Р Е Ш Е Н И Е
гр. В.,
15.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, I-ви състав, в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №877/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Р.П.И.,***, срещу Наказателно постановление №19-0967-001074/23.08.2019
г., издадено от началник група към ОДМВР В., в сектор ПП В., с което на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, за нарушение по чл.50,
ал.1 ЗДвП, на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното
НП е неправилно, тъй като описаната в него фактическа обстановка не отговаря на
действителността. В тази насока се прави собствена интерпретация на
обстоятелствата около настъпилото ПТП и се формулира искане за отмяна на
санкционния акт.
В с.з. жалбоподателката се явява
лично, поддържа жалбагта и изложените в нея доводи и моли за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 18.08.2019 г., след 11:45
часа, св. Г. Г. и колегата му И. В.– мл. автоконтрольори при сектор ПП към
ОДМВР В., посетили сигнал за настъпило ПТП на кръстовището на път III-1306 и път II-15. При посещение на ПТП-то, свидетелите
устнановили, че участници в същото са лек автомобил Фиат Пунто с рег. №*** с
водач жалбоподателката Р.И. и лек автомобил Голф с рег. №***, управляван от
лицето К.О.К.. Установили също, че двата автомобила са се отдалечили от мястото
на ПТП-то. Служителите на сектор ПП към ОДМВР В. изслушали водачите на двата
автомобила и установили, че водачът на лекия автомобил Голф се е движел по път II-15 с посока на движение от гр. Оряхово към
гр. В., а жалбоподателката се е движела по път III-1306 в посока за движение към гр. В., като е
следвало да извърши маневра ляв завой за включване в път II-15. Установили също, че жалбоподателката
възразява срещу това тя да е виновна за настъпилото ПТП, както и къде и какви
са нанесените на двата автомобила щети. Служителите на сектор ПП към ОДМВР В.
заснели щетите на двата автомобила, съставили протокол за настъпилото ПТП, а
след това и АУАН на жалбоподателката, в който посочили, че същата, като е
отнела предимството на движещ се по път с предимство л.а. Голф с рег. №*** и е
реализирала ПТП с материални щети, е извършила нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП.
АУАН е връчен на жалбоподателят и същата е заявила, че има възражения.
В срока по чл.44 ЗАНН,
жалбоподателката подала възражение срещу АУАН, в което посочила, че вината за
настъпилото ПТП не е нейна, тъй като водачът на другия автомобил се е ударил в
управлявания от нея автомобил в момент, в който тя е била спряла на стоп
линията и е изчаквала, за да се включи в път II-15.
На 23.08.2019 г., въз основа на
съставения АУАН, при идентично словесно описание на извършеното деяние, е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, за нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП, на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитаните по делото свидетели Г. Г. и Л. И., от протокол за ПТП,
от приложения по делото снимков материал, както и от останалите събрани по
делото материали. От показанията на св. Г. Г. се установява, че на процесната
дата е посетил сигнал за настъпило ПТП, установил е кои са участниците в пътно-транспортното
произшествие, че и двата автомобила са спрели на разстояние от мястото на
ПТП-то и че жалбоподателката оспорва да е виновна за същото. Установява се и
това, че на място са съставени протокол за ПТП и АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, отчитайки ги като логични и последователни.
Съдът се отнесе с доверие и към
показанията на св. Л. И., който заявява, че е пътувал със жалбоподателката, че
същата е искала да направи маневра ляв завой за включване от път III-1306 в път II-15 с посока за движение към гр. В. и че е
настъпил удар с друг автомобил. Съдът не игнорира напълно и твърдяното от него,
че към момента на настъпване на ПТП, жалбоподателката е била в спряло положение
и е изчаквала движещите се по път II-15 автомобили.
Съдът кредитира и писмените
материали по делото. Доколкото, обаче, същите отразяват възприетите от св. Г. Г.
обстоятелства, за които същият е депозирал обсъдените вече показания,
по-детайлния анализ на тези доказателства е ненужен като неустановяващ нови релевантни
обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е
депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок
и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което
се явява процесуално допустима.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо
от посочените от жалбоподателката основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните
нарушения кореспондират изцяло с посочените в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно
и точно е описана правната квалификация, която е въприета. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на атакуваното НП, от установената по
делото фактология по категоричен начин се установява, че на процесната дата и
място е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателката лек автомобил и
л.а. Голф с рег. №***, управляван от лицето К.О.К.. Установява се също, че
лекият автомобил Голф се е движел по път II-15 в посока към гр. В., а лекият автомобил на
жалбоподателката се е движел по път III-1306 и е следвало да извърши маневра завой наляво, за да се включи в
път II-15 в посока към гр. В..
