Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2021
гр. Бургас, 27.11.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХIІ състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател:
Диана Ганева
секретар Й.Б.
при прокурор Тиха Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело № 2727/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова
молба на Д.В.М. ***, с ЕГН **********, против ОДМВР– Бургас, като ищеца
претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по НАХД № 20/2017 год. на Районен съд - Поморие, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
16-0320-000849/15.11.2016 год., издадено от началник група при ОДМВР Бургас, РУ
–Поморие за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Ищецът претендира законната лихва, считано от 28.08.2017 год. до
нейното окончателно плащане. В съдебно
заседание за ищеца се явява адвокат К. ***. Заявява, че поддържа исковата
претенция и претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска – редовно
призован, не изпраща
представител. По делото са постъпили писмен отговор и
становище от процесуалния представител,
който оспорва иска по основание и
размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Бургас изразява становище за частична основателност на иска.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата
молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди
настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен
административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна, като
съображенията за това са следните:
С Наказателно постановление №16-0320-000849/15.11.2016
год., издадено от началник група при ОДМВР Бургас, РУ –Поморие, е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д.М. за това,че „на 2.11.2016г.,
в община Поморие, в района на ЗТВ гр.Каблешково в посока гр.Бургас, извън
населеното място, водачът управлява МПС, собственост на „Спевд -07“, като за
МПС не е заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.2 от ЗП“. С оглед констатираното
нарушение на М. е наложено наказание, а именно глоба в размер
на 3000 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца
пред Районен съд гр. Поморие, където е образувано НАХД № 20/2017 год. по описа
на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд
гр. Поморие М. е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. К. ***. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие-л.28, по силата на който
клиента възлага, а адв.К. приема да
оказва правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на Наказателно
постановление № 16-0320-000849/15.11.2016 год., издадено от началник група при
ОДМВР Бургас, РУ –Поморие. Съгласно договора, за указаната услуга, клиента дължи
на адв.К. възнаграждение в размер на 300 лева, от които внесени 150 лв., както и на сумата от 150 лв. “довнесени на 29.03.2017г.“,
т.е преди последното по дело заседание. С Решение №86/23.05.2017., състав на
Районен съд - Поморие е приел, че жалбата е основателна, поради което е отменил Наказателно
постановление №16-0320-000849/15.11.2016 год., издадено от началник група при
ОДМВР Бургас, РУ –Поморие, с което М. е санкциониран за нарушение на чл.139,
ал.5 от ЗДвП. Решението е обжалвано,
като с определение №1664/09.08.2017г. жалбата на началник на РУ Поморие е
оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Предвид
горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в направените
от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водено
съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление №16-0320-000849/15.11.2016
год., издадено от началник група при ОДМВР Бургас, РУ –Поморие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2017год. до нейното
окончателно плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт
или от действието или бездействието и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно
наказване е форма на административна дейност и по-точно това е
правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с
другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на
индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на
подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени
поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието
изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната
функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението
на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието
административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“,
а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от
изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че
санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание
вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление е процесуално допустима .
По отношение на доказването на елементите от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема,
че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва
да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат. Мотивите
в подкрепа на този правен извод са следните:
Наличието на постановено и влязло в сила Решение,
постановено по НАХД №20/2017г. на
Районен съд - Поморие, с което наказателното постановление следва да се приеме
като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на
300 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по НАХД № 20/2017 год. по описа на Районен
съд - Поморие, от представените по делото писмени доказателства – договор за
правна защита и съдействие действително се установява заплащането на сумата от 300 лв. от страна на М. на адв.К.-сто
и петдесет лева, от които платени първоначално и сто и петдесет лева, платени на
29.03.2017г. т.е преди последното по дело заседание, съгласно направеното
отбелязване в договора за правна защита и съдействие. По отношение на така
заплатената сума следва да се има предвид, че разноските понесени от лицата в
производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления,
подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за
обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление,
то претърпените имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение съставляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице
и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат
По изложените мотиви,
настоящия съдебен състав намира така депозираната искова молба за основателна и
доказана за сумата от 300 лв., поради което следва да бъде уважена, а ответника
по иска да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди
По делото, приключило с
отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат К., чиято
представителна власт произтича от представено пълномощно /л.28 от НАХД №20/2017г./, в което е посочено
договорено възнаграждение в размер на 300 лв., от които внесени 150 лв. и „довнесени 150 лв.“.
Представеният договор е рамките на производството пред РС, сумата от 150 лв. е
довнесена на 29.03.2017г. т.е преди последното по дело заседание, а това
основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт,
съответно право на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт,
какъвто е настоящия случай, е влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт. В този смисъл са мотивите на т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК. С оглед изложеното исковата претенция за присъждане на лихва върху
присъденото обезщетение е основателна.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в размер на 310 лева, представляваща
направените разноски в това производството, в това число платена държавна такса
в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен
съд гр. Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР– Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати на Д.В.М. ***, с ЕГН ********** сума в размер на
300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 28.08.2017г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР– Бургас да заплати на Д.В.М. ***, с ЕГН ********** сума в размер на
310,00 (три и десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: