РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. С.З., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500356 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от М. Г. Р. от с.П.,
обл.С.З. и П. Р. П. от с. Р., общ.С., обл.Г. против Решение № 260015 от
31.03.2022г. постановено по гр.дело № 5929/2019г. по описа на Районен съд
С.З..
Въззивниците обжалват първоинстанционното решение в частта му за
допускане на делба на новообразуван поземлен имот №40 в местност
„******* с.П. и изнасянето му на публична продан, като излагат подробни
съображения. Сочат, че съдът е допуснал до делба имот съгласно чл.34 от ЗС
и чл.341 и сл. от ГПК, като в хода на съдебните заседания не са изискани
съответните документи упоменати в тях и не е изяснено по безспорен начин
в качеството на каква се явява ищцата К. Т. Б., тъй като е видно, че тя не е
част от наследниците. Атакуват решението на съда да приеме за редовна
данъчна оценка на имота, която е с изтекъл срок, както и да не се изиска
установяване достоверността на скицата на новообразувания поземлен имот
№40 предоставена от ищцата К. Б., тъй като в частта му за границите на
прилежащите имоти е посочен като собственик К. Т. Б..
Считат, че ако тя твърди това би следвало да предостави документи
удостоверяващи как и по какъв начин се е сдобила с тези имоти, тъй като
видно от представените от въззивниците документи, те са сънаследници на
1
имоти №298.287 298.189 298.31 298.39 298.32 и заявяват, че не са продавали
дяловете си в м.“*******, за които ищцата К. Б. заявява, че са нейна
собственост и част от тях е продала.
Въззивниците атакуват постановеното решение в частта, в която съдът е
отказал да установи достоверността на Уведомлението издадено от ЧСИ Я. Г.,
както и в частта, с която съда е отказал да изиска предоставянето на банкови
извлечения на ищцата във връзка с твърдението и за изплатена по банков път
сума на въззивника П. Р. П. в размер на 3000 лева.
Въззивниците считат, че след като съда разгледа и се запознае с всички
аргументи, факти и документи ще разпореди решение базиращо се на закона.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна К. Т. Б. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.М. Г. от АК - С.З., в
който изцяло оспорват подадената въззивна жалба, като недопустима и
неоснователна. Излагат съображения в тази насока. Считат, че постановеното
решение по втората фаза на делбата е правилно, като направените от съда
изводи относно възможностите за поделяемост на процесния имот са
обосновани от приетото заключение на вещото лице и приложението на
относимите материалноправни норми.
Сочи, че настоящето дело няма за предмет установяването на права на
собственост в имоти №298.287, 298.189, 298.31, 298.39 и 298.32, за които в
жалбата са направени оплаквания. Въпросите по чл.341, ал.2 и чл.343 ГПК
също не са разглеждани от съда в обжалваното решение, тъй като касаят
първата фаза на делбата.
Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че съдът е
достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Счита, че съдът
подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и
гласни.
Претендира отхвърляне на въззивната жалба, като недопустима и
прекратяване на производството по делото, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Ако съда приеме въззивната жалба за допустима, претендират
постановяване на решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да
потвърди постановеното решение като правилно. Претендират присъждане и
на сторените по делото разноски.
По отношение на приложените към жалбата писмени документи, молят
същите да не бъдат приемани като доказателства по делото, тъй като не са
налице основанията на чл.266 от ГПК за приемането им във въззивната
инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си,
2
относно нейната материална основателност.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр.
с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата след
допускането на делбата.
Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателите М.
Г. Р. от с.П., обл.С.З. и П. Р. П. от с. Р., общ.С., обл.Г. се явява неоснователна
и недоказана, поради следните съображения:
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
С влязло в законна сила решение под № 260230/23.10.2020г.,
постановено по първоинстанционното гр. дело с № 5929/2019 год.
настоящото дело е допусната съдебна делба между К. Т. Б., М. Г. Р. и П. Р. П.
по отношение на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: НОВООБРАЗУВАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Nq 298.40 /двеста деветдесет и осем, точка четиридесет/
по плана на новообразуваните имоти на местност „******* в землището на
с.П., код по ЕКАТТЕ 58743, община С.З., одобрен със Заповед No 55 от
13.02.2009г. на Кмета на Община С.З., с площ на поземления имот 1000
/хиляда/ кв.м., вид територия: селско стопанство, с начин на трайно ползване -
нива /орна земя/, осма категория, при граници и съседи: имот № 298.3 - нива
на наел. на И.М.Т., имот № 298.510 - улица на Община С.З., землищна
граница, имот № 298.505- улица на Община С.З., имот № 298.48 - нива на К.
Т. Б. ПРИ КВОТИ: 344/360 идеални части за К. Т. Б.; 2/360 идеални части за
М. Г. Р. и 14/360 идеални части за П. Р. П..
ОТНОСНО реалното ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА въззивният съд
намира, че с оглед принципа за получаването на дял в натура от всеки
съделител по делото пред първостепенния съд е била назначена, изслушана и
приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза досежно
реалната поделяемост на допуснатия до делба имот, чието заключение се
възприема от съда като изготвено компетентно, мотивирано и добросъвестно.
Видно от заключението на вещото лице, процесният недвижим имот е
неподеляем, съобразно броя на съделителите и изискванията на чл.72 от
Закона за наследството, според която разпоредба при съставяне дяловете при
делба не се допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара.
При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че
допуснатия до делба имот следва да бъде изнесен на публична продан на
основание чл.348 от ГПК по следните съображения: до делба е допуснат
единствен недвижим имот, който е реално неподеляем на дяловете при
допуснатите квоти и не може да бъде поставен в дял на никой от
3
съделителите.
Съобразно специалната разпоредба на чл. 72. от Закона за
наследството /ЗН/ при съставянето на дяловете не се допуска разделянето на
нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2
декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар.
Въззивната инстанция приема, че постановеното решение по втората
фаза на делбата се явява правилно, като направените от съда изводи относно
възможностите за поделяемост на процесния имот са обосновани от приетото
заключение на вещото лице и приложението на относимите
материалноправни норми /чл.72 от ЗН/, която се явява и императива и
задължителна по своя правен характер.
В жалбата жалбоподателите са изложили оплаквания, които се отнасят
до решението по първата фаза на делбата, като изрично са посочили, че
обжалват решението на съда в частта на допускане на делбата на имота. В
тази част жалбата се явява неоснователна, тъй както решението на съда по
допускане на съдебната делба е влязло в законна сила и съответно същата
първа фаза не може да бъде пререшавана.
Съдът счита за неоснователни и оплакванията на жалбоподателите за
качеството на въззиваемата Б. и за притежаваните от нея дялове от имота, тъй
като същата е представила пред първостепенния съд убедителни писмени
доказателства относно притежаваните от нея идеални части от процесния
имот, който въпрос също е бил разгледан от първоинстанционния съд още по
първата фаза на делбата.
Въпросите за страните съделители и за техните права на
собственост/съсобственост са разрешени с решението на съда по първата фаза
на съдебната делба. Ето защо в настоящата втора фаза е недопустимо тези
въпроси да се пререшават, поради което и тези оплаквания на двамата
въззивници във въззивната им жалба се явяват неоснователни и недоказани.
Неоснователни и необосновани са и оплакванията в жалбата относно
достоверност на документи, представени в процеса на допускане на съдебната
делба - удостоверение за данъчна оценка, скица на поземлен имот № 40,
уведомление от ЧСИ Я. Г.. Оспорването на писмени документи, представени
в първата фаза на съдебната делба /ако е извършено по надлежния ред/ е
приключило с влизане в сила на решението по допускане на делбата. С
решението по извършване на съдебната делба съдът не се е произнесъл и не е
разглеждал оспорвания на документи, каквито не са представяни и не са
оспорвани.
Настоящото дело за делба няма за предмет установяването на права на
собственост в имоти №№ 298.287, 298.189, 298.31, 298.39 и 298.32, за които в
жалбата са направени оплаквания. Установяването на плащане на суми между
страните също не е в предмета на делото. Именно поради това в посочените
части въззивната жалба е неоснователна.
В решението за извършване на делбата съдът не се е произнесял по
изложените от жалбоподателите оплаквания. Въпросите по чл.341, ал.2 и
4
чл.343 ГПК също не са разглеждани от съда в обжалваното решение, тъй като
те касаят именно първата фаза на съдебната делба.
Ето защо въззивната жалба е процесуално допустима, но е
неоснователна и недоказана, поради което въззивният съд приема с оглед на
изложените по-горе подробни съображения, като категорични основанията за
неоснователност на същата.
Предвид горното, Въззивната инстанция следва да отхвърли въззивната
жалба на двамата въззивници против Решение под № 260015 от 31.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 5929/2019г. на Старозагорски районен съд, като
неоснователна и недоказана.
С оглед изнасянето на имота на публична продан за меродавна оценка
към момента на постановяването на първоинстанционното съдебно Решение
предвид определянето на държавната такса, съдът правилно е приел средната
пазарна оценка на имота, дадена в заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието в откритото съдебно заседание на датата 22.03.2022г.,
която е в размер на 20 971 лева, като средната пазарна цена на 1 дял е равна на
58,25 лева. Средната пазарна оценка, съобразно дяловете, при които е
допусната делбата е, както следва: за К. Т. Б. - 344/360 идеални части по 58,25
лева - 20 039 лева; за М. Г. Р. - 2/360 по 58,25 лева - 116,50 лева; за П. Р. П. -
14/360 идеални части по 58,25 лева - 815,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл273, ал.1 от ГПК въззивниците
М. Г. Р. и П. Р. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Б.
направените от нея разноски за пред въззивната инстанция общо в размер на
600 лева, представляващи възнаграждението за един адвокат пред тази
инстанция, а именно адв. Г. от АК – С.З. съобразно представените пред
въззивния съд писмено пълномощно, договора за правна защита и съдействие
от датата 31.05.2022 год., както и списъка на разноските по чл.80 от ГПК
/съответно на листи с № № 31, 32 и 33 ат въззивното дело/.
В заключение Въззивната инстанция приема, че Решението по втората
фаза на делбата е изцяло допустимо, а по съществото си е правилно,
обосновано, законосъобразно и постановено изцяло в съответствие на
материалния и процесуалния закон.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение под № 260015 от 31.03.2022г.,
постановено по гр.дело № 5929/2019г. по описа на Районен съд С.З., като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН ********** от с.П., Община С.З. и П. Р. П.,
ЕГН ********** от с. Р., ул. **********, общ. С., обл. Г. да заплатят на К. Т.
Б., с ЕГН **********, от гр. С.З. ул. ********** със съдебен адрес гр. С.З., ул.
5
***********, чрез адвокат М. Г. сумата в размер на 600 /шестотин/ лева,
представляващи направените от въззиваемата разноски по делото пред
въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд - С.З. при наличието на основанията по чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6