№ 11935
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110164732 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът А. Г. И. ,чрез законен представител неговия баща Г. Л.
И. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д. – САК, гр. София, ул. „Пиротска“ №9,
ет.4, оф.10 и ответникът А. И. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна поляна 2-ра
част, бл.43, вх. А, ет.6, ап.16.
Предявен е осъдителен иск по чл.50 ЗЗД за сумата 6000лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ухапване от куче, собственост на ответника, на 25.10.2022г. ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 25.10.2022г., до плащането.
Ищецът твърди, че на 25.10.2022г., докато отивал на училище е бил ухапан от куче,
разхождано без намордник на дълъг повод от ответника. От ухапването ищецът преживял
стрес, болки и страдания, наложило се да посети „***“, където му направили 3 шева и
инжекция срещу Тетанус. Наложили се два контролни прегледа, включително за сваляне на
конците. Ищецът дълго време бил изплашен, вечер се будел и се страхувал да бъде сам. Две
седмици не ходил на училище. Бил картотекиран играч на ПФК „Септември“ и вследствие
ухапването не можел 1 месец да участва в тренировъчния процес и във футболни срещи.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на собственика
на кучето, вследствие на което е осъществено нападение от страна на кучето по отношение
на ищеца; вреди в причинна връзка с противоправното поведение, включително, че детето е
отсъствало 2 седмици от училище, че са му изписани болкоуспокояващи, че е състезател на
ПФК „Септември“ и е отсъствал 1 месец от тренировки и футболни срещи.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
от фактическа и правна страна следното:
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установяват следните
релевантни факти:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение към СМЕ, от
които се установява, че на 25.10.2022 г. сутринта А. И., на 11 години, се е движел в посока
от блока, където детето е живеело заедно с родителите си, към училището. В същото време в
противоположна посока ответникът А. С. се е движел заедно със своето куче, което е
разхождал на метална верижка с дължина около 1,5 – 2 метра и без намордник. Докато е
разхождал кучето А. С. е гледал в телефона си и не е наблюдавал кучето. На паркинга пред
блока, в което живее детето, в близост до гараж, кучето се приближава до А. И. и го ухапва,
при което той си дърпа крака и побягва в обратна посока – към училището. Непосредствено
след инцидента А. С. дърпа кучето към себе си. При настъпване на инцидента на място е
била съседката Ана Велинова, която е превързала крака на А. И. с лепенка и е завела детето
до родителите му. Вследствие на инцидента е бил скъсан анцуга, с които е бил облечен А.
И., а по крака му е имало открита рана, която е кървяла обилно. След инцидента детето е
било откарано в УМБАЛСМ „Н.И. ***“ ЕАД, при прегледа е бил издаден лист за преглед на
пациент, в който е посочено, че детето е ухапано от куче, а като диагноза е отразена рана на
бедрото. Относно инцидента е бил подаден сигнал в СДВР от 25.10.2022 г. На 26.10.2022г. е
изготвена СМЕ от съдебен лекар, който след преглед на детето е посочил,че се установяват
разкъсно-контузни рани по лявото бедро, охлузвания, кръвонасядания и оток на лявото
бедро. При прегледа е установена рана с неравни ръбове с дължина 3 см., косо отгоре
надолу и напред, с оточни ръбове и кръвонасядания, като цялата околна зона с площ 10/8 см.
е оточна и с петнисто морави кръвонасядания. От горния ръб на раната в посока нагоре има
охлузване с дъговидна форма и дължина 4 см., до него има още едно, успоредно на това
охлузване с дължина 3 см., през 0,6 см. здрава кожа, а на 1 см. под долния ръб на раната има
друго охлузване с дължина 4,5 см., със същата посока на раната и с добре видимо забелване
не епидермиса в посока надолу. След инцидента детето било уплашено и тревожно,
нарушили се сънят му, отсъствало е от тренировките по футбол и по плуване и от учебни
занятия, плашело се от кучета, било му трудно да се концентрира.
Съгласно заключението на СМЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
отговарящо на останалия по делото фактически и доказателствен материал, се установява,
че причинените увреждания на А. И. са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като са причинили на пострадалия затруднение на движенията на долен
ляв крайник, физически дискомфорт – болка, оток, ограничена подвижност на крайника,
затруднено самообслужване, както и психически стрес, изразяващ се в страх да ходи сам на
училище или да излиза на улицата, нарушен сън, неспокойствие, причинени от наличие на
рана, която предизвиква разкъсване на меки тъкани, оток, околно охлузване и
кръвонасядане. Съгласно заключението на вещото лице стандартния възстановителен
период при подобни увреждания е 12-14 дни. При изслушване на устното заключение на
вещото лице, дадено в открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. посочва, че структурата и
размерите на разкъсно-контузната рана в областта на бедрото в долния ляв крайник са
2
характерни за рани от ухапване от животно, а не за прободни рани. Вещото лице в устното
си заключение посочва, че съгласно наличната медицинска документация раната е била
ревизирана и са поставени шевове.
От свидетелските показания се установява механизмът на увреждането, настъпилите вреди
за ищцата и причинно-следствената връзка между увреждането и вредите. Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Ани Велинова, която посочва, че кучето, водено на дълга
метална верижка и без намордник от А. С., е ухапало А. И., докато са се разминавали,
вследствие на което по лявото бедро на крака се е получила рана от кучешки зъби, която е
била залепена с лепенка от свидетелката, но въпреки това е кървяла обилно. С посочените
свидетелски показания се установява, че детето е ухапано от кучето и че нараняванията по
крака на ищеца са причинени именно от ухапването от куче. Тези свидетелски показания се
подкрепят от писмените доказателства – лист за преглед на пациент в спешен кабинет по
детска ортопедия и травматология, заключение от съдебен лекар, изготвено в деня след
инцидента, отразяването именно на ухапване от куче за ищеца в сигнал, подаден от майката
на ищеца в СДВР – 03 РУ от 25.10.2022г. Причинната връзка между констатираните с
приложените медицински документи наранявания по крака на ищеца и ухапването от куче
се установяват, освен от показанията на свидетеля, и от назначената по делото СМЕ.
От показанията на св. Татяна И. се установяват вредите, които А. И. е претърпял вследствие
на процесния инцидент: непосредствено след инцидента ищецът е изпитал силни болки в
крака, които са продължили около 4-5 дни след инцидента, непосредствено след инцидента
раната е отекла, подула се е, а след това е посиняла, а към настоящия момент, макар че
раната заздравява, все още има белези по крака на ищеца; ищецът около две седмици ищеца
не е посещавал учебни занятия, а около месец не е посещавал тренировките по плуване и по
футбол, изпитва силен страх и напрежение от кучета и към настоящия момент, будил се е
през нощта и е плакал заради стреса от инцидента.
Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от
животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното
да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност
/отговорност се носи и когато то не е/. Отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със
задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение
и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение
да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, поради което се ангажира
отговорността му за причинените от тях вреди. Възможно е вещта, при причиняване на
деликта, да е била под надзора на друго лице – упражняван непосредствено или чрез трети
правен субект, в който случай, както изрично е предвидено в чл. 50 ЗЗД, то, заедно със
собственика, отговаря солидарно към пострадалия (така – Решение № 309 от 04.06.2014 г. по
гр. д. № 1354/2012 г. на ВКС, ІV г. о.).
Относно отговорността на ответника С.: В отговора на исковата молба ответникът не
3
оспорва, че кучето, което е ухапало ищеца, е собствено на ответника. От представения по
делото доказателствен материал се установява, че по време на инцидента собственикът е
разхождал кучето си, поради което единствено той носи отговорността за настъпване на
вредите, настъпили вследствие на инцидента. От показанията на св.Велинова, очевидец на
инцидента, се установява, че към момента на нападението от кучето ответникът е разхождал
кучето на метален повод тип верига, с дължина около 1,5 – 2 метра и без намордник, като не
е наблюдавал кучето си, а е гледал мобилния си телефон. Съдът намира, че поведението на
ответника С. е виновно и противоправно, тъй като нарушава разпоредбата на чл.35, ал.2 от
Закона за защита на животните, според която: „Собственикът е длъжен да предотврати всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни“ и на чл.5, ал.1,т.1 и чл.5, ал.3, т.2 от
Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на
Столична община, а именно: „При присъствие на животно домашен любимец на обществено
място собственикът е длъжен: да не оставя животното домашен любимец без надзор и да
осигурява постоянен и непосредствен контрол върху поведението му“ и „собственикът на
куче е длъжен да води кучето винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е
агресивно.“
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е установил поставените в негова
доказателствена тежест факти: установени са настъпили неимуществени вреди от деянието,
противоправно и виновно поведение на ответника и причинна връзка между деянието и
вредите.
Относно размера на обезщетението: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). Съгласно т.2 от Постановление №4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – тежестта на уврежданията, начинът на извършването им,
обстоятелства, при които е извършено, продължителността на възстановителния процес,
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. В
случая относно размера на обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е малко дете,
което силно се е уплашило от неочакваното нападение от кучето, търпяло е физически болки
в период от 4-5 дни; нарушен е бил ритъмът му на живот, тъй като уплахата е довела до
нарушения в съня, страх да излиза навън, както и отсъствие от учебните занятия в
продължение на две седмици и от спортни мероприятия в продължение на около месец.
Следва да се вземе предвид и стресът и уплахата, които такова негативно преживяване
безспорно причинява у всеки човек, но при децата едно събитие като нападение от куче е в
състояние да предизвика по-дълготраен и интензивен страх, отколкото при един възрастен
човек с укрепнала психика, които извод се подкрепя от данните, че детето се плаши да
излиза навън и изпитва и към настоящия момент страх от кучета. При изложените
съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и
справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 5000лв. За
4
горницата над уважената част до пълния предявен размер от 6000лв. искът следва да се
отхвърли.
По разноските: по делото разноски следва да се присъдят на ищеца в съответствие с
уважената част от иска на основание чл. 78, ал.1 ГПК и на ответника – съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно представен списък на
разноските и представени по делото доказателства за действителното им заплащане.
И двете страни в последното съдебно заседание правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ищцовата страна доказва заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв., които са заплатени изцяло в брой към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 15.11.2022г. (л.6 по делото), поради което в тази част договорът има
характер на разписка. Съобразно правилата на чл.7, ал.2, т.2 от ЗАдв. (изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) минималния размер на адвокатско възнаграждение е 900 лв. Съдът намира, че с
оглед средната фактическата и правна сложност на делото, продължителността на
производството (две заседания) и осъществяваната от адвоката на ищеца правна защита и
съдействие справедливият размер на възнаграждението за адвокат на ищцовата страна е
1000 лв. Ответникът е доказал договорен размер на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело в размер на 1800 лв., заплатена сума 900 лв., от които 400 лв. в брой (л.23
по делото). Съдът намира, че ответникът е доказал заплатени разноски единствено досежно
заплатените в брой в размер на 400 лв., тъй като няма представени доказателства за
заплащане на останалите разноски. Поради това ответникът има право на сумата от 400 лв.
заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, а съобразно присъждания размер
възражението за прекомерност на ищеца се явява неоснователно. С оглед посоченото,
ищецът е доказал разноски в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, 400 лв. –
заплатен депозит за вещо лице и 240 лв. – заплатена държавна такса. С оглед уважената част
от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1366,67 лв. Ответникът
доказва разноски в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно
отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 66,67 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна поляна 2-ра част, бл.43, вх. А,
ет.6, ап.16 да плати на А. Г. И. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Г. Л. И. с ЕГН **********, чрез адв. Д. – САК, гр. София, ул. „Пиротска“ №9,
ет.4, оф.10, сумата 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
5
причинени от нападение на куче, собственост на ответника А. С. на 25.10.2022г., около
07,45 ч. сутринта, в гр.София, ж.к. „Красна поляна“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 25.10.2022 г. до окончателно заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 6000,00 лв.
ОСЪЖДА А. И. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна поляна 2-ра част, бл.43, вх. А,
ет.6, ап.16 да плати на А. Г. И. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Г. Л. И. с ЕГН **********, чрез адв. Д. – САК, гр. София, ул. „Пиротска“ №9,
ет.4, оф.10, сумата от 1366,67 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Г. И. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Г.
Л. И. с ЕГН **********, чрез адв. Д. – САК, гр. София, ул. „Пиротска“ №9, ет.4, оф. 10 да
плати на А. И. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Красна поляна 2-ра част, бл.43, вх. А,
ет.6, ап.16, сумата от 66,67 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6