РЕШЕНИЕ
№ 2571
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330100695 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от
ГПК.
Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата
538, 88 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № ***г., предсрочно изискуем от 30.07.2019 г.; сумата 59, 12 лева – лихва за
забава за периода от 30.07.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на Заявлението в съда - 26.11.2021 г. до окончателното й
погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г., издадена по частно гр. дело
№ ***г. по описа на ПРС - *** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези в
заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът К. М. К. от гр. П. оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба
съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за
пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за недействителност
на Договора, на който ищецът основава претенциите си. Прави възражение за прихващане,
като моли съда, ако уважи иска, да прихване от сумите, които ищецът претендира да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи, сумата 567 лева, представляваща платени
1
от ответника на ищеца без основание възнаградителна лихва, лихви за забава и
допълнителни такси.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г.,
издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС - *** гр. състав, е било разпоредено
ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 538, 88 лева – главница, дължима по
Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **** г., предсрочно изискуем
от 30.07.2019 г.; сумата 59, 12 лева – лихва за забава за периода от 30.07.2019 г. до
25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
Заявлението в съда - 26.11.2021 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по
делото в размер на 25 лева – платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответника и във връзка с
отхвърлената част от Заявлението, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1
от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между
страните е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** г.,
по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2 000 лева.
Както се установява от заключението от 03.06.2022 г. на вещото лице по СТЕ С.М.,
Договорът за потребителски кредит, сключен между страните, е отпечатан с безсерифен
шрифт, подобен на семейството шрифтове Calibri, с големина 11 пункта - поради което,
предвид направеното от ответника възражение с отговора на исковата молба, и с оглед
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съдът намира, че действително Договорът, на който
ищецът основава претенциите си е сключен в нарушение на императивните изисквания на
Закона и се явява недействителен, а оттук – че ответникът не дължи на ищеца суми по този
недействителен Договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си
срещу ответника на сключен в нарушение на Закона и недействителен като такъв Договор,
съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 150 лева – платен депозит за СТЕ, а на пълномощника
на ответника – *** К.К. - адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 720 лева с
ДДС (по 360 лева с ДДС за всяко едно от двете дела) – като предвид фактическата и правна
сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на определеното за пълномощника на ищеца от съда
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без
2
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, Седалище и
адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
*** С. Н. Н. и Ц. Г. С., против К. М. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „***“ № *, със
съдебен адрес: гр. П., ул. “***” № **, ет.*, офис *, Адвокатско дружество „***“, *** К.К.,
иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 538, 88
лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №
**** г., предсрочно изискуем от 30.07.2019 г.; сумата 59, 12 лева – лихва за забава за
периода от 30.07.2019 г. до 25.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на Заявлението в съда - 26.11.2021 г. до окончателното й погасяване,
които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** г., издадена по частно гр. дело № *** г. по
описа на ПРС - *** гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА К. М. К., с посочените ЕГН, адрес
и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 150
лева, А НА *** К.Й. К., със служебен адрес: гр. П., ул. “***” № **, ет.*, офис *, Адвокатско
дружество „***“, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ГПК В
РАЗМЕР НА 720 лева с ДДС за производството по делото И ПО частно гр. дело № *** г. по
описа на ПРС -*** гр. състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на
определеното за пълномощника на ищеца от съда адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – *** гр. състав частно гр.
дело № *** г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
3