№ 1952
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20223110100202 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. КР. М., с ЕГН
********** и адрес гр. *** срещу „В.К.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 533.22 лв. /петстотин тридесет и три
лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сбор от платена при начална липса на
основание сума, заплатена на ответника в периода от 04.11.2017г. до 11.04.2018г. като
вземания за неустойка при липса на предоставено обезпечение и такса за експресно
разглеждане по Договор за паричен заем „В.П.“ № ***/12.10.2017г.
В проведено на 23.05.2022г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на
предявените искове
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2017г. между страните е сключен Договор
за паричен заем „В.П.“ № ***, по силата на който ответното дружество предоставило на
ищеца заем в размер на 900 лева за срок от 9 месеца, при размер на погасителнатата вноска
161.72 лева и фиксиран лихвен процент 40.30%.
В чл.1, ал.3 от договора била предвидена такса в размер на 397.71 лева за експресно
разглеждане на документите за отпускане на паричен заем. Заплащането на тази такса било
разсрочено до края на договора и дължимата сума добавена към размера на погасителната
вноска.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора заемателят дължал на заемодателя неустойка в
размер на 387.71 лева, в случай, че не предостави обезпечение в тридневен срок от
1
сключване на договора. Неустойката също била разсрочена на равни части и прибавена към
всяка погасителна вноска. По посочения начин крайния размер на дължимата месечна
вноска достигнал до 205.91 лева, а общото задължение до размер от 1853.91 лева.
На 12.10.2017г. на ищеца била отпусната сума в размер на 900 лева, като на същата
дата била начислена и платена такса в размер на 9.10 лева за кандидатстване по кредит №
***.
Ищецът твърди, че е заплатил всички суми в общ размер на 1853.91 лева,
претендирани от ответното дружество по процесния договор за кредит. На 04.11.2017г. била
погасена сума в размер на 206 лева, на 16.03.2018г. сума в размер на 216 лева. Останалите
суми по договора също били платени от ищеца, като последната част в размер на 332.93
лева била погасена чрез вземането на нов паричен заем – „В.П.“ № ***/11.04.2018г.
В исковата молба се поддържа, че включените в процесния договор за заем клаузи
за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и такса за експресно разглеждане на документите са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и нищожни като такива на
основание чл.146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП. Предвидената неустойка излизала извън границите на
присъщата обезпечителна функция и била договорена в противоречие на добрите нрави.
Таксата за експресно разглеждане на документи била в размер приблизително на 45% от
получения заем и липсвала каквато и да било еквивалентност между размера на таксата и
извършена услуга от заемодателя. Таксата представлявала скрит разход по договора, който
привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и целял
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това по договора за паричен заем
била платена сума в размер на 9.10 лева, представляваща такса кандидатстване.
Описаните суми в общ размер на 795.42 лева били получени от ответното
дружество при липса на основание за това, поради което и ищецът моли за осъждане
ответникът да му заплати сумата и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна.
Не се оспорва сключването между страните на договор за предоставяне на паричен
заем “Standart 14” № *** за сума в размер на 900 лева. Преди сключване на договора на
ищеца бил предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по
договора.
Ищецът изплатил предсрочно задълженията си по договора и изплатил суми в общ
размер на 1588.93 лева.
Със сумата от 1588.93 лева ищецът погасил следните задължения:
1. 900 лева – главница;
2. 135.71 лева – договорна лихва;
3. 266.61 лева – неустойка по чл. 4 от договора;
2
4. 266.61 лева – такса експресно разглеждане и
5. 20 лева – разходи за събиране на просрочени вземания.
В отговора на исковата молба е описано извършването на 7 плащания от страна
на ищеца в периода от 04.11.2017г. до 06.04.2018г. и погасяването на сума в размер на
332.93 лева чрез сключване на нов договор за паричен заем.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на
уговорените между страните неустойка поради неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение и такса за експресно разглеждане на документи. Излага аргументи в полза на
твърдяната действителност на тези клаузи от процесния договор
Ответникът моли за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа исковата
претенция и моли същата да бъде уважена. Ответното дружество не изпраща представител.
В писмена молба, постъпила преди заседанието, ответникът моли за отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
С протоколно определение от 23.05.2022г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване сключването на Договор за паричен заем „В.П.“ №
***/12.10.2017г. и предоставянето на заемната сума на ищеца, както и погасяване на
задължения на ищеца по този договор до общ размер от 1588.93 лева, с което в
счетоводството на ответното дружество е отразено погасяване на задължения за главница в
размер на 900 лева, договорна лихва в размер на 135.71 лева, неустойка в размер на 266.61
лева, такса за експресно разглеждане в размер на 266.61 лева и разходи за събиране на
просрочени задължения в размер на 20 лева.
След допуснатото изменение на иска единственият спор между страните е относно
действителността на клаузите от договора за паричен заем и дали същите представляват
годно правно основание за ответното дружество да задържи получените суми в общ размер
на 533.22 лева.
Съгласно представения договор, ответното дружество е предоставило на ищеца
заем в размер на 900 лева за срок от 9 месеца. В договора е предвидено заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 397.71
лева. Заемателят в чл.4 от договора се задължава да предостави обезпечение в тридневен
срок от усвояването на сумата по договора, което да е поръчител-физическо лице,
отговарящо на определени от заемодателя условия или банкова гаранция. При неизпълнение
на това задължение на заемателя е предвидено заплащане на неустойка в размер на 397.71
лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка погасителна вноска. Общото
задължение по договора за кредит, при неизпълнение на задължението за предоставяне на
3
обезпечение е определено в размер на 1853.19 лева, като в посочения случай заемателят се
задължава да върне сума надвишаваща двойно получената заемна сума за срок от 9 месеца.
Спорът в настоящето производство е действителността на клаузите предвиждащи
ищецът да заплати такса за експресно разглеждане на документи по договора за кредит и
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Изложените от ответника твърдения по отношение на таксата за експресно
разглеждане е дължима за свободно и доброволно избрана услуга от ищеца. При избор на
тази услуга заявлението на ищеца било разгледано по-бързо, без да бъде изчакан срок от 10
дни, като затова заемодателя е ангажирал допълнително ресурси. Позовава се на добрите
нрави и доброволния избор на допълнителна услуга, която е предоставена на ищеца. Според
ответника експресното разглеждане на документите е услуга, която предхожда одобряването
на отпускането на кредита, няма задължителен характер и не е действие по усвояване или
управление на кредита.
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е предвидена възможност за кредитора да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски
кредит. В същото време в чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Именно такова действие се явява разглеждането на заявката на ищцата за паричен
заем, поради което и тази клауза от договора се явява нищожна поради противоречие на
императивната правна норма на чл.10а, ал.2 ЗПК. Разглеждането на заявлението на ищеца за
предоставяне на паричен заем действително предхожда отпускането на кредита, но
представлява част от действията по усвояване на кредита и е въведена императивна забрана
за събиране на такси от кредитора за такива действия. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че размерът на таксата надвишава 1/3 от заемната сума, не е ясно по какъв
начин е изчислен и дали кредиторът е извършвал действия и в какъв размер за предоставяне
на такъв тип услуга, поради което същата клауза от договора противоречи и на добрите
нрави и не представлява правно основание, на което ответното дружество може да задържи
получени суми в общ размер на 266.61 лева.
В чл.4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за осигуряване
на обезпечение на задълженията му по договора, а при неизпълнение на това задължение
дължимост на неустойка надвишаваща 1/3 от заемната сума. Неустойката обезпечава
изпълнението на допълнително задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на основаното задължение на потребителя за връщане на заетата сума,
поради което съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза извън присъщите й
обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и в този смисъл противоречи на
добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим в договорните
отношения между страните.
4
В допълнение следва да бъде отбелязано още, че очевидно крайната цел на
кредитора от включване на тази клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на
задълженията по него, а да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да
бъде върната (предвид размера на неустойката, краткия (тридневен) срок, в който следва да
бъде предоставено обезпечението, а не на последно място и вида на дължимото от заемателя
обезпечение, като на практика за лице, което може да предостави този вид обезпечения не
би възникнала необходимост от получаване на предоставения от ответното дружество
кредит). Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че изплащането на начислената
неустойка е разсрочено и включено във вноските по погасителния план, изготвянето на
който логически, а и законоустановено (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), предшества сключването на
договора.
По изложените съображения съдът намира, че за ответното дружество не е
възникнало годно правно основание за получаване на суми в общ размер на 533.22 лева и
получената без основание сума в посочения размер подлежи на връщане на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, т.е. исковата претенция се явява доказана по основание и размер и следва да
бъде уважена изцяло.
На основание чл.78 ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени
разноски съобразно уважената част от иска, спрямо първоначално предявения размер.
Ответникът има право на разноски съответни на частта от иска, която е прекратена поради
оттегляне, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Направените от ищеца разноски са в размер на 410
лева, от които 50 лева заплатена държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение с
включен ДДС. Разноските на ответното дружество включват юрисконсулстко
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. С оглед изхода от спора, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 274.85 лева, а в полза на
ответника разноски в размер на 32.96 лева.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. КР. М. , с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 533.22 лв. /петстотин
тридесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сбор от платена при
начална липса на основание сума, заплатена на ответника в периода от 04.11.2017г. до
11.04.2018г. като вземания за неустойка при липса на предоставено обезпечение и такса за
експресно разглеждане по Договор за паричен заем „В.П.“ № ***/12.10.2017г., на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. КР. М. , с ЕГН ********** и адрес гр. *** сумата от 274.85 лв. /двеста
седемдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по
5
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. КР. М. , с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на„В.К.“
ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 32.96 лв. /тридесет и
два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6