Установява се също какви и къде на настъпилите по двата автомобила материални
щети, а от тук и в коя част на двата автомобила е настъпил удара. Не се
установява обаче посочения в АУАН и НП механизъм на настъпилото ПТП, а оттук е
неизводимо и фактическото и юридическо обвинение на наказващия орган. За тези
си изводи настоящата инстанция съобрази лансирания от жалбоподателката механизъм
на настъпилото ПТП и поддържан в същия смисъл такъв от св. Л. И.. Оспорването
на механизма на настъпилото ПТП е било факт и към момента на посещение на
мястото на ПТП-то от служителите на сектор ПП към ОДМВР В.. Твърденият от
жалбоподателката механизъм на настъпване на произшествие от своя страна не може
да бъде изключен с оглед спецификата на пътя в участъка на настъпилото ПТП.
Действително, за да може да настъпи ПТП-то по начина описан от жалбоподателката
и поддържан от св. Л. И., не може да се изключи
жалбоподателката да не е била напълно зад стоп линията, но катерогично
не може да се изключи и това тя да е била в спряло положение, макар и изчаквайки
преминаването на автомобилите с предимство частично изнесена в лявата лента за
движение на път II-15 в
посока към гр. В.. А при установяването на обстоятелства в тази насока,
фактическото и съответното му юридическо обвинение не биха били в посоченя в
АУАН и НП смисъл. Въпреки всичко това, не са събрани всички възможни
доказателства, установяващи обстоятелствата около транспортното произшествие. А
е факт, че при случаи като разглежданите, наказващият орган не ползва експертно
заключение за установяване на механизма на настъпилото ПТП и на точното място на
настъпване на същото, а се позовава на преценката на служителите на сектор ПП
към съответното ОДМВР за това как е настъпило ПТП-то. И доколкото тази преценка
всякога е субективна, за да може да се установи с необходимата категоричност,
че тя е правилна, наказващият орган е длъжен да събере достатъчно доказателства
в подкрепа на изводите на посетилия ПТП-то служител и даващи възможност както
на издаващия НП, така и на съда, да извърши проверка за правилността на описаната
в АУАН фактическа обстановка. В случая, в кориците на административно-наказателната
преписка се съдържа единствено протокол за настъпилото ПТП, който е отражение
на субективната преценка на ситуацията от посетилия ПТП-то мл. автоконтрольор
Г. Г.. И въпреки, че е имало спор за виновността за ПТП-то между водачите, не са
снети каквито и да е сведения от водачите, за да може да се удостовери версията
на всеки от тях веднага след произшествието, както и липсва снимков материал на
мястото на което е настъпило ПТП-то, за да може да се удостовери и съдът да
провери в коя част от пътното платно е настъпило то. А събирането на тези
доказателства е било възможно и пропускът им се оказа неотстраним в съдебно
заседание, тъй като в протокола за настъпилото ПТП не е отразен адрес на другия
участник в ПТП-то - К.О.К., а на посочения в АУАН адрес на лицето К., такова
лице не живее с оглед отразеното във върнатата в цялост призовка. Така се оказа
невъзможно изслушването на възприетото от другия участник в ПТП-то, който е и
очевидец. А от тук обвинението остана крепящо се единствено на субективната
преценка на посетилия ПТП-то мл. автоконтрольор Г. Г. и колегата му, която
субективна преценка е в разрез с твърдяното от очевидеца Л. И. и е непроверима
с други гласни доказателствени средства, нито е подкрепима по безпротиворечив
начин от писмени материали по делото, каквито както бе посочено вече е било
възможно да бъдат събрани и приложени по преписката. Всичко това дава основание
съдът да приеме, че административно-наказателното обвинение е недоказано по
несъмнен начин, а това е основание за отмяна на санкционния акт.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0967-001074/23.08.2019 г., издадено от началник
група към ОДМВР В., в сектор ПП В., с което на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП, за нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП, на Р.П.И.,***,
е наложена глоба в размер на 200,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: