РЕШЕНИЕ
№ 2502
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110160827 по описа за 2022 година
Ищецът „МИСТЪР СЕНКОВ“ ЕООД е предявил срещу ответника Т.
П. М. обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 171.32 лв.,
представляваща възнаграждение за изпълнени и неплатени ремонтни работи
по неформален договор за СМР от м. юни 2021 г. за апартамент № 14, находящ
се в гр. София, ***, ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 52.86 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 21.09.2021 г. до 19.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на № 21240/07.12.2021 г. по
ч.гр.д № 66217/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в.
Ищецът твърди, че през м.юни 2021 г. е сключил с ответника договор за
извършване на ремонтни работи за апартамент № 14, находящ се адрес гр.
София, ул. „*****.
Сочи, че като потвърждение за сключване на договора, ответникът
заплатил авансово сумата от 5000.00 лв.
Твърди, че страните се договорили след приключване на всеки отделен
етап от ремонтните дейности да се изготвя междинен акт за приемане на
работата, който да се изпраща за подпис на ответника по електронна поща на
предоставен от ответника имейл адрес.
Сочи, че във връзка с горната уговорка ищецът изготвил актове за
приемане на работата на 09.07.2021 г.; на 22.07.2021 г. и на 12.08.2021 г.
Твърди, че при извършването на огледи на обекта ответникът не е правил
възражения във връзка с качеството на изпълнените работи.
1
Сочи, че при извършване на последния оглед на обекта, на 26.07.2021 г.,
договорът бил прекратен по взаимно съгласие, като страните се договорили да
бъдат заплатени извършените до момента ремонтни дейности, както и
доставените материали.
Твърди, че надлежно е изпълнил всички възложени му дейности по
ремонт на апартамента, а ответникът ги е приел без да прави възражения.
Поддържа, че общата стойност на извършените от ищеца ремонтни
дейности и доставени материали възлиза на сумата от 8 171.32 лв., от които,
след приспадане на авансово платената сума от 5 000 лв., дължима остава
сумата от 3 171.32 лв.
Сочи, че с писмо от 13.09.2021 г., изпратено на електронната поща на
ответника, ищецът поканил ответника да заплати остатъка от дължимата
сума, но последният не извършил плащане.
Горното мотивирало ищеца да подаде заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д № 66217/2021 г. на СРС и била
издадена заповед за изпълнение № 21240/07.12.2021 г. Във връзка с дадени
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заповедния съд, за ищеца
възникнал интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли за установяване на вземанията, така както са обективирани в
издадената заповед за изпълнение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът Т. П. М., чрез
назначения му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим, неоснователен и необоснован. Оспорва наличието на валидно
правоотношение между страните. Сочи, че ответникът не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като
не е страна по договор, сключен с ответника, не му е възлагал работа,
респективно – не е приемал извършването на такава. Сочи, че описаният в
исковата молба апартамент не е собственост на ответника, нито ответникът
има каквото и да е връзка с имота. Оспорва реалното извършване на работа в
апартамента, оспорва твърдението за подписани между страните актове. Сочи,
че липсват доказателства за договорената между страните цена, в това число -
издадени фактури или други платежни документи, удостоверяващи
стойността на ремонта, както и вида на извършения ремонт. Оспорва
ответникът да е плащал твърдяната сума от 5000 лева, представляваща аванс
по договор, а при доказване на плащането – оспорва същото да касае
процесния договор. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения главен иск е да докаже наличието на
2
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по
неформален Договор за ремонтни работи от м.06.2021 г., по силата на което:
1/ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши
конкретни ремонтни дейности в апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ул. ****, срещу насрещно задължение на възложителя да заплати
възнаграждение;
2/ ищецът е престирал дължимото, съобразно уговореното в
количествено, качествено и времево отношение;
3/ работата е приета от страна на възложителя-ответник;
4/ размера на претенцията си, отговарящ на непогасената част от
общия размер на дължимото възнаграждение по договора.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане процесните
суми.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на лихвата. В тежест на ответника при доказване на горното е, че е
извършил плащане в уговорения срок.
Спорен на първо място между страните е въпросът относно наличието
на сключен договор между страните с твърдяното в исковата молба
съдържание.
За доказване наличието на възникнала договорна връзка, ищецът е
ангажирал писмени и гласни доказателства, както следва:
По делото е приложена в заверен препис разпечатка от електронна
кореспонденция чрез приложение „Вайбър“ от 08.06.2021 г., видно от която,
първият участник изпраща съобщение със съдържание „***“ на което
получава отговор „Привет. Изпратих ти имейл“. В отговор първият участник
изпраща съобщение „Ок, Дидо! Благодаря; ****“.
Няма ангажирани доказателства по делото, от които да може да се
установи между кои телефонни номера е водена горната кореспонденция и на
чие име са регистрирани същите.
