№ 518
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6334/1.02.2022 г., депозирана от
“Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И., срещу Решение № 90 от 12.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 6225/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което са отхвърлени
исковете на жалбоподателя за приемане за установено в отношенията между страните, че
ИВ. СТ. В. дължи на жалбоподателя сумата от 1162.15 лева, представляваща стойност за
електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. за обект за потребление,
находящ се в с. Хан Крум, община Велики Преслав, ул. „Хан Омуртаг“ № 21, по издадена
фактура № ********** от 22.10.2020 г., както и сумата от 23,56 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 2.11.2020 г. до 14.01.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261415 от 19.02.2021 г. по ч.
гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят излага подробни доводи по фактите по спора. Позовавайки се на чл. 55
ПИКЕЕ намира, че в случаите когато се установи, че са налице измерени количества е
невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява
измереното количество електрическа енергия по тези регистри след монтажа. Сочи, че при
ежемесечното отчитане не е възможно да се установи натрупване по тези регистри. Намира,
че съобразно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, периодът на корекцията е от датата на монтажа –
15.03.2018 г. до датата на проверката – 11.09.2020 г. Твърди, че потребителят е уведомен за
корекцията. Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза, намира за
установено неправомерното вмешателство чрез намесата в софтуера на СТИ, както и
потребяването на начислените 5879 квтч. За неправилен намира извода на
първоинстанционния съд, че е възможно неправомерната намеса да е извършена във всеки
1
момент. Сочи, че разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ е отменена с решение № 100003 от
21.07.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 7772/2019 г., обн. В ДЕ, бр. 57 от 2021 г., в
сила от 9.07.2021 г. Намира, че процесната сума е дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр.
с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещната страна – ИВ. СТ. В., чрез адв. В.Г.. В същия се излагат доводи за
правилността на обжалвания съдебен акт. Въззивната жалба намира за бланкетна, като сочи,
че единствените доводи са за неправилност на извода на съда за недоказаност на
осъществената доставка. Соди, че в жалбата не се оспорва липсата на изпълнение на
задължението от страна на дружеството по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. За неотносима намира
цитираната във въззивната жалба съдебна практика, доколкото последната касае вземане по
чл. 183 ЗЗД, какъвто не е процесният случай. За неоснователно намира и твърдението, че
дружеството не дължи изпълнение на задължението по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, поради
обстоятелството, че отмяната на същата разпоредба, считано от 9.07.2021 г. няма обратно
действие, по аргумент на чл. 195 АПК. Посочва, че СТИ не е бил монтиран нов на обекта на
потребление, че прочитането на сумарния регистър не попада в обхвата на последващата
проверка. За правилен намира извода на съда, че не е установено в кой период от време е
преминала процесната електрическа енергия. Моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез
процесуалния си представител адвокат Мачева, поддържа въззивната жалба. Претендира
разноски.
В становището си по същество, процесуалният представител на въззиваемата страна
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност
възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 6225/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, е
образувано по предявен положителен установителен иск от „Електроразпределение Север“
АД, срещу ИВ. СТ. В. за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на жалбоподателя сумата от 1162.15 лева, представляваща стойност за
електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. за обект за потребление,
находящ се в с. Хан Крум, община Велики Преслав, ул. „Хан Омуртаг“ № 21, по издадена
фактура № ********** от 22.10.2020 г., както и сумата от 23,56 лева, представляваща
законна лихва за забава върху главницата за периода от 2.11.2020 г. до 14.01.2021 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261415 от 19.02.2021 г. по ч.
гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че въз основа на подадено заявление е
образувано ч. гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, по което е издадена
заповед за изпълнение срещу ИВ. СТ. В.. Последният е възразил в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК и дружеството е предявило иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. Сочи, че страните са в
облигационни отношения по договор за пренос и достъп на електрическа енергия. Излага
доводи, че на 11.09.2020 г. била извършена проверка на СТИ. Твърди, че в съдържанието на
2
съставения Констативен протокол № 5300347 било записано, че в регистър 1.8.3 има
показания. Посочва, че Констативният протокол е съставен на титуляра на партидата и
подписан лично от ответника. Излага доводи, че след изпращането на СТИ в БИМ е
съставен Констативен протокол № 695 от 14.10.2020 г., в който след софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на СТИ и показания по тарифа Т3 в размер на
005879,808 кВтч. След изготвено становище за начисляване на електрическа енергия,
ищцовото дружество издало фактура № ********** от 22.10.2020 г. на стойност 1162.15
лева за периода от 16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. Същата била издадена на Ст. З. В., който
към момента на извършване на проверката се водел титуляр на партидата в системата на
ищцовото дружество. Сочи, че на 29.10.2020 г. ответникът депозира заявление за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ищцовото
дружество. Намира, че съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ началният период се определя от деня
след монтажа на електромера на 15.03.2018 г. до датата на констатиране на вмешателството
на 11.09.2020 г. Претендира заплащането на мораторната лихва в размер на 23.57 лева за
периода от 2.11.2020 г. до 14.01.2021 г. Сочи, че ответникът бил уведомен за проверката.
Твърди, че процесното количество електрическа енергия натрупано в невизуализиран
регистър е реално доставено и потребено от потребителя. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника И.В.. В същия се излагат доводи за неоснователността на иска. Сочи, че между
страните не съществувал договор за продажба на електрическа енергия, а единствено
заявения договор за пренос сключен при общи условия, от където извежда доводи за
неприложимост на общите разпоредби на договора за продажба в ЗЗД. Излага доводи, че не
са спазени изисквания по раздели VIII и IX ПИКЕЕ- за обслужването на измервателните
системи и съставяне на досие за измервателната система съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ и
извършването на обслужване и проверка на измервателната система, най- малко веднъж на
три месеца съгласно чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. Оспорва количество електрическа енергия да е
реално потребено за твърдения период. Счита, че виновното бездействие на ищеца не
можело да обуслови правото му да претендира на основание чл. 55, ал.1 и чл. 56, ал. 1
ПИКЕЕ, паричния еквивалент на количествата електрическа енергия за периода от
16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. Излага доводи, че в ЗЕ липсва право операторът на
електроразпределителната мрежа да получава от крайния клиент сума начислена, вследствие
извършена корекционна процедура. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ не
следва да бъде прилагана, доколкото противоречи на законовите разпоредби. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
От събраните по делото доказателства, в частност Констативен протокол за монтаж
3
от 15.03.2018 г., на обект на потребление с адрес с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, ул.
„Хан Омуртаг“, отчитан по абонатен номер **********, се установява, че е монтирано СТИ
с фабричен № 1114021262155198 с посочени първоначални показания по нощна тарифа –
2960 квтч по дневна- 10017 квтч /л. 27 от делото на ВРС/.
От представения в производството Протокол за проверка № 19192р-D-16 от
служители на „ЕЛЛАБ България“ ООД се установява, че СТИ е преминало проверка на
30.01.2018 г., като към тази дата е имало стойности по дневна и нощна тарифа, съвпадащи с
посочените в последващо съставения протокол за монтаж от 15.03.2018 г. на СТИ на
процесния обект за потребление.
С изпратено писмо от 5.11.2021 г. „ЕЛЛАБ България“ ЕООД уведомяват съда, че не
разполагат с извлечение от прочита на всички регистри на процесния електромер, както и че
прочитането на регистър 1.8.0 не е в обхвата на последващата метрологична проверка,
поради което и не е извършвано сравнение между показанията в този регистър и сбора на
показанията по другите регистри.
От констативен протокол № 5300347 от 11.09.2020 г. е видно, че служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ с фабричен №
1114021262155198 на процесния обект на потребление. Към момента на проверката
партидата била на името на Стайчо В., но констативният протокол е подписан лично от
ответника - И.В., както и от двама служители на дружеството. В протокола е отразено,
показанията по 1. 8. 1. Са 0040306 квтч, по 1. 8. 2. – 016703 квтч, 1. 8. 3 – 005879 квтч, 1. 8. 4.
– 0000000 и по 1. 8. 0. – 026890 квтч. СТИ е демонтирано, поставено в индивидуална
опакова с пломба № 523913 и е изпратено за проверка в БИМ. В констативния протокол №
59580 от 19.10.2020 г. след софтуерно прочитане е установено, наличие на преминала
електрическа енергия в регистър 1. 8. 3. От 005879,808 квтч, която не е визуализирана на
дисплея, както и че СТИ съответства на метрологичните характеристики, но не съответства
на техническите такива. След изгответно становище за начисляване на електрическа енергия
от 19.10.2020 г., е издадена фактура № ********** от 22.10.2020 г. на името на Ст. В. за
сумата от 1162.15 лева, представляваща електрическа енергия от 5879 квтч за периода от
16.03.2018 г. до 11.09.2020 г.
Видно от представените заявления № 5572032 и № 5572035 от 29.10.2020 г., ИВ. СТ.
В., депозирайки заявления за достъп и за продажба на електрическа енергия пред
„Електроразпределение север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД, е уведомил дружествата
за промяна в собствеността на обекта на потребление, настъпила още през 2015 г. по силата
договор за дарение, сключен между Ст. В. З. като дарител и ИВ. СТ. В. като надарен,
обективиран в нотариален акт № 7, том VI, рег. № 2553, дело № 548 от 2015 г., вписан в СВ
с вх. рег. № 1360 от 19.05.2015 г.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза,
заключението, по която съдът намира за обективно, компетентно дадено и съответстващо на
останалия събран доказателствен материал. От същото се установява, че: 1/. СТИ е
произведен през 2012 г., като е подлежал на последваща проверка– до 2018 г., 2/. след
проверката от м. януари 2018 г., СТИ е бил метрологично годен към момента на проверката,
3/. натрупаното количество електрическа енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде
отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно вмешателство, 4/. електрическа
енергия в скрития регистър 1.8.3. не се визуализира на дисплея и не е заплащана, 5/.
математически изчисления при корекцията са аритметично точни.
В проведеното о. с. з., вещото лице е пояснило, че процесното СТИ е било
употребявано преди монтажа му на обекта на потребление на ответника, като преди това е
било монтиран на друг обект. Експертът споделя, че не е възможно да се определи кога е
извършена софтуерната намеса в тарифната схема на СТИ и кога са възникнали показанията
по невизуализирания регистър. Излага, че показанията по тарифа 1. 8. 3. е възможно да са
натрупани от датата на производството на СТИ през 2012 г. до датата на проверката –
11.09.2020 г.
4
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесната сума,
представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция
на сметка.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши служебна
проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на същата установи, че
предявеният иск е допустим, доколкото въз основа на подаденото заявление е издадена
Заповед № 261415 от 19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна, е депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, а искова молба е
подадена срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съобразно горното и предвид липсата на твърдения в
насока за недопустимост на производството, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
„Електроразпределение север” АД следва да установи при условията на пълно и главно
доказване на възникването на валидно правоотношение по доставка на електроенергия,
която не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното.
Във връзка с преценката дали въззиваемият има качеството на потребител, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-061/7.11.2007 г. на
ДКЕВР, според която потребител на електрическата енергия за битови нужни е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическата енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува
същата. В чл. 12, ал. 1 от същите ОУДПЕЕ е предвидено, че при започване на продажбата на
електрическа енергия, всеки потребител подава детайлно посочена идентифицираща
информация. В чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ е предвидено задължение на потребителя в 30-дневен
срок в писмена форма да уведоми дружеството за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 12
от ОУ, както и за такава, свързана със собствеността на обекта, до който се доставя
електрическа енергия.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, заплащането на
доставената енергия за битови нужди е вменено в тежест на собственика на имота, въпреки
отсъствието на сключен договор със същия. Затова следва да се приеме, че И.С. В. отговаря
за заплащането на задълженията по доставяната от въззивното дружество електрическа
енергия в собствения му обект на потребление.
Следователно, независимо на чие име се води партидата в електро-снабдителното
предприятие, дори да не е изпълнено задължението по чл. 17 ОУДПЕЕ, новият собственик
дължи заплащане на начислената ел. енергия за периода, следващ датата, на която е станало
прехвърлянето на собствеността.
В настоящия случай, въззиваемият е придобил собствеността върху имота през 2015 г.,
като уведомяване за промяна било извършено едва през 2020 г. със заявления № 5572032 и
№ 5572035 от 29.10.2020 г. Ето защо, представените писмени документи са били издавани
на името на предишния собственик на имота, а не на въззиваемия-като приобретател на
същия. Доколкото не се твърди трето лице да е било ползвател на обекта, следва да се
приеме, че И.С. В., като собственик на имота, през процесния период и към настоящия
момент, има качеството на потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ и дължи
заплащането на цената по доставяната в собствения му обект електрическа енергия.
По повод на преценката за извършеното едностранно коригиране на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в редакцията след изм. в ДВ, бр. 38 от
5
8.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и
достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на ЗЕ в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в
ПИКЕЕ да бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са издадени от КЕВР, обнародвани са в
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и са в сила от 4.05.2019 г. Същите са действали към момента на
извършване на проверката – 11.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил предвидените в
ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.
На следващо място, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ,
в която изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в случаите, в които се
установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване. За извършването на тази едностранна
корекция е необходимо да извършване на метрологична проверка и съставяне на
констативен протокол при спазване на реда за това посочен в чл. 49 ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е
измерено след монтажа на СТИ.
В случая обаче, по делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането
на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. В производството е представен
констативен протокол за монтаж на СТИ от 15.03.2018 г., от съдържанието, на който е
видно, че СТИ е с натрупани показания по дневна и нощна тарифа. Ето защо, следва да се
приеме, че монтираното СТИ, което е произведено през 2012 г. е било включвано в
електроразпределителната мрежа преди поставянето му на обекта, поради което същото не е
било ново, а употребявано. В протокола за първоначален монтаж липсва отбелязване на
показанията по третата тарифа, обаче образно отговора на „ЕЛЛАБ България“ ЕООД се
установява, че не е извършвано прочитането на сумарния регистър 1. 8. 0. доколкото това не
попада в обхвата на последващата метрологична проверка, както и не е извършвано
сравнение между показанията в този регистър и сбора на показанията по другите регистри.
Затова съдът намира, че в производството не се доказа по категоричен начин, че макар и
електрическата енергия по скрития регистър да е преминала, то това да е било осъществено
именно след монтажа на същия в процесния обект. Следователно, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по
несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви показания по
скрития регистър.
От доказателствата по делото и от приетото заключение на вещото лице не може да се
установи също така с точност и в кой времеви период е натрупано процесното количество
електрическа енергия, респ. дали това е станало след монтирането му на процесния обект на
потребление през м. март 2018 г. до датата на проверката през 2020 г., доколкото експертът
изрично е уточнил, че електрическата енергия по невизуализирания 1. 8. 3. е натрупана от
датата на производство на СТИ – 2012 г. до датата на проверката – 2020 г. Нещо повече
изрично в о. с. з. от 22.10.2021 г. вещото лице В. е посочило, че СТИ не е бил нов, бил е
употребяван, доколкото преди да бъде монтиран на процесния обект на потребление е бил
монтиран другаде.
6
С оглед на съвкупността на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
„Електроразпределение север” АД не успя при условията на пълно и главно доказване да
докаже реалното потребяване на електрическа енергия, респ. получаването й от страна на
потребителя по невизуализирания скрит регистър, за което е издадена и процесната фактура
№ ********** от 22.10.2020 г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения главен положителен
установителен иск за установяване дължимостта на претендираната сума за неоснователен.
Затова и неоснователен се явява и акцесорния такъв за заплащане на обезщетение в размер
на законната лихва за забава върху главницата. Ето защо, поставеното първоинстанционно
решение в този смисъл се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода разноски за настоящото производство се дължат в полза на
въззиваемия. Същият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение от 310 лева. С
оглед на горното, в полза на И.В., следва да бъде присъди сумата в размер на 310 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90 от 12.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6225/2021
г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Е“, бул. „Владислав Варненчик” 258, да заплати на
ИВ. СТ. В., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ************** сумата от 310 лв. /триста и
десет лева /, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7