№ 12403
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110162111 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от И. К. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Д. М.,с адрес гр.С,против
„В“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З Р,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде прогласена като недействителна клаузата в договора,регламентираща
такса за експресно разглеждане,както и за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 36,26 лева заплатена без правно основание парична сума.
В исковата молба се твърди,че на 24.11.2021 г. между страните е
сключен договор за паричен заем,съгласно който дружеството ( с предишно
наименование 4 ) е предоставило в заем парична сума от 80 лева,а
заемополучателят се задължава да върне паричната сума в срок до 29.11.2021
г. Сочи се,че според първоначално сключения договор таксата за експресно
разглеждане е възлизала на 15 лева,но предвид това,че с анекси са
предоставени допълнително парични суми – от 80 и от 50 лева,таксата за
експресно разглеждане е увеличена на 36,26 лева. Ищецът Д. твърди,че е
изпълнил изцяло задълженията си по договора като общо е заплатил сума от
247,39 лева. В исковата молба се сочи,че договорната клауза,която
регламентира такса за експресно разглеждане е нищожна. Твърди се,че чрез
уговаряне на такава такса се достига до нарушаване разпоредбата на чл.10а от
ЗПК. Отделно от това,ищецът изтъква доводи,че чрез уговаряне дължимост
на такса експресно разглеждане се нарушава разпоредбата на чл.19,ал.4 от
ЗПК. В исковата молба са изложени твърдения,че ищецът Д. е заплатил сума
от 36,26 лева като такса експресно разглеждане,която е платена без основание
1
и ищецът претендира осъждане на ответника да върне паричната сума.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
„В“ЕООД със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че
ищецът Д. при кандидатстването си за заем е поискал и заявил допълнителна
незадължителна услуга за бързо разглеждане като таксата се
начислява,защото преценката за кредитоспособността на лицето се реализира
в кратък период от време,което ангажира допълнителен ресурс. Оспорва се
твърдението на ищеца,че чрез уговаряне на такса бързо разглеждане се цели
да бъде заобиколена забраната,предвидена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК като са
изложени твърдения от ответника,че таксата за бързо разглеждане изобщо не
следва да бъде включвана в ГПР. Ответникът не оспорва,че ищецът Д. е
заплатил сума в общ размер от 247,39 лева. Моли се съдът да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от договор за кредит № *****/24.11.2021 г.,сключен между
„4“ЕООД,като заемодател,и И. К. Д.,като заемополучател,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,съгласно което
дружеството се задължава да предостави заемна парична сума за срок от пет
дни,а заемополучателят приема да върне заемната парична сума заедно с
договорна лихва и такса за бързо разглеждане.
Приети са общи условия по договор за кредит.
Представени са и два анекса за допълнителна сума от 24.11.2021 г. към
договора за кредит,сключен на 24.11.2021 г.
С определение е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че И. К. Д. е заплатил по договора
за кредит сума в общ размер от 247,39 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна
клауза е обусловено от провеждането на доказване,че чрез уговарянето на
същата се достига до нарушение на закона или на добрите нрави. Принципно
договорът представлява съглашение,постигнато между страните,с което
страните по своя воля уговарят съдържанието на договорното
правоотношение,но правилото за договорна автономия е ограничено с оглед
недопустимост договорът,сключен между страните да нарушава императивни
правни норми. Когато правната норма има императивен характер,същата
следва да бъде прилагана стриктно и не се явява допустимо от гледна точка
на закона страните да уговорят в договора последици,които противоречат на
императивната правна норма. В настоящия случай между страните е сключен
договор за заем,който се явява сключен с потребител,защото
заемополучателят Д. е физическо лице и договорът е сключен за лични
нужди,поради което приложим закон е Законът за потребителския кредит. В
2
Закона за потребителския кредит ( ЗКИ ) са регламентирани правила в защита
на потребителя,които правила имат императивен характер,т.е. ако клауза в
договор за потребителски заем им противоречи,тази клауза следва да се счита
недействителна. Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК кредиторът може да поиска от
заемополучателя такси за дейности,представляваща допълнителни услуги,а
ал.2 от цитираната разпоредба забранява начисляването на такси по повод на
отпускането и управлението на кредита. Анализирайки цитираната
разпоредба на чл.10а от ЗПК,съдът счита,че същата по недвусмислен и
категоричен начин регламентира,че единствената хипотеза,когато страната
кредитор може да начислява такси е ако тези такси се начисляват за
допълнителни услуги. Софийският районен съд приема,че уговарянето и
начисляването на такса експресно разглеждане представлява недействителна
уговорка,защото е постигната в нарушение на императивна
забрана,регламентирана в ЗПК. Кредиторът е длъжен да разгледа всяко
искане за отпускане на кредит,което означава,че дейността по преценка дали
да бъде сключен договор,респективно дали да бъде отпусната исканата заемна
сума,представлява същинска дейност,типична за договора за кредит,каквато
дейност заемодателят извършва по всеки договор,поради което предвид
обстоятелството,че не се касае за допълнителна услуга,а за дейност,свързана с
отпускането на кредит,договорна клауза, с която се уговаря дължимост на
такса експресно разглеждане е недействителна. Изводът на съда за
недействителност на уговорката,която предвижда дължимост на такса за
експресно разглеждане не се променя предвид развитите в писмения отговор
съображения,че тази такса се начислява само ако кредитополучателят поиска
обработката по договора за кредит да бъде реализирана в по-кратки срокове
спрямо предвидените. С оглед това,че заемодателят дължи произнасяне по
всяко искане за отпускане на кредит тази дейност е включена в предмета на
заемното правоотношение и се явява забранено от закона да бъде уговаряна
дължимост на такса за тази дейност.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по основание и по размер и
следва да бъде уважена за сумата от 36,26 лева. Уважаването на иск с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловено от доказване,че страната
ищец е реализирала плащане на парична сума,а ответникът е длъжен да
докаже,че има основание да получи плащането. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че ищецът Д. е заплатил сумата от
36,26 лева като такса за експресно разглеждане – по първоначално сключения
договор и по двата анекса за допълнителни парични суми. Следователно от
значение за преценка дали искът е доказан по основание и по размер е дали
ответникът има основание да получи плащането. В хипотезата,когато
плащането е реализирано на основание на недействителна договорна
клауза,плащането е осъществено без основание,защото недействителната
договорна клауза не би могла валидно да породи правни последици. Това
означава,че парична сума,заплатена на основание недействителна договорна
клауза подлежи на възстановяване. По изложените съображения съдът
намира,че искът подлежи изцяло на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът чрез процесуалния
си представител претендира присъждането на съдебноделоводни разноски
3
съдът намира,че на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК следва да
бъде присъдена в полза на ищеца държавна такса в размер от 100 лева,а в
полза на адв.Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева ( с вкл.ДДС ),в която насока съдът отчете вида на
предявените искове,цената на всеки от исковете,фактическата и правна
сложност на исковете,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно
заседание,в което ищецът не е бил представляван поради искане делото да
бъде разгледано в негово отсъствие,както и взе предвид,че според решение на
СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не би могъл да бъде обвързан от наличието
на минимално дължимо възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД
по иск,предявен от И. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С срещу
„В“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З Р , клауза „такса за експресно разглеждане“ – такса
за предоставяне на дпълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя,която гарантира обработка искането за кредит и отговор
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път,по телефон или на
хартиен носител в офис на партньор.
ОСЪЖДА „В“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З Р да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД
на И. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 36,26 лева ( тридесет и
шест лева двадесет и шест стотинки ) – платена без основание,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
13.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „В“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З Р да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на И. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
100 (сто ) лева съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „В“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от З Р да заплати на адвокат Д. М. М.,с адрес гр.С сумата
от 360 ( триста и шестдесет ) лева адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4