РЕШЕНИЕ
№ 322
гр.Русе, 03.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично заседание на седемнадесети
ноември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 300 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с
чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът „Нур трейд 2017“ ЕООД гр.
Със седалище гр. Сеново, обл. Русе, представлявано от управителя С.С., чрез
пълномощника адв. А.Г., обжалва Решение № 407/29.07.2021 г., постановено по АНД
№ 113/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
68/11.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ - Русе.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното въззивно решение поради противоречие с
материалния закон. Възраженията се основават на твърдението на наказаното лице,
че в конкретния случай осъществения транспорт не е на отпадъци от натрошени
стъклени опаковки, а на „готова стъклена стърготина за фурна“, която е суровина
за влагане в производство. От тук и според касатора липсва основание за
прилагане на режима за транспортиране на отпадъци въобще, а от там и на
изпълнен състав на административно нарушение по ЗУО.
Иска се от касационния съд да отмени
решението на РРС и вместо него да постанови друго, с което да отмени процесното
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
инспекция по околната среда и водите – Русе (РИОСВ – Русе), чрез процесуалния
си представител гл. юрисконсулт Ц.Т. в хода на делото по същество поддържа становище
за неоснователност на касационната жалба. Иска от съда, решението на РРС да
бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски пред касационната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Русе,
представлявана от прокурор Грънчаров, поддържа становище за неоснователност на
подадената касационна жалба. Представителят на прокуратурата предлага на
касационната инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
решение, постановено от Русенския районен съд.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Русе, като взе предвид събраните по делото доказателства
от РРС и наведените от касатора възражения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореният в
настоящото производство съдебен акт районният съд установил, че наказаното
дружество е извършило превоз на 24 480 кг натрошени стъклени опаковки ,
внос от Турция без в Приложение VІІ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 да е
отбелязана дейността за оползотворяване с код R. По този начин превозът бил
незаконен по смисъла на чл. 2, § 35, б. „ж“, т. iii от същия регламент, а за
извършването на незаконен превоз по смисъла на цитираната разпоредба от
Регламент (ЕО) № 1013/2006 е предвидена санкция в чл. 150, ал. 1 от ЗУО, която
именно санкция в минимален размер е била наложена с оспореното пред въззивната
инстанция наказателно постановление на жалбоподателя. Районният съд приел, че
са налице всички елементи от състава на административното нарушение по чл. 150,
ал. 1 от ЗУО и дружеството, касатор в настоящото производство, правилно е било
санкционирано. Съдът отхвърлил възражението на наказаното лице, представляващо
единствено възражение и пред настоящата инстанция, че превозваната стока няма
характер на отпадък, а е суровина. В този връзка въвззивният съд се е позовал
на разпоредбите на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО относно дефиницията на понятието
отпадък, както и на чл. 5 от ЗУО като е счел, че за да се приеме, че конкретния
превозван товар е суровина той следва да е преминал през процес на
оползотворяване, а в конкретния случай това условие не е изпълнено.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, настоящият съд не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, както и на пороците, твърдяни в касационната жалба,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение, постановено от първоинстанционния съд – като правилно – да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция напълно
споделя изложените от районния съд правни изводи, които не намира за нужно да
преповтаря и се позовава на тях в настоящото решение на основание чл. 221, ал.
2, изр. ІІ от АПК. Въззивният съд е дал отговор на единственото поддържано от
касатор възражение като съображенията на районния съд са обосновани и напълно
кореспондиращи с обсъдените от съда правни норми.
Тезата на касатора, че в конкретния
случай се касае за внос на суровина, а не на отпадъци се опровергава и
събраните в хода на производството доказателства. В съставения на 26.08.2020 г.
констативен протокол касаторът е вписал възражения, които са в смисъл, че в
случая той е осъществявал само транспорт на отпадъците (действал е като брокер)
като в подкрепа на това си твърдение е представил договор с румънска фирма от
17.02.2020 г. с предмет покупко-продажба и рециклиране на стъклени парчета от
опаковки, т.е. продажба на отпадъци от стъклени опаковки. Такива именно
отпадъци е и транспортирал с процесния превоз. В същото време обаче в
документите за превоза липсва посочване, че се касае за доставка за румънската
фирма и че касаторът действа единствено като търговец (брокер) на отпадъци,
които транспортира транзитно през България за оползотворяване от румънската
фирма. Напротив именно касаторът е посочен като вносител-получател на
отпадъците, каквото право той няма в качеството си на търговец. Така всички
доказателства по делото сочат, че процесния товар следва да бъде възприет
именно като отпадъци и не е престанал да бъде отпадък по силата на чл. 5, тъй
като не са изпълнени условията, уредени в тази разпоредба.
В заключение настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано въззивният съд е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление, поради което решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора на
касационният ответник има право на разноски на основание чл. 64, ал. 3 и ал. 5
от ЗАНН. Съдът определя дължимия размер на юрисконсултското възнаграждение въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ – 80 лева, за
заплащането на които следва да бъде осъден касационния жалбоподател.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
- Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 407/29.07.2021
г., постановено по АНД № 113/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 68/11.12.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ -
Русе.
ОСЪЖДА „Нур трейд 2017“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Сеново, общ. Ветово, ул. „Трети март“ № 66, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Н.С., да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. Русе сумата от 80,00 (осемдесет) лева
разноски пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.