Р
Е Ш Е
Н И Е №260015
Гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито заседание
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 115 по описа за 2020 г. на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
„К. К. Х. Б. К. Б.“ АД е предявило
срещу „М.Г.“ ЕООД обективно съединени искове за плащане на сумата от 226277.44
лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки,
доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни
напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 4 бр. фактури /от
05.06.2019 г., 17.06.20199 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г./, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното:
Между страните бил сключен договор за дистрибуция на алкохолни напитки от
10.07.2019 г., съществените условия на който са описани в исковата молба. В
изпълнение на договора ищецът доставил на ответника алкохолни напитки на обща
стойност 226277.44 лв., за доставките на които били съставени посочените
по-горе 4 бр. фактури. Стоките били получени в склад, ползван от ищеца и
стопанисван от трето лице, за което били съставени съответните превозни и
предавателни документи. Ответникът приел и осчетоводил фактурите, а на
05.08.2019 г. извършил и частично плащане от 11000 лв. по фактура от 05.06.2019
г., но не платил останалата част от задълженията си, поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл.
327, ал. 1 вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва между страните да
е налице търговско правоотношение, възникнало по договор от 10.07.2019 г.,
отнасяйки това твърдение към датите на първите три фактури, сочени от ищеца –
05.06.2019 г., 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г., като не оспорва наличието на правоотношения,
във връзка с които са издадени тези три фактури, но твърди, че е изправна
страна по тях, а ищецът е неизправната страна, тъй като не е доставил стоките.
Осчетоводяването от ответника на тези три фактури и ползването на данъчен
кредит за тях не доказвало доставка на стоките. Стоките не били получени от
служители на ответника и документите за доставка не били подписани от негови
служители. По отношение на фактурата от 08.08.2019 г. твърди, че е научил за
нея едва в производството по обезпечение на иска /бъдещ иск към онзи момент/ и
същата не е осчетоводена от него. Твърди, че било налице и извънсъдебно
признание на ищеца, че сумите по фактурите не се дължат поради извършена измама
от служител на ищеца, срещу когото се водело наказателно производство. Оспорва истинността
на сертификати от 17.06.2019 г. и от 08.08.2019 г. към фактури от същите дати, а
именно оспорва автентичността на подписа, положен върху тези сертификати в
графата „получател“ от лице, обозначено с имената Р. В. /вж. направено в о. с.
з. на 12.02.2021 г. уточнение от ответника на направените от него в отговора на
исковата молба и в допълнителния такъв
оспорвания и произнасянето на съда по тях в същото о. с. з./.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа
и правна страна:
Исковете
са процесуално допустими, а разгледан по същество – неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени по следните съображения:
По
главния иск за плащане стойността на стоките по договора:
Ищецът
обосновава исковата си претенция на фактическото твърдение, че между страните
по делото е сключен договор за дистрибуция от 10.07.2019 г., в изпълнение на
който е доставил на ответника стоки на обща стойност исковата сума, за
доставката на които стоки били съставени четири фактури от дати 05.06.2019 г.,
17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019
г. По отношение на доставките, за които са съставени фактурите от 05.06.2019
г., 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г. съдът намира, че се доказа по делото, че
стоките са доставени на ответника, съответно му се дължи тяхната цена. За тези
три доставки не само са съставени съответните документи - фактури, превозни и
предавателни документи към тях, но и фактурите са включени в счетоводните книги
на ответника, което се установява от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, а и самият ответник не отрича, че тези фактури
са включени в неговите дневници за покупки и дружеството е ползвало данъчен
кредит по тях. Неоснователно е изложеното
от ответника, че включването на фактурата в дневника за покупките не доказва
реалността на доставката. Включването на фактурата в дневника на покупките и
ползването на данъчен кредит по нея представлява недвусмислено признание както
на съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба на
съответната стока, така и за доставката на стоката. В тази насока съдебната
практика е константна /вкл. цитираната от ответника/. Действително е възможно
по някаква причина /грешка, пропуск, липса на отчетност, кражба и пр./ стоките
да не бъдат реално доставени и въпреки това фактурите да са осчетоводени,
затова и, както сочи и самият ответник, законът /ЗДДС/ предвижда задължение за
коригиращо деклариране на фактурата. В случая обаче не се установява по делото
ответникът да е направил такова коригиращо деклариране /примерно защото е
установил несъответствие между осчетоводената и реално доставената стока/, не
се и твърди такова нещо, съответно пропускът му да го стори, ако е било налице
основание за това, остава в негова тежест
и само по себе си /при липса на други доказателства, подкрепящи тезата на
ответника, или поне индиции за това/ не може да обори направеното чрез
осчетоводяването на фактурите признание за реалност на извършените доставки.
Независимо от горното искът е неоснователен в частта досежно стойността на
стоките, за чиято доставка са съставени фактурите от 05.06.2019 г., 17.06.2019
г. и 26.06. 2019 г., тъй като, макар да се доказа наличие на задължение на
ответника за плащане на стойността на стоките, описани в тях, това задължение
не произтича от договора за дистрибуция на алкохолни напитки, сключен на
10.07.2019 г. между страните. Този договор е сключен на посочената дата и в
него изрично е посочено, че срокът му на действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019
г. Отнасянето по този начин на действието на договора към осъществилите се
преди сключването му сделки обаче не може да породи фактически и правен ефект. Договорът
е съглашение между две /или повече/ страни за създаване, изменение или
прекратяване на правоотношение между тях. По делото е установено /не се и спори
в тази насока/, че между страните са налице трайни търговски отношения. В
рамките на тези търговски отношения е имало доставки на стоки от ищеца на
ответника както преди, така и след сключването /и изтичането на срока/ на
договора от 10.07.2019 г., които не са били подчинени на писмен договор. Това е
обичайна практика, съответстваща на неформалния характер на договора за
търговска продажба, обосноваващ възприетото в практиката /вкл. съдебната/, че
всяка една доставка, за която е съставена фактура, представлява самостоятелно
правоотношение по договор за търговска продажба, осъществена на конкретна дата
при посочена във фактурата цена. С договора от 10.07.2019 г. страните са решили
да изменят неформалния характер на правоотношенията помежду си, като за
определен период ги подчинят на правилата на договора. До момента на сключване
на договора обаче вече са се били осъществили множество неформални самостоятелни
правоотношения по договори за търговска продажба /вкл. тези, за които са
съставени фактурите от 05.06.,17.06. и 26.06.2019 г./ и по отношение на тях
клаузите на договора от 10.07.2019 г. не могат да се приложат. Ето защо сумите
по тези три фактури се дължат на ищеца, но се дължат не на основание договора
от 10.07.2019 г., а на основание самостоятелни търговски продажби, осъществили
се на тези три дати, предхождащи подписването на договора. Съдът не може да
присъди тези суми на ищеца, тъй като е обвързан от посеченото от ищеца основание.
Следва да се има предвид, че от гледна точка на гражданския процес искът е
предявено пред съда искане да се разреши гражданско-правен спор със сила на
пресъдено нещо. Това искане е /макар и не само/ едностранното изявление на
ищеца, съдържащо неговото правно твърдение, с което той описва отношенията си с
ответника, т. е. то представлява изявление за знание на ищеца относно
действителното правно положение, но така, както го вижда ищецът. Ето защо това
изявление може да бъде вярно или невярно /правилно или неправилно/ и съобразно
с това искът да бъде основателен или неоснователен. В случая твърдението на
ищеца, че в изпълнение на договор от
10.07.2019 г. е извършил три доставки /на горепосочените три дати през м.
юни 2019 г., предхождащи сключването на договора/ и поради това му се дължи
стойността на доставените стоки се оказа невярно, съответно искът е
неоснователен в частта за стойността на стоките, описани във фактурите от тези
три дати. Следва също да се има предвид в тази връзка, че предметът на всяко дело
е спорното материално право. Съгласно диспозитивното начало в процеса предметът
на делото се определя от ищеца чрез навеждане на неговото правно твърдение,
съдържащо се в исковата молба. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат в
него някакви промени. Ищецът очертава спорното материално право чрез
основанието и петитума на иска. Съответно съдът е обвързан от посоченото от
ищеца основание на иска и не може да го уважи на друго основание, различно от
наведеното от ищеца. В случая съдът не може при констатиране на недължимост на претендираните
суми на основание договор от 10.07.2019 г. да ги присъди на ищеца на
действителното /но ненаведено от ищеца/ основание - три самостоятелни
/неформални/ договора за търговска продажба съответно от 05.06., 17.06. и
26.06.2019 г. Ищецът е имал възможност съобразно становището на ответника по
повод твърдяното правоотношение /изложено още в отговора на исковата молба и
поддържано в хода на делото/ да измени иска си като измени неговото основание
/вкл. и след запознаване в първото по делото о. с. з. с доклада по делото, в
който изрично е посочено, че ищецът се позовава на договор от 10.07.2019 г./,
но не го е сторил. В о. с. з. на 12.02.2021 г. процесуалният представител на
ищеца във връзка с доказателствените си искания е направил искане за уточнение
на оспорванията на ответника и след тези уточнения е заявил, че иска да
установи, че между страните има трайни търговски отношения /което не е спорно
по делото/. Уточнението му обаче се е ограничило в рамките на доказателствените
искания без да се формулира надлежно искане за изменение на основанието на иска
в съответствие с действителните правоотношения между страните. Съответно в тази
част искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на стоката, за доставката на която е съставена фактурата от
08.08.2019 г., не се установи същата да е реално доставена на ответника. По
отношение на нея, за разлика от останалите три фактури, не е налице недвусмислено
признание на съществуването на правоотношението и на доставката на стоката чрез
отразяване на фактурата в дневника на покупките и ползване на данъчен кредит по
нея /от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че тази фактура не е отразена в счетоводните книги на
ответника/, а ответникът отрича съществуването на правоотношението по продажба
от 08.08.2019 г. Установи се, че за продажбата от 08.08.2019 г. освен фактурата
са съставени и списък на товара, товарителница и сертификат от същата дата.
Фактурата не е подписана в графата „получил“, списъкът на стоката е подписан в
графата „пласьор“ от лице, чието име не е посочено, товарителницата в графата
„получател“ е подписана от лице с непосочено име /освен това товарителницата е
превозен документ, тя доказва сключен между изпращача и превозвача договор, а
не реална доставка на стоката/, а сертификатът е подписан от името на лице с
имена Румяна Василева /управител на ответното дружество/, но от заключението по
допуснатата съдебно-графологическа експертиза се установи, че подписът не е
поставен от това лице. При тези доказателства, съпоставени и със свидетелските
показания, както и с всички данни по делото /вкл. данни за образувано
наказателно производство за измама/ не може да се направи извод, че стоките,
описани във фактурата от 08.08.2019 г., действително са доставени на ответника.
Следва да се има предвид, че е ирелевантно твърдението на ищеца /вж. протокола
от о. с. з., проведено на 12.02.2021 г./, че и в хода на търговските отношения
между страните и други фактури са били съставяни „по сходен начин“, т. е. били
са подписвани от лица, за които не е изрично посочено, че са представители на
ответника, но въпреки това тези фактури са били осчетоводявани от ответника и
по тях той е плащал задължението си и не е оспорвал доставката. Очевидно
/предвид множеството фактури и превозни документи, представени по делото,
установяващи търговските отношения между страните/ това е така, но то само доказва,
че отношенията между страните са били неформални, не може обаче да докаже
реалната доставка по конкретната фактура, особено след като същата е оспорена
от ответника. Както се посочи и по-горе, всяка фактура, съставена за конкретна доставка,
документира самостоятелен договор за търговска продажба и изпълнението на
задължението на продавача по него подлежи на доказване при наличие на спор
относно нова изпълнение. Ненадлежното оформяне на фактурите, превозните и
приемо-предавателните документи в случая не помага на това доказване и съдът не
може да приеме за доказан конкретния твърдян факт само поради обстоятелството,
че и друг път този факт се е осъществявал по същия или по сходен начин. Освен
това по делото въобще не е установено кое лице е получило стоката по фактурата
от 08.08.2019 г. Т. е. възможно е това лице да е било представител на ответника
без да е посочено името и длъжността му /както очевидно често се е случвало при
доставките между страните/, но е възможно и това лице да е трето лице,
действащо в своя полза. Ето защо само въз основа на факта, че някой /който е
напълно неустановен/ е получил стоката, не може да се направи извод, че тя е
получена от ответника /чрез негов представител/.
По
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава:
С
оглед изводите за неоснователност на главния иск неоснователен е и акцесорният
иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск.
По
предявените от ответника инцидентни установителни искове за установяване
неистинността на документи:
Както
се посочи по-горе, ответникът е оспорил истинността на сертификати от
17.06.2019 г. и от 08.08.2019 г. към фактури от същите дати, а именно
автентичността на подписа, положен върху тези сертификати в графата „получател“
от лице, обозначено с имената Румяна Василева. Оспорването на истинността на
документ по същността си представлява предявяване на инцидентен установителен
иск за установяване неистинността на документа, по който съдът е длъжен да се
произнесе изрично в решението. От събраните по делото доказателства
/съдебно-графологическа експретиза/ се установи, че подписите, положени в
графата „получател“ в сертификатите от 17.062019 г. и 08.08.2019 г., не са положени от лицето, посочено като техен автор - Румяна Василева. Съответно предявените
от ответника обективно съединени инцидентни установителни искове са основателни
и следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Искането на ответника за присъждане на разноски е
основателно с оглед изхода на делото, но частично. С представения списък по чл.
80 ГПК се претендират разноски в размер на 8400 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по
допусната съдебно-графологическа експертиза и в размер на 300 лв. за
възнаграждение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Със
списъка се претендират и разноски в обезпечителното производство /обезпечение
на бъдещия иск на настоящия ищец/ в общ размер от 2015 лв. /от които 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение, 15 лв. – държавна такса за частна жалба пред САС/. Разноските
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело
в размер на 8400 лв. с вкл. ДДС съдът намира, че следва да бъдат присъдени в
пълен размер, тъй като са реално сторени според представените по делото
доказателства за това, представени са и доказателства за регистрация по ЗДДС. Разноски
в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза също следва да се присъдят, тъй като са реално
сторени /за основното заключение/. Останалите претендирани разноски не следва
да се присъждат на ответника. По отношение възнаграждението на вещото лице по допусната
съдебно-графологическа експертиза следва да се отбележи, че ответникът не само
не е сторил разноски, но и не са му били възлагани такива в хода на
производството /разноските за това възнаграждение в размер на 400 лв. са били възложени
в тежест на ищеца и той ги е внесъл/. По отношение на разноските в
обезпечителното производство не са представени никакви доказателства за реално
сторени такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. К.
Х.Б.К.Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Е.В. - изпълнителен директор и К. А. - член на СД, че сертификат № SF0000050208 от 17.06.2019 г. към фактура №
********** от 17.06.2019 г. и сертификат
№ SF0000050893
от 08.08.2019 г. към фактура № **********
от 08.08.2019 г. са неистински /неавтентични/ документи в частта относно
положения от името на лицето Румяна Василева подпис в графа „получател“.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К. К. Х. Б. К. Б.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. В. - изпълнителен
директор и К. А. - член на СД, срещу
„М.Г.“ ЕООД 9 с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р. П.-В., обективно съединени искове за плащане на
сумата от 226277.44 лв. /двеста двадесет и шест хиляди двеста седемдесет и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща продажна цена с
вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на
договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на
които са съставени 4 бр. фактури /от 05.06.2019 г., 17.06.20199 г., 26.06.2019
г. и 08.08.2019 г./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 28.07.2020 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„К. К. Х. Б. К. Б.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е. В. - изпълнителен
директор и К. А. - член на СД, да плати на „М.Г.“ ЕООД 9 с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р. П.-В.,
сумата от 8400 лв. /осем хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС, като и сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: