Р Е Ш Е Н И Е
№ 893/16.5.2023г.
гр. Пловдив, 16 май 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа
административно дело №486 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
П.С.А., ЕГН **********,***, обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №23-0432-000069 от 23.01.2023г.,
издадена от началник на Първо районно управление (I-во РУ) в Областна дирекция
на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “БМВ
316 И“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради
незаконосъобразност.
Ответникът- А.Р.С.- началник на I-во РУ в ОД на МВР-
Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Като приложение към писмо с Вх.№5252 от 07.03.2023г.
(лист 32), по делото постъпва молба-становище (лист 33) от началника на I-во РУ
в ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Освен това, като приложение към писмо
с Вх.№7112 от 29.03.2023г. (лист 20) на началника на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив
по делото постъпва същата молба-становище (лист 21).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената
заповед (лист 3, 35) е получен на 16.02.2023г. от жалбоподателя, видно от
нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2, 10)
постъпва в съда на 20.02.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият
състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2023г., около 21:10ч. е извършена проверка на
място в гр. Пловдив, на бул. “Никола Вапцаров“ до №132, от служители в I-во РУ
в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока
на движение изток – запад П. С.А., ЕГН **********, управлява моторно превозно
средство (МПС), представляващо лек автомобил “БМВ 316 И“, с Рег.№****, собственост
на жалбоподателя, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за
регистрация (голям талон), Част I (лист 11), с №*********, издадено на 12.10.2022г.;
както и според нарочна справка (лист 51а). Прието е за установено, че свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на П. А. е отнето по реда на
чл.171, т.1 от ЗДвП със ЗППАМ с №22-5697-000128 от 26.10.2022г. (лист 44) на началник
на Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) в Отдел “Охранителна полиция“
(О“ОП“) в ОД на МВР- Пловдив. ЗППАМ с №22-5697-000128 от 26.10.2022г. е връчена
на П. А. на 25.11.2022г. и притежаваното от П. А. СУМПС е обявено за изземване.
Прието е за установено, че П. А. не носи свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС), вероятно част ІІ-ра (малък талон).
Според приетото по делото заверено копие на Докладна
записка от 24.01.2023г. (лист 41), П. А. е отведен в I-во РУ в ОД на МВР-
Пловдив, където му е извършена проверка за евентуална употреба от негова страна
на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, но такива не са установени.
Съставен е Протокол за предупреждение (лист 42), на
основание чл.65 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е
попълнена нарочна декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи (лист 43), според която декларация П. А. е изгубил СУМПС *****.,
издадено на 19.06.2020г.
Също така, за установеното в рамките на проверката Георги
Марков Георгиев- старши полицай в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, №616430 от 23.01.2023г.
(лист 36, 39) с който деянията на П. А., изразяващи в управление на МПС, след
като притежаваното от него СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП в
срока на изтърпяване на ПАМ, както и неносенето на СРМПС на МПС, което
управлява, се квалифицират като административни нарушения по смисъла на
чл.150а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от П. А. са
иззети два броя регистрационни табели с №****, като АУАН е подписан от П. А., като
в акта е отразено “НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент
от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра
на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 51-52) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г.
(неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да
осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните
дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 50) на директора
на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.2. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6674 от
27.05.2021г. (лист 53) на министъра на вътрешните работи, с която заповед
старши инспектор А.Р.С., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на
ръководна длъжност НАЧАЛНИК I СТЕПЕН на Първо районно управление - Пловдив на
Областна дирекция на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в
длъжност (лист 54), според който акт на 27.05.2021г. С. е встъпил в посочената
по-горе длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно
и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за
срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на
ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба
да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН
констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, като доказателство по делото са приети
заверени копия на материалите по ЗМ (заявителски материал), респективно по ДП
(досъдебно производство) с №365 по описа на Пето районно управление (V-то РУ) в ОД на МВР- Пловдив (листи 63-83), прокурорска
преписка №11986 по описа на Районна прокуратура (РП), гр. Пловдив за 2022г.
Прието е заверено копие на Лист за преглед на пациент
в КБД/СО с №107246 от 24.10.2022г. (лист 72), издаден от д-р Пламен Гочев от
“УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД. Според посочения лист за преглед, П. С.А. постъпва в
лечебното заведение на 24.10.2022г. в 16:33ч. и го напуска на 24.10.2022г. в
17:03ч. Отразена е Анамнеза: “Взета кръв
и урина за наркотични вещества в 16:35 часа в присъствието на младши инспектор
Ангел Караиванов…“.
Прието е заверено копие на Съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-2879 от 21.03.2023г. (листи 80-81),
изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по ДП №365
по описа на V-то РУ в ОД на МВР- Пловдив за 2022г.,
отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от П. С.А., ЕГН **********,
проби на 24.10.2022г.
Като резултати в посочената експертиза (лист 81) се посочва,
че в представените за анализ кръвна проба и проба от урина, резултатът е
отрицателен за метадон, кокаин, опиати, амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, барбитурати и
бензодиазепини, както и трициклични антидепресанти. Пак според експертизата,
част ІV Заключение, От извършените изследвания на предоставените проби кръв и
урина от лицето П. С.А., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични
вещества.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му и в тази връзка към датата на издаване на оспорената заповед (23.01.2023г.)
е налице фактическо основание за издаването на заповедта, предвид наличието на
ЗППАМ с №22-5697-000128 от 26.10.2022г., с която на П. С.А. е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз
основа на АУАН, Серия АД №359288 от 24.10.2022г. (лист 45), според който акт,
при извършена проверка от служители на С“СПС“ в О“ОП“ в ОД на МВР- Пловдив на
24.10.2022г., около 14:35ч., в гр. Пловдив, на бул. “Освобождение“ до №52, е
прието за установено, че П. С.А. управлява с посока на движение север-юг лек автомобил
“БМВ 316 И“, с Рег.№****, собственост на жалбоподателя П.С.А., след употреба на
наркотични вещества (амфетамин), установена с техническо средство,
представляващо “Drager Drug Test 5000” (ДРЕГЕР ДРАГ ТЕСТ 5000), с
фабричен номер №ARMF 0086.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП,
подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка,
поради което следва да се приеме, че на заповеди, с които се прилагат ПАМ по
ЗДвП е допуснато предварително изпълнение по силата на закона.
Съответно, ЗППАМ с №22-5697-000128 от 26.10.2022г.
подлежи на изпълнение, считано от 26.10.2022г., като 18-месечният срок за
прилагане на мярката изтича на 26.04.2024г.
Независимо от последно посоченото обаче, нормата на
чл.142, ал.2 от АПК установява, че установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания (11.05.2023г.).
Такива нови факти са посочената по-горе Съдебна химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-2879 от 01.03.2023г., изготвена от
експерти във ВМА, според която експертиза, не се установява присъствието на
наркотични вещества на предоставените за изследване проби от П. С.А., както и
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.05.2023г.
(листи 64-65) на прокурор от РП- Пловдив, с което се прекратява наказателното
производство по ДП №365/2022г. по описа на V-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка
№11986 по описа на РП- Пловдив за 2022г.
Съответно, фактическото основание, послужило за
издаването на ЗППАМ с №22-5697-000128 от 26.10.2022г., с която на П. С.А. е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, се явява
оборено, като действието на заповедта се преклудира с прекратяване на
наказателното производство по ДП №365/2022г. по описа на V-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, прокурорска преписка
№11986 по описа на РП- Пловдив за 2022г.
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че и фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя, представляващо управление на собственото му МПС от лице (П. С.А.),
на което СУМПС е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, се явява също оборено
и оспорената по делото заповед се явява издадена в нарушение на материалния
закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя
незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и
самостоятелно основание за нейната отмяна.
По делото няма направени искания за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с №23-0432-000069 от 23.01.2023г., издадена от началник
на Първо районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на П.С.А.,
ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство,
представляващо лек автомобил “БМВ 316 И“, с Рег.№****, собственост на П.С.А.,
ЕГН **********, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:../п/.......................
/Н.Бекиров/