Решение по адм. дело №1176/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба, подадена от „Сакмаркет“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Доброплодно, общ. Ветрино, обл. Варна, Стопански двор, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324003619-091-001/20.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 55/12.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.02.2022 г. в размер на 1 295,02 лева – главница, и 585,23 лева – лихви.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на РА поради постановяването му в противоречие с фактическата обстановка и счетоводното и данъчното законодателство. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че освен представените с възражението срещу ревизионния доклад пътни листове, чието съдържание е опровергано от събраната от органите по приходите информация от Националното ТОЛ управление, не са налице никакви доказателства за използването на автомобилите в стопанската дейност на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 488 лева.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на РА:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000324003619-020-001/22.07.2024 г. /л. 3/, изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000324003619-020-002/14.11.2024 г. /л. 192/ и ЗИЗВР № Р-03000324003619-020-003/13.01.2025 г. /л. 264/, издадени от М. Ц. М. на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна. Първоначално ревизията е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и за ДДС за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., като с последната заповед предметният обхват на ревизията е изменен и обхваща единствено установяване на задължения за ДДС за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 година. Посочените заповеди са издадени от надлежно оправомощен орган по приходите съгласно Заповед № Д-10/02.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 334/, и са връчени по електронен път по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000324003619-092-001/31.01.2025 г. /л. 267-273/, издаден от определените с последната ЗИЗВР органи по приходите. Ревизията е приключила с РА № Р-03000324003619-091-001/20.02.2025 г. /л. 324-331/, издаден от определените в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 55/12.05.2025 г. го е потвърдил изцяло.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК.

3. Относно материалноправната законосъобразност на ревизионния акт:

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически и правни констатации:

Основният предмет на дейност на „Сакмаркет“ ЕООД е производство на торби от хартия и картон и се осъществява в цех в собствена сграда в с. Доброплодно, Стопански двор. През ревизирания период дружеството е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит общо в размер на 1 295,02 лева по фактури за закупени горива, резервни части и ремонтни услуги на МПС, издадени от „Ал и Ко“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Дизелор“ ЕООД, „Стандарт-ойл“ ООД, „Био петрол“ ЕООД, „Мотобилд“ ООД, „Волф“ АД, „Топ кар“ ООД, „Никтрейд Варна“ ООД, „Марти Гараж“ ЕООД и „Боксер карс“ ЕООД, подробно описани на стр. 4-6 от РД /л. 272-гръб – л. 271/.

По данни от информационната система на НАП през ревизирания данъчен период „Сакмаркет“ ЕООД е притежавало следните транспортни средства: лек автомобил Субару Б 9 Трибека с рег. № [рег. номер], лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер], лек автомобил Мерцедес В 230 с рег. № [рег. номер], лек автомобил Пежо 806 с рег. № [рег. номер], лек автомобил Опел Астра с рег. № [рег. номер], товарен автомобил Волво ФЛ 611 с рег. № [рег. номер], автобус Рено Мастер с рег. № [рег. номер], подробно посочени в табличен вид на стр. 6-7 от РД /л. 271-гръб – л. 270/, за които е установено, че не са заведени в счетоводните регистри на дружеството /л. 9-10/.

По данни на ревизираното дружество същото притежава следните автомобили: лек автомобил Субару Б 9 Трибека с рег. № [рег. номер], лек автомобил Опел Зафира с рег. №****, товарен автомобил Волво ФЛ 611 с рег. № [рег. номер], товарен автомобил Форд Транзит с рег. № [рег. номер] – придобит през 2024 година.

Дружеството е декларирало, че използва и автомобили на „Варнапак“ ЕООД /свързано дружество/, като с възражението срещу РД е представило договори за заем за послужване от 03.01.2022 г. между „Варнапак“ ЕООД и „Сакмаркет" ЕООД за лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер] и лек автомобил Пежо 806 с pрег. № [рег. номер] /л. 307-308/.

В отговор на връчено искане за представяне на информация, ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ е представило справка за собственост на превозни средства /ПС/ на „Сакмаркет“ ЕООД за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. /л. 248/. Видно от приложената справка, дружеството е собственик на следните превозни средства:

• лек автомобил Субару Б 9 Трибека с рег. № [рег. номер],
• лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер],
• товарен автомобил Волво ФЛ 611 с рег. № [рег. номер],
• лек автомобил Опел Астра с рег. № [рег. номер] – собственост до 05.06.2023 година.

В писмените си обяснения /л. 250/ „Сакмаркет“ ЕООД декларира, че притежаваните от дружеството транспортни средства, с изключение на Субару Трибека, са закупени под прага на същественост, поради което не са заприходени като дълготраен актив в сч. сметка 205 /Транспортни средства/. Посочва, че направените разходи за горива са свързани с разнос на стоки и продукция, снабдяване с материали и превоз на работници от други населени места.

С възражението срещу РД са представени пътни листове за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. на следните автомобили: лек автомобил Пежо 806 с рег. № [рег. номер], лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер], лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер] и лек автомобил Субару Б 9 с рег. № [рег. номер] /л. 275-304я/. В пътните листове се съдържа информация за дата, водач, маршрут и основание, подробно посочена в табличен вид на стр. 4-9 от РА /л. 330-гръб – л. 327/.

Представени са и следните договори:

• Договор от 17.11.2015 г. за покупко-продажба на товарен автомобил марка Волво, модел: ФЛ 611, с рег. номер [рег. номер], закупен за сумата от 500 лева /л. 305/;
• Договор от 09.03.2021 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка Опел, модел: Зафира, с рег. номер [рег. номер], закупен за сумата от 2800 лева /л. 312/;
• Договор от 18.06.2021 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка Субару, модел: Б 9 Трибека, закупен за сумата от 9900 лева /л. 311/;
• два броя договори за заем за послужване от 03.01.2022 г., сключени между „Варнапак“ ЕООД – заемодател, и „Сакмаркет“ ЕООД – заемател, за лек автомобил Опел Зафира с рег. номер [рег. номер] и за лек автомобил Пежо 806 с рег. номер [рег. номер] /л. 307 и л. 308/.

От Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, Национално ТОЛ управление, е предоставена информация за движението на посочените автомобили по маршрутите, записани в пътните листове /л. 314-316/, подробно описани на л. 5-9 от РА /л. 329-327/.

При извършена съпоставка между данните от представените пътни листове и получената информация от Националното ТОЛ управление от органите по приходите е констатирано, че за превозно средство Пежо 806 с рег. № [рег. номер] не е установено да е извършило превози, а за автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер], Опел Зафира с рег. № [рег. номер] и Субару Б 9 с рег. № [рег. номер] няма съвпадение между датите и часовете на извършените превози.

При преглед на представените счетоводни регистри на ревизираното лице е установено, че покупката на гориво, резервни части и ремонт на автомобилите са отразени изцяло като разход по сч. сметка 601 /Разходи за материали/ и по сч. сметка 602 /Разходи за външни услуги/, без да бъде съобразен действителният разход на гориво, който следва да се изчисли на база изминати километри и разходната норма на гориво за конкретното МПС. Констатирано е, че не се представени документи, от които категорично да се установи, че закупените горива, резервни части и ремонтни дейности, необходими за експлоатацията на транспортните средства, са свързани с извършваната от „Сакмаркет“ ЕООД независимата икономическа дейност.

Прието е, че са налице ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, според разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, като за посочените автомобили не са налице изключенията от това правило, регламентирани в ал. 2 на същата законова разпоредба.

С оглед на така установените факти, на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДДС, за д.п.м.02.2022 г. на „Сакмаркет“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит за закупени горива, резервни части и ремонт на превозни средства, общо в размер на 1 295,02 лева, по издадените от „Ал и Ко“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Дизелор“ ЕООД, „Стандарт-ойл“ ООД, „Био петрол“ ЕООД, „Мотобилд“ ООД, „Волф“ АД, „Топ кар“ ООД, „Никтрейд Варна“ ООД, „Марти Гараж“ ЕООД и „Боксер карс“ ЕООД фактури.

В хода на задължителното административно обжалване на РА решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/, възприемайки изцяло фактическите установявания на органите по приходите и направените от тях правни изводи, потвърждава РА изцяло.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице по ЗДДС има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка и това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е регламентирано, че правото на приспадане за получателя по доставката е налице, когато ползва получените стоки и услуги, за които доставчикът – регистрирано лице по ЗДДС, му е начислил данък, за целите на извършването на облагаеми доставки. Следователно за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, те следва да се ползват от получателя им за дейност, от която реализира последващи облагаеми доставки. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че автомобилите, във връзка с които са издадени процесните фактури за закупени стоки /гориво и резервни части/ и услуги /ремонтни дейности/, са придобити за нуждите на икономическата му дейност, т.е. ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Въпросът дали данъчно задълженото лице е ползвало стоките/услугите в това си качество, т.е. за целите на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 от Директива 2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т. 58 от Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11 на Съда на Европейския съюз.

В чл. 70, ал. 1 от ЗДДС са въведени ограничения за упражняването на правото на данъчен кредит – когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето /т. 2/; придобит е или внесен мотоциклет или лек автомобил /т. 4/ или стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили /т. 5/. Посочените ограничения не се прилагат, когато е изпълнено някое от условията по ал. 2 на същата правна норма, в т.ч. превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба /т. 1/, стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства, използвани за целите по т. 1 /т. 4/ или основната дейност на получателя по доставките към момента на получаването им е някоя от изброените в т. 1-4 дейности, независимо че превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за различни от тези дейности /т. 5/.

Между страните по делото не се спори, че автомобилите, във връзка с чиято експлоатация се твърди, че са издадени процесните фактури за доставки на гориво, резервни части и ремонт на превозни средства, не са заведени като дълготрайни материални активи /ДМА/ в счетоводството на „Сакмаркет“ ЕООД. Твърдението на жалбоподателя, че причината за това е, че транспортните средства са закупени под прага на същественост, е неоснователно и необосновано на събраните по делото доказателства. Видно от представените в хода на ревизионното производство договори за покупката на автомобилите единствено товарен автомобил Волво, модел: ФЛ 611, е закупен за сумата от 500 лева, която е под прага на същественост за ДМА, посочен в чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане. След като не са заприходени в счетоводството на оспорващия търговец като ДМА в сч. сметка 205 /Транспортни средства/ и няма данни да са участвали в осъществяваната от него икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, не може да се приеме, че процесните МПС са използвани за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. В същия смисъл е и разрешението, дадено в т. 2 от Решение от 16 февруари 2012 г. по дело C-118/11 на Съда на Европейския съюз, според която членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието.

Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че направените разходи за горива, резервни части и ремонт на превозни средства са свързани с разнос на стоки и продукция, снабдяване с материали и превоз на работници от други населени места. Единствените доказателства, ангажирани от „Сакмаркет“ ЕООД в тази връзка, са представените с възражението срещу РД пътни листове. В част от пътните листове /л. 274-304/ е посочено основание за извършване на превоза „превоз на работници“ и маршрут „Нови пазар – Доброплодно, Доброплодно – Нови пазар“. Отразените в пътните листове населени места са различни от тези, в които се намират адресите на работниците на „Сакмаркет“ ЕООД, които съгласно приложената на л. 371-378 от преписката справка относно трудовите договори, сключени от дружеството, са с постоянен и настоящ адрес съответно в гр. Суворово, с. Момчилово, с. Ягнило, гр. Шумен и гр. Варна. С оглед горното не се установява използването на процесните МПС за твърдяната от оспорващото дружество транспортна дейност, поради което не е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1, предложение първо от ЗДДС. Същото се отнася и за останалите пътни листове /л. 305-304я/, в някои от които макар да е вписан маршрут до част от градовете, в които живеят работници на ревизирания търговец, не е посочено основанието за извършването на превоза, поради което не може да установи, че се касае за именно за транспортни услуги на персонала на ревизираното дружество.

Видно от представената информация от Националното ТОЛ управление за един от автомобилите не е установено да е извършвал превози по посочените в пътните листове маршрути, а за останалите няма съвпадение в датите и часовете на извършените превози. Тази информация изхожда от трето незаинтересовано от изхода на делото лице, което освен това е държавен орган, т.е. същата има характера на официална такава, и не е оспорена от жалбоподателя, поради което следва да бъде кредитирана. От своя страна представените пътни листове представляват частни документи, които изхождат от жалбоподателя, поради което притежават много ниска степен на убеждаващо въздействие, като посочените несъответствия с останалите доказателства и липсата на реквизити в част от тях допълнително дискредитират доказателствената им стойност.

Не са представени документи, удостоверяващи изпълнени задачи, като изминати километри, посетени търговски обекти, установен разход на гориво и др. подобни. Преобладаващата част от фактурите за закупуване на горива са издадени в данъчни периоди, предхождащи датата на съставяне на пътните листове, поради което същите не могат да бъдат обвързани с тях, което е допълнителен аргумент да не бъдат кредитирани. Освен това счетоводството на „Сакмаркет“ ЕООД не е организирано аналитично, т.е. по начин, позволяващ установяване на действителния разход на гориво за всеки конкретен автомобил на база изминати километри и разходна норма на гориво, поради което не може да се определи кои разходи за кое превозно средство се отнасят.

Предвид изложеното не се установява използването на автомобилите за осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност, поради което закупените във връзка с тях стоки /гориво и резервни части/ и услуги /ремонтни дейности/ също не са свързани с дейността на лицето и не се използват за последващи облагаеми доставки. Освен това по отношение на доставките на ремонтни услуги и резервни части освен фактурите не са представени никакви доказателства за вида на извършените ремонтни дейности и влагането на авточастите в конкретни автомобили.

След като автомобилите не са заведени като ДМА и не са участвали в осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност, закупените във връзка с експлоатацията им стоки и услуги, също не са използвани за извършваните от дружеството облагаеми доставки. С оглед горното налице е основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Налице е и основанието за непризнаване на предвиденото в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС данъчно предимство и на основание специалната разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, която отрича наличието на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на стоки и услуги, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леки автомобили. Не е доказано наличието на някое от изключенията по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, поради което законосъобразно с оспорения РА е отказано признаването на спорното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 295,02 лева /321,18 лева за гориво и 973,84 лева за резервни части и ремонт на превозни средства/ по фактури, издадени от „Ал и Ко“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Дизелор“ ЕООД, „Стандарт-ойл“ ООД, „Био петрол“ ЕООД, „Мотобилд“ ООД, „Волф“ АД, „Топ кар“ ООД, „Никтрейд Варна“ ООД, „Марти Гараж“ ЕООД и „Боксер карс“ ЕООД, и са начислени лихви за забава.

Предвид изложените съображения съдът намира, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, и съобразявайки материалния интерес /1 880,25 лева/, както и обстоятелството, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 488 лева.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сакмаркет“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Доброплодно, общ. Ветрино, обл. Варна, Стопански двор, срещу Ревизионен акт № Р-03000324003619-091-001/20.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 55/12.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност за данъчен период м.02.2022 г. в размер на 1 295,02 лева – главница, и 585,23 лева – лихви.

 

ОСЪЖДА „Сакмаркет“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Доброплодно, общ. Ветрино, обл. Варна, Стопански двор, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 488 /четиристотин осемдесет и осем/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 160, ал. 7 от ДОПК.