Приети са като доказателства по делото и електронни писма от
09.07.2021 г., 22.07.2021 г., 28.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 13.09.2021 г.,
изпратени от имейл ***. Видно от кореспонденцията, същите са изпратени от
инж. Д.Ц., управител на ищцовото дружество „Мистър Сенков“ ЕООД и са
адресирани до лице с име „Т.“ на имейл ***.
Видно от приложените от ищеца разпечатки, кореспонденцията е
протекла едностранно, като по делото не е представено електронно писмо,
което да изхожда от адресата на съобщенията.
Няма ангажирани доказателства по делото, от които да може да се
установи на чие име е регистриран имейл адресът ***.
Видно от представените по делото Договор за извършване на ремонтни
СМР от 08.06.2021 г. /л. 90/, касаещ друг обект – на ***, Приложение № 1 към
3
Договор за ремонтни СМР от 08.06.2021 г., Акт № 1, изпратен като
приложение към имейл от 09.07.2021 г. /л. 94/, Акт № 2, изпратен като
приложение към имейл от 22.07.2021 г. /л. 104/, Акт № 3, изпратен като
приложение към имейл от 12.08.2021 г., нито един от документите не носи
подпис нито на възложителя, нито на изпълнителя.
Въпреки проведеното оспорване и дадените от съда указания, ищецът
не е доказал по делото получаването на твърдения аванс от 5000 лева.
От събраните по делото свидетелски показания чрез разпит на двамата
свидетели при режим на довеждане от ищеца, се установява, че в апартамент,
намиращ се на ул. „Княз Ал. Батенберг“ и ул. „Алабин“, са извършвани по
възлагане от ищеца строителни дейности, касаещи ВиК инсталацията в
обекта и полагане на гипсокартон.
Свидетелят Петров сочи, че работата му е възложа и заплатена от
„Мистър Сенков“ ЕООД, като не се е запознавал със собственика на обекта, в
който е работил, или друго лице - възложител.
Свидетелят Д. сочи, че при провеждането на оглед на апартамента се е
запознал с лице на име „Т.“, който му е предоставил достъп до имота и е
съдействал за спирането на водата, посредством разговор с домоуправителя.
Сочи, че е получил работния проект с възложените задачи от ищцовото
дружествено „Мистър Сенков“ ЕООД, както и че последният му е платил за
извършената работа.
Ищецът не е ангажирал други доказателства по делото.
Съдът, въз основа на съвкупния анализ на събрания по делото
доказателствен материал, намира, че по делото не се доказва сключването
на твърдения неформален договор за извършването на строителни работи.
По делото не е представено нито едно доказателство, съдържащо
изявление, изхождащо от ответника по спора.
Няма данни на чие име са регистрирани телефонният номер и имейл
адресът, използвани за водене на кореспонденция с твърдяното за възложител
лице.
Дори и по делото да беше установено, че същите са използвани именно
от ответника по делото Т. П. М., от представените разпечатки не може да се
достигне до извод за съвпадение на волите на страните, довело до сключване
на твърдения договор /или на друг договор/.
Не се представиха доказателства, че ответникът е заплатил твърдения
от ищеца аванс, въпреки изричното оспорване на това обстоятелство и
предоставената от съда възможност за ангажиране на доказателства. В
конкретния случай, доколкото със заплащането на посочената сума ищецът
цели да докаже спорното обстоятелство за сключването на договора,
твърдението за получено плащане се явява изгоден за ищеца факт, който
следва да бъде установен.
Не се доказва по делото ответникът да е възлагал каквато и да е по вид
и обем работа в процесния апартамент, не се доказва същият да има някаква
връзка с процесния имот.
4
Действително, доказва се по делото в апартамент, находящ се на ул.
Княз Ал. Батенберг и ул. Алабин, да са извършвани строително монтажни
работи. Същите обаче, по твърдение на свидетелите, са им били възлагани и
заплащани от самия ищец, като посочването на личното име на друго лице
/“Т.“/ от единия от свидетелите, макар и съвпадащо с това на ответника по
спора, е недостатъчно само по себе си да обоснове извод, че именно
ответникът е бил възложител на работите.
Дори и да можеше да се направи такъв еднозначен извод, по делото
останаха недоказани конкретните параметри на твърдения договор – не се
установиха нито вида и обема на възложената работа, нито уговорено
възнаграждение.
Недоказани останаха и точният вид и обем на извършените работи,
както и волеизявление за приемане на каквато и да е работа от страна на
ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск, както и
обусловеният от него акцесорен иск за заплащане на мораторно обезщетение,
се явяват изцяло неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът. Последният не е претендирал и доказал
извършването на такива, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "МИСТЪР
СЕНКОВ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника Т. П. М., ЕГН
**********, обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 171.32 лв.,
представляваща възнаграждение за изпълнени и неплатени ремонтни работи
по неформален договор за СМР от м. юни 2021 г. за апартамент № 14, находящ
се в гр. София, ***, ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 52.86 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 21.09.2021 г. до 19.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на № 21240/07.12.2021 г. по
ч.гр.д № 66217/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5