П Р О Т О К О Л
№ 213/26.2.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Наказателно
отделение
На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
Секретар Д. ВЪЛЧЕВА
Прокурор Боянка Михайлова
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Атанасов
ЧНД
№ 158 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 14.00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И.В.М. – явява се лично, като се води от Затвора – Варна и с адв.Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ЗА ЗАТВОРА – Варна – явява се Началника на затвора-Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.- Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на осъденото лице и приложените към делото писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание.
АДВ.Б.- Поддържаме молбата си, няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за допустима, но неоснователна, няма да соча доказателства.
НАЧ. НА ЗАТВОРА: Няма да соча други доказателства. Намирам молбата за допустима и основателна.
Съдът, предвид поведението на страните намира, че делото е изяснено и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че подадената молба от лишения от свобода е допустима, но неоснователна. Аргументите ми за това са следните:
Видно от материалите, съдържащи се в досието и фактите и обстоятелствата, подробно отразени в приложените към досието становища, изготвени от затворническата администрация. Установява се към настоящият момент, че при стартиране на наказанието на 18.03.2018 г. изпълнение на наказанието, от общо групирано наказание от 6 години и 8 месеца, е изминала 1 година, 11 месеца и 8 дни и със зачетен арест от 2 години и 7 дни, към днешна дата фактически изтърпяното възлиза на 3 години, 11 месеца и 15 дни, което е повече от половината от така наложеното наказание, с оглед разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК. Т. е. установява се, че тази предпоставка за допускане на УПО е налице.
Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се уважи молбата, т.к. отсъства втората предпоставка, а именно не са налице доказателства за предсрочно постигане на специалната превенция по отношение на осъдения, още по-малко пък наличните доказателства позволяват да се приеме, че е настъпила положителна промяна в мисленето и поведението на осъденото лице, която има траен и необратим характер. В тази насока следва да се отбележи, че и според актуалната оценка на риска от рецидив и риска от вреди, се установяват средни стойности на тези параметри по отношение на осъд.И.М.. Също така следва да се отбележи и факта, че при изпълнение на наказанието същият трикратно е ангажирал дисциплинарната си отговорност, за което са му наложени наказания дисциплинарни. Обстоятелството, че те са заличени към настоящия момент не изключва факта, че те са осъществени от лицето при изпълнение на наказанието му, но не свидетелстват за безупречно негово поведение при изпълнение на това наказание. Освен това, към настоящият момент е в ход и нова дисциплинарна процедура по отношение на този осъден. Изготвена е експертна оценка на неговото психично и емоционално състояние, съгласно която показаните резултати определят средна обща оценка на криминогенните потребности и умерена симптоматика на антисоциални нагласи и поведение. Подробно в тази експертна оценка са изложи и други обстоятелства, към които препращам. Така в най-общ вид, тези отразени в оценката и становищата обстоятелства показват отсъствието на тази втора предпоставка, а това съставлява пречка за уважаване на молбата. Моля за Вашето произнасяне в този смисъл.
НАЧ. НА ЗАТВОРА – Считам молбата за допустима, но неоснователна. Съображенията съм изложил писмено и поддържам. Само искам да обърна внимание, че след проявата 18.07. на л.св. М. е изготвен нов план на присъдата, от който незначителна част към момента е изпълнил, въпреки позитивните прояви, които демонстрира.
АДВ.Б. – Моето становище е малко по-различно от това на представителя на Затвора и Прокуратурата. Едно общо нещо имаме с колегите, а именно, че молбата е допустима.
Допустима е съобразно справката, която е приложена по делото, където се установява факта, че към настоящия момент от присъдата е излежал 4 години, 3 месеца и 22 дни, остават му 2 години и 4 месеца, а към 06.03.2020 г. дори по-малко.
Искам да обърна внимание на един факт, който остава зад кориците на делото, а именно, че И.М. не е в затвора от 2018 г., а от 2015 г. Т.е. към настоящият момент реално изтърпяно, т.к. е имал присъда, която е изтърпял изцяло, без да ползва каквито и да било привилегии по отношение на нея, той е изтърпял 3 години след което е започнал изтърпяването на тази присъда, от която е изтърпял 4 години. Тук обръщам Вашето внимание не заради друго, а защото съобразно разпоредбата на чл.36 от НК трябва да видим каква е целта на наказанието, а тя е именно да поправи извършителя на определено противоправно деяние, за което е наказан. Няма спор и такава е константната практика и психолози са развивали тази тема, че прекалено продължителния престой на едно лице в местата за лишаване от свобода, не води до положителни резултати. Присъдата тогава е добра и изпълнява целите на чл.36 от НК, когато хем дава възможност да л.св. да разбере, че по този начин, с такива деяния, не може да се върви напред, от друга обаче, тя не го откъсва и не го лишава от възможността да има контакт с външния свят. Ако 10 години лежи в затвора, той губи всякаква връзка с нормалния начин на живот и няма как след като излезе след един дълъг период на престой, да бъде нормален граждани, каквато е целта на присъдата. Аз моля да обърнете внимание най-вече на този факт, че целта на наказанието е да поправи човека, но да му даде възможност той да продължи да живее по нормален начин, без да върши престъпления. При положение, и в справките го има, че той е в затвора от 2015 г., към настоящия момент той е изтърпял повече от 5 години чисти в затвора. До момента никога не е ползвал правото си на УПО.
Отделно от това, прокурора обърна Вашето внимание на трите наказания, които той е имал, но обърнете внимание на наказанията, че на базата на 19 поощрения, които е получил през тези 5 години, той има три наказания, които не са такива с тежки последици, не е вършил такива груби нарушения на реда в затвора, които да искат промяна на режима или нещо по-тежко. Моето лично мнение е, че отрицателното становище на затвора произлиза най-вече от един инцидент, който беше публично известен в града, когато той беше допуснат от началника на ТПО да излезе до лафката, която е срещу затвора и там го чакаха криминалисти, които го хванаха и там се уволниха разни служители от затвора и т.н. Считам че, според мен негативното отношение на затвора да дадат такова становище, че той не се е поправил, най-вероятно идва от това. Но аз пак искам да отбележа, че той лежи повече от 5 години, няма спор, че е излежал и от другата присъда повече от половината, няма спор, че има 19 поощрения по време на работа, няма спор и това отразено в материалите по досието на л.св., че няма груби нарушения на реда в местата за лишаване от свобода.
Моля да имате предвид, че той има семейство, има много малко дете, което почти не е виждал. Смятам, че разумното решение при тези обстоятелства, които се намират в кориците на делото, Вие да гласувате доверие на този човек, със съответните проб.мерки и т.н., този остатък от около 2 години той да бъде УПО, т.е. през тези две години той ще продължи да бъде под строгия надзор на органите по контрол на освободените с УПО л.св. и същевременно ще се върне към нормалния начин на живот, към семейството си, защото прекалено дългия престой в затвора никога не е водел до позитивни резултати. 5 години е дълга присъда и смятам, че продължаването на тази присъда и изтърпяването й ефективно не е в интерес нито на обществото като цяло, нито на осъдения, по този начин той ще върви напред с разбирането, че извършеното от него не следва да се повтаря, а от друга страна на нас ни трябват хора, които да не са осакатени от продължителния престой в затвора, а да бъдат сред семейството си и обществото и да се вградят в него, а не да се дезинтересират в това.
Считам, че с тези корекции, които правя с оглед на това, че реалното му престояване е много по-продължително от това, което е посочено в справката, защото се иска УПО на присъдата, която е била наложена след условната присъда, аз считам, че реално 7 години има реално изтърпяни лишаване от свобода. Срокът е достатъчно дълъг и е показал с 19- награди, че се е поправил.
Очевидно втори път няма да стигне до изтърпяване на каквото и да е наказание. Моля да уважите молбата в този смисъл, независимо, че страната, която контролира неговото изтърпяване, дава отрицателно становище, без да има фрапиращи нарушения, които да говорят за това, че същия не се е поправил и че би могъл да бъде опасен за обществото, ако бъде освободен предсрочно.
Л.СВ.М. – Моля да бъде уважена молбата ми за УПО.
Съдът, след като съобрази становището на страните, изложено в днешно с.з., приложените към делото писмени доказателства и затворническото досие на осъдения, намира молбата на И.В.М. за неоснователна, предвид следните съображения:
Безспорно налице са формалните основания за постановяване на УПО - изтърпяно е повече от ½ част от наложеното му наказание. Факт е, че анализа на изтърпяване на наказанието сочи на едно позитивно развитие на л.св. до момента, в който той е бил в корпуса на Затвора-Варна. След преместването си в ЗООТ – Разделна, респективно ЗООТ-Варна, е допуснал няколко нарушения на правилника за вътрешния ред, поради което и същия е преместен от затворническото общежитие в корпуса на затвора с решение на ВОС.
Съдът споделя изложеното от адв.Б., че действително, а и е широко развито в пенитенциарната теория, както и списание „Затворно дело“, където ясно изследвания показват, че действително един продължителен период от време влия деструктивно върху възможността за ресоциализация на л.св. В тази връзка, обаче, приоритети трябва да се отдадат на изпълнение на целите на наказанието, а те изискват най-вече лична превенция и постигане на целите най-вече на личната превенция, т.е. поправянето и превъзпитанието на л.св.
След като л.св.М. ***, отново е налична една положителна тенденция в неговото поведение, доколкото от страна на администрацията на затвора му е гласувано доверие и същият е бил назначен към домакинския щат, което е като коридорен отговорник, отговорник „Кухня“ и шивач.
Безспорно са налични много положителни промени в поведението на л.св., но за да бъде постановено УПО, според настоящия състав на съда, следва да покаже тези положителни промени в своето поведение и в случаите, когато същият не е поставен под засилен надзор и охрана, т.е. при едно евентуално следващо преместване ЗООТ, което е от компетенцията на администрацията на Затвора-Варна.
Към момента възпитателната и корекционна работа дава резултати, но същите не са трайни в своята последователност, поради което и молбата за условно предсрочно освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на горното и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св.И.В.М. – ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му с Протокол№23/07.07.2017 г.по
ЧНД№58/2017 г. по описа на Военен съд – Пловдив
общо наказание Лишаване от свобода в размер на 6 години и 8 месеца.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан
в съдебно заседание, което приключи в 14.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: