РЕШЕНИЕ
№ 10.06.2019г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 22.05. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 2381 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от „В.И К.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.Т.Р. против Л.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди,
че с ответника Л.Н.Г. се намирали в договорни отношения, по силата на които „В.И
К.“ ЕООД открило партида на името на Л.Н.Г. с № ***, във връзка с доставянето
на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. Сочи, че през
месец декември 2016 г., както и през периода от месец февруари 2017 г. до месец
януари 2018 г. „В.И К.“ ЕООД *** доставило питейна вода на Л.Н.Г. и отвеждало
канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:
квитанция № **********/01.01.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.03.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.04.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.05.2017 г. - на стойност 49,03 лв.; квитанция № **********/01.06.2017 г. - на
стойност 49,03лв.; квитанция № **********/01.07.2017 г. - на стойност 49,03лв.;
квитанция № **********/01.08.2017 г. - на стойност 51,76 лв.; квитанция №
**********/01.09.2017 г. - на стойност 52,37 лв.; квитанция №
**********/01.10.2017 г. - на стойност 53,98 лв.; квитанция №
**********/01.11.2017 г. - на стойност 59,81 лв.; квитанция №
**********/01.12.2017 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция № **********/01.01.2018
г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция № **********/01.02.2018 г. - на стойност
60,38 лв. Твърди, че Л.Н.Г. не била заплатила стойността на предоставената
ѝ услуга от страна на „В.И К.“ ЕООД ***. Общата стойност на
горепосочените квитанции била в размер на 673,28 лв. (шестстотин седемдесет и
три лева и 28 стотинки). Съгласно чл. 44 от Общите условия за уреждане на
отношенията между „В.И К.“ ЕООД, *** и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК
оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „В.И К.“ ЕООД, *** по
горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 35,15 лв. (тридесет и пет лева
и 15 стотинки). Твърди, че многократно служители на ищцовото дружество се
опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на Л.Н.Г.,
но без резултат. Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между
страните, до настоящия момент ответницата не била извършила плащане на
дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 673,28 лв., както и
дължимата лихва в общ размер на 35,15 лв. Поради това обстоятелство, ищцовото
дружество подало заявление по чл. 410 ГПК против Л.Н.Г. *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.дело № 1558/2018 г. по описа на РС-К., по което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. Същата била връчена на
ответната страна при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед на
гореизложеното, за ищцовото дружество бил налице правен интерес да предяви иск
за установяване на вземането си. От съда
се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че Л.Н.Г., ЕГН **********,
дължи на „В.И К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
сумите, както следва: сума в размер на 673,28 лв. (шестстотин седемдесет и три
лева и 28 стотинки), представляваща цената на доставената и изконсумирана
питейна и отведена канална вода по следните квитанции: квитанция №
**********/01.01.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.03.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.04.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.05.2017 г. - на стойност 49,03 лв.; квитанция №
**********/01.06.2017 г. - на стойност 49,03лв.; квитанция № **********/01.07.2017
г. - на стойност 49,03лв.; квитанция № **********/01.08.2017 г. - на стойност
51,76 лв.; квитанция № **********/01.09.2017 г. - на стойност 52,37 лв.;
квитанция № **********/01.10.2017 г. - на стойност 53,98 лв.; квитанция №
**********/01.11.2017 г. - на стойност 59,81 лв.; квитанция №
**********/01.12.2017 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция №
**********/01.01.2018 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция №
**********/01.02.2018 г. - на стойност 60,38 лв., ведно със законната лихва върху
присъдената главница, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС-К.- 19.06.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сума в размер на 35,15 лв. (тридесет и
пет лева и 15 стотинки), представляваща общ размер на лихва по всяка една от
квитанциите, за периода от 02.01.2017г. до
14.03.2018г.. Претендира за присъждане на разноски по настоящото и по
заповедното производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. М.С., в качеството ѝ на особен
представител на ответника Л.Н.Г.. Заявява, че предявените обективно съединени
искове били допустими, но по същество били неоснователни. Оспорва исковете по основание
и размер. Предвид на това, че нямала връзка с ответницата, не можела да приеме
без доказателства, че ответницата била „потребител“ на услугите на „ВиК“ ЕООД,
гр. С.З. по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. И в този смисъл, оспорва това
обстоятелство. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на Ви К
били: собствениците и лицата, на които било учредено вещно право на строеж или
право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; собствениците и лицата, на които било учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища
и нежилищни имоти
в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които било учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна
вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на
плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определяли съобразно
правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от същата наредба. Възможността дадено
лице да придобие качеството потребител била разширена в Общите условия /ОУ/ на
ВиК оператора, съгласно които потребител можел да бъде и наемател на имот, за
който се предоставяли ВиК услуги - за времето на наемното правоотношение, при
услови, че собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на имота
лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на
ВиК услуги за определен срок - чл. 2, ал. 3 от ОУ. Потребителите физически лица
се идентифицирали по посочените в чл. 59, ал. 1 от ОУ данни, между които и
документ, удостоверяващ правото им на собственост или вещно право на ползване
или писмена декларация-съгласие, а ал. 2 от същия текст посочвал, че ВиК
операторът откривал партида с потребителски номер на потребителите при подаване
на заявление по образец и представяне на документи, съдържащи данни за
горепосочените идентификационните белези, и тогава когато правата на потребител
се притежават от няколко лица и имотът се ползвал от повече от един потребител,
ВиК операторът откривал партиди на всички потребители въз основа на документ и
споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества - чл. 59, ал.
5 от ОУ. В чл. 62 и чл. 63 от ОУ били регламентирани отношенията по
предоставяне на ВиК услуги в жилище, което се ползвало от наемател и то ако
собственикът на имота бил подал декларация пред ВиК оператора, че услугите ще
се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с
наемателя за заплащане на дължимите суми като в този случай ВиК операторът
водел партидата на собственика на имота и на наемателя. В чл. 61 от ОУ се
разпореждало, че при смърт на потребител-физическо лице, наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за издръжка и гледане или по
дарение, били длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до оператора за
промяна на партидата, като представят удостоверение за наследници или акт за
собственост. В тези случай операторът променял партидата на името на наследника
или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на
лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. При липса на
споразумение между наследниците, операторът откривал партида на всички
наследници, отговарящи пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за
наследници. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Общите условия при промяна на
собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният
собственик или ползвател били длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен
срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като
представят документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или на вещното право на ползване на имота. Твърди, че това, че партидата № *** била
записана от ищцовото дружество на името на ответницата не доказвало качеството
ѝ на потребител, тъй като партидата била само средство за идентификация
на отделни потребители - собственици или ползватели на водоснабдяван имот.
Предвид факта, че в исковата молба не се съдържали твърдения в тази посока, не
били приложени и писмени доказателства за наличието на договорни отношения между
страните, както и документи, носещи подписа на ответницата /напр. карнети за
извършени отчети на водомерите и др./, счита, че ответницата не била потребител
на твърдените от ищеца ВиК услуги за имота, находящ се в ***, респ. че за нея
възникнало задължение да заплати стойността на твърдените за предоставени
услуги от ищцовото дружество. Дори да се приеме, че ответницата била
„потребител“ на услугите на ищцовото дружество по смисъла на цитираната по-горе
Наредба, същата не дължала сумите,
посочени в цитираните „квитанции“. Доставчикът не бил изпълнил поетите от него
задължения по силата на Общи условия за отчитане показанията на средството за
измерване при уговорените правила, условия и срокове. В този смисъл, размерът
на задълженията, предмет на настоящия спор, не било ясно как бил формиран. В
този смисъл, счита, че обективно съединените искове били неоснователни. На
основание на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло обективно съединените установителни искове, като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание,
ищцовото дружество, редовно призовано, чрез процесуалния си представител
поддържа изложените в исковата молба доводи за основателност на исковата
претенция.
В съдебно заседание,
ответникът чрез назначения му особен представител поддържа изложеното в
отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. №
1558/2018 г. по описа на Районен съд-К. се установява, че съдът е издал в полза
на „В.и к.”
ЕООД, *** срещу Л.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***г. за сумите както
следва: 673,28 лева /шестстотин
седемдесет и три лева и 28 ст./ - главница; 35,15 лева лихва от 02.01.2017 г. до 14.03.20018
г.; законна лихва от 18.06.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; 265,00
лева разноски по делото, от които 25,00
лева - държавна такса и 240,00 лева адвокатско
възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В изпълнение на
указанията на съда и на осн. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК
„В.и к.” ЕООД, *** е предявило против Г.
настоящите установителни искове.
По делото са представени
следните квитанции за партида № ***, за абонат
239138 – Л.Н.Г., с адрес: ***, издадени от „ВиК“ ЕООД, С.З., както
следва: квитанция №
**********/01.01.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.03.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.04.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.05.2017 г. - на стойност 49,03 лв.; квитанция № **********/01.06.2017 г. - на
стойност 49,03лв.; квитанция № **********/01.07.2017 г. - на стойност 49,03лв.;
квитанция № **********/01.08.2017 г. - на стойност 51,76 лв.; квитанция №
**********/01.09.2017 г. - на стойност 52,37 лв.; квитанция №
**********/01.10.2017 г. - на стойност 53,98 лв.; квитанция №
**********/01.11.2017 г. - на стойност 59,81 лв.; квитанция №
**********/01.12.2017 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция № **********/01.01.2018
г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция № **********/01.02.2018 г. - на стойност
60,38 лв.
Видно от Лихвен лист за
партида № ***, за абонат 239138 – Л.Н.Г.,
с адрес: ***, издаден от „ВиК“ ЕООД, С.З., върху дължимата сума от 673,28 лева
е начислена лихва в размер на 35,15 лева.
От служебно направената
от съда справка за адресна регистрация на ищцата Л.Н.Г. се установи, че тя е с регистриран
постоянен и настоящ адрес:***.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество
призна, че при извършена справка в Служба по вписванията при РС - К. се установило, че няма открита индивидуална партида на името ответницата.
За процесния имот липсвали вписвания за вещни
права.
Представен е карнет на
„ВиК“ ЕООД, С.З., стр. 147, за партида № ***, на името на Л.Н.Г., с адрес: ***,
за периода 01.01.2017г. до месец 12.2017г.
В графа „показания“ инкасаторът е отразил, че водомерът е повреден. Срещу
показанията за месец 08.2017г. е поставен подпис на потребител.
Представени са 4 броя протоколи, съставени на основание чл. 24, ал.4 от Общите условия на „ВиК“ ЕООД, С.З., на дати:
01.02.2017г.;07.07.2017г.; 15.09.2017г. и 20.01.2018г., в които е удостоверено,
че ответницата не е осигурила достъп до процесния имот за отчитане
показанията на водомера по партида ***.
Протоколите са подписани от длъжностното лице / инкасатор/ и свидетел.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Й.К.. Видно от нея за партида № ***,
с титуляр Л.Н.Г., за адрес: *** има неизплатени 13 броя квитанции към ищцовото
дружество, като общо дължимата сума по партидата възлиза на
673,28 лв. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава на плащането
към 14.03.2018г. е в размер на 35,15лв.
Експертът е констатирал, че към
22.04.2019г. сумите по квитанциите не били заплатени.
Представени са Общите
условия на ищцовото дружество, ведно с извадки от публикуването им в един
централен и в един местен всекидневник.
По делото беше разпитана
свидетелката А.Д., която работи в ищцовото дружество на длъжност „инкасатор“ и за процесния период е отговаряла за ***в
гр. К.. Свидетелката заяви, че почеркът върху карнетите бил неин. От 02.08.2017 г. лично посещавала
адреса. Там живеело младо семейство с две деца. Л.Н.Г. лично не я била виждала, но говорила с нея по телефона. Обаждала
й се защото не й бил осигуряван достъп до апартамента и не можела да се изчисли
реално потребеното количество вода. През периода, в който била инкасатор, поне
четири пъти се чувала с ответницата, която я уведомила, че не живеела на
адреса. Там живеела дъщеря ѝ със семейството си и от нея да търси пари и
достъп до жилището. Ответницата не поддържала връзка с дъщеря си. И в карнетите
със записвания от предходната инкасаторка - Р.Х. било отразено, че Л. не може да бъде открита. Водомерът се водил
повреден и се начислявали по 5 кубика вода на член от семейството. На всеки
трети месец кубиците се увеличавали. Инцидентно на ответницата й отваряли
вратата на апартамента и тя накарала да се подпишат, че живеят четири човека.
Първият път й се разписал мъжът на дъщерята на ответницата, а вторият път
дъщеря й.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са с
правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се спори, че ищцовото
дружество е „ВиК оператор“ по см. на чл. 198 „о“, ал. 1 от ЗВ и предоставя ВиК
услуги на портебителите срещу заплащане на територията на гр. К.. По делото се
претендират потребените количества вода за портида № *** на името на Л.Н.Г. за
периода 01.01.2017г. до 01.02.2018г., като отчетът е извършван по монтираното в
имот с адрес: *** измервателно устройство.
Приложимият нормативен акт за
процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. е
предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е
отразено и в в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал.3 от общите условия на оператора.Тази
разпоредба се отнася за няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да
възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то
той на първо място трябва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото не се установи, че Л.Н. живее на адреса. От служебно извършена справка за
постоянен и настоящ адрес на ответницата
се установи, че същата е с адресна регистрация: ***, но единствено наличието на
регистриран постоянен и настоящ адрес не
може до доведе до извод, че именно Л.Н. е
потребител на услугите ВиК. Обстоятелството, че ответницата е избрала да бъде
вписана в регистрите на населението не може да доведе до извод, че е собственик
или ползвател на обекта и ползва ВиК услугите на оператора. Реално служители на
ВиК ЕАД не са осъществявали контакт с ответницата, а са начислявани служебно
количества консумирана вода. Процесуалният представител на ищцовото
дружество призна, че при извършена
справка в Служба по вписванията при РС-К. се установило, че няма открита индивидуална партида на името на ответницата. С оглед посоченото
съдът намира, че не се установява валидно възникнало между страните
облигационно отношение, по което ответникът да има качеството на потребител на
ВиК услуги.
На следващо място в исковата молба, ищецът
заявява, че начислените суми са от
реален отчет на консумирана вода, докато в приетите по делото
доказателства, записвания в карнетните листи и свидетелските показания на инкасатора
А.Д., се установи, че се касае за
служебно начисляване на суми, поради повреда на водомера.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г., поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите, но съгласно чл. 33, ал. 2 от същата Наредба при констатирана
повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за
отстраняване на повредата на водомера. Инициативата
за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от В и К
оператора, а доказателства за упражнена такава инициатива не са ангажирани. По
делото не е представено известие за нередовен водомер, нито се установява
такова някога да е било съставяно. Предписанието следва да е в писмена форма,
да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. С оглед на
гореизложеното, не се доказа наличието на предпоставките за соченото служебно
начисляване на суми за консумирана питейна и отведена канална вода.
Ищцовото дружество не ангажира
доказателства за начина, по който е определено ползваното количество вода. Не
се установи защо именно сочените в карнетите куб. м. са били начислени, на
каква база е определен размерът им и дали същите са били правилно определени.
При неизправно измервателно устройство месечното количество изразходвана
питейна вода се определя с оглед броя на обитателите, като с оглед на това топлофицирано
ли е жилището или не. Според чл. 39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при
кражба или повреждане на водомер на водопроводното отклонение служебно се
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. По
делото няма данни какви количества вода реално са преминавали през
измервателния уред през предходните години, поради което няма как да се
установи дали служебното начисляване за исковия период кореспондира с
разпоредбата на чл. 39, ал.8 от Наредбата.
В обобщение се налага извода, че ищцовото
дружество не доказва да е представило на ответника стоките и услугите, чието
заплащане претендира, поради което исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна. Поради
отхвърляне на иска за главница следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за
лихви.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.И К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Р.Т.Р. против Л.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта за сумите, както следва: сума в
размер на 673,28 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и 28 стотинки),
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода по следните квитанции: квитанция № **********/01.01.2017 г. - на стойност
46,31 лв.; квитанция № **********/01.03.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция
№ **********/01.04.2017 г. - на стойност 46,31 лв.; квитанция №
**********/01.05.2017 г. - на стойност 49,03 лв.; квитанция №
**********/01.06.2017 г. - на стойност 49,03лв.; квитанция №
**********/01.07.2017 г. - на стойност 49,03лв.; квитанция №
**********/01.08.2017 г. - на стойност 51,76 лв.; квитанция №
**********/01.09.2017 г. - на стойност 52,37 лв.; квитанция №
**********/01.10.2017 г. - на стойност 53,98 лв.; квитанция №
**********/01.11.2017 г. - на стойност 59,81 лв.; квитанция №
**********/01.12.2017 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция №
**********/01.01.2018 г. - на стойност 54,48 лв.; квитанция №
**********/01.02.2018 г. - на стойност 60,38 лв., ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС-К.- 19.06.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сума в размер на 35,15 лв. (тридесет и пет лева и 15
стотинки), представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, за
периода от 02.01.2017г. до 14.03.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по
частно гражданско дело № 1558/2018г. по описа на РС- К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС – С.З. в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: