Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 11.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 1386 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди, че с ответника сключили застрахователен договор под формата
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № ***/
***г. с предмет – „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА НА ТОВАРИ ПО ШОСЕ“, с период на
застраховката 00.00 часа на 04.10.2016г. до 24.00 часа на 03.10.2017г. Твърди,
че по силата на договора, като превозвач с МПС рег.№
***, марка „***” с Ремарке № *** бил застрахован
на територията на ***и *** при превоз на товари на негови контрагенти за
следните рискове: „Застрахователното покритие по тази Полица е съгласно
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ и е
валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR- товарителницата
до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено за краен пункт” .
Твърди, че Общи условия не са му представяни и не е подписвал. Твърди, че през
април месец тази година камиона бил натоварен във ***съгласно ЧМР № ***със „***”
със стойност 72220.49 евро съгласно инвойс фактура от 27.04.2017г., като
товарният автомобил управлявал З.С.С.. Стоката следвало да се достави в ***.
Твърди, че на 30.04.2017г. водачът на МПС-то заедно с още двама свои колеги
паркирали на *** към 19.00 часа. за задължителна почивка и отишли да преспят на
хотел. Твърди, че паркирали камионите на паркинга на голям супермаркет с име „***”,
осветен с наличие на охранителни камери и до пожарната служба на града. На
следващата сутрин трябвало да доставят товара в склад в близост до
местонахождението им, но сутринта на 01.05.2017г., установили, че ремаркето на
ищеца липсва. Твърди, че шофьорът подал жалба в Дирекция на полицията РДВР ***
отдел „Жалби”. В
ремаркето на автомобила, се е намирала стоката на стойност 72 220.49 евро. На
следващия ден 02.05.2017г. шофьорът подал и втора жалба, че е от влекача са
откраднати и други вещи - подробно посочени в жалбата. Впоследствие ремаркето
му с № *** било намерено в района на ***, за което бил издаден
полицейски акт. От ремаркето липсвала стоката, бил срязан брезента и разбит
катинара. На 25.05.2017г., бил открит и влекача с множество щети по него. След
извършен ремонт на влекача се е прибрал в ***. От полицията разбрал, че влекача
е намерен с друго откраднато ремарке, а с него били извършени и други кражби,
след което бил изоставен.
На
02.05.2017г. ищецът подал искане и обяснение до ответника-застраховател за
заплащане на откраднатата стока съгласно застрахователната полица. От ответното
дружество с писмо изх.№ 92-11677/15.09.2017г. ги уведомили, че отказват плащане
на застрахования товар, тъй като по време на кражбата товарният автомобил е бил
паркиран в неохраняем паркинг - неограден и неохраняем и със свободен достъп до
района. Ищецът оспорва отказа, като твърди, че автомобилът бил паркиран на
осигурено място - паркинг на голям супермаркет с охранителни камери, който е с
паркоместа и търговски обекти с видеокамери за наблюдение, в непосредствена
близост до Пожарната служба на града. Твърди, че в близост не е имало охраняем
паркинг. Ищецът твърди, че не е приемал и подписвал Общите условия, нито се е
запознавал с тях, каквото е
изискването на чл.348 от КЗ. Твърди, че
никъде не е уредено понятието „неохраняем паркинг“ или „охраняем паркинг“ в
чужбина. В договора не са уредени подробности на какво разстояние трябва да е
този „охраняем паркинг” от мястото за почивка или крайната дестинация. Не е
уточнено при какви условия би следвало да ползва такъв паркинг, какъв да бъде,
с каква охрана, какви документи да представя за ползването му и т.н. Твърди, че
в близост не е имало такъв охраняем паркинг, а като водач на МПС е трябвало да
направи задължителна почивка. Твърди, че в Застрахователния договор-полицата липсва и не е посочено какво
застрахователят разбира под охраняем
паркинг. Няма и легална законова дефиниция за това понятие. Твърди, че съгласно договора, „***” не покрива щетите поради кражба на товар от моторно превозно
средство, паркирано в неохраняем паркинг. Твърди, че фактическата
обстановка обаче е съвсем друга, защото предмет-обект на кражбата е
камиона-влекач с ремаркето, а не само стоката-товар. Откраднат е целия камион,
а не само стоката. Твърди, че ответникът не е
имал основанието да откаже плащане на обезщетение, нито на специалните
основания по чл.419 от КЗ, нито на общите такива по чл.343 и сл. от КЗ.
Тежестта на доказване на наличието на такова основание е у ответника, който
следва да проведе пълно доказване в тази насока. Същият следва да обоснове
отказа си на всички основания - Кодекса за застраховане и Застрахователния
договор. Също така и спазени ли са изискванията за сключване на
застрахователния договор, т е. всички елементи от сложния фактически състав.
Никъде в отговора си ответникът не сочи нарушени законови норми във взаимно
връзка с настъпилото събитие и отказа му за заплащане на обезщетение. В
заключение ищецът претендира за заплащане на откраднатата стока и моли съда да
осъди „***“ ЕАД с ЕИК ***да му заплати сумата от 2000.00
лева частичен иск от 72220.49 евро с левова равностойност - 141251.00 лв.
представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 01.05.2017г. - кражба на превозван товар на
основание сключения между страните договор за застраховка - ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № ***/ ***г. с
предмет - "ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА НА ТОВАРИ ПО ШОСЕ", в едно със
законна лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на
вземането .
В
представения писмен отговор ответникът оспорва предявената искова претенция.
Твърди, че искът е неоснователен, тъй като съгласно чл.435 КЗ застрахователят
дължи обезщетение на застрахования, когато последният е удовлетворил увреденото
лице. Сочи съдебна практика в този смисъл. Твърди, че фактическият състав не е
осъществен, поради което в полза на застрахования не е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение. Ответникът навежда доводи, че с изплащане на
обезщетението от застрахования превозвач възниква вредата в неговото имущество,
която подлежи на възмездяване от застрахователя. Твърди, че по делото не са
представени доказателства, че ищецът е изплатил обезщетение на увреденото лице,
което вероятно е страна по договора за превоз. Твърди, че от представените от
ищеца доказателства дори не се установява кое точно е увреденото лице.
Ответникът твърди, че вземането за застрахователно обезщетение произтича от
договор за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, който
договор представлява подвид на Договор за застраховка „гражданска отговорност“.
Твърди, че докато договорът „гражданска отговорност“ покрива отговорността за
вреди от непозволено увреждане, то при
настоящия застрахователен договор се покриват вреди от неизпълнение на
задължение по договор за превоз. Твърди, че от представените от ищеца
доказателства се установява, че част от стоката е открита, но това не се твърди
в исковата молба. Твърди, че не дължи обезщетение, тъй като ищецът се е
подписал, че е запознат с Общите условия за застраховка и ги приема, а в раздел
ІІІ, т.10 е налице изключен риск. Твърди, че приетите от застраховащия Общи
условия са неразделна част от застрахователния договор и при несъответствие
между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в
договора. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че за времето от
22 часа на 30.04.2017г. до 06 часа на 01.05.2017г., камионът бил оставен на
градски път за обществено ползване, без охрана, поради което ответникът твърди,
че не е в риск и не дължи застрахователно обезщетение.
В
съдебно заседание страните поддържат становищата си в исковата молба и писмения
отговор. Представени са писмени защити.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
Не се спори между страните, че между ищеца
„КС Т.7.” ЕООД и ответното застрахователно дружество „***” ЕАД е сключена застраховка „Отговорност на превозвача на
товари по шосе”, със срок на действие от 04.10.2016г. до 03.10.2017г., за
което застрахователят е издал застрахователна полица №***/ ***г.
Установява се от представеното на лист 44
писмено доказателство, че на ***г., преди сключване на застрахователния договор,
ищецът е попълнил Предложение-въпросник от ***г., в което е удостоверил, че е запознат с Общите условия
за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” на „***” ЕАД от
28.12.2006г. и ги приема.
Не се спори, че
на 02.05.2017г. ответникът е получил на електронната си поща обяснение от
управителя на ищцовото дружество, вх.№13/02.05.2017г.,
с което същият го е уведомил за „извършена кражба на товарна композиция”
в гр.***, ***, застрахована с „ЧМР застраховка №***”.
След допълнително изискани от ищеца
документи, на 25.05.2017г., е заведена щета
№ ***(лист 81).
Установява се, че с писмо
изх.№92-11677/15.09.2017г.(.лист 5), ответникът е отказал плащане на застрахователно
обезщетение по издадената полица с довода, че застрахователят не е в риск, поради факта, че
откраднатото превозно средство е било
паркирано на неохраняем паркинг и оставено без охрана, което представлява изключен
риск съгласно т.10 от раздел III на Общите условия за застраховка „Отговорност
на превозвача на товари по шосе”.
Спорно по делото е и дължи ли ответното застрахователно дружество
застрахователно обезщетение на ищеца? Изпълнила ли е всяка от страните по
договора задълженията си по него? Налице ли е плащане от страна на ищеца на
обезщетение на третото увредено лице?
Видно от доклада
по делото, съдът е указал на страните да представят доказателства, че са
изпълнили задълженията си по договора за застраховка, което включва и
изпълнение на задълженията по Общите условия. Едно от тези условия е
уговореното между страните в т.10, където са отразени Изключените рискове.
От правна
страна, съдът приема следното :
В случая е
безспорно, че въз основа на издадената застрахователна полица „Отговорност на превозвача
на товари по шосе” от ***г. и съгласно Общите условия на застрахователя по тази
застраховка между ищеца и ответника е възникнало застрахователно
правоотношение, по което
застрахователят е поел задължението да покрие риска от възникване на
отговорност на ищеца в качеството на превозвач по Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ при извършване на превоз
с МПС peг. № *** на територията на ***през периода 04.10.2016г.
- 03.10.2017г.
Съгласно чл. 348, ал.1 Кодекса за застраховането Общи условия са типизирани
клаузи, приложими към неограничен брой застрахователни договори. Общите условия
на застрахователя, установени предварително за сключването на определен
застрахователен продукт, обвързват
застраховащия, ако са му били предадени при сключването на
застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са
неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
Общите условия
на застрахователя за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”
са неразделна част от застрахователния договор, тъй като от подписаното от
ищеца Предложение-въпросник от ***г., е видно, че с подписа си, ищецът е удостоверил, че е запознат с Общите условия
за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” на „***” ЕАД от
28.12.2006г. и ги приема, поради което тези Общи условия се явяват
неразделна част от сключения застрахователен договор. Отделно от това, в
издадената застрахователна полица (лист 9) също е посочено,
че застрахователят покрива отговорността на превозвача съгласно Общите условия
за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
Съгласно
разпоредбата на т.10, раздел III от Общите условия за застраховка „Отговорност
на превозвача на товари по шосе”, сключената застраховка не покрива
отговорността на превозвача за загуби
или повреди при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем
паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на
застрахования. Разпоредбата
предвижда две алтернативни хипотези за изключен риск
при кражба на/от превозното средство - когато е същото е паркирано на неохраняем паркинг или е
оставено без надзор. Следователно, по аргумент от т.10 на Общите условия, за да
избегне изключения риск по полицата застрахованият следва да паркира превозното
средство на охраняем паркинг или когато го паркира на неохраняем паркинг или
друго място следва да бъде под надзора му. В случая твърдението на ищците е, че
превозното средство е било паркирано на паркинг на супермаркет не се потвърди
от събраните по делото доказателства. По делото е приложен от процесуалния
представител на ищцовото дружество легализиран превод от ***на български език на
жалба до Главна Дирекция на полицията Национална полиция ***, отдел „Жалби“, в
която е отразено, че в 08,21 часа на 01.05.2017г., З.С.С. се е явил в Полицията
и е подал жалба, в която е заявил, че между 22,00 часа на 30.04.2017г. и 06,00
часа на 01.05.2017г., на улица „***“ в *** е извършена кражба на превозно
средство Камион марка ***, с българска регистрация, ***, ***на цвят.
Жалбоподателят е заявил, че в зоната, където е било паркирано МПС-то има
охранителни камери. Следва да се прецени дали мястото на улицата пред магазина,
където има охранителни камери представлява охраняем паркинг. Няма и легална законова дефиниция за това понятие. Ето
защо, преценката следва да изведе от общото понятие охранителна дейност, която
има за цел защитата на лица, мероприятия и обекти от противоправни посегателства. Охраната на
имущество е дейност
по
физическата защита на имуществото от противоправни посегателства. В случая
превозно средство е било оставено на улицата, а наличието на охранителни камери
на магазин, съдът счита, че не може да се приеме, че може да защити имуществото
от посегателство, тъй като поставените камери на магазин имат за цел защита на
самия магазин и предназначението им не е за други лица и обекти. Обстоятелството, че на
улицата пред магазина има поставени камери, не прави мястото охраняем паркинг,
с което ищецът да е изпълнил условията на договора. Отделно от това, ако
процесното МПС е било под постоянен надзор, то шофьорът не би установил едва на
следващия ден извършеното престъпление – изрично в жалбата е отразено, че по
твърдения на жалбоподателя, кражбата е извършена между 22,00 часа на
30.04.2017г. и 06,00 часа на 01.05.2017г., на улица „***“ в ***, т.е. в този
период, товарният камион е бил без надзор. В случая, съдът приема, че са налице
и двете хипотези, при които рискът от кражба е изключен, а именно откраднатото превозно средство е било
оставено на неохраняемо място и е било оставено без охрана
за голям период от време.
При така изложеното, съдът приема, че ответното дружество застраховател не дължи
застрахователно обезщетение на основание т.10 от Общите условия за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”.
Отделно от това, искът е неоснователен и
по други съображения : Застрахователния договор „Отговорност на превозвача на
товари по шосе”, е подвид на
застраховка „Гражданска отговорност”, която има за предмет пасива на
имуществото на застрахования превозвач и покрива риска от неговото увеличаване поради възникване на задължение за
обезщетение (Приложение N
1 към КЗ „Видове застраховки”, раздел II, б.”А”, т.10.2.)
За да възникне в полза на ищеца -
застрахован превозвач вземане за застрахователно обезщетение по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе“, която е подвид на застраховката
„гражданска отговорност”, не е достатъчно да е възникнала отговорност поради
неточното изпълнение на задълженията по договора за превоз, но е необходимо да е платено от застрахования
превозвач обезщетение на третото увредено лице (насрещната страна по
договора за превоз). Съгласно разпоредбата на чл.435 КЗ, застрахователят дължи обезщетение на
застрахования, когато последният е
удовлетворил увреденото лице. По този въпрос има утвърдена практика на
ВКС (Решение №
22/04.08.2014г. на ВКС по т.д. № 1727/2013г., I т.о., Решение от 20.05.2016г.
на СГС, ГО, IV състав по гр.д.№ 8573/2015г). Едва с изплащане на обезщетение от
застрахования превозвач възниква и вредата в неговото имущество, която подлежи
на възмездяване от застрахователя. По делото не се установи по безспорен и
категоричен начин, че ищецът е изплатил обезщетение на увреденото лице „***” ЕАД. За да докаже ищецът, че е възстановил
щетите на възложителя, по делото е представил писмо , с което твърди, че е
налице сключено „споразумение за прихващане на насрещно дължими суми“ (лист 117). Това писмо съдът
счита, че не доказва настъпила щета в патримониума на ищеца. Това писмо съдът
счита, че няма и характеристика на изявление за прихващане, още повече, че в
съдебно заседание, вещото лице заяви, че след този случай, ищецът не е работил
повече за „***“, доколкото в тази насока липсват счетоводни записвания. Т.е.
няма как да се приеме, че е извършено прихващане между търговските дружества.
В заключението на вещото лице е посочено,
че в счетоводството на ищеца не е
осчетоводено задължение в размер на 72 220.49 евро към „***” ЕАД по фактура №***г., а същевременно са осчетоводени вземания на ищеца към „***” ЕАД в размер на 19 498.17
евро (пера от т.1 до т.5 на
последна страница от заключението), като счетоводно не е извършвано прихващане между
тези насрещни вземания и задължения. От една страна
неосчетоводяването от ищеца на задължението по фактура №***г. в размер на 72 220.49
евро към „***” ЕАД може да се тълкува
като оспорване на същото, защото, ако ищецът признава задължението си по
тази фактура би следвало това обстоятелство да намери счетоводно изражение в
търговските му книги. От друга страна, ако действително има удържане на суми от
страна на „***” ЕАД в размер на 19498.17 евро, произтичащи от задължения на
това дружество към ищеца, съгласно приетото по делото като доказателство писмо
от 13.09.2018г., то това обстоятелство също би трябвало да намери счетоводно
изражение в счетоводството на ищеца и същият не би трябвало да има вземане към
„***” ЕАД в размер на 19 498.17 евро, както сочи вещото лице, а вземането
следва да е занулено, ако е налице прихващане. Именно затова и е налице вземане на „КС Т.7.” ЕООД към „***” ЕАД в
размер на 19 498,17 евро. За ищеца е възникнала отговорност от
неточното изпълнение на задължението по договора за превоз, което би довело
пасив в имуществената му сфера, но доколкото ищецът не е платил обезщетение,
неговото имущество реално не е намалено с определена парична стойност. При така
изложеното от правна страна, съдът приема, че фактическият състав на чл.435 КЗ
не е осъществен в своята пълнота, поради което в полза на ищеца не е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение, произтичащо от процесния договор за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, който представлява
подвид на договора за застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователният
договор по настоящето дело има за предмет не превозното средство на ищеца като вещ, нито превозваните с него стоки,
а отговорността на ищеца за вреди от
неизпълнение на договорното задължение за превоз на стоки, извършван с
полуремаркето.
Отделно от това,
с оглед направеното възражение за давност, предявеният иск е неоснователен. Съгласно
чл.32, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR7
исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с
изтичането на едногодишен давностен срок. Давностният срок тече: а) в случай на
частична липса, повреда или забава - от деня, в който стоката е била доставена;
б) в случай на цялостна липса - от тридесетия ден след изтичане на уговорения
срок, а ако не е бил уговорен такъв - от шестдесетия ден от деня на приемането
на стоката за превоз от превозвача;
в) във всички други случаи - от изтичането на тримесечен срок от датата на
сключване на превозния договор. Товародателят не е предявил иск срещу
превозвача-ищец, а такива твърдения не са наведени от ищеца, като определения
за предявяване на иска давностен срок по чл.32 от Конвенцията е изтекъл към
момента, поради което съдът счита, че ищецът не може да ангажира отговорността
на ответника като негов застраховател на товара, доколкото очевидно не е ангажирана и отговорността на ищеца за цялостната
липса на превозвания товар.
При така изложеното, съдът счита, че предявеният
частичен иск в размер на 2000 лева от общо 72220,49 евро е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 473 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „КС Т.7.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.С.М.С.
против „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***,
иск с правно основание чл.435 КЗ и цена 2000 лева частичен от 72220,49 евро за присъждане на застрахователното обезщетение в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ГПК „КС
Т.7.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.С.М.С. да заплати на „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***
сумата 473 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: