар по крачето и не може
да се получи, единствено при падане върху терена. Това счупване, не може да се
получи при изправяне на детето, поставяне в количка, опипване на тялото, дори и
ако костите са били само първоначално пукнати. Натискът е дошъл от външната
страна на подбедрицата и я е огънал, в областта на глезена, което е причинило
счупването. Продължителността на обездвижване на крачето
в гипс, според медицинската документация е 25 дни, което е в приетия срок от 25
до 30 дни за дете на такава възраст. Срокът за пълното възстановяване е около
30 дни след сваляне на гипса, когато се предвиждат и консултации, а такава била
направена - една и не са регистрирани усложнения. В областта на
травматологията, скоростта на велосипеда е силата на удара и е високо енергийна
за получаване на счупването, като дали детето се е движило или не, тичало или
ходило, не се отразява за сериозността на тази травма. Следва да се посочи, че
разясненията на вещите лица относно механизма на получаване на телесната
повреда са в подкрепа на показанията на св.Д., което е подкрепа и са извода за
високата доказателствената стойност на последните.
Възраженията на
защитата, че не са приети правилно фактите по делото, а именно, че не
съобразено, че свидетелите Г., Т., Р.и М.
са заявили, че са видели майката да тича към детето след настъпването на удара
т.е. , че същата не е изпълнила задълженията си като родител да има постоянен
надзор върху малолетното си дете, с което е допринесла за случилото се,
настоящият състав намира за неоснователно. В разпита си свидетелката Г.
заявява, че „майката е направила две, три качки до
мястото на инцидента“, свидетелката Т.посочва „5-6 крачки от детето..“,
свидетелят Р.определя „ около метър задната
гума на велосипеда от количката“ и по-нататък „ видях я да тича към
детето, не знам на какво разстояние“,
свидетелят М. е категоричен „ тя майката държеше количката, велосипеда
беше на около метър, може и на по-малко разстояние от нея…“. Изложеното от
свидетелите съпоставено с показанията на Д. дават основание да бъде прието, че
момиченцето и майката, преди удара са били разстояние не повече от метър. Това
разстояние позволява на родителя на следи детето си, което е в процес на
израстване и може самостоятелно да се
движи, да тича и играе. Логично е в парка , както в тревните площи, така и по
алеите, които не са със специално предназначение за велосипедисти, да се
разхождат и тичат деца, което безспорно са обичайни за тях действия. В тази
насока първата инстанция е взела отношение, което въззвиния
съд споделя изцяло, не може да бъде направен извод за липсата на грижа и контрол
от страна на Д. спрямо дъщеря й.
При
това положение, щом фактическата обстановка е изведена при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и не е
допуснато превратното тълкуване на доказателствата, вътрешното убеждение на първостепенния
съд по фактите е правилно формирано и не дава основание да бъде променяно или
замествано.
В
същото време пред въззивния съд не са ангажирани нови доказателства, които биха
могли да бъдат основание за промяна на приетата фактология.
В съгласие
с материалния закон първостепенния съд е приел, че подс. Б.А.М. е осъществил престъпление
по чл.133 вр. чл.129,ал1.2 вр.
ал.1 от НК, като от обективна страна на 09.05.2018г. около 18.15ч в гр. София, на алея
в Южния парк, блъснал с велосипед Т.Д. като и причинил средна телесна повреда-
счупване на две кости на подбедрицата, което е довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник.
Районния съд правилно е
посочил, че доказателствената съвкупност е безспорно деянието и неговото авторството
– подсъдимият е лице управлявало велосипеда, в момента, в който е настъпил
удара с пострадалото дете и при който е Т.Д.
е причинена средна телесна повреда.
В тази връзка
неоснователни са развитите от защитата съображения в жалбата, че е налице несъставомерност, поради липсата на обективен елемент от
състава на престъплението, а именно причиняване на трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, предвид, че пострадалата е била обездвижена
за 25 дни. Съгласно СМЕ причината за травматичното увреждане е директен удар,
странично от ляво по крачето на детето, в резултат на
което, то е загубило равновесие и е паднало на земята.Вида и характера на
телесното увреждане, както и причинно-следствената връзка между удара и
травмата, се установиха от основната и допълнителната СМЕ. Двете вещи лица са
категорични, че счупването на двете кости - голям и малък пищял на лявата
подбедрица, в долните им краища, е причинено най-вероятно при огъване, усукване
и директно външно въздействие върху левия крак, обездвижването на крачето в гипс е продължило 25 дни, след което гипсът е
свален. Според вещите лица по СМЕ, срокът за пълното възстановяване е около 30
дни след сваляне на гипса. Съгласно разпитите на родителите на Т.Д., първите 10 дена,
след като гипса е бил свален, детето не е искало да стъпва на крачето си, тъй като изпитвала болка от обездвижването. При
направените консултация, родителите са посъветвани от лекуващите лекари, че
трябва да насърчават детето да стъпва, за да може да настъпи възстановяване и
така станало, но детето продължавало да накуцва още около месец, до пълното му
възстановяване. Така затруднението на движението на левия долен крайник на
пострадалата е продължило повече от 30 дена, което в съдебната практика се
приема за трайно затруднение на движението т.е. реализиран е медико-биологичен
признак, представляващ средна телесна повреда. В тази насока са и разясненията
на вещото лице д-р Дренчев, който е категоричен, че възстановителния период е
около 30 дена, след свалянето на гипса.
Неоснователно е
възражението за липсата на субективна страна на престъплението, тъй като
подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Изводът на районният съд , че подсъдимият е действал
при форма на вината непредпазливост, и по-конкретно престъпна небрежност, като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Този извод е обоснован от първата инстанция и споделен от настоящата, по
следните съображения : М. е управлявал велосипед и от височината, на която се е
намирал, седнал на седалката на велосипеда, е имал възможност да наблюдава
обстановката в района на местопроизшествието, включително и намиращата между
тревните площи и алеята, в дясно по посоката на движение, пред него детска
количка и в близост до нея майката на пострадалото дете. М., управлявайки
велосипеда си, се е спускал по наклона на алеята, видял е в тревните площи
деца, както и е възприел множеството хора, които са се разхождали в парка,
поради което е следвало да намали скоростта на управлявания от него велосипед
до така, която му позволява да спре при възникнала внезапна опасност. Такова
опасност е логично и възможно да се появи във всеки един момент в , предвид, че
алеята не е специално обозначена за движение на велосипедисти и по нея е имало
множество хора, деца и домашни любимци, предвид сезона и следобедния час. Ето
защо подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди опасността и съответно да предприеме действия за
ненастъпването на общественоопасните последици. Управлявайки велосипеда си със
значителна скорост, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите, намиращи се
на местопроизшествието, същият се е лишил сам от възможността да следи
обстановката на алеята и настъпването на внезапна опасност , която да е във взъможност да предотврати. Именно поради, това е след
задействане на спирачките на велосипеда , движението е продължило.
Съобразено с доказателствата по делото, първата инстанция правилно е приела, че извършеното от
подсъдимия не представлява „ случайно деяние“ по смисъла
на чл.15 от НК, за което се изисква изключване на „престъпната небрежност“ като една от формите
на „непредпазливостта“.
Такова „случайно деяние“ е
налице , когото деецът не е бил длъжен да предвиди и не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съгласно
ЗДвП всеки участник в движението (включително и велосипедистите) е длъжен да се съобразява
с правилата за движение на пътя
и да ги спазва,
както и да не създава опасност
за останалите участници в движението, чрез свое действие
или бездействие,
включително и задължение да не поставя в опасност
живота и здравето на хората. т.е в
случая е налице правно задължение. Налице е била за М. възможността на предвиждане,
която той не е използвал.
Настоящата инстанция
намира, че наложеното наказание на подс. М. „Пробация“
с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от девет месеца и „Задължителни срещи
с пробационен служител“ за срок от девет месеца е определено по вид и размер правилно.
СРС е индивидуализирал същото при условията на чл.57,ал.1 вр.
чл.54 от НК, като е приел, че по делото не са налице основанията за налагане на
наказание по отношение на М. под предвидения в закона минимум при условията н
чл.55 от НК. Като обстоятелства относими към
определяне вида и размера на наказанието, съдът е посочил младата възраст,
обуславяща житейска неопитност при създалата се ситуация, изразеното съжаление
и съдействието оказано от подсъдимия при разследването. Правилно за отчетени и
като отегчаващите обстоятелства, а именно предходните осъждания на подсъдимия,
поведението му непосредствено след случилото се – несъответно, без предлагане
на помощ на майката на пострадалото дете. Именно отчитайки смекчаващи
обстоятелства и отегчаващото обстоятелства, които се споделят от настоящия
състав, съдът е приел, че по -лекото наказание при предвидените наказания за
извършено престъпление по чл.133 от НК при условията на алтернативност,
а именно „пробация“ с продължителност на двете задължителни пробационни мерки
за срок от девет месеца, ще изиграе своята поправителна и превъзпитателна роля.
При изложеното въззивната съд намира за неоснователна претенцията на защитата
за несправедливост на присъдата относно определеното наказание, като счита, че
включените мерки в наказанието пробацията са единствено задължителните, като
срокът на същите е близък до минималния, предвиден в закона, поради което наказанието е справедливо и е в съответствие с целите,
посочени в чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е спазил
принципите при индивидуализиране на
наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната
наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.36 от НК, като е
взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на всяко от подсъдимото
лице .
По отношение претендираното
възнаграждение от повереника на частния обвинител
пред настоящият състав, съдът намира, че произнасяне дължи първоинстанционния
съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Въззивното
решение не подлежи на обжалване, поради което се отнема възможността на
страните да обжалват същото в частта за разноските, ако те останат недоволни.
Възможност да защитят своите права и интереси се предоставя именно в
производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като определението
на първоинстанционният съд е обжалваемо.
В заключение, след
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Предвид изложеното и на основание чл.334,
т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш
И
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.10.2020г.,
постановена по НОХД № 14726/2018г., по
описа на СРС, НО, 3-